Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова въззивно гражданско дело № 5142 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на З.П.Я., с
която се обжалва изцяло Решение № 10029/13.01.2020 г., постановено по гр. д. №
42593/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивницата
моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи
молбата за защита по ЗЗДН, като въззиваемият бъде осъден да й заплати
направените разноски.
Въззиваемата страна Б.А.И., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, не е депозирал
писмени възражения.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на З.П.Я. срещу Б.А.И. –
за защита от домашно насилие, извършено на 15.07.2019 г. около 20 часа и на 23.07.2019 г. около 02.30 часа,
описано в молбата от 24.07.2019 г., както и в уточнителни молби от 26.07.2019
г., от 19.09.2019 г., от 04.10.2019 г. и от 18.10.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 10029/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 42593/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 83-ти състав, е оставена без уважение
молбата на З.П.Я. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Б.А.И., и е
отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, осъдена е З.П.Я. да
заплати по сметка на СРС 25 лева държавна такса, оставено е без уважение
искането ѝ за присъждане на разноски.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
Страните са живели на семейни начала по твърдения
на молителката, което се потвърждава от свидетелските показания на разпитания
пред първа инстанция свидетел П.Г.Я.– баща на молителката, както и от личното
изявление пред същата инстанция от страна на ответника. Въззивният съд приема,
че на 15.07.2019 г. между 20 и 21 часа, ответникът дошъл пиян и дрогиран,
издърпал за косите навън молителката и я набил, както и че на 23.07.2019 г.
около 2.30 часа през нощта счупил прозореца на жилището на
родителите на молителката, което тогава обитавала и молителката, находящо се на улица „******в гр.
София.
Тези обстоятелства се установяват от молбата и уточнителните молби на
молителката, опора за този извод на съда е представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката З.П.Я.,
която независимо от обстоятелството, че е бланкетна, тъй като не
индивидуализира твърдените актове на домашно насилие по начин, време и място на
извършване, следва да се приеме, че има доказателствена стойност с оглед
показанията на разпитания пред първа инстанция свидетел П.Я.- очевидец, както и
от изявлението на самия ответник, направено в открито съдебно заседание,
проведено пред Софийски районен съд на 05.11.2019 г., че „преди е бил“
молителката.
Така посочените действия, представляват
актове на домашно физическо и емоционално насилие и именно поради силно
влошените отношения между страните районният съд е следвало да даде защита на
молителката по реда на ЗЗДН.
В този смисъл обжалваното решение е неправилно.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение,
като неправилно, следва да се отмени, а спрямо въззиваемия – да се приложи
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като настоящата въззивна инстанция
намира, че с посочената по-горе защитна мярка едновременно ще бъде осигурена
защита на пострадалото лице и същевременно ще бъде дадена възможност на ответника
да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Същевременно, неизпълнението на мярката ще
доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
последици. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, при уважаване на
молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата
съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството
на извършените актовете на насилие, съдът налага на въззиваемия глоба в размер
на 200 лв.
С оглед изхода на делото, съдът осъжда въззиваемия да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от домашно насилие,
както и държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната жалба.
Също с оглед изхода на делото,
въззиваемият няма право на разноски, но същият следва да бъде осъден да заплати
на въззивницата сторените разноски в общ размер на 900 лв., от които - 500 лв. сторени пред настоящата въззивна
инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 039/23.07.2020 г.,
както и съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК, и 400 лв., сторени пред
първоинстанционния съд съгласно Договор за правна защита и съдействие № 038/13.09.2019
г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 10029/13.01.2020 г., постановено по гр. дело № 42593/2019 г. по описа
на СРС, III ГО, 83-ти състав,
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА
ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН, срещу Б.А.И., ЕГН **********,***.
ЗАДЪЛЖАВА Б.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на З.П.Я., ЕГН **********,***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.А.И., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Б.А.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Б.А.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на
37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Б.А.И., ЕГН **********, да заплати на З.П.Я., ЕГН **********, 900 лв.,
представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните и да се изпрати на районното управление на МВР по адресите на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.