Решение по дело №123/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260014
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 5 декември 2020 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20205520200123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260014

 

град Раднево,  05.11.2020 год.

 

         РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНХ дело № 123 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Р.К.Ж. ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-0327-000233 от 29.04.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Раднево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за неправилно и незаконосъобразно издадено НП, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Същите възражения се поддържат и в съдебно заседание. Моли се да бъде отменено.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него адв. В.М., който поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Районна прокуратура Стара Загора – Териториално отделение Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.04.2020 г. в 14:05 часа в община Раднево на път трети клас №554 с. Любеново в посока запад жалбоподателят е управлявал  мотоциклет марка „Бета РР 525 4Т” с рег. № СТ 2707 Х , който е регистриран, но без поставени регистрационни табели.  

За констатираното нарушение, а именно, че на 18.04.2020 г. в 14:05 часа в община Раднево на път трети клас №554 с. Любеново в посока запад жалбоподателят е управлявал  мотоциклет марка „Бета РР 525 4Т” с рег. № СТ хххх Х , който е регистриран, но без поставени регистрационни табели, с което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, от ЗДвП, е бил издаден АУАН № 133044 от 18.04.2020 г., който нарушителят е подписал без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба", в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от приложените писмени доказателства.

От показанията на актосъставителя А.П.В. и свидетеля по акта – Ж.Н.Н. се установява следното: На датата посочена в акта с. Любеново, общ. Раднево са видели жалбоподателя да управлява мотоциклет без поставени регистрационни табели, взели му документите. Установили, че действително мотоциклета няма поставени регистрационни табели. Попитали го и къде са номерата и той ги извадил от раницата си, като им обяснил, че кара мотоциклета по черните пътища на селото, които не са в регулация и за да не ги загуби ги сваля от мотоциклета. И двамата свидетели заявяват, че са направили справка в системата на МВР от която са установили марката, модела, цвета и номерата на мотоциклета, който е управлявал жалбоподателя. Жалбоподателят не е заявил пред тях че има и друг мотоциклет същият модел и марка, както се опита да установи в хода на съдебното следствие. Направили му акт за това, че кара без регистрационни табели.

Към момента на проверката жалбоподателят не е обяснил нищо на св. В. и Н. за наличието на два идентични мотора и че в момента управлява мотор различен посочения в АУАН. В този смисъл съдът намира, че същият е знаел, че табелата не е поставена на нарочното място; в този смисъл е налице и субективна страна на извършеното от него нарушение още повече, че свидетелят Н. заявява:

„-Той си показа регистрационните номера и каза номера на рамата и колегата въведе данните в системата и то си излиза  изсторията на мотоциклета.”

Навярно твърденията, че имал същия мотоциклет и го управлявал в момента на нарушението са единствено и само с цел да се формира защитна позиция на жалбоподателя, без да осъзнава, че ако съдът даде вяра на тези негови твърдения се стига до извода, че е управлявал мотоциклет, който изобщо не е регистриран т.е. до извършване на престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 НК.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. и Н., тъй като те излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Разказът на двамата свидетели е еднопосочен, последователен, вътрешно непротиворечив и подкрепен от останалите доказателства по делото. Поради това съдът кредитира напълно техните свидетелски показания, приемайки ги за достоверни и непредубедени.

От показанията на св. Галин Д.Д. – свидетел на жалбоподателя, без родство, се установява, че на посочената в АУАН жалбоподателят не е управлявал собственият си регистриран мотоциклет, тъй като същият е бил на ремонт, а е управлявал друг такъв закупен за резервни части.  

От показанията на св. Г.М.Г. – свидетел на жалбоподателя, се установява, че жалбоподателят е закарал собственият си регистриран мотоциклет на ремонт, като за извършване на ремонта е предоставил резервни части от друг такъв закупен от него мотоциклет. Няма данни обаче кой точно мотоциклет е закаран на ремонт, тъй като и този свидетел не се е убедил в твърдяното, чрез съпоставка на номера на рамата, с вписания номер в талона на мотоциклета.

Съдът намира за неубедително изявлението на адвокат М. в с. з., че жалбоподателят не е управлявал посоченият в АУАН мотоциклет, тъй като същият е бил на ремонт и не е бил в движение и същият се позовава на това, че по време на проверката актосъставителят и свидетелят по акта не са могли да установят кой от двата мотоциклета е управлявал жалбоподателят, тъй като същите не са гледали номера на рамата на управлявания от него мотоциклет. Всъщност обаче това е твърдение, изградено върху непритежаващите процесуална сила и издържаност показания на заинтересованите свидетели, които при това не са били на мястото на осъществяване на нарушението по време на извършването му. Също така не е съобразен факта, че номера на рамата е посочен от самия нарушител на проверяващите за да го впишат в акта. В противен случай би се стигнало до умишлено заблуждаване на проверяващите относно фактите на нарушението. Заключението на процесуалния представител на жалбоподателя не представлява нищо друго, освен т. нар. превратно тълкуване на факти и обстоятелства. Защитната позиция, изградена от адвокат М., всъщност представлява една конструкция от голословни твърдения, неподкрепени от никакви доказателства, тъй като никой от допуснатите свидетели на жалбоподателя не установи кой от двата мотоциклета е бил на ремонт дали този който е бил регистриран или този който е купен по-късно още повече, че съдът задължи жалбоподателя в проведеното на 16.09.2020г. да представи писмени доказателства относно закупуването на втори мотоциклет, който е същият модел като този за който му е съставен АУАН. В този смисъл съдът не приема за достоверно твърдението, че жалбоподателя имал два мотоциклета, една и съща марка, един и същи цвят.

Дори да се приеме факта, че съществуват два мотоциклета абсолютно нелогично е да се свалят номерата на мотоциклета, когато се дава за ремонт.А в хода на съдебното следствие категорично се установи, че номерата са се намирали в раницата на нарушителя.

 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. " Установените с акта фактически обстоятелства, че е управляван мотоциклет по обществен път без той да имал поставени регистрационни табели, кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя, свидетеля по акта.

Предмет на правно регулиране от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са обществените отношения, свързани с проследяването и контрола върху МПС, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, за да бъдат осигурени спазването на правилата за движение и възможността да бъдат идентифицирани нарушителите им. Затова и законодателят изрично е обявил, че по тези пътища е разрешено единствено ("само") движението на регистрирани превозни средства, на които са поставени регистрационни табели. Наложеното ограничение действа спрямо всички превозни средства, които могат да бъдат определени като "моторни превозни средства" по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, без оглед на техния вид и/или предназначение.

Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността размерите на наложените административни наказания да бъдат намалени, съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон, приемайки, че жалбоподателят Ж. е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл. 27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно наказанията, наложени на жалбоподателя, с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени разпоредби на закона. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, т. е. знаел е, че не следва да управлява МПС/в случая мотоциклет/ без поставени регистрационни табели на определените за това места, но въпреки това го е сторил.

В обобщение изводите на наказващия орган за наличието на визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени източници.

Предвид изложеното дотук и на основание чл. 63, ал. 1, предл. I от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0327-000233 от 29.04.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Раднево, с което на Р.К.Ж. ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Стара Загора.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: