О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_________
…...02.2019 г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на първи
февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВЧНД № 17 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази :
Производство по чл. 243, ал. 7 и ал. 8
от НПК.
С
Постановление от 06.03.2018 г. Б.В.– прокурор при РП – Ловеч е прекратил наказателното
производство по ДП №189/2017 по описа на РУМВР- Угърчин, преписка №832/2017 на
РП- Ловеч.
С
Определение № 382/14.05.2018 г. по ЧНД № 394/2018 г. РС – Ловеч е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постъпила
е частна жалба от Я.Д.Н., срещу Определение от 14.05.2018 г. по ЧНД № 394 по
описа за 2018 година на PC Ловеч, с което се потвърждава Постановление от
06.03.2018 г. на Б.В.прокурор при РП - гр.Ловеч по досъдебно производство
№189/2017 г. на РУ Угърчин, пр.пр.832/2017 г. на РП Ловеч, с което се
прекратява наказателното производство.
Сочи,
че в обжалваното определение съдът е възприел безкритично тезата на
наблюдаващия прокурор без да е отговорил на формулираните от тях възражения и
искания свързани с разследването по досъдебното производство. Не са обсъдени
представените от нея допълнително писмени доказателства, не са коментирани
посочените несъответствия между дадените отП.показания и останалите
доказателства по досъдебното производство.
Пояснява,
че досъдебното производство е образувано във връзка с нейни жалби за неправомерно
използване на имота им в гр. Угърчин за повече от 15 години, без тяхно
позволение. Счита, че разследването не е извършено в пълния си необходим обем.
Разпитани са само част от свидетелите, като не са разпитани лица, които могат
да дадат показания за извършеното в имота им от П.П..
Пояснява,
че са съсобственици с баща й Д.Н.А. и роднини на недвижим имот по наследство в
град У….., Ловешка обл. улица „П.Е." № 8. За този имот има издаден
Нотариален акт № 11; Том 7; Дело № 2010 от 1975г., от дата 26.05.1975г., като
собственик на имота е вписан дядо й П.Н.Р.. С останалите роднини са
съсобственици на 1/3 идеална част от двора и старата къща в имота. Макар
документи за тези обстоятелства да са налични по досъдебното производство, те
не са съобразени и не са разпитани другите съсобственици на имота, които също
се явяват пострадали лица.
Въпреки
дълго развилото се досъдебно производство не са разпитани всички собственици на
имота, в частност посочената от нея нейна роднина П.И.Б., която е подала нова жалба,
в МВР, която прилага. Счита, че няма никакви пречки тя да бъде разпитана по
досъдебното производство, по отношение на обстоятелствата, давала ли е имота
под наем на П., получавала ли е наем, какви дейности и за какъв период е
извършвал в имота им и какви вещи са откраднати и разрушени.
Също
така счита, че е налично разминаване във твърдяната фактическа обстановка
изложена в нейната жалба и изяснена от свидетелските показания.П.твърди, че й е
пращал многократно пари за наем на имота по свидетеля Й.. Последния обаче,
изрично заявява, че никога не са му били изпращани такива пари и че даже не я
познава. Не са представени доказателства за плащане на тези суми договор,
разписки, банкови преводи или други. Това е само едно разминаване между
показанията наП.и обективната истина, което трябва да се изясни. Акцентира, че в
няколкото разпита наП.самия той посочва и признава най-различни периоди, в
които е ползвал имота им, които варират между 5 и 9 години. Не е установен
точния период на ползване на имота им, като е приложена само една от подадените
от нея жалби, без да са налични такива от по-предните години.
Не
са изяснени в пълнота и размера на нанесените щети в имота им. Възразява, че направените
снимки не отразяват добре състоянието на имота. Сочи, че лицето ПП.е разбил
катинара и премахнал металната верига на тяхната заключена порта и самоволно се
самонастанил в имота им, без тяхно позволение. Още на втората година от
завземането на имота им, което е станало
Пояснява,
че между тяхната къща и двора за животни е имало врата, която той премахнал и
по този начин животните му влизали и на двете веранди на къщата и на дървеното
стълбище и ги изпочупили. В резултат на това е счупена стълбата и дървената
веранда от неговите животни. На верандата на първия етаж е имало складирани техни
цигли приблизително 50 броя за подмяна на счупените, които П. си взел и присвоил.
