№ 63
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Детелин К. Георгиев
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601499 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33- та НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. А. и на защитника а. Т. за възобновяване
на наказателно дело – нохд № 356/21 на Районен съд Монтана, 4-ти наказателен
състав, по което В. А. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1 и 2 вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК.
В искането за възобновяване защитникът се позовава и на трите касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК – нарушение на закона, допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието.
Защитникът заявява като допуснати съществени процесуални нарушения липсата
на мотиви на въззивното решение. Твърди, че в експертните заключения изготвени по
делото не се дава отговор за предотвратимостта на удара като се отчитат всички
релевантни фактори. Намира, че окръжният съд не е съобразил изцяло указанията на
състава на апелативния съд, възобновил делото в предходно производство по
възобновяване. Заявява, че решението на ОС Враца е постановено при неизяснена в
пълнота фактическа обстановка, както и е налице неяснота каква точно фактическа
обстановка съдът приема. Прави оплакване за декларативен характер на съжденията на
съда. Твърди, че решението е сведено до преразказ на присъдата на районния съд и на
заключенията на експертизите. Възразява, че въззивната инстанция не е изяснила
1
ключови въпроси, не е провела анализ на противоречията между експертните
заключения, не е провела задълбочен анализ на доказателствата изобщо, не е дала
отговор на всички възражения на страните, както и, че и двете решаващи инстанции са
пропуснали да констатират процесуални недостатъци на обвинителния акт, който е
схематичен и без фактическа конкретизация на множество съществени положения, и
че могат да бъдат упрекнати в тенденциозност и едностранчивост в интерпретацията
на доказателствата.
Като нарушение на материалния закон защитникът релевира неправилното
осъждане на В. А., който е трябвало да бъде оправдан поради това, че престъплението
не е доказано по несъмнен начин и което би станало, в случай че въззивният съд не бе
допуснал посочените от защитата съществени процесуални нарушения.
Относно явната несправедливост на наказанието се правят оплаквания, че и
двете решаващи инстанции са определили наказанието произволно. Явната
несправедливост на наказанието се заявява като функция от неправилното осъждане.
Според искането, съдът не е съобразил наказанието със спецификата на конкретното
престъпление.
Прави се искане да се възобнови делото, да се отмени въззивното решение и
осъденият В. А. бъде оправдан. Алтернативно се иска делото да се върне за ново
разглеждане или да се измени решението и се намали размерът и на двете наказания.
В съдебно заседание пред апелативния съд осъденото лице, редовно призовано,
не се явява.
Защитникът поддържа искането по доводите в него. Допълва със съображения за
практическа липса на мотиви на решението на окръжния съд, доколкото преписал
различни части от предходни съдебни актове по съществото на делото. Намира, че
решението недопустимо си служи и с хипотези. Поставя акцент на липсата на
основания за отговорност на водача в случаите, когато, дори допуснато, нарушението
на правилата за движение по пътищата не се намира в причинна връзка с резултата.
Моли да се съобрази възможността, дори при признаване на В. А. за виновен, да се
отмени наложеното наказание „лишаване от правоуправление“.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира искането да се
остави без уважение. Счита решението на ОС Враца за правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането и на
страните в съдебно заседание, въз основа на материалите по делото и закона,
прие следното:
Искането е допустимо. Направено е от процесуално легитимиран субект, спрямо
акт от кръга на подлежащите на проверка по реда на глава 33-та НПК, както и в
предвидения срок. Разгледано по същество е основателно.
С присъда № 260019 от 15.09.2021г. по нохд № 356/21 на Районен съд Монтана,
4-ти наказателен състав подс. В. А. е признат за виновен за това, че на 22.09.2019г. на
път Е-79, км. 75+100, разклона за село Белотинци, обл. Монтана, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка Ауди, с рег. № ********,
нарушил правила за движение по пътищата – управлявал със скорост от 70 км/ч.
