Р Е Ш Е Н И Е
№751/22.10.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 29.09.2021 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Петров
Светомир
Бабаков
при участието на
секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Паун Савов, като
разгледа дело номер 629 по описа за 2021 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК,
във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на РУ Септември, ОДМВР Пазарджик срещу
РЕШЕНИЕ № 207 от 05.04.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 20205220201834/2020
г. Със същото е отменено Наказателно постановление № 20-0340-001513,
издадено на 10.11.2020 г. от Началник РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик, с
което на Т.Л.М., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер
на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът не се
представлява.
Ответникът – Т.М.
в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли да бъде
оставено в сила обжалваното решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в
сила решението.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди приложените
по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите
на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.06.2020
г. около 15:55 часа в гр. Белово на бул. „Освобождение“ в посока за гр.
Пазарджик, в района на обект №41,
управлява товарен автомобил „***“ е per. № ***, собственост на
ОББ Интерлийз ЕАД - Клон Пловдив, като се движи със скорост 132 km/h при
максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км.ч. Отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, наказуема
скорост 128 km/h. Нарушението е установено със система за видеоконтрол TFR 1-М 606/12 и клипът е
показан на водача.
За констатираното нарушение и в присъствието на
жалбоподателя на 02.11.2020 г. Димитър Стаматов съставил АУАН е бл. № 445745,
препис от който бил редовно връчен на жалбоподателя.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя на 01.12.2020 г.,
видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена -
датирана и подписана. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице
на 07.12.2020 г.- т.е в рамките на преклузивния
срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
приел, че авторството на деянието е
останало недоказано, въпреки презумптивната доказателствена сила на
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП. При констатираната от съда доказателствена
обезпеченост следвало да намери приложение презумптивния механизъм,
залегнал в чл. 188 ал.1 от ЗДвП, което
не било сторено от АНО. Не била спазена
процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. Не
ставало ясно дали е спазен преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на
въззивния съд.
На първо място, за да бъде оборена презумптивната доказателствена
сила на АУАН по чл. 189 ал.2 от ЗАНН, следва да бъдат представени
доказателства, които да я оборват, а в настоящия случай такива липсват.
Напротив- показанията на св. Стаматов /актосъставител/ и саморъчно попълненото
от жалбоподателя обяснение /имащо характера на писмено доказателство/ не само
че не оборват доказателствената сила на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, а напротив-
подкрепят тезата на административното обвинение.
По силата на разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
МПС- то отговаря за извършеното нарушение, само ако не посочи кой е управлявал
същото. В случая, от показанията на св. Стаматов се установява, че управителя
на дружеството- собственик е посочил именно жалбоподателя като автор на
нарушението. Липсва нормативно изискване за попълване на писмена доказателства
от собственика, в каквато насока са разсъжденията на въззивния съд. Още по-
малко може да се обобщи, че декларация
от управителя е необходима, при констатираната безспорност на нарушението,
извършването на което не се отрича и от самия извършител.
Процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП е относима към издаването на
електронни фишове, а в настоящия казус е издадено наказателно постановление и
важат общите правила за доказване в ЗАНН и НПК.
Несподелима е и тезата на въззивния съд за липсата на възможност
съда да проконтролира датата на която е установен извършителя, с оглед
изискванията за спазване на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАННН. Очевидно е,
че само посочването на лицето, управлявало автомобила от трето лице, не е било
достатъчно за контролните органи да ангажират отговорността му. Нарушителят е
открит с попълването на обяснение от него самия, в което не отрича авторството-
това е станало на 02.11.2020 г., а на същата дата е съставен и АУАН.
Касационният съд приема за безспорно доказано
извършането на нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото са събрани всички относими писмени доказателства за
изправността на система за
видеоконтрол TFR 1-М 606/12, заснела нарушението.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.
182 ал.1 т.6 от ЗДвП, с която на водача е наложена глоба в размер на 950 лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца.
При превишаване на скоростта с 82 км.ч., обсъждане на
възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН е безпредметно.
Като
е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен
и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1
от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 207 от 05.04.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело №
20205220201834/2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 20-0340-001513,
издадено на 10.11.2020 г. от Началник РУ - Септември при ОДМВР – Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/