Сочи, че когато е спрял да слага сено в сайванта преди няколко години, той
свалил и взел повечето цигли от покрива като казал, че били негови, което е
неистина. Сочи, че оставения от него сайвант без покрив се разцепил от
дъждовете и е издънен от животните му и сега е рухнал и неизползваем. Пояснява,
чеП.в сайванта на първия етаж е отглеждал овце, крави и прасета, които го разрушили,
като сочи, чеП.сам е признавал в писмени обяснения дадени в полицията на 05 май
2017г, че:„Когато започнах да използвам имота беше ограден с мрежа", също
признава: „Във сайванта гледахме крави". Липсва оградата в имота и метална
порта.
Конкретизира,
че в старата къща, тяхна и на роднините им на първия етаж /маза/ е заварвала
коне и крави. Издънени са две дупки от животните, в резултат на което къщата е
паднала-съборена. Липсват движими вещи от старата къща на Р.Р.- каци, бурета,
буркани, сандъци, дамаджани, инструменти, бакърени котли, описани в жалбата на
П.Б.. Счита, чеП.е ползвал е имота не като добър стопанин, а го е разрушил. Заявява,
че имота им от използваем и обитаем, сега е необитаем. Счита, че има известен
извършител, който сам е признал и установен от полицията през тези години.
Прави
извод, че разследването не е проведено обективно и пълно. Счита, че по
досъдебното производство следва да се съберат допълнителни доказателства като
се изяснят въпросите през кой период е ползван неправомерно имота им, имало ли
е сключен договор за наем и плащан ли е реално такъв наем на някой от
собствениците, какви вещи за откраднати от имота им и какви вреди са му
нанесени.
Счита,
че следва за разриване на обективната истина, да се направи справка в
деловодните книги за жалбите и свършеното по тях и да се изискат копия от
всички преписки и техни жалби от РУП гр.Угърчин и от РП Ловеч за периода
Счита,
че следва да бъдат призовани и разпитани по досъдебното производство по
делегация, съсобствениците на имота, за да дадат показания давали ли са устно
или писмено съгласие на лицето ПП.да ползва имота; искал ли е съгласие от тях и
знаят ли от покойния Н.Р.дали някога е пусналП.в имота им и плащан ли им е наем
за ползването на имота. Счита, че следва да бъдат разпитани и съседите им в
Угърчин за установяване на откраднатите вещи и състоянието на имота и кой го е
ползвал, както и при необходимост полицаите от РУ Угърчин, които са работели по
жалбите й. Посочва, че роднините и съседите й са: П.И.Б.- с адрес Т.ул."С.4
19, ап.2, тел. ………., съседи Й. Б., П.И., П. И., И. С., Н. Б. и Ц. /бивш
кондуктор в автобус/, всичките от У..
Моли
след разпита на тези свидетели да се прецени дали не са налице основания да се
образува досъдебно производство за извършени престъпления освен по чл.194 от НК
и по чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 323 от Наказателния кодекс.
Счита,
че с всички описани по-горе деяния грубо е нарушено гарантираното им от
Конституцията на България, НК и Закона за собствеността право на собственост на
недвижимия им имот и вещите в него и е неразбираемо и парадоксално при известен
извършител да не може да се направи нищо за да се възстанови справедливостта. Сочи,
че Окръжен съд –Ловеч е последната й надежда за справедливост и моля да се отмени
Определение от 14.05.2018 г. по ЧНД № 394 по описа за 2018 година на PC Ловеч н
да върнете делото на прокурора с указания да се продължи разследването и да се
повдигне обвинение на виновните лица.
Въззивната
инстанция като взе предвид възраженията в жалбата, съображенията в
постановлението за прекратяване на наказателното производство и мотивите в
обжалваното определение, както и събраните по делото доказателства приема, че
частната жалба на Я.Д.Н. е подадена в предвидения от НПК срок от лице, имащо
право да обжалва постановения съдебен акт, с оглед на което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Въз
основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема за
установена следната фактическа обстановка:
Наказателното
производство е образувано на 19.06.2017, на основание чл.212,ал.1 НПК, и е
водено за престъпление по чл.194,ал.1 НК.
По
делото не е привличано лице в процесуалното качество на
обвиняем, поради което на са налагани мерки за неотклонение или
други мерки за процесуална принуда. На 02.02.2018 разследващият орган е
приключил разследването с изготвяне на заключително мнение, и е изпратил делото
на РП-Ловеч за произнасяне по същество.
Установено
е, че свидетелката Я.Н. живеела в гр.София. Заедно със свидетеля Д.А.
притежавала по наследство имот в гр.Угърчин, представляващ двуетажна къща с
двор с изградени сайвант и стара къща.
На
19.06.2017 г. било образувано настоящото досъдебно производство по сигнал на
свидетелката Н., съдържащ твърдения, че живеещия в съседство на имота й ПП.от
години се е нанесъл без нейно разрешение в имота й, където отглеждал животни,
вследствие на което му нанесъл повреди и щети.
Разпитана в качеството на свидетел Я.Н. заявила, че е съсобственик на
въпросния имот заедно със свидетеля Д.А.,
но не живеели в гр.Угърчин и посещавали
имота, когато имали възможност за това.
При
едно от посещенията в имота през 1997- 1998 година установила, че в същия е
проникване и градината била обработвана, в сайванта имало складирана храна за
животни, входната врата била отворена. Разговаряла със свои познати в
гр.Угърчин и установила, че имота е ползван от свидетеля ПП.живеещ в съседство.
тя разговаряла с него, катоП.й казал, че няма къде съхранява сеното за
животните си, поради което го е сложил в сайванта на имота й, но поел
ангажимент в рамките около година да го освободи. Въпреки това не го направил,
като от този момент в продължение на повече от 10 години използвал двора на
имота за отглеждане на различни домашни животни- коне, крави, прасета и овце. В
показанията си тя заявила също, че на втората година от момента в който се
нанесъл в имота им, ПП.премахнал телената ограда, присвоил 50бр. нови цигли,
които съхранявали със свидетеля Д.А. на верандата на първия етаж на къщата,
както и циглите от покрива на сайванта, навсякъде в двора имало животинска тор.
Поради това според Н. имотът станал
необитаем и пазарната му стойност чувствително се понижил. През годините
свидетелката направила множество безуспешни опити да накара ПП.да напусне имота
й, включително няколко пъти сезирала РУМВР-У.и РП- Ловеч, но въпреки товаП.не
преустановил действията си по ползване на имота й. В хода на производството в
качеството на свидетел е разпитан Д.А., който дал показания, в които потвърдил
заявеното от свидетелката Н.. Разпитан в качеството на свидетел ПП.отрекъл твърденията
на свидетелката Н. в по-голямата им част като описал коренно различна фактическа обстановка.
Потвърдил е, че действително живеел в съседство със имота на свидетелката Н..
Собствената му къща била отделена от имота на свидетелката от имот, собственост
на Н.Р..- брат на дядото на свидетелката Н..заявил е, че именно него обработвал по уговорка с Н.Р.около 2 години,
след което престанал. Потвърдил е, че през това време действително ползвал
сайванта в имота на свидетелката Н., тъй като нямал къде да съхранява фуража за
животните, които отглеждал, предимно крави и овце.П.обаче е заявил, че е имал
предварителна уговорка за това със свидетелката, съгласно която трябвало да и
плаща по 50 лева наем на година, но с течение на времето свидетелката
непрекъснато увеличавала сумата, което станало причина да преустанови
ползването на сайванта. Категорично отрекъл да е ползвал други части или сгради
от имота на свидетелката, освен сайванта.П.е потвърдил, че имота на
свидетелката Н. е бил ограден с оградна мрежа и колове, които били разрушени с
течение на времето от множество влизания на непознати за него лица от ромски
произход- често с коне и каруци и категорично е отрекъл да е взимал за себе си
каквито и да е вещи от имота на свидетелката.
При
така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приема за неправилен
и незаконосъобразен извода на РС-Ловеч за потвърждаване на постановлението на
РП-Ловеч за прекратяване на наказателното производство.Несъответен в тази
връзка е извода на РС-Ловеч със събраните на този етап доказателства,че по делото не може да се направи извод
свидетелятП.да е осъществил състав на престъпление- било по чл.194,ал.1 НК, за което е образувано
производството, било по чл.216,ал.1 НК.
Поначало
за да се прекрати наказателното производство ,съгласно разпоредбата на чл.24
ал.1,т.1 ,пр.2 от НПК следва да се установи,че извършеното деяние не съставлява
престъпление.При така събраните и взаимно противоречащи си доказателства,настоящата
инстанция приема,че на този етап не може да се направи единствено възможен и
непротиворечащ извод ,че не са налице данни за извършено престъпление .
Следва
да бъде посочено,че поначало и от прокурора и от първоинстанционния съд е
констатирано противоречие между показанията на свидетелите Я.Н. и Д.А., и тези
на свидетелятП.. Не са констатирани обаче противоречията на показанията на
св-ляП.и тези на св.П.К.Й. .Налице е съществено противоречие относно съществени
факти относно извода за наличието или неналичието на извършено престъпление,тъй
като св.Й. е категоричен,че познава св.П. ,но никога не му е давал пари ,които
да предава на други лица в гр.У../л.53/.Противоречието е съществено и е
следвало да бъде отстранено по предвидения по НПК процесуален ред чрез
провеждането на „очна ставка” по реда на чл.143 ал.4 от НПК,между тези
свидетели,както и повеждането на „очна ставка” между св.Я.Н. и св.П.П. .
Без
провеждането на тези процесуално следствени действия,както и без изготвянето на
съответна съдебно икономическа експертиза ,която да установи размера на
настъпилите имуществени вреди ,не може да се даде отговор дали в конкретния казус не се
касае за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.Респективно при противоречивите
гласни доказателства посочени подробно по-горе на този етап да се направи
извода ,който е направил прокурора,а именно ,че се обосновава извод, че
претенцията на свидетелката Н. относно ползването на имота от свидетеляП.има
изцяло гражданско правен характери че произтичащите от това спорове могат да
бъдат решени единствено по пътя на гражданското съдопроизводство , а не чрез
прокуратурата.
Колкото
до приетото от страна на прокурора,че процесния имот е станал необитаем през
периода 1997-1998г.,то следва да се изискат и приложат и цитираните от
жалбоподателката жалби,подавани според нея в периода 1998-2017г.,в които сочи,
че е уведомявала полицията за действията на св.П.П. ,както и жалбата на П. Б.,за
която се сочи,че в нея са посочени отнети движими вещи.Посочено е и друг
очевидец –С.А. ,за който се твърди,че е заявил,че мрежата с която е бил
заграден процесния имот е свалена от кравите ,собственост на П.П.,който следва
да бъде разпитан и преценени неговите показания,както и за тези обстоятелства
също следва да бъде разпитана и П.И.Б..
Определено
основателно е и искането в жалбата да бъдат разпитани и останалите
съсобственици на имота,които да посочат,дали те са давали съгласие на П.П. да
ползва имота,или части от него и при какви условия .Следва да бъдат разпитани и
посочените в жалбата П.И.Б.- с адрес Т. ул."С.4 19, ап.2, тел. ………..,
съседи Й.Б., П.И., П.И., И.С.Н.Б.и Ц. /бивш кондуктор в автобус/, всичките от У..
След
разпита на тези свидетели и извършване на посочените по-горе процесуално
следствени действия според въззивната инстанция може да се направи единствено
обоснован извод за наличието или липсата на извършено престъпление от страна на
П. Р.П.
Предвид
на гореизложеното следва да бъде отменено определението на РС-Ловеч,с което е
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство ,като
незаконосъобразно и необосновано и вместо него се постанови определение , с
което се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство
на Районна прокуратура-Ловеч и делото да се върне на прокурора със задължителни
указания относно прилагане на закона и посочени подробно по-горе.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.243,ал.8 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 382/14.05.2018 г. по ЧНД № 394/2018 г. на РС – Ловеч,с което е
потвърдил постановление за прекратяване на наказателното производство от
06.03.2018 г.на Б.В.– прокурор при РП – Ловеч с което е прекратил наказателното
производство по ДП №189/2017 по описа на РУ-МВР- Угърчин, преписка №832/2017 на
РП- Ловеч,и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
постановление от 06.03.2018 г.на Б.В.– прокурор при РП – Ловеч с което е
прекратил наказателното производство по ДП №189/2017 по описа на РУМВР-
Угърчин, преписка №832/2017 на РП- Ловеч и ВРЪЩА делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагане на закона и посочени подробно в
обстоятелствената част на определението..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.