№ 638
гр. Варна, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20253100900149 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:01 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно
повикване в 14:01 часа, се явиха:
Ищецът В. Н. В., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
явява се лично и с адв. Д. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, представлявано от
Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
представлява се от адв. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.
Свидетелят П. П., не е призован.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено за
изготвяне на допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, както и за събиране на гласни доказателства.
Адв. Н.: Единият ни свидетел е допуснат за установяване на
твърденията ни за изпадане в безсъзнание и моля да бъде разпитан преди
изслушването на заключението.
1
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат водения
в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за установяване
механизма на настъпване на ПТП и непосредствените последици след
инцидента, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето: Д. Й. П., като вписва същият в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Д. Й. П., 44 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– В. В. ми е работодател.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят П.: Спомням си за ПТП, при което пострада В. В.. Датата
беше 05.12.2023 година. Малко преди 17:00 часа, на тръгване от работа –
обекта беше в град Варна, в покрайнините, се случи катастрофа, в която
пострада шефа ми В. В..
Бях със служебна кола, която беше пред неговата и аз тръгнах. След
няколко минути ми се обадиха колегите, че са го блъснали и трябва да се
върна. Върнах се. Имаше доста спрели коли. Други хора го бяха извадили от
колата. Той беше в едно нежизнено състояние. Бяха го сложили на земята да
легне. Не мърдаше. Аз много се притесних да не е станало нещо много
сериозно. След малко доде линейката. Той дойде в съзнание. Изправиха
носилката и го сложиха на носилата. Вкараха го в линейката. Казаха, че
трябва някой да го придружа. Аз се качих да отида с тях. По време на
движението, докато стигнем до болницата пак на няколко пъти затваряше очи,
неадекватност. Когато беше в съзнание, така да кажа, беше супер объркан.
Говореше едни и същи неща: „Нищо не помня!“, „Какво правя в тази
линейка?“, „Какво се случи?“. Това е.
Адв. Н.: Нямам други въпроси.
На въпросите на вещото лице Д. Д.:
Свидетелят П.: Състоянието, в което го видях на земята продължи
2
някъде две – три минути, докато дойде линейката. Защото и аз не се върнах
веднага. Може би през цялото време след като е излязъл от автомобила е бил
така. Беше легнал и никаква реакция. Дишаше, но …. Ние му задавахме
някакви въпроси, но нищо – нито отговаряше, нито … В първия момент като
видях тялото се притесних да не е станало най – тежкото. Аз слизам от колата
и го виждам на земята и се притесних.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 32015 / 05.11.2025 г. на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещите лица, както следва:
Д. А. Д., 58 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение;
Й. Л. М., 44 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Д. Д. и Й. М.: Представили сме писмено заключение,
което поддържаме.
На въпросите на адв. Н.:
В. л. Д.: Съобразно показанията на свидетеля преди малко,
пострадалият В. е бил в т. нар. състояние „безсъзнателно състояние“ или
„мозъчна кома“, което състояние определя разстройство на здравето с
временна опасност за жИ.та.
Адв. Н.: Нямам други въпроси.
На въпросите на Съда:
В. л. Д.: Това състояние може да е от минути до часове и до дни. В
конкретния случай се касае за кратковременна загуба на съзнание. Тя е била
3
действителна, съобразно показанията. Аз не случайно го и попитах. Самият
свидетел заяви, че се е притеснил да не е станало най – страшното, което
обичайно ние, когато разпитваме, питаме дали е изглеждал като „умрял“. Аз
пропуснах тази дума. Той го каза по заобиколен начин.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по
делото, ведно с уточненията направените в днешно съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещите лица Д. А.
Д. и Й. Л. М., в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. 2 броя РКО – 500.00 /петстотин/ лева – на вещото лице Д. Д. –
платими от Бюджета на Съда и 500.00 /петстотин/ лева – на вещото лице
Й. М. – „УниКредит Булбанк“ АД от 15.08.2025 г. /.
Адв. Н.: Имаме допуснати още двама свидетели и моля да бъдат
разпитани.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на претърпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетели
лицата: О.Г.У. и М. Н. В., като вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: О.Г.У., 53 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
4
– В. В. ми е братовчед.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят У.: Спомням си за ПТП, при което пострада В..
Катастрофата беше преди две години. Те ми се обадиха. Обади се бившата му
приятелка и с нея отидохме на място, да видим за какво става въпрос.
Директно отидохме в Спешното отделение на Окръжна болница – Варна.
Точно тогава беше минал всички процедури – скенер и други медицински
процедури.
Той беше в коридора. Беше доста разконцентриран. Не знаеше точно
накъде – става, сяда по пейките. Тръгва на едната страна. Връща се. Викам:
„Чакай малко! Какво стана?“. Чакахме документи и в един момент излязоха
всички документи. Спомням си, че бяха едни метални столове с едни дупки,
това ми се е забило в главата, седя там някъде около петнайсет минути. По
едно време стана и вика: „Давай да си ходим.“. Документите вече бяха готови.
Взехме някакъв пакет с документи и тръгнахме да се прибираме.
Понеже бях спрял от другата страна на болницата, а там не може да се
влиза много, има едни бариери. Не бях ходил там тогава. Минахме пеша,
диагонално през някакъв паркинг и го качихме в колата. Като седна вътре и
вика: „Моля ти се не карай бързо.“. Добре казах, няма да карам бързо и
тръгнахме да се прибираме към Шумен. Преди магистралата, като излязохме
от Варна, вече на магистралата вика: „Спри!“. Спрях. Карам с 40 км/ч, той
вика: „Карай по – бавно.“. Викам: „ Добре, ще карам по – бавно.“. Карах,
карах, карах, по едно време гледам го в огледалото на задната седалка, че си
обърна главата назад. Стои. Не мърда. Спрях. Отбих вдясно. Вика: „Много ми
лошо! Много ми е лошо!“. Викам: „Да върна ли? Да се връщаме ли обратно?“.
Бяхме стегнали почти вече до Девня. И повърна в колата. Излязохме навън.
Измихме го малко. Седнахме пак обратно. С 30км/ч – 40км/ч сме карахме до
Шумен. По пътя още един път вика: „Много ми е зле.“. И аз с неговата
приятелка викам: „Да се връщаме ли? Какво да правим?“. На средата на пътя
не знам накъде да отида. Лека, полека стигнахме до Шумен.
Прибрахме го горе. Качихме го. И той ми вика: “Остани малко.
Остани!“. Останах някъде около половин – един час и ги оставих двамата. На
следващия ден, сутринта отидох да видя какво става – той лежи. Така няколко
дена вика: „Много ме боли главата. Много ми се повръща.“ Викам скенер,
5
нещо, това онова, трябва да се направи.
Той си записа час за ядрено – магнитен резонанс (ЯМР) в Добрич.
Ходихме аз и брат му. Направиха му ЯМР и се оказа, че е за операция. Той
имаше някакъв познат неврохирург. Някаква консултация направихме с него и
човека вика: „Нова Година! Не може. След Нова Година трябва да дойдете,
защото няма как сега. Всички сме в отпуск.“
След Нова година аз го закарах до София, в Токуда. Той непрекъснато по
пътя вика: “Карай бавно! Карай бавно!“. Казах му: „Не мога да карам по –
бавно. Правим опашка отзад с 40 км/ч карам.“. Спирахме сигурно десет пъти.
Най – накрая стигнахме до София. В болницата като го оставих, докторът
каза, че остава. Направили са му операция. След около една седмица го
изписаха. Обади ми се и ми каза да отидем и да го приберем. Взехме го. Той
целия в едни кабели, маркучи. Каза, че долу - горе е добре.
На връщане пак лекичко карахме. Спирахме много пъти. Като го
прибрахме в Шумен, почнахме всеки ден да ходим при него. Вика: „Много ме
боли главата, отстрани, отпред. Рамената ме болят. Не мога да клекна. Не мога
да се изправя.“. Помагахме колкото можем. През ден, през два ходих. Тя
приятелката му се грижеше за него. Каза, че не може да се обслужа сам. В
смисъл, тя му помага почти за всичко вкъщи. И това нещо продължи поне
четири – пет месеца, може би и половин година. Беше силно стреснат човек.
Отслабна много. В определени моменти без причина повишаваше тон на
хората. Не знам защо го правеше. Познавам го от малък, като дете и не се е
държал така. Весел човек беше. Почна да се заяжда с хората по телефона.
Почна да се държи меко казана странно. Даже и на мен ми е правил такива
изречения. Викам: „Какво ти стана на тебе? Що ми говориш така?“. После ми
се извинява и казва, че не знае какво става. Каза, че много го боли главата.
Такива работи. Цялото това нещо, докато свали яката минаха шест месеца,
докато започна да се оправя.
Към момента, колко да се е възстановил? Като го помня преди беше
спортист човек. Непрекъснато беше на платото, горе на лостовете. Три –
четири часа на ден спортуваше, а пък сега не съм го виждал да излиза да
спортува. Не може да си завърти главата настрани. Каза, че го боли ту отляво,
ту дясно. Колко да се е оправл? Не знам! Не съм лекар и не мога да кажа. Но,
не ми изглежда да е много добре. В смисъл, не е като преди.
6
Адв. Н.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: М. Н. В., 44 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Брат съм на В. В.. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Н.:
Свидетелят В.: Спомням си за ПТП, в което пострада В.. Два дена след
катастрофата го видях. Понеже не искаше да ми казва и два ме притеснява и
т.н. Предвид това да не казвам и на родителите ни, защото баща ни беше с
инсулт, да не ги притесняваме. От тази гледна точка. Като го видях се
стреснах. Беше пребледнял. Беше полупрегърбен, наведен. Болки в тялото,
особено главата. Виене на свят. Не можех да повярвам какво е станало.
Приказвахме. Питах го как е, що е. Каза, че изпитва болки. След време, след
няколко дни каза, че за да се провери всичко иска да му се направи скенер на
главата. Аз не съм лекарско лице и не съм запознат. Но ходихме в Добрич с ми
и с братовчед ни – с О., за да му направят скенер. Съответно там човекът каза,
че положението е доста зле и се нуждае от спешно оперативно лечение. След
това започнахме да търсим, къде, какво. В началото на 2024 г. в София му
направиха операция на врата, която беше доста сериозна и слава Богу, че така
се възстанови, но имаше вероятност да остане парализиран от шията надолу.
Това е, както го казват докторите, лекуващият лекар, този който извърши
операцията.
Пред този период, допреди операцията беше в недобро състояние и
физически, и психически. Сещаше се постоянно за случилото се. Нито може
някакво нещо адекватно да каже, нито можеше сам да се обслужва, предвид
случилото се. Освен всичко останало, нито можеше да легне, нито можеше в
някакво хоризонтално положение. Спеше си седнал на дивана, на фотьойла.
През цялото това време, даже и ми е казва, че усеща, но може и да си
внушава, че ръцете му се сковават. Даже сме си правили експеримент с
ключовете на колата му ги подавам като човек, който няма сила, няма усет,
няма такива нещо. Това времето преди операцията.
7
След това беше много дълго самото възстановяване. Пак с помощ от
неговата приятелка, с най – елементарните нужди. Той не можеше да се
справи дори и с тях. Изцяло тя му помагаше. Ние ходихме постоянно да го
виждаме. Да приказваме и да следим състоянието му. През цялото това време
беше с яка, обездвижен. Никакви движения, абсолютно нищо. Болеше го след
това, след тази операция и манипулация.
Преди катастрофата не е имал никакви оплаквания. Нито съм чувал.
Имайки предвид професията и с какво се занимава. Отделено, че спортува
колоездене и всякакви такива физически спортове. Ако е имал нещо, няма как
да се случи това което …. и професията му и вида спорта. Освен колоездене,
бягане и т. н. В смисъл физически упражнения и всякакви такива
натоварвания, без никакъв проблем.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Н.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед проявената процесуалната пасивност от страна на ответника,
който въпреки дадените му указание, не е предприел действия за посочване на
адрес или способ за призоваване на свидетеля П., съответно невъзможността
същият да бъде призован на известния по делото адрес, СЪДЪТ намира, че
допуснатият свидетел следва да бъде заличен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатият на ответната страна, в режим на призоваване
като свидетел лицето П. П..
Адв. Н.: Представям списък на разноските.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Н.: Моля да уважите изцяло предявените искове като основателни
и доказани.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски, за което представям
8
списък.
СЪДЪТ счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:27часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9