Определение по дело №468/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 1764/21.04.2012г., постановено по Г.д. № 1083/2011г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от А. П. С., П. на „ЕМ Б. И. Е. ЕИК , със седалище и адрес на У.: Г. Р., П. „П.” № 1, П. от У. Е. Н. Б., в частта му в която съдът е осъдил “. Б. И. Е. да заплати на основание чл. 128 от КТ, във вр. чл. 242 от КТ на А. Б. Б., ЕГН *, от с. Б, О. Р., У. „Г Д” № 88, сумата в размер на 2 973.54лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември 2007г., м. януари, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008г година, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда – 21.01.2011 година до окончателното изплащане на дължимата сумаи сумата общо от 1 121.95лв., съставляваща лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба – 21.01.2011г., в частта му, в която “. Б. И. Е. е осъдено да заплати на А. Б. Б., сумата 703.48 лева– обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – чиста сума за получаване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2011г. до окончателното й изплащане, както и в частта на обжалваното решение по разноските които съдът е присъдил за първата съдебна инстанция.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е постановено в нарушаване на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в частта им, в която същият приел че предявеният иск по чл. 128 т. 2 от КТ е доказан за посочените в исковата молба периоди, тъй като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, въззивника не е отказал изплащането на трудовите възнаграждения. Съдът е приел че представените по делото електронни ведомости, без положения подпис на работодателят не доказват извършено плащане на трудови възнаграждения. От друга страна акцентира се, че с исковата молба по делото ищецът е представил пред първата съдебна инстанция “ведомости” за трудови възнаграждения, получавани от него в размер на 800лв., като от заключението на вещото лице се установява че подписите върху тази ведомост са автентични. Според твърденията във въззивната жалба, тези писмени доказателства, представени с исковата молба по делото, опровергават твърдението на въззиваемия Белинчен, че не е получавал трудово възнаграждение за посочения от него в исковата молба период. Основното оплакване във въззивната жалба е свързано с твърдението, че по делото е представен и приет като писмено доказателство трудов договор и допълнително споразумение към него, в които е посочен размера на трудовото възнаграждение на Б., като същият не би могъл да опровергава това доказателство в частта му относно размера на трудовото възнаграждение Ч. свидетелски показания, поради забраната на чл. 164 ал.1 т. 5 от ГПК за това, независимо че така представения трудов договор не е оспорен от другата страна пред първоинстанционния съд. Представените от ищеца ”ведомости” за получаването на парична сума от 800лв. от него е доказателство само за размера на действително получаваните суми, но това е така защото в тази сума е включено и обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за неползван от него платен годишен отпуск и това което е получавал в повече, е именно това обезщетение. Отделно с въззивната жалба се обжалва решението на първоинстанционния съд и в частта му за присъдените от съда разноски, за което се възразява от жалбоподателят че не са съобразени с отхвърлителната част на исковата претенция. С въззивната жалба се иска от ОС Б., да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като вместо това постанови ново решение, с което да се произнесе по същество.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата – А. Е. Г., като П. на А. Б. Б., моли въззивния съд да остави без уважение депозираната жалба, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна.Възразява се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, като изводите на съда са логични и последователни. С оглед на нормата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест при оспорване на отрицателен факт, а именно че ищецът не е получавал трудовото си възнаграждение за претендирания от него период, лежи върху работодателят, който следва да установи частичното или пълното плащане на работната заплата, а това по настоящото дело е останало недоказано. Ведомостите представени от ищеца пред РС Р. са били оспорени от представителят на дружеството въззивник- “. Б. И. Е. като се е поддържало пред районния съд становището, че това са ведомости за получени служебни аванси от ищеца за снабдяване с материали във връзка с работата му, като същите не отразяват размера на дължимото трудово възнаграждение. С писмения отговор се навеждат възражения, че тези ведомости не носят парафа на въззиваемия - А. Б. Б., но поради тяхното непредставяне в оригинал, не е било възможно извършването на графологическа експертиза, за установяването на това обстоятелство. Възразява се срещу промяната на защитната позиция на представителят на „Е Б. И. Е. изменена Ч. наведените с въззивната жалба доводи пред по- горната съдебна инстанция. С писмения отговор също така се излагат съображения, че съобразно чл. 270 ал.3 от КТ, законодателят Ч. императивна правна норма е определил начина на изплащането на трудовото възнаграждение на работниците, като е определил, че разплащането следва да се извърши по ведомост или Ч. разписка, като при всички случаи това заплащане следва да се документира по определения от закона надлежен ред. Ето защо с писмения отговор се оспорват твърденията във въззивната жалба, че плащането на претендираните трудови възнаграждения, за периода посочен в исковата молба, следва да се приеме за извършено по начина посочен от жалбоподателят – посредством електронни ведомости без положен подпис на работника или служителя. Излагат се съображения, че законодателят е въвел задължителна писмена форма за искането за разрешение за ползване на полагаемия се годишен отпуск. По делото не са представени и приети писмени доказателства, които да удостоверяват, че работника е поискал писмено и работодателят писмено му е разрешил ползването на платен годишен отпуск. Няма данни и за изплащано обезщетение от работодателят на работника за времето през което той не е ползвал полагаемия му се годишен отпуск при прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е уважил и предявения иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ, който е доказан по основание и размер. Поради изложените правни съображения, въззиваемия - А. Б. Б. Ч. пълномощника си А. Г., моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното първоинстационно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба и депозирания писмен отговор, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, както и възражения за допуснати процесуални нарушения, поради което същите са по съществото на делото и съда не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.

Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.09.2012г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: