РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
мл.с. М.Богданова
при секретаря К.Лозева и в
присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията
в.гр.дело N: 3 081 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 19814 от 30.11.2016
г., постановено по гр.д.№ 18649/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав е
признато за установено по иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че Р. С.А.,
ЕГН **********, действаща като ЕТ „Е.– Р.С.” не дължи на Д.З.Д., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Т.– Д.Д., ЕИК ******сумите по
издаден на 30.01.2007 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 517/2005 г. на САС, както
следва: 13 574,00 лева – главница, заедно със закон-ната
лихва върху нея, считано от 16.02.2004 г. до окончателното й заплащане, за принуди-телното събиране на които е образувано изп.дело № 20077860400219 по описа на ЧСИ М. М.,
присъединено към изп.дело № 20067860400214.
Със същия акт ответникът Д.З.Д.,
ЕГН **********, действащ като ЕТ „Т.– Д.Д., ЕИК ******е
осъден да заплати на ищцата Р. С.А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Е.– Р.С.”
сумата 543,00 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ответника Д.З.Д., действащ като ЕТ „Т.– Д.Д.”***. Във въззивна жалба се под-държа,
че решението е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният
съд не се е произ-несъл по надлежно въведеното още с
отговора на исковата молба възражение за давност, поради изтичане на
петгодишният давностен срок за публична защита.
Твърди се и че искът е недопустим и поради обстоятелството, че с предявяването
на същия ищцата цели да санира собственото се пасивно
поведение, изразяващо се в пропускане на закоустановен
преклу-зивен срок за обжалване на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист и така да пре-реши вече
решен с влязъл в сила съдебен акт въпрос, което е недопустимо, който довод за
недопустимост на иска по аргумент на чл.299, ал.2 ГПК СРС неправилно не
уважава, а дори и не обсъжда. Сочи се и че настоящият отрицателен установителен иск вече е предявяван от ищцата въз основа на
искова молба от 27.03.2012 г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 26319/2012
г. на СРС, 78 състав, в хода на което този съд приема, че въпросът за редов-ността на изпълнителния лист от 30.01.2007 г.,
издаден въз основа на разпореждане от 05.01. 2007 г. по т.д.№ 245/2004 г. на
СГС, вече е решен с влизане в сила на последното и по аргу-мент
на чл.299, ал.2 ГПК е прекратил производството по това дело с разпореждане от
24. 07.2012 г., като подадената от ищцата частна жалба срещу него е оставена
без уважение от СГС, а въззивното определение не е
допуснато до касация. Релевирани са доводи и за неос-нователност
на иска поради липсата на предпоставките по чл.439, ал.1 ГПК, като се поддър-жа, че такива факти не само липсват, но не и сочат в
исковата молба.
Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявеният
срещу жалбоподателя иск. Претендира присъждането на разноски по делото и за
двете инстанции.
Ответникът по жалбата – Р. С.А.,
действаща като ЕТ „Е.– Р.С.”*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор
оспорва изцяло същата. Навежда съображения, че посочените в жалбата пороци на първоинстанцион-ното решение са напълно неоснователни, във
връзка с което излага подробни аргументи.
Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и необос-нована и да се потвърди постановеното от СГС
решение. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото до-казателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд намира за неоснователни инвокираните
от въззивника доводи за недопустимост на атакуваното
съдебно решение. В дадения случай не са налице предпостав-ките
на разпоредбата на чл.299, ал.2 ГПК. Както влязлото в сила определение №
387/11. 03.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 112/2011 г. по описа на САС, с
което е оставена без разг-леждане частната жалба на Р. С.А., действаща като ЕТ „Е.–
Р.С.” срещу разпореждането от
05.01.2007 г. по т.д.№ 245/2004 г. за издаване на процесния
изпълнителен лист, така и влязлото в сила разпореждане от 24.07.2012 г. по
гр.д. № 26319/2012 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав за прекратяване на
производството по това дело, не разрешават спор за материално право, не се
ползват със сила на присъдено нещо и не се явяват процесуална пречка за
образуването и разглеждането на настоящото производст-во.
Неоснователен е и вторият релевиран довод за
недопустимост на решението на пър-воинстанционния
съд. Обстоятелството дали наведените в исковата молба факти са такива, които
могат да обуславят или не защита на длъжника срещу незаконосъобразно
изпълнение,е въпрос по съществото на спора. Недопустим би бил искът, ако се
основава на факти, настъ-пили преди приключване на съдебното дирене по делото, по което е постановено съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист, каквито в дадената хипотеза не се твърдят.
Преценявайки основателността на жалбата с оглед наведените в нея
оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:
В исковата молба на Р. С.А., ЕГН **********,
действаща като ЕТ „Е.– Р.С.”*** – с уточненията на същата от 08.09.2014 г., се
претендира да се признае за установено, че същата не дължи на Д.З.Д., действащ
като ЕТ „Т.– Д.Д.” вземането по изп.дело
№ 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 в
размер на сумата 13 574,00 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 16.02.2004 г. до окончателното й изплащане, образу-вано
по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2007 г., издаден от СГС, ТО, VІ-2 по
т.д.№ 275/2004 г. Поддържа се, че въз основа на постановено но гр.д.№ 517/2005
г. на САС, 5 със-тав решение от 03.01.2016 г. ищцата
е осъдена да заплати на ответника на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата
13 574,00 лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от
16.02.2004 г., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № **********-0214 пред ЧСИ М.М.,
рег.№ 786, по което дело са били извършени изпъл-нителни
действия и погасена значителна част от задължението. Твърди се и че с разпореж-дане от 05.01.2007 г. е бил издаден втори
изпълнителен лист по първоинстанционното т.д.№
275/2004 г. на СГС, VІ ТО, 2 състав за същото вземане въз основа на решението
по гр.д.№ 517/2005 г. на САС, по който изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М.. Излагат се доводи и че тези обстоятелства представ-ляват нови факти, които не са обхванати от силата
на присъдено нещо по решението, форми-рало изпълнителната сила, поради което и
изпълнение по второто изпълнително дело не се дължи, както и че фактът, свързан
със съществуването и погасяването на вземането, което е предмет на осъдителното
решение по гр.д.№ 517/2005 г. на САС, 5 състав обуславя правния интерес на
ищцата от завеждане на процесния отрицателен установителен иск. Заявено е и искане за присъждането на направените
по делото разноски.
Ответникът – Д.З.Д., действащ като ЕТ „Т.– Д.Д.”*** в депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен
отговор оспорва изцяло предяве-ния иск. Навежда съображения
за недопустимост на иска по аргумент на чл.299, ал.2 ГПК, тъй като се поставя
за разглеждане въпрос, разрешен с влязъл в сила съдебен акт, както и поради
липсата на правен интерес. При условията на евентуалност са релевирани
и доводи за неосно-вателност на заявената претенция,
поради липсата на предпоставките на чл.439, ал.1 ГПК и е инвокирано
възражение, че искът е погасен по давност. Заявено е искане предявеният иск да
бъде отхвърлен, като му се присъдят разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните в първоинстанционното производство доказателствата
и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори в процеса, което е
видно и от приложеното по делото в заверен препис ре-шение,
постановено на 03.01.2006 г. по гр.д.№ 517/2005 г. по описа на Софийски
апелативен съд /САС/, ГК, 5 състав, образувано по въззивна
жалба срещу решение от 04.01.2005 г. по гр.д.№ 275/2004 г. на СГС, ТК, VІ-2
състав, че Р. С.А. като ЕТ „Е.– Р.С.” е осъдена да заплати на – Д.З.Д. като ЕТ
„Т.– Д.Д.” на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата
13 574 лева – платени с оглед неосъ-ществено
основание за прехвърляне правото на собственост върху товарен автомобил „Вол-во”, модел F10 с рег.№ ******и ремарке с рег.№ 97-25
ЕВ, съгласно договор от 01.10. 2002 г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.02.2004 г. до окончателното й заплащане , както и сумата
613,90 лева – разноски по делото. От представеното решение № 768/07.12.2006 г.
по т.д.№ 377/2006 г. на ВКС, ТК, І ТО е видно, че със същото решението на САС в
тази му част е оставено в сила.
Във връзка със заявено искане с
молба от 26.01.2006 г. на ЕТ „Т.– Д. Д.” и разпореждане от 28.01.2006 г. по
гр.д.№ 517/2005 г. по описа на САС, ГК, 5 състав, на 30.01.2006 г. в полза на Д.З.Д.
като ЕТ „Т.– Д.Д.” е издаден изпълнителен лист за
присъдената сума от 13 574,00 лева, заедно със законната лихва върху нея,
считано от 16.02.2004 г. до окончателното й изплащане, като е безспорно в производст-вото, че въз основа на същия е образувано изп.дело № 20067860400214 по описа на ЧСИ Ми-ладин М., рег.№ 786 на КЧСИ.
Не е спорно, което се установява
и от приетото в производството пред СРС заверено копие, че по т.д.№ 275/2004 г.
на 30.01.2007 г. председателят на СГС, ТО, VІ-2 състав след като е констатирал,
че решението на САС от 03.01.2006 г. по гр.д.№ 517/2005 г. подлежи на
изпълнение, е издал нов изпълнителен лист в полза на Д.З.Д. като ЕТ „Т.– Д.Д.” за същата сума от 13 574,00 лева, заедно със
законната лихва върху нея, считано от 16.02.2004 г. до окончателното й
изплащане, присъдена на основание чл.55, ал.1 ЗЗД с оглед неосъществено
основание за прехвърляне правото на собственост върху това-рен
автомобил „Волво”, модел F10 с рег.№ ******и ремарке
с рег.№ 97-25 ЕВ съгласно договор от 01.10.2002 г., както и за сумите
1 650,00 лева – общо разноски пред първа инстан-ция
и 148,08 лева – разноски пред трите инстанции по компенсация.
Безспорно е между страните и че
този изпълнителен лист е образувано изп.дело №
20077860400219 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на
КЧСИ, както и че това дело е присъединено към изп.дело
№ 20067860400214 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на
КЧСИ – обстоятелства, които се установяват и от представените в производ-ството заверени преписи от тези дела.
От удостоверение с изх.№
3014/2014 г. на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на КЧСИ, се
констатира, че на взискателя Д.З.Д. като ЕТ „Т.– Д.Д.” по изп.дело № 20067860400214 към
което е присъединеното изп.дело № **********-0219,
образувани в кантората на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на КЧСИ,
са извършени плащания в размер на 16 076,34 лева и е удържана такса по
т.26 ТТЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 727,67 лева, след което са останали следните
непогасени задължения: 1. изп.дело № 2006-**********: 9 083,66 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 01.07.2010 г. до окончателното й
заплащане; 173,00 лева – законна лихва върху главницата за периода от 25. 04.2007
г. до 30.06.2010 г., 3 848,21 лева – законна лихва върху главницата за
периода от 01.07. 2010 г. до 18.02.2014 г., 1 411,26 лева – разноски по изп.дело и 282,25 лева – ДДС, и 2. по изп. дело № 20077860400219 сумите: 13 754,00
– главница, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2004 г. до
окончателното й заплащане, 16 406,17 лева – законна лихва върху главницата
за периода от 16.02.2004 г. до 18.02.2014 г., 1 982,67 лева – разноски по изп.дело и 396,53 лева – ДДС.
Не е спорно в процеса и че разпореждането
на СГС по т.д.№ 275/2004 г. за издаване на изпълнителния лист от 2007 г. не е
било обжалвано от Р. С.А. като ЕТ „Е.– Р.С.” в законния срок, изтекъл на
15.04.2009 г. Подадената по-късно от тази страна частна жалба – 21.04.2010 г.,
с влязло в сила определение № 387/11.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 112/2011 г. описа
на САС, е оставена без разглеждане.
При така приетата по делото фактическа обстановка настоящата съдебна
инстанция намира, че предявеният
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е
частично основате-лен.
Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като
законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с този
отрицателен установителен иск се дава право на последния
да установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест.
Съгласно константната съдебна практи-ка разпоредбата
на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск изк-лючва възможността при оспорване на изпълняемото
право длъжникът да противопоставя въз-ражения,
основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е пре-доставен
на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на
факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право,
каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.
От
приетите доказателства, касаещи изп.дело № 20067860400214 по описа на
ЧСИ М.М., рег.№ 786 на КЧСИ, безспорно се доказва в
процеса, че длъжникът по същото Р. С.А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Е.–
Р.С.”, ЕИК ******– ищец в производството, след постановяване на изпълнител-ното основание, по което е издаден процесният изпълнителен лист от 2007 г., е погасил чрез плащания,
извършени на взискателя – ответник в производството,
част от присъдената с ре-шението на САС главница от
13 574,00 лева, а именно: сумата 4 490,34 лева, както и част от
дължимата се законна лихва върху нея за периода от 16.02.2004 г. до 18.02.2014
г. на стойност от 12 384,00 лева. Визираните новонастъпили
обстоятелства са довели до промяна на мате-риалното
право, на което се иска принудително изпълнение по изп.дело
№ 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на
КЧСИ, образувано по изпълнителния лист от 30.01.2007 г., издаден от СГС по
т.д.№ 275/2004 г., въз основа на същото съдебно решение като изпълнително
основание, които факти обуславят основателността на разглеждания отри-цателен установителен иск за
недължимост на вземанията в тези им части, предвид наличието
на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата
на чл.439, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК.
Доказателства
за извършването на други плащания в полза на ответника, в качеството му
кредитор, не са ангажирани от страна на ищеца до приключване на съдебното
дирене пред първа инстанция, както и по реда на чл.266, ал.2 ГПК, поради което
в останалата част и пе-риода главницата и присъдената
законна лихва върху нея са дължими от Р. С.А., действаща като ЕТ „Е.– Р.С.”.
Издаването
на втори изпълнителен лист за вземането от 13 574,00 лева по решението на
САС, заедно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2004 г. до
окончателното й заплащане, не е обстоятелство, което да изменя или погасява това
материално право, поради което същото не е новонастъпил
факт, който да може да обоснове отпадането на изпълняемото
право за него по образуваното изп.дело № 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М..
Предвид
изложения извод на съда за частична основателност на заявената претенция, съдът
дължи произнасяне по наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна дав-ност за предявяване на иска. Настоящата съдебна
инстанция намира релевираното възраже-ние
по чл.110 ЗЗД за неоснователно. Институтът на погасителната давност е средство
за защи-та на длъжника, а не на кредитора. С оглед
характера на предявения иск – отрицателен уста-новителен,
погасителна давност за неговото предявяване не тече. Този иск няма за предмет притезание или потестативно право
на ищеца, по отношение на което той да има право да тър-си
принудително осъществяване /изпълнение/ на същото, което право поради
бездействие да може да се погасява по давност.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на ре-шаващият състав на СРС относно изхода на спора, постановеното
от СРС, ІІ ГО 72 състав решение като неправилно следва да бъде отменено в частта,
в която е признато за установено, че ищецът не дължи на ответната страна
разликата над сумата от 4 490,34 лева до сумата от 13 574,00 лева, ведно
със законната лихва, считано от 18.02.2014 г. до окончателното й запла-щане, както и законната лихва върху нея в размер на
173,00 лева за времето от 25.04.2007 г. до 30.06.2010 г. и законната лихва в
размер на 3 848,21 лева – за периода от 01.07.2010 г. до 18.02.2014 г., по
издадения на 30.01.2007 г. от СГС изпълнителен лист по гр.д.№ 517/2005 г. на
САС, за принудителното събиране на които е образувано изп.дело
№ 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М. /присъединено
към изп.дело № 20067860400214 по описа на същия съдебен
изпълнител/, и се постанови друго, с което искът по чл.439 ГПК в тази му част
да бъде отхвърлен. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При приетия изход на спора на първоинстанционното решение от 30.11.2016 г. следва да бъде
отменено и в частта относно присъдените на ищеца разноски за същото за сумата
над 305,65 лева, а съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за това производство в размер
на 655,68 лева.
С оглед изход на делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя се дължат разноски за въззивното производство за заплатената държавна такса в
размер на 118,67 лева.
Въззиваемата страна не
претендира разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, поради което съдът не дължи
произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 18 649/2014 г. по описа на СРС, І№ ГО,
72 състав решение № 19 814 от 30.11.2016 г. в частта, с която е признато за установено, че Р. С.А., ЕГН **********,
действаща като ЕТ „Е.– Р.С.” не дължи на Д.З.Д., ЕГН **********, действащ като
ЕТ „Т.– Д.Д.”, ЕИК ******по издаден на 30.01.2007 г.
изпълнителен лист по гр.д.№ 517/2005 г. на САС, както следва: разликата над
сумата от 4 490,34 лева до сумата от 13 574,00 лева, вед-но със законната лихва, считано от 18.02.2014 г. до
окончателното й заплащане, законна лихва върху главницата в размер на 173,00
лева за периода от 25.04.2007 г. до 30.06.2010 г. и законна лихва в размер на
3 848,21 лева – за периода от 01.07.2010 г. до 18.02.2014 г., за принудител-ното събиране на които е образувано изп.дело № 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М., присъединено към изп.дело №
20067860400214, както и в частта, в
която Д.З.Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Т.– Д.Д.,
ЕИК 12156-6497 е осъден да заплати на ищцата Р. С.А., ЕГН **********, действаща
като ЕТ „Е.– Р.С.” сумата над 305,65 лева – разноски за производството през
СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С.А., ЕГН **********, дейст-ваща като ЕТ „Е.– Р.С.”, ЕИК ******, със седалище и
адрес *** срещу Д.З.Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Т.– Д.Д.”, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че Р. С.А., ЕГН **********,
дейст-ваща като ЕТ „Е.– Р.С.”, ЕИК ******не дължи на Д.З.Д.,
ЕГН **********, действащ като ЕТ „Т.– Д.Д.”, ЕИК ******разли-ката над сумата от 4 490,34 лева до сумата 13 574,00
лева, т.е. сумата 9 083,66 лева, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2014 г. до окончателното й заплащане; законната лихва върху главница от
9 083,66 лева за периода от 25.04.2007 г. до 30.06.2010 г. в размер на
173,00 лева, както и законната лихва върху тази главница в размер на
3 848,21 лева за периода от 01.07.2010 г. до 18.02.2014 г. по издаден на
30.01.2007 г. от СГС изпълнителен лист по гр.д.№ 517/2005 г. на САС във връзка
с т.д.№ 275/2004 г. на СГС, за принудителното събиране на които е образувано изп.дело № 20077860400219 по описа на ЧСИ М.М., при-съединено към изп.дело №
20067860400214, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. С.А., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Е.– Р.С.”, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ
на Д.З.Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Т.– Д.Д.”,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
655,68 лева /шестстотин петдесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 118,67 лева /сто и осемнадесет лена и шестдесет и седем стотинки/ –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, пр.2 ГПК. Делото е търговско с цена под 20 000,00
лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.