2
при разрешена за пътния участък скорост от 60 км/ч. – нарушение на нормата на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Ц. А. тежка и средна телесна
повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1 и 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание една година и четири месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено
за срок от три години, както и е наложено кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и два месеца.
С решение № 31 от 06.04.2022г. по внохд № 40/22 на ОС Монтана, присъдата е
изменена в частта на наказанието, което е намалено: наказанието лишаване от свобода
- на шест месеца, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години, а наказанието лишаването от право да управлява МПС е намалено на шест
месеца.
С решение № 247 от 01.08.2022г. по н.д. № 532/22 на САС, НО, 8-ми състав
делото е възобновено, решението на ОС Монтана – отменено, а делото - върнато за
ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
С нова присъда № 11 от 03.07.2023г., по внохд № 200/22 ОС Монтана отменил
присъдата на РС Монтана и признал В. А. за невиновен по обвинението и го оправдал
изцяло.
С решение № 123 от 19.02.2024г. на ВКС, 1-во н.о. по н.д. № 900/23, новата
присъда е отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
В новото въззивно производство – трето поред, решението по което е предмет на
настоящия контрол, делото е разгледано от Окръжен съд Враца поради отводи на
съдиите от ОС Монтана и по възлагане от ВКС с определение № 150 от 21 март 2024г.,
по н.д. № 265/24 на ВКС, първо наказателно отделение в производство по реда на чл.
43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност.
С решение № 128 от 15.08.2024г. Окръжен съд Враца, 1-ви наказателен състав по
внохд № 227/24, изменил първоинстанционната присъда от 15.09.2021г. в частта на
наказанията като намалил размера на наказанието лишаване от свобода - на шест
месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК,
наказанието лишаване от право да управлява МПС също намалил на шест месеца.
Потвърдил присъдата в останалата част.
Основателно е оплакването на защитника за незаконосъобразност на решението
поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразени в липса на
мотиви. Независимо от обема си, решението не е дало отговор на основни въпроси по
предмета на делото. Вместо същински доказателствен анализ, концентриран върху
изготвените няколко технически експертизи поради различията в тях, съдът механично
e цитирал съществените им части, без следващата се поради различията аналитичност
на аргументацията, без сравнително съпоставяне и обосноваване, без да покаже
критично отношение и като оставил неяснота какво изобщо е значението на
експертизите за фактическите му и правни изводи. Също така, независимо че
решението има обособена фактическа част, повтаряща тази на обвинителния акт и на
присъдата, налице е неяснота какви факти точно приема съдът. Недостатъкът
произтича от подхода на съда към доказателствената маса, и в частност към
3
техническите експертизи, сведен до изложение на основното им съдържание и
отбелязване, че от тях се установяват съответните технико-фактически положения, без
да държи сметка, че се касае за заключения различаващи се в елементите на
процесното произшествие и несъвместими едни с други. Резултатът от този подход е
неяснота каква фактическа обстановка точно приема съдът и въз основа на кои точно
доказателствени източници, в частност кои технически експертизи. С това
недостатъците на решението се задълбочават, доколкото освен липса на същински
мотиви за начина на формиране на съдийското убеждение въз основа на събраните
доказателства, са налице противоречия и неяснота и по фактите изобщо.
Видно от решението, на първо място, окръжният съд се е съгласил изцяло с
приетите от районния съд факти, повтарящи фактите на обвинителния акт, без да
покаже по какъв начин събираните нови доказателства, в допълнение към тези от
досъдебното производство, се отразяват, променят ли ги, ако не – защо. Подходът на
съда към така възприетата от съда фактическа обстановка е механичен, безкритично
препотварящ, без отчитане на множеството нови, събрани след внасяне на делото с
обвинителен акт и след постановяване на присъдата, доказателствени източници.
Новите доказателства са намерили място в просто изброяване в мотивите и в
количественото им наслагване, без рационални доводи за значението им. Онагледяване
на това, че се касае за механично повторение на фактите на обвинителния акт
/основани върху много по-тесен кръг от доказателства/, без действителен собствен
прочит и анализ, е твърдението на съда, че скоростта на водача А., според „съдебно-
техническата експертиза“, била 70 км/ч., което е съждение на прокурора, разполагащ с
единствена такава експертиза, поради което и не е било нужно да я индивидуализира.
За разлика от прокурора обаче въззивния съд е разполагал в доказателствения обем с
няколко други експертизи.
Описаното механично взаимстване от обвинителния акт, независимо и въпреки
проведеното съдебно следствие, макар и недобра практика, би могло и да не
съставлява съществено процесуално нарушение, в случай че съдът покаже, че е
постановил акта си след собствена дейност по изясняване и проверка на
обвинителната теза и със собствен критичен доказателствен анализ, при който
изводите и на прокурора, и на съда съвпадат. Случаят не е такъв.
В резултат на вече изложеното по-горе процесуално развитие на делото, по
основните въпроси на пътно-транспортното произшествие като главен факт са били
изготвени пет авто-технически експертизи – 1.единична експертиза в досъдебното
производство, 2. повторна авто-техническа експертиза изготвена от две вещи лица в
съдебното следствие пред районния съд – нохд № 356/2021 на РС Монтана, 3. тройна
авто-техническа експертиза по внохд № 200/22 на ОС Монтана, 4. допълнителна
тройна авто-техническа експертиза по внохд № 200/22 на ОС Монтана и 5. тройна
авто-техническа експертиза по внохд № 227/24 на ОС Враца, в което е постановено и
решението – предмет на настоящия контрол. От заключенията на всички тези
експертизи се извеждат три линии на различия в технически елементи на
произшествието, от съществено значение за установимите факти.
Непременно следва да се отбележи на това място допуснатото от ОС Враца
съществено процесуално нарушение, изявено в позоваване в решението си на
4
назначената от предишен въззивен състав – на ОС Монтана, по внохд № 200/22,
техническа експертиза, без в същото време новият въззивен състав да я е приобщил по
надлежния ред в доказателствената маса, респективно - да е дал възможност на
страните да задават въпроси към експертите, които са я изготвили и изразят
становище по нея. За да може да преценява и тази експертиза, а това е необходимо
доколкото тя дава различни отговори на изследваните въпроси и е от значение за
разкриване на обективната истина, съдът е следвало сам да я допусне, както и проведе
разпити на съответните експерти, освен ако страните са съгласни експертизата да се
приеме и без разпити. Необходимостта за следване на този ред произтича от факта, че
експертизата, в това число и допълнително назначената от ОС Монтана, която обаче
ОС Враца е игнорирал, не са сред доказателствата, събрани от първостепенния съд,
които въззивният може на общо основание да преценява в дейността си по проверка на
присъдата. Резултат от пропуска на ОС Враца е този, че е преценявал доказателствен
източник, който не е бил приобщен надлежно като такъв, респективно, не е можел да
се позовава на него. В същото време прегледът на заключението на тази и на
допълнителната експертиза, назначени от ОС Монтана по внохд № 200/22, показва, че
те са значими и необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, най-малкото
заради това, че достигат до различаващи се от останалите експертизи съществени
елементи на механизма на произшествието, които не следва да бъдат омаловажавани и
пренебрегвани, а изискват нарочно обсъждане, в това число – сравнително.
Като цяло, и разгледани по същество, независимо от формалния пропуск на ОС
Враца, всички експертизи се потвърждават взаимно по главните характеристики на
пътния инцидент – това че подсъдимият се движел /управлявал лек автомобил марка
Ауди“ с рег. № ********/ по път с предимство – Е-79, а пострадалата се движела
/управлявала лек автомобил марка „Рено“ с рег. № *******/ по път без предимство,
навлязла в кръстовището с пътя с предимство означено със знак определящ реда за
преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от
пътя - Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, отдясно наляво за
посоката на движение на подсъдимия и независимо от предприетото от него аварийно
спиране последвал удар между автомобилите, който бил непредотвратим.
Експертизите обаче се различават, по някои параметри – съществено, помежду
си. Назначените от РС Монтана и ОС Враца технически експертизи дори възприемат
нов фактически елемент, отсъстващ в обвинителния акт и в мотивите на присъдата на
РС Монтана, и който ОС Враца само цитира /вероятно и възприема, макар еднозначно
да не става ясно/, а именно – че преди удара подсъдимият отклонил автомобила
наляво, с извода на експертите, че ако не бе го направил, а бе продължил движението
си само напред, удар не би настъпил. Фактическо положение в обособената
фактическа част на решението обаче, при което подсъдимият отклонява автомобила
наляво – липсва. Поради това, и по този въпрос остава неяснота, възприема ли в
крайна сметка съдът отклонение на автомобила наляво или не. Следва да се отбележи,
че подсъдимият в обясненията си пред РС Монтана описва, че виждайки навлизането
на автомобила „Рено“ в кръстовището, освен че намалил рязко скоростта, с израза –
„скочих на спирачките“, още и отклонил автомобила наляво в спасителна маневра, и
според когото „ако госпожата беше спряла“, щял да предотврати произшествието.
5
Нито РС Монтана, нито ОС Враца обаче са обсъдили тези обяснения, респективно -
тези части на техническите експертизи от значение за предотвратимостта на удара и за
обосноваване вината на подсъдимия. Съдът не е обсъдил значението на „спасителната
маневра“ за задълженията, които водачът е имал и следва ли да се считат изпълнени
при тази маневра. Простото цитиране на техническата експертиза в тази част не дава
дължимия от съда отговор.
По различията с техническо естество, но от съществено значение за решаване на
делото, окръжният съд не е взел отношение и не е обосновал защо приема за
меродавни параметрите, застъпени в експертизата на досъдебното производство, а е
отхвърлил /не се съгласил с/ останалите. Както вече се отбеляза, механичното
цитиране на експертизите по никакъв начин не замества дължимото аналитично
разглеждане и обосноваване.
Както се посочи, доколкото подходът на съда при отделните експертизи е да
приеме, че се установяват описаните в тях фактически и технически положения, съдът
е внесъл нееднозначност и за това какво в крайна сметка приема от фактическа страна.
С това съдът не е изпълнил, в съществена степен задълженията по чл. 305, ал. 3
НПК – в мотивите да посочи установените обстоятелства и въз основа на кои
доказателствени материали се установяват, както и при противоречиви
доказателствени материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а
други се отхвърлят. На първо място – съдът е следвало да покаже дефинитивно ясно и
без уклончивост каква фактическа обстановка приема. На следващо място, доколкото
тази обстановка при всички положения би била в разрез с част от експертизите
/поради различията в тях/ съдът е следвало да обоснове от какви доказателства се
извежда фактическата обстановка, което означава да обоснове съответната експертиза
като правилна, а останалите - като неправилни. Съдът обаче е следвал подход, при
който е разглеждал всички експертизи като еднакво правилни. Съдът не е обосновал
как оценява за целите на решението различията в тях.
Така, според експертизата от досъдебното производство, скоростта на
автомобила на подсъдимия преди удара била около 70,05 - 70 км/ч., а в момента на
удара – 33 км/ч. Безопасната скорост на движение се сочи като 63 км/ч. Опасната зона
на спиране при скорост от 70 км/ч била около 57 м., а при разрешената скорост от 60
км/ч. – около 45 м. Отстоянието, на което се е намирал автомобилът на водача А. от
мястото на удара в момента на възникване на опасността /моментът на предприемане
на пресичането на кръстовището от лекия автомобил „Рено“/, е било около 50 м.
Заключението е за непредотвратимост на удара.
Експeртизата от съдебното следствие по нохд № 356/2021 на РС Монтана
достига до идентични на първата експeртиза стойности, поради което не налага
отделно обсъждане. Според нея, скоростта на лекия автомобил Ауди преди удара също
е около 70,05 км/ч, скорост в момента на удара – 33,1 км/ч, при скорост от 63,42 км/ч.
ударът е предотвратим, опасната зона са спиране при скорост 70,05. км/ч е 56, 93 м., и
при скоростта на водача ударът бил непредотвратим.
Съгласно третата експертиза - назначена по внохд № 200/22 на ОС Монтана,
обаче разликите в посочените параметри стават значими. Тук скоростта на движение
6
на автомобила „Ауди“ преди удара е около 63,68 км/ч., приблизително 64 км/ч. в
момента на удара скоростта е била 18 км/ч. като се приема, че водачът своевременно е
реагирал на опасността. Опасната зона за спиране се определя на около 51 м. при
скорост от около 64 км/ч. и 47 м. при разрешената скорост. Отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на възникване на опасността за движението
е около 44 м. Следователно тази експертиза е с изводи най-благоприятни за
подсъдимия доколкото достига до най-ниска поддържана от него скорост, почти равна
на разрешената, надвишаваща я с три – четири км/ч. и скорост в момента на удара – 18
км/ч срещу 33,1 км/ч, посочена в експертизата по нохд № 356/21 на РС Монтана.
Изцяло без обсъждане от съда е останала допълнителната тройна авто-техническа
експертиза, назначена по внохд № 200/22 на ОС Монтана, като тоново следва да се
отбележи формалния пропуск експертизата да не бъде приобщена в доказателствената
маса пред ОС Враца надлежно, и която допълнителна експертиза стига до различния
извод /с оглед на възприетия различен момент на възникване на опасност - пресичане
от автомобила „Рено“ на мислената стоп линия на знака Б-2, а не навлизане в
кръстовището/, а именно - че водачът В. А. е реагирал на опасността със закъснение.
Закъснението е 0,30 сек., а изминатият път за това време – 5,31 м.
Без отчитане, приемане и съответно обсъждане е останало заключението на тази
експертиза, че ако за момент на възникване на опасността се приеме пресичането на
стоп линията, която е мислената линия, на която се намира пътният знак Б-2, а това е
около 6,5 метра от платното за движение Е-79 – това, по което се е движел
подсъдимият, отстоянието, на което се е намирал лекият автомобил „Ауди“ от тази
линия до мястото на удара е около 49 метра и при движение със скорост от около 64
км/ч. водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез
аварийно спиране, а при движение със скорост от 60 км/ч. е имал такава възможност.
Съдът е следвало да вземе отношение в този случай за относимостта на
експертизата, доколкото е следвало да обоснове началния момент на възникване на
опасността, а именно: дали това е моментът на пресичането от лекия автомобил „Рено“
на мислената стоп линия на знака Б-2, или това е моментът на навлизане в
кръстовището – т.е. на пътя, по който се е движел подсъдимият.
Особен пропуск на решението, доказателствен и правен, е липсата на
съобразяване на особено важни положения от разпита на вещото лице Р. И. пред ОС
Монтана по внохд № 200/22, които е следвало да наведат съда на спорния характер на
фактическите твърдения на обвинението. Според вещото лице Р. И. и в двата случая, и
при скорост от 60 км/ч, и при скорост от 64 км/ч, автомобилът „Ауди“ не е имал
възможност да спре преди мястото на удара. В такъв случай под въпрос се поставя
самата причина за настъпилото произшествие като стоящата в превишената скорост на
подсъдимия. Според вещото лице превишената скорост от 64 км/ч не оказва влияние
на невъзможността за спиране по-различно от това на скоростта от 60 км/ч. Вещото
лице поставя и друг дискусионен въпрос, а именно - че в предишните експертизи има
много аритметични грешки, което също е налагало съответен анализ на съда, но е
останало без внимание.
Съдът изобщо не е отчел значението на тези благоприятни за подсъдимия
7
експертни положения и на това, че биха могли да доведат до друго разрешение на
въпросите за отговорността, което е следвало да направи най-малко поради
твърдението на вещото лице Р. И. в съдебно заседание, че разлика за
непредотвратимостта на удара между скоростта от 64 км/ч и 60 км/ч. няма, както и
поради това, че точно тази експертиза е послужила като фактическо основание за
оправдаване на подсъдимия с присъда по внохд № 200/22 на ОС Монтана, отменена от
ВКС не поради неправилно приложение на закона, а поради липса на мотиви. Най-
малкото и поради този изход на делото се онагледява, че то не е толкова безспорно,
колкото ОС Враца го е възприел, поради което съдът е дължал обсъждане и отговор и
на тези въпроси.
Съгласно назначената по внохд № 227/24 от ОС Враца експертиза - скоростта
на автомобила „Ауди“ в момента на удара е била около 41,4 км/ч., скоростта в началото
на аварийното спиране – т.е. преди удара е била около 76, 7 км/ч. опасната зона на
спиране – при скорост от 76, 7 км/ч. – около 58, 6 м., а при максимално разрешената
скорост от 60 км/ч. – 40,3 м., автомобилът се е намирал на разстояние 48,95 м. от
мястото на удара в момента на възприемане на опасността. И според тази експертиза
ударът е бил непредотвратим при скоростта от 76,7 км/ч. и предотвратим при
разрешената скорост от 60 км/ч. Следователно тази експертиза е с най-неблагоприятни
за подсъдимия технически показатели – най-висока скорост преди удара, най – висока
скорост в момента на удара, най-къса опасна зона за спиране при разрешена скорост –
40,3 м. срещу 45 м. в експертизата от досъдебното производство и 47 м. в първата
експертиза по внохд № 200/22 на ОС Монтана.
Експертизата, наред с другото /и подобно на експертизата по нохд № 356/21 на
РС Монтана/, е приела, че наред с аварийното спиране водачът А. леко навил волана
наляво в посока лентата за насрещно движение, при което колелата на автомобила
блокирали, при насоченост към лентата за насрещно движение навлиза в нея и при
достигане на мястото на удара в режим на спиране със скорост от 41,4 км/ч. удря лекия
автомобил „Рено“.
Видно от решението на ОС Враца само тази експертиза е получила нарочно
обсъждане, и то относително, поради декларативния си характер, и изрично възприета
като правилна и обоснована. За другите – възприемането остава имплицитно
заложено. Въпреки това, тази последна експертиза не е намерила никакво отражение
във фактите, и по-специално - в частта формално обособена като фактическа,
независимо че съдът я е кредитирал и независимо че експертизата достига до доста
по-различни технико-фактически положения от останалите. Напротив, във формално
обособената фактическа част на решението е намерила място експертизата, назначена
в досъдебното производство и повторена, на практика, от експертизата от съдебното
следствие по нохд № 356/21 на РС Монтана. Неясно е какво означава в такъв случай
възприемането на последната експертиза, освен да затвърди извода за формален
подход на съда към фактите и доказателствата, с което и формално, и съдържателно,
съдът е заложил противоречивост в мотивите си. Противоречивостта е категорично
въведена и с довода на съда /независимо от множеството експертизи/, че споделя
изводите на първоинстационния съд за доказаната пред него фактическата обстановка,
при положение че районният съд е разполагал с две безпротиворечиви технически
8
експертизи и въпросите пред него не са стояли като спорни. Не Т.а е било
положението обаче пред ОС Враца, което бе вече достатъчно добре очертано.
Независимо от различията в експертизите, съдът е показал, че ги оценява еднакво, тъй
като е приел, че се установяват отразените в тях фактически и технически положения.
С това, от една страна, залага нееднозначност на фактическите си изводи, а от друга –
неяснота на формиране на съдийското убеждение, доколкото по никакъв начин не е
обяснил защо от всички вариации на експертизите и за целите на решаване на въпроса
за отговорността на подсъдимия е приел тези на експертизата, изготвена в досъдебното
производство.
В частност, не е обсъдено значението на вариациите: скорост преди удара – 70
км/ч. - 63,8/ 64 км/ч. - 76,7 км/ч., скорост към момента на удара – 33км/ч. 18 км/ч. и
41,4 км/ч., опасна зона на спиране при поддържаната от подсъдимия скорост - 57 м.,
51 м, 58,6 м., опасна зона за спиране при разрешена скорост – около 45 м., 47 м. и 40,3
м., отстояние на автомобила до мястото на удара при възникване на опасността –
навлизане в кръстовището от лекия автомобил „Рено“ - около 50 м., 44 м и 48,95 м.
Очевидно е, че в зависимост от това кои показатели съдът би приел, при
необходимото обосноваване, изводите му по фактите, и респективно - по
релевантните за индивидуализиране, евентуално, на наказателната отговорност,
обстоятелства също биха били различни. Това е така доколкото по един начин би се
определила отговорност на подсъдимия при превишаване на разрешената скорост с
16,7 км/ч. /според експертизата по внохд № 227/24 от ОС Враца/, по друг начин при
превишение с 10 км/ч - според експертизата в досъдебното производство /застъпена в
обвинителния акт/ и по трети начин - при превишаване с 3-4 км/ч. /според
експертизата по внохд № 200/22 на ОС Монтана/.
Особено наложително е било съдът да вземе критично отношение /и да обоснове
коя от експертизите възприема/ поради положението, показано в първите две
експертизи - от досъдебното производство и по нохд № 356/21 на РС Монтана, за
безопасна скорост на движение на лекия автомобил „Ауди“ - около 63 км/ч., по-точно
- 63,42 км/ч като най – висока скорост, при която автомобилът е можел да спре преди
мястото на удара, и скоростта на автомобила преди удара, според експертизата по
внохд № 200/22 на ОС Монтана - около 63,68 - 64 км/ч. При това положение,
произволното и еклектично позоваване на всички параметри на експертизите, какъвто
е бил подходът на ОС Враца, би довело до това да се счита, че скоростта на лекия
автомобил „Ауди“ от 63,68 - 64 км/ч. /според първоназначената експертиза по внохд
№ 200/22 на ОС Монтана /всъщност е била скорост, при която той е можел да
предотврати удара, т.е. тя е безопасна скорост /според експертизите от досъдебното
производство и от производството по нохд № 356/21 на РС Монтана/. Вижда се, че
двата показателя - безопасна скорост и скорост преди удара, се различават с
пренебрежимите 0, 26 км/ч. Резонно в този случай е било съдът да постави за анализ
и въпросът за чисто субективното съзнаване от страна на водача на такава степен на
превишаване на скоростта. Съдът е оставил без съобразяване и този значим за
отговорността на подсъдимия въпрос.
И съставът на въззивния съд на ОС Враца, доколкото е следвал чисто количествен
критерий - на присъствие на доказателствените източници в мотивите на решението
9
само количествено, без аналитична оценка, на практика е повторил недостатъците на
мотивите на отменената нова присъда – по внохд № 200/22 на ОС Монтана, с
разликата, че ОС Монтана изобщо не е отделил място в мотивите си на другите
технически експертизи, а само на назначената от него, докато ОС - Враца – го е
сторил, но формално и оттук, по неизбежност, с произволни и декларативни
твърдения. По същество разлика в подхода на тези въззивни инстанции за решаване
на делото няма, тъй като те, в действителност, еднакво не обсъждат доказателствените
източници.
Неоснователно е оплакването на искането обаче, че и до този момент е останал
без отговор въпросът за отстоянието, на което се е намирал автомобилът „Ауди“ до
мястото на удара в момента на възникване на опасността и на възможността за
възприемане на опасността, доколкото отговори се съдържат освен в експертизата от
досъдебното производство, още и в следващите. Отделен е въпросът за различията в
експертните заключения изискващи специален обоснован отговор от страна на
решаващия съд.
Неоснователно е оплакването на искането и за процесуална негодност на
обвинителния акт, който не очертавал фактическата и правна рамка на обвинението и
рамките на доказване. Прегледът на обвинителния акт показва достатъчно описание на
фактите на обвинителната теза, както и посочен ясен приложим закон. Също отделен е
въпросът за това отговарят ли тези факти на обективната истина, каквото оплакване се
прави, в частност – за прибързано внасяне на обвинението в съда без обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, доколкото това е въпрос на
доказване. Още повече, че след внасяне на обвинението в съда са събрани множество
нови доказателства, насочени към изясняване именно на обективната истина. При това
положение, порок на решението не е, че е постановено при неизясненост на
фактическата обстановка, за чието установяване са събрани достатъчно доказателства,
а в неизпълненото процесуално задължение на съда да мотивира ясно и недвусмислено
своята воля, както по фактите, така и по доказването им, та да може тази воля да се
оцени като правилна или не по същество.
Все пак, с оглед възможността за максимална изясненост на спорните положения,
която да позволи на съда да вземе правилно отношение към тях, и в случай на
непреодолима трудност, очертана да е от технико-експертно естество, за обосноваване
коя е правилната за решаване на делото експертиза, съдът може и следва да обсъди
възможността за назначаване на разширена арбитражна, която да вземе отношение
освен по всички основни технически елементи на произшествието и неговия
механизъм, още и към методологията на проведените до нея експертизи, включително
по въпросите за технически неточности и тяхното отражение върху крайния резултат,
както и коя от експертизите следва да се сподели и защо.
Така изложените процесуални нарушения са съществени, водещи до
незаконосъобразност на постановеното от ОС Враца решение, в разрез с основни
принципи на справедливия процес, в частност с процесуалната гаранция задължаваща
съда да постановява мотивирани решения. Като процесуално порочно решението
подлежи на отмяна, а делото - на връщане на въззивния съд, за ново разглеждане от
друг негов състав за отстраняване на процесуалните нарушения.
10
В новото производство съдът следва да формира изводите си по фактите върху
надлежен доказателствен материал. Доколкото са налице няколко технически
експертизи, назначени от предишни въззивни състави, новият, на свой ред, за да може
да ги преценява като важни и необходими доказателствени способи, следва да ги
допусне и изслуша непосредствено.
Макар в искането да не се прави Т.а възражение, но доколкото в случай на
позитивно решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия В. А., това би се
оказало неправилност нетърпима за правния мир, новият въззивен състав следва да
обсъди принципната възможност за едновременно присъствие като съставомерни
резултатите на причинени с едно деяние на едно лице средна и тежка телесна повреда,
квалифицирано според обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2 НК.
Безспорно е в доктрината и в съдебната практика, че в такъв случай по-тежкият
резултат винаги поглъща по – лекия. /Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. №
6/1979 г., Пленум на ВС: „ Когато с деянието се причинят на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление,
което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е
налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и
същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.
Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за
наказанието, но не и за квалификацията на деянието“.
Незаконосъобразността на решението прави безпредметно и не позволява
обсъждането на неговата правилност. Поначало въпросът за приложението на
материалния закон може да се постави само при акт, постановен при спазване на
съществени за валидността му процесуални норми, какъвто решението на ОС Враца
не е. Още по-малко настоящият съд би могъл сам да пререши съществото на делото.
Това би могъл да направи единствено в рамките и съобразно приетите от решаващия
съд факти, които да прецени като съставомерни или не. За целта тези факти следва да
са, на първо място – ясни и недвусмислени, и на второ място - правилно установени.
Доколкото и двете условия не са изпълнени, поради вече изложените съображения,
приложение на материален закон от настоящата инстанция по смисъла на чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК, каквото искане се прави, не е възможно.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
11
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело - внохд № 227/24 на Окръжен съд Враца, 1 –
ви наказателен състав.
ОТМЕНЯ Решение № 128 от 15.08.2024г., постановено по внохд № 227/24 на
Окръжен съд Враца, 1 –ви наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд Враца, от друг състав на
съда, от стадия на съдебното заседание пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12