№ 1765
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110129286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен и са субективно съединени осъдителни искове от С. ИЛ. М.
против Р. ИВ. Г., М. ЦВ. Г., П. ХР. К. и АНТ. ЦВ. АЛ., за осъждане всеки от
ответниците на основание чл.74, ал.1 от ЗЗ Диск. осъждане да заплати сумата
в размер на 2000 лв., представляваща неимуществени вреди претърпени от
дискриминация, установена с решение №********8г. по преписка
№1********г на Комисия за защита от дискриминация, ведно със законната
лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че многократно е бил обект на дискриминация от
неговите съседи, които са ответници по настоящето дело. Твърди, че е подал
жалба с вх. №**********г. срещу ответниците, за която била образувана
преписка №1********г на Комисия за защита от дискриминация,
производството по която приключило с решение №********8г., в което било
установено, че ответниците извършили умишлено акт на дискриминация по
чл.5 от ЗЗДискр.вр с параграф 1, т.1 ЗЗДискр, по признак „увреждане“, по
формата на „тормоз“, като им били наложени принудителни административни
мерки, с които им се предписва да се въздържат от бъдещо поведение, с което
да извършват дискриминация спрямо ищеца. Твърди, че е претърпял голям
1
брой неимуществени вреди изразяващи се в психически стрес, морални болки
и страдания, постоянно безпокойство, чувство на срам и неудобство, чувство
на унижение, накърнени били личната му чест, достойнството и било
накърнено самочувствието му, в резултат на което се затворил в себе си и
започнал да избягва социални контакти, станал неспокоен и постоянно
напрегнат.
В срока по чл.131 ГПК ответникът АНТ. ЦВ. АЛ. е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът
прави възражение, че единственото действие, което се твърди да е извършил
лично той, било забраната да се дава информация на ищеца за асансьора, за
което липсват представени доказателства, не ставало ясно и кои точно права
на ищеца били нарушени, така и искането за информация на паркомясто не
представлявало действие на дискриминация, тъй като дали е извършено
нарушение се преценява от съответните органи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответниците М. ЦВ. Г.,
Р. ИВ. Г. и П. ХР. К., в който оспорват основателността на исковете. Твърдят,
че не са извършили противоправно и виновно поведение срещу ищеца и
навеждат твърдения, че ищецът подавал множество сигнали и водил различни
съдебни производства срещу тях. Правят подробни възражения относно
всички действия, за които ищецът твърди, че са извършили и представляват
дискриминация.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила на
05.12.2018г. Решение № ********8г. на КЗД, е установено че ответниците по
настоящето дело са осъществили акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от
ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата
на „тормоз“ (подаване на жалби и сигнали до различни органи на държавна
власт, отказът да се събират такси за етажната собственост, довели до
принуда жалбоподателят сам да извършва плащания чрез пощенски записи,
както и неправомерното лишаване на М. да използва законно
2
регламентираното му право на паркомясто пред жилищната сграда). Същото
се установява и от приобщената преписка № 1********г. по описа на КЗД.
По делото са разпитани двама свидетели в режим на довеждане на
страната на ищеца – св. Йорданов и св. М.а, показанията на които съдът цени
по реда на чл.172 ГПК (с оглед наличието на близки отношения с ищеца).
Съдът кредитира показанията на свидетели, доколкото се базират на преки и
непосредствени впечатления за състоянието на ищеца и които кореспондират
с установеният в Решение № ********8г. на КЗД акт на дискриминация по
смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак
„увреждане“, под формата на описания „тормоз“. От показанията на св.
Йорданов се установява, че по отношение осъществената дискриминация
спрямо ищеца под формата на „тормоз“, същият бил потиснат, тежало му и
му личало, че го мислят за луд и че го съдят и че не си плаща сметките, само
за това мислел, вкл. сериозно се чудел да сменя жилището. От показанията на
св. М.а се установява, че по отношение осъществената дискриминация
спрямо ищеца под формата на „тормоз“, същият търпял неимуществени вреди
от 2016г., когато било отказано да се събира таксата от тях, което наложило
да превеждат сумите чрез пощенски записи, което създавало неудобство за
ищеца, защото бил в неравностойно положение и му се налагало да ходи до
пощата и да се реди на опашки, вкл. касиерката (ответницата П.К.) отказвала
да получава сумите, което налагало повторно ходене за получаването им.
Въпреки това били лепени бележки по входа и по асансьора, че се дължат
пари, което ставало достояние не само на съседите, но и на децата на ищеца и
техни приятели, което водело до притеснение и потискане на ищеца да се
оправдава пред децата си, че го пишели длъжник в стремеж да бъде унизен.
Във връзка с подадения сигнал от ответниците (М.Г., А.А. и Р.Г.) до
Столична община било отнето мястото за паркиране пред блока и до
възстановяването му, ищецът бил обект на подхилквания и подигравки, така и
причинило неудобства, доколкото бил в неравностойно положение. Ищецът
се затворил в себе си и не искал да вижда съседи.
По делото е разпитан един свидетел в режим на довеждане на страната на
ответника А.А. – св. А., показанията на който съдът цени по реда на чл.172
ГПК (с оглед наличието на близки отношения с ответника), от които се
установява за наличието на конфликтни отношения между съседите и ищеца.
Разпитан е и един свидетел в режим на довеждане на страната на ответника
3
М.Г. – св. Г, показанията на който съдът цени по реда на чл.172 ГПК (с оглед
наличието на близки отношения с ответника, както и поради наличие на
влязла в сила присъда, с която ищецът бил осъден за престъпление извършено
срещу свидетеля), от показанията на който се установява, че ищецът водел
множество и непрекъснато дела срещу съседи.
Останалите доказателства са ирелевантни с оглед предмет на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЗДискр.
В случаите, когато дискриминационното действие е установено в
производство по гл. IV, раздел I от ЗЗДискр от КЗД, съдът по иска за
обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена
ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението (в
който смисъл са: решение №**** от 25.06.2014 г по гр.д. № 5663/2013 г, ГК ,
IV ГО на ВКС, решение №73 от 12.06.2013 г по гр.д. № 311/2012 г, ГК , IV ГО
на ВКС , решение № 350 от 20.10.2015 г по гр.д. № 1730/2014г. на IV ГО на
ВКС). Поради това и с приетия за окончателен доклад по делото, където
съдът е отбелязал, че спорът се концентрира по това дали ищецът е претърпял
неимуществени вреди, видът им, съответно размера, като е разпределил в
тежест на ищеца да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди,
които са в причинна връзка с осъществена спрямо него дискриминация.
Отделно от това, ако нарушението е такова, че с осъществяването му
неизбежно се засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или
обидна среда (каквато е посочената в §1, т.1 ДР на ЗЗДискр дефиниция на
понятието "тормоз"), изрично не е необходимо да се установяват от ищеца
причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с
нарушението, защото те естествено следват по човешка презумпция и
имплицитно се предполагат в обичайния им размер (в който смисъл е и
решение №112 от 05.05.2016 г по гр.д.№6128/15 г на ВКС , III ГО).
От събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът приема
4
за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди поради
осъществената спрямо него дискриминация.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които
нямат паричен еквивалент, в това число и права върху телесния и духовния
интегритет. Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното общуване. Целта на
обезщетението обаче е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се
възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се
компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия
факт на осъждане на ответника.
При определяне на размера на паричната репарация, съдът взема
предвид, че от събраните по делото доказателства, в частност показанията на
св. Йораданов и М.а безспорно се установява, че ищецът е претърпял
негативни емоции вследствие на проявеното по отношение на него
дискриминационно третиране, изразяващи се стрес, безпокойство,
тревожност, чувство на срам и неудобство, чувство на унижение и
затвореност. Съдът съобразява и конкретните обстоятелства във връзка с
дискриминационното поведение, характерът на неимуществените вреди,
интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда. С оглед на това и при
5
отчитане на спецификата на конкретния случай, настоящият съдебен състав
счита, че размерът на дължимото обезщетението, който съответства на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен на по 500
лева срещу всеки ответник, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер на претендираното обезщетение от 2 000 лева срещу
всеки ответник, съдът намира за прекомерен, поради което искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл.75, ал.2 ЗЗДиск. за производствата пред съд не се събират
държавни такси. С право на разноски разполагат и двете страни, съобразно
уважената, съответно отхвърлената част на иска. Ищецът е бил представляван
от адвокат и е претендирал разноски за адв. възнаграждение в размер на
800лв. (по 200лв. срещу всеки ответник, доколкото отговорността за разноски
е разделна), което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност. С
оглед уважената част има право на разноски в размер на 50лв. от всеки
ответник.
С право на разноски разполагат и ответниците, от които такива
претендират: М. ЦВ. Г. в размер на 370лв. и АНТ. ЦВ. АЛ. в размер на 300лв.,
като съобразно отхвърлената част от иска следва се присъдят разноски в
полза на М. ЦВ. Г. в размер на 277,50лв., съответно в полза на АНТ. ЦВ. АЛ.
в размер на 225лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр Р. ИВ. Г., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Сухата река, бл.93, вх.Е, ет.4, ап.12, да заплати на С. ИЛ. М.,
ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, сумата от
500лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във
връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“,
установена с влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № ********8г. на КЗД,
ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
6
пълния предявен размер от 2000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр М. ЦВ. Г., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. ********9, да заплати на С. ИЛ. М., ЕГН:
**********, съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, сумата от 500лв.
(петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1,
т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с
влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № ********8г. на КЗД, ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 2000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр П. ХР. К., ЕГН:
**********, гр. София, ж.к. ********* да заплати на С. ИЛ. М., ЕГН:
**********, съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, сумата от 500лв.
(петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1,
т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с
влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № ********8г. на КЗД, ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 2000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр АНТ. ЦВ. АЛ., ЕГН:
**********, София, **********, да заплати на С. ИЛ. М., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, сумата от 500лв. (петстотин
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр.
по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с влязло в сила
на 05.12.2018г. Решение № ********8г. на КЗД, ведно със законната лихва,
считано от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. ИВ. Г., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Сухата река, бл.93, вх.Е, ет.4, ап.12, да заплати на С. ИЛ. М.,
ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, разноски
по делото в общ размер на 50лв. за адвокатско възнаграждение.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. ЦВ. Г., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. ********9, да заплати на С. ИЛ. М., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, разноски по делото в общ
размер на 50лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. ХР. К., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. ********* да заплати на С. ИЛ. М., ЕГН: **********, съдебен
адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, разноски по делото в общ размер на
50лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АНТ. ЦВ. АЛ., ЕГН:
**********, София, **********, да заплати на С. ИЛ. М., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, разноски по делото в общ
размер на 50лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. ИЛ. М., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, да заплати на М. ЦВ. Г.,
ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ********9, разноски по делото в размер на
277,50лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. ИЛ. М., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. И.Б., гр.София, ********, да заплати на АНТ. ЦВ. АЛ.,
ЕГН: **********, София, **********, разноски по делото в размер на 225лв.
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8