№ 191 / 13.2.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Монтана, 13.02.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, трети граждански състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гр. д. № 2629 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК, във вр. с чл. 299, ал.1 от ГПК.
Ищецът Т.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в качеството си на правоприемник на първоначалната ищца Н. Г. В. е предявил срещу ответното дружество ,. Б. Б. Е. 1. със седалище и адрес на управление: г. р.‘‘, б. Л., представляван заедно от всеки двама от изпълнителните директори: Г. К. З., Р. С. С. и Х. М. М. обективно съединени искове със следния петитум: да бъде прогласена нищожността, поради противоречието им със закона, липса на форма и съгласие, на следните платежни документи/нареждания-разписки/: от 03.04. – за сумата 1400,00 лв.; от 04.04. – за сумата 7300,00 лв.; от 05.04. – за сумата 13 300,00 лв.; от 09.04. –за сумата 15 000,00 лв.; от 11.04. – за сумата 5 000,00 лв.; от 17.04. –за сумата 400,00 лв.; от 17.04. – за сумата 200,00 лв.; от 18.04. – за сумата 300,00 лв.; от 19.04. – за сумата 3 200,00 лв.; от 20.04. – за сумата 200 лв.; от 20.04. – за сумата 100 лв.; от 23.04. – за сумата 500,00 лв.; от 24.04. – за сумата 300,00 лв.; от 27.04. – за сумата 200 лв.; от 02.05. – за сумата 1000,00 лв.; от 03.05. – за сумата 1500,00 лв.; от 04.05. – за сумата 500,00 лв.; от 07.05. – за сумата 500,00 лв.; от 08.05. – за сумата 500,00 лв.; от 11.05. – за сумата 500,00 лв.; от 11.05. – за сумата 100,00 лв.; от 14.05. – за сумата 500,00 лв.; от 14.05. – за сумата 700,00 лв.; от 16.05. – за сумата 500,00 лв.; от 18.05. – за сумата 1000,00 лв.; от 23.05. – за сумата 2000 лв.; от 29.05. - за сумата 100,00 лв.; от 29.05. – за сумата 300,00 лв.; от 31.05. – за сумата 200,00 лв.; от 01.06. – за сумата 600,00 лв.; от 05.06. – за сумата 500,00 лв.; от 06.06. – за сумата 200,00 лв.; от 07.06. – за сумата 2000,00 лв.; от 08.06. –за сумата 8000,00 лв.; от 11.06. – за сумата 290,00 лв.; от 12.06. – за сумата 500,00 лв.; от 15.06. – за сумата 198,00 лв.; от 15.06. – за сумата 300,00 лв.; от 15.06. – за сумата 5000,00 лв.; от 18.06. – за сумата 500,00 лв.; от 19.06. –за сумата 600 лв.; от 19.06. – за сумата 200,00 лв.; от 20.06. – за сумата 500,00 лв.; от 20.06. – за сумата 200,00 лв.; от 22.06. – за сумата 200 лв.; от 22.06. – за сумата 500,00 лв.; от 25.06. – за сумата 500,00 лв.; от 25.06. –за сумата 2 700,00 лв.; от 27.06. – за сумата 500,00 лв.; от 28.06. – за сумата 500 лв.; от 29.06. – за сумата 1000 лв.; от 02.07. – за сумата 8 000,00 лв.; от 06.07. – за сумата 1000,00 лв.; от 11.07. – за сумата 13 000,00 лв.; от 12.07. – за сумата 1000,00 лв.; от 19.07. – за сумата 1000,00 лв.; от 23.07. – за сумата 300,00 лв.; от 24.07. – за сумата 300,00 лв.; от 27.07. – за сумата 500,00 лв.; от 30.07. – за сумата 100,00 лв.; от 31.07. – за сумата 500,00 лв.; от 06.08. –за сумата 1000,00 лв.; от 21.08. – за сумата 7000,00 лв.; от 24.08. - за сумата 2000,00 лв.; от 04.09. – за сумата 1000,00 лв.; от 12.09. – за сумата 3000,00 лв. и от 10.10.2012г. – за сумата 500,00 лв., на обща стойност от 122 788,00 лв., както и да осъди ,. Б. БЪЛГАРИЯ‘‘АД да му заплати сумата от 5000,00 лв.-частично предявен иск от целия размер на иска от 160 208,46 лв./, като исковата сума съставлява сбора от посочената обща сума по операциите за всички оспорени платежни документи, както и 37 420,46 лв. мораторна лихва върху сумата, начислена за периода от 28.02.2016 г. до 28.02.2019 г./
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат доводи за несъответствие на горепосочените нареждане-разписки с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи/ЗПУПС/, Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции и Указания 3-2009 на БНБ за определяне на образци на платежни документи. Посоченото основание за нищожност на платежните документи било поради противоречие със закона, липса на форма и съгласие.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответното дружество е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат мотивирани съображения на първо място за недопустимост на исковете, а под евентуалност и за тяхната неоснователност.
Съдът, във връзка със своята служебна проверка за допустимостта на иска, намира, че така предявените искове са недопустими на осн. чл. 299, ал.1 от ГПК.
Пред МРС през 2015 г. е била заведена искова молба от Н. Г. В., чрез Т.М.В. отново срещу АЛИАНЦ Б. Б. Е. 1., който е нейн син и пълномощник, въз основа на която е било образувано гр.д. № 70080/2015 г. по описа на РС-Монтана.
В посочената предхождаща искова молба от 2015 г., отново са оспорени лимитативно изброените платежни документи, предмет и на настоящото дело, като е налице пълен идентитет на нареждания-разписките, включително за период и като суми. Обстоятелствената част на предходната искова молба също е напълно сходна с настоящата- твърди се, че като форма и реквизити те не съответстват на /ЗПУПС/, Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции и Указания 3-2009 на БНБ за определяне на образци на платежни документи.
Петитумът/искането/ на исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 70080/2015 г. по описа на РС-Монтана, дословно е бил следния: Моля да ни призовете с ответника на съд и след като докажа иска си по основание и размер да постановите съдебен акт, с който да осъдите ,. Б. Б. поради несъотвествие на съставените платежни документи и на положените подписи върху тях с относимото законодателство, което обстоятелство е довело до неразрешеното изпълнение на платежна операция, да ми заплати сумата в размер на 1000,00 лв./впоследствие увеличена на 6000, 00 лв./, представляваща част от обща сума в размер от 122 788,00 лв. сългасно следните платежни документи/ следва изброяване на 69 бр. нареждания-разписки/.
По така образуваното гр.д. № 70080/2015. МРС се е произнесъл по същество, като с Решение от 01.02.2016 г. изцяло е отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата от 6 000,00 лв., част от обща сума в размер от 122 788,00 лв., като неоснователен. Решението е обжалвано пред Окръжен съд-Монтана, който изцяло го потвърждава като правилно с Решение по в.гр.д. № 138/2016 г. от 13.06.2016 г.. Следва неуспешен опит за касационно обжалване на въззивното решение, поради което, отхвърлителното първоинстанционно решение е влязло в законна сила.
В горецитираното съдебно решение по гр.д.№ 70080/2015 г., РС-Монтана задълбочено и мотивирано е разгледал въпроса за валидността на процесните платежни операции и документи. Разпитани са свидетели, назначени са и са изготвени заключения по съдебно-счетоводна експертиза и две съдебно-почеркови експертизи, както и са приети писмени доказателства. От посочената доказателствена съвкупност съдът е заключил, че искът, като неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне, като с влизането на решението в сила, спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо- съгласно чл. 298, ал.2 от ГПК, както относно ищцата Н. Г. В., така и по отношение на нейния универсален правоприемник-ищеца Т.В.. Силата на пресъдено нещо, относно изцяло отхвърлен като неоснователен частично предявен иск, се разпростира до пълния размер на иска.
При внимателен анализ на предходната с настоящата искова молба, съдът намира, че те са напълно идентични относно изложените в тях фактически и правни твърдения, от които се извежда основанието на исковете.
Съдът констатира, че единствено е налице формална разлика във формулировката на петитума на двете искови молби, с които на практика се търси от съда една и съща защита, почиващи на едно и също основание и факти и обстоятелства, между същите страни.
Съгласно чл. 3 от ГПК, страните са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно с добрите нрави. Предявявайки повторно искова молба, с която търси защита по едно вече отречено от съда право, променяйки единствено текстовото съдържание на исковата молба, ищецът В. злоупотребява с предоставените му права в граждански процес.
Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК,, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван...‘‘. Това е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът служебно следи и която в настоящия случай е налице. Производството следва да се прекрати като недопустимо.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл.299, ал.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2629/2019г. по описа на РС-Монтана, поради недопустимост.
ВРЪЩА исковата молба на подателя й.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна частна жалба пред Окръжен съд-Монтана в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: