Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /15.07.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 906/2018 г. по описа на съда
Поризводството
е по реда на чл. 422 ГПК
Производството по делото е
образувано на основание обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД, ЕИК
********* срещу Г.Б.И. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 441,64 лева, ведно със
законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща дължима главница по договора за кредит № 476880/10.08.2016 г. –
„Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Г.И., както и 34,08 лв.
договорна лихва за периода от 19.08.2016 г. до 06.05.2017 г., 127,48 лв.
неустойка, 197,50 лв. – такса разходи за събиране на вземането, които вземания
са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от и приложение 1/09.11.2017 г. към него, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 135/2018 г. по описа
на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ответникът и „Аксес Файнанс” ООД е сключен договора за кредит № 476880/10.08.2016г.
– бяла карта. Съгласно сключения договор „Аксес Файнанс” ООД се е задължил да
предостави на Г.И. револвиращ кредит в максимален размер на 300,00
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит до сумата от 450 лв. Заедно с подписване
на договора за кредит, ищецът предоставил на ответника платежен инструмент -
кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата. Твърди се, че
ответникът усвоил сумата в размер на 441,64 лв. Било уговорено между страните дневен процент върху усвоената лихва,
което представлявал договорна лихва, която за периода от 19.08.2016 г. - дата
на първата транзакция по кредита до 06.052017 г- настъпване на предсрочната
изискуемост. Уговорено било също така, че в случай че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, то кредитополучателят се задължил да представи
на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство. Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 127.28 лв., Разпоредбите на
договора за кредит предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да
предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в три дневния срок от предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размерена 15%
от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е
начислена такса разходи за събиране в размер на 197,50 лв. Твърди се, че поради
трайната забава от страна на длъжника е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост на 6.05.2017 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи
заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер
на задължението си. На основание чл. 86 ЗЗД ответника дължи заплащане на лихва
за забава в размер на 29,47 лв. за периода от 07.05.2017 г. /датата, на която вземането
е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до 31.01.2018 г. - датата на подаване
на исковата молба. В исковата молба се излага, че на 09.11.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД и
„Агенция за контрол на просрочени вземания“, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Г.И. е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з. ” ЕООД. Излага, че длъжникът следва да се
счита уведомен с връчване на исковата молба за отговор. Предвид всичко изложено
се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба
с приложенията на 12.04.2019 г., като в законоустановения срок не е подал отговор
на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на
26.09.2018 г., а исковата молба е подадена на 25.10.2018 г. (п.кл.)
От приложен по делото договор за паричен за кредит „бяла карта“ от 10.08.2016 г. сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и Г.И. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на
който „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ответника револвиращ кредит с лимит 300
лв. лв., която ответника се задължил да върне. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 43,2 % годишен лихвен процент на разходите 45,9%.
Към процесния договор са приложени общи условие към сключени между „Аксес
Файнанс“ ООД и трети лица договори за кредит „бяла карта“ от 19.11.2014 г. ,
подписани от кредитополучателя И..
По делото е приет като доказателство Анекс към договор за бяла карта от
10.08.2016 г. сключен между страните, по силата на който страните са постигнали
съгласие за увеличаване на кредитния лимит до сумата от 450 лв.
По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.11.2016 г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – цедент и „Агенция
за контролна просрочени задължения“ ООД цесионер, по силата, на който
продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1
към договора.
От приложено по делото Приложение № 1 от 12.09.2016 г. към договор за
продажба на вземания (цесия) между „Аксес Файнанс“ ООД– цедент и „А.з.к.н.п.з.“
ООД от 09.11.2017 г. се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното
вземане, в общ размер на 823,26 лв.
Към исковата молба е приложено уведомление до длъжника по см. на чл. 99,
ал. 3 ГПК както и пълномощно от цедента
за цесионера, л.30 от делото.
Преди връчване на исковата молба за отговор на ответника, с молба от
22.11.2018 г. ищецът е оттеглил исковата си претенция по отношение на
обезщетението за забава за периода от 07.06.2017 г. до 07.02.2018г. – дата на
подаване на заявлението в съда в размер на 29,47 лв., поради което и в тази
част производството по делото следва да бъде прекратено. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че доколкото оттеглянето на исковата претенция
в тази част е направено преди връчване на исковата молба за отговор на
ответника, то не е необходимо негово съгласие за направеното оттегляне, арг.
чл. 232 ГПК.
Преди първото по делото заседание е подадена молба от „АСВта“ ООД с искане
търговското дружество да бъде конституирано като трето лице помагач на ищеца в
производството по делото, като са представени доказателства, че процесното
вземане е прехвърлено на „АСВ“ ООД с договор за цесия от 30.05.2019 г. – в хода
на процеса. С определение от проведено по делото открито съдебно заседание на 11.07.2019 г., като е оставено без уважение искането за заместване
на ищеца с „АСВ“ ООД, доколкото липсва
изрично съгласие на всички страни затова.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от
доказване на следните материално правни предпоставки: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; валиден договор за кредит от 10.08.2016 г. – „Бяла карта“, по който „Аксес
Файнанс“ ООД му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила
изискуемост на задължението и размер на обезщетението за забава; че по силата
на договора и общите условия към договора, при наличие на забава от страна на
длъжника се дължи лихва за забава; че се дължи главница, лихва за забава и
такса разходи в посочените размери, както и претендираната неустойка. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи
при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Аксес Файнанс“ ЕАД и Г.И. е
сключен договор за кредит бяла карта от 10.08.20416 г. изменен с Анекс от
30.12.2016 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на
ответника револвиращ кредит с лимит от 450 лв. Уговорен е между страните
фиксиран годишен лихвен процент и неустойки. Предвид изложеното, съдът приема,
че между ответника и „Аксес Файнанс“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9
и сл. ЗПК.
От доказателствата по делото – рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 09.11.2017 г.
сключен между „Акесес Файнанс“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД се установява, че между
страните по договора е прехвърлено вземането на цедента към ответника по
делото, валидно съществуващо в общ размер на 823,26 лв., за което прехвърляне
длъжникът е уведомен с исковата молба.
Предвид изложеното ищецът е материално
легитимиран носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 823,26 лв.,
от която сума – 441,64 лв. - дължима главница
по договор за паричен кредит „бяла карта“ от 10.08.2016 г. сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД и Г.И., както и сумата от 34,08 – договорна лихва, за
периода от 19.08.2016 г. до 06.05.2017 г., 127,48 лв. – неустойка; 197,50 лв. разходи
и такси разходи за събиране, които вземания са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, / понастоящем „А.з.к.н.п.з.” ЕООД с Рамков договор за цесия от 11.11.2016
г. и Приложение № 01/09.11.2017 г. към него. Ето защо предявените искове се явяват
основателни и доказани и като такива следва да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и
заплатената в заповедното производство държавна такса в размер на 25 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение Г.Б.И., ЕГН **********,
с адрес ***, че „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 441,64 лв. - главница по договор за паричен кредит „бяла карта“ от 10.08.2016
г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Г.И. ведно със законната лихва от дата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 34,08 – договорна лихва, за периода от 19.08.2016 г. до 06.05.2017
г., 127,48 лв. – неустойка; 197,50 лв. разходи и такси разходи за
събиране, които вземания са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД с Рамков договор
за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 01/09.11.2017 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 803/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,
Г. Б.И., ЕГН **********, с да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********сумата в размер на 75,00 лв. – представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 100,00 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл. 232 ГПК, производството по гр.д. №906/2018 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище в частта на предявения от А.з.к.н.п.з.“ ЕООД срещу Г.Б.И. иск за сумата в размер на 29,47 лв. представляваща
обезщетението за забава за периода от 07.06.2017 г. до 07.02.2018г. –
дата на подаване на заявлението в съда.
Решението
в частта, с която производството по делото е прекратено има характера на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик е едноседмичен
срок от съобщаването му на страните с частна жалба. В останалата част решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Решението е постановено при участието на третото лице „АСВ“ ЕАД, помагач на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: