Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На пети март две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5892 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по В.Ч.Й., с ЕГН **********, депозирана чрез
процесуален представител адв. Ю.Й. от ВАК, против
Наказателно постановление 19-0819-005260, издадено на 03.10.2019г. от Началник
група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди / лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се излагат твърдения, че НП е
постановено в разрез с материалния и процесуалния закон, при неправилен анализ
на събрания доказателствен материал и при допуснати процесуални нарушения, от
категорията на абсолютните. Твърди се, че на въззивника
не е правен опит за проверка с техническо средство за установяване на
употребения алкохол, като не е бил издаван и връчван в това число и талон за
медицинско лабораторно изследване, като същият е бил на практика с ограничена
възможност за придвижване, поради което и е бил във фактическа невъзможност да
си направи такова изследване. Наред с това се посочва, че по време и място на
извършване на нарушението(отразени в наказателното постановление)
жалбоподателят фактически вече е бил задържан под стража и е бил в обективна
невъзможност да извърши вмененото му във вина нарушение. На следващо място, ако
беше отказал извършване на медицинско изследване въпросното обстоятелство е
следвало да бъде отразено в медицинския журнал от нарочен медицински специалист
каквито били изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. Описана като нарушена
била общата хипотеза на чл. 174, ал.3 ЗДвП съдържаща два отделни състава на
нарушения, като на жалбоподателя не ставало ясно за кое от тях точно е бил
санкциониран. По изложените съображения се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, а се представлява от своите процесуални представители – адв.Й. и адв.В., които поддържат
жалбата. В пренията си по съществото на делото двамата адвокати пледират за
отмяна на НП.
Според адв.В. на въззивника са били ограничени и нарушени всички конституционноустановени права, поради което и предвид
ограничената му свобода същият е била фактически възпрепятстван да даде проба
за изследване.
В пренията си по съществото на делото, адв. Й. също пледира за отмяна на НП на изложените в
жалбата основания. Излага и допълнителни аргументи, че обвинението е
недоказано.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата. В пренията си по съществото на спора, процесуалния
представител на ОД на МВР-Варна изразява становище, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнагрждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въззивникът В.Ч.Й. е правоспособен водач от 1993г., като
притежава СУМПС за категория „С“, „В“,, „ М“, „АМ“ и „ТКТ“. През 1996г. срещу
него били издадени и влезли в сила две наказателни постановления за нарушения
на ЗДвП. През 2018г. и през м.февруари 2019г. срещу него били съставени и
фишове за нарушение чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 03.08.2019г., малко преди 22.30 ч. въззивникът
управлявал собственият си лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с ДК №В 4959 РР в гр.Варна по бул.“Сливница“, посока
бул.“Осми Приморски полк“. В автомобила му на предната дясна седалка се возила
св.Д. Р..
По същото време на площад „Севастопол“ се
намирали двама таксиметрови шофьори, които изчаквали клиенти, като автомобилите
им били паркирани един след друг, в дясно посока сградата на Община Варна, на
обособените за това места. Между двата таксиметрови автомобила имало
разстояние, но същото не било достатъчно за паркиране на друг лек автомобил.
Докато се движел по бул.“Сливница“, посока
бул.“Осми Приморски полк“, възз. Й. забелязал, че
между автомобилите на таксиметровите шофьори има разстояние и решил да паркира
между тях. Насочил предната част на автомобила си към празното място, но
доколкото същото не било достатъчно да побере автомобилът му, задната част на
управляваното от него превозно средство останала в пътното платно, като почти
заело неговата ширина. По този начин възз.Й.
затруднявал движещите се автомобили в дясната пътна лента посока Община Варна,
като същите били принудени да заобикалят автомобила му навлизайки частично в
насрещната пътна лента. Въпреки начинът,
по който бил позициониран на пътното платно, възз.Й.
изразил претенции към двамата таксиметрови шофьори да преместят автомобилите си
, за да може да паркира той. Последните
не се съгласили и между тях и възз. възникнал спор.
В същото време св.Р.З. и неговият колега полицейски
служители в ОД на МВР-Варна, изпълнявали служебните си задължения. Те били
назначени в смесен екип /автопатрул/ –автоконтрольор и
служител на Специализирано звено за бързи действия, съобразно утвърдени графици
на Началника на Сектор ПП-Варна и Началника на Сектор СПС-Варна.
Служителите на реда
били облечени с униформени облекла и носели светлоотразителни
жилетки. Двамата се придвижвали с лек автомобил с обозначителни
полицейски знаци и преминали по бул.“Сливница“, като се движели в пътното
платно посока ИУ-Варна.
При преминаване
покрай площад „Севастопол“, забелязали, че автомобилът управляван от въззивника е заел почти цялото срещуположно платно за
движение. Щом приближили мястото, където бил спрял въззивника
служителите на реда намалили, за да установят какво се случва, тъй като
поведението на водача им се сторило неприемливо. Поради това служителите на
реда решили да извършат проверка на въззивника.
За целта св.З.
разпоредил на възз. да премести автомобила малко
по-напред и да отбие в дясно, като му подал сигнал с ръка, без да слиза от
автомобила. При така подадения сигнал въззивникът не
спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а направил неприличен
жест с ръка / показал среден пръст/ към полицейските служители и ги напсувал.
После потеглил в посока Община Варна.
Служителите на реда
обърнали полицейския автомобил, пуснали сирени и тръгнали след него. Застигнали
го на светофара на Община Варна, където възз.
изчаквал на червен светофар. Органите на реда спрели служебния си автомобил
пред този на възз., така че да му попречат да потегли.
Слезли от автомобила и се отправили към въззивника.
Легитимирали се и му поискали документите за самоличност – лична карта, СУМПС и
КТ към него, както и документи за автомобила- свидетелство за регистрация.
Възз. отговорил, че няма да им представи
документи и че няма такива.
Още няколко пъти
служителите на реда разпоредили на възз. да представи
изисканите документи, но той им отговорил, че те са никои и няма да си даде
документите, след което потеглил.
Служителите на реда
отново предприели преследване на автомобила, като се движели след него по
бул.“Осми Приморски полк“ в посока кв.“Чайка“. На кръстовището с бул.“Левски“ възз. спрял на забранителен червен светофар, като пред него
имало друг автомобил.
Тогава бил застигнат
от органите на полицията, които слезли от автомобила си и успели да загасят
автомобила на възз.
Последният излязъл
от превозното средство. Органите на реда отново му поискали документи за
самоличност и документи за автомобила, но той им заявил, че няма да ги даде.
При тези действия на възз.
органите на реда предприели действия по задържането му, но възз.
буйствал и се дърпал като отказал да му бъдат поставени белезници.
Със съдействието на автопатрул на Второ РУ-Варна възз.
бил отведен в сградата на Второ РУ-Варна. Там той отказал да води разговор с
полицейските служители.
След намесата на
дежурния офицер, самоличността на Й. била установена. В сградата на Второ РУ Й.
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство – Дрегер
и отказал да подпише издадения му талон за медицинско изследване.
Във Второ РУ, св.З. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №66321/03.08.2019г., като описал
допуснатото според него нарушение. Св.З. запознал въззивника
със съдържанието на АУАН и го попитал дали има възражения. Възз.отвърнал,
че има такива и че ще се видят в съда, след което отказал да подпише АУАН и да
получи екземпляр от него. Горното било удостоверено с подписа на св. П.П..
На 08.08.2019г.
чрез свой процесуален представител възз.депозирал
възражение срещу съставения АУАН, като посочил, че оспорва посочената в АУАН
фактическа обстановка. Във възражението били вписани и съответните текстове от
ЗДвП , за които бил издаден АУАН. По възраженията била сформирана комисия от
служители на Сектор ПП-Варна, които излезли със становище, че актът е
законосъобразен и правомерен.
Впоследствие срещу въззивника
било издадено и атакуваното НП. НП било връчено на жалбоподателя чрез негов
представител на 10.12.2019г.
В хода на съдебното следствие бяха изискани и
приобщени ксерокопия от: заповед за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР, рег.№
436зз-497/19г. на лицето В.Ч.Й. ; Протокол за личен обиск В.Ч.Й.; Декларация за
правата на задържани лица по ЗМВР на лицето В.Ч.Й.; Разписка за приети вещи и
предмети на задържано лице В.Ч.Й. ; Разписка за върнати вещи и предмети на задържано лице В.Ч.Й..
Бяха разпитани освен актосъставителя
- очевидец на деянието и свидетелите Недко П.П.-свидетел
на отказа на възз. да подпише и получи препис от
АУАН, свидетеля С.Г. – станал свидетел
на отказа на Й. да получи издадения му талон за мед.изследване и св. Д. Р.– пътник в автомобила, управляван
от Й..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от
съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и всички останали приобщени писмени доказателства.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Р.З., П.П. и С.Г., както и в основната им част и показанията на св.
Р., тъй като на практика тя не е присъствала на съставомерните
в настоящото НП действия на жалбоподателя.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срок /на 16.12.2019г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд
– по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта.
Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е
обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които
реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.
Съдът не споделя виждането на процесуалните
представители на възз., че в хода на АНП е допуснато
нарушение, тъй като АУАН не бил предявен на възз.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на полицейските
служители и от отразеното в АУАН, удостоверено с подписа на св.П., възз. е отказал не само да подпише АУАН, но и да получи
препис от него. От друга страна, видно от депозираното възражение срещу АУАН възз. е бил наясно с всички обвинения повдигнати с АУАН.
Негово право е да откаже да подпише АУАН, както и да откаже да получи препис от
него, като последиците от това не биха могли да се вменят във вина на
служителите на реда, още по-малко биха могли да се третират като допуснато от
тях процесуално нарушение. Действително от приложената по делото бланка на
АУАН, предвид начина на нейното оформяне, в нея не е предвидено поле за
посочване на възражения, като формално съществува вписване, че такива липсват.
Но горното също не съставлява процесуално нарушение от категорията да опорочи
АНП, тъй като видно от приложеното възражение по АНП възз.
е упражнил своите права срещу съставения АУАН. А от съдържанието на
възражението е видно, че е бил наясно и с предявените му обвинения с конкретния
АУАН, така че не е било накърнено и правото му на защита в проведеното административнонаказателно производство. Обстоятелството,
че на 06.08.2019г. т.е. два дни след съставяне на АУАН възз.
се е снабдил с Удостоверение изх.№1106 , издадено от Сектор ПП-Варна, в което
не бил вписан процесния АУАН , в никой случай не
означава , че такъв не е бил съставян срещу възз. или
пък, че му е нарушено правото на защита. При внимателно запознаване със
съдържанието на цитираното по-горе удостоверение /представено в с.з. и
приобщено по делото по искане на процесуалните представители на възз./ е видно / от графата „Забележка“/, че то е издадено
единствено на база влезли в сила НП, решения, присъди на съда и издадени ЗППАМ
към датата на издаването му. Следователно в него няма как да намери отражение процесният АУАН, тъй като административнонаказзателното
производство по него не е било завършено с влязло в сила НП, за да бъде той
отразен в справката.
По съществото на извършеното нарушение
съдът намери, че изпълнителното деяние, "управление на МПС" включва
всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината
е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици /Виж
Постановление на пленума на ВС на Р България № 1 от 1983 година/.
Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него
действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по
надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е
управлявал лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за управление под въздействие на алкохол и това е обективирано в издаденият АУАН, като отказът е бил извършен
при установяване на самоличността му във Второ районно, но управлението е било
фактически извършено в предходен момент – при последното му установяване от
полицейските служители.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.
За съставомерността
на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен
начин от доказателствата по делото.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи,
че едно лице може да осъществи при условията на реална съвкупност и двете форми
на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни административни
нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва еднозначен извод,
че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство съставлява
административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не
изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на реална
съвкупност ще извърши и второ административно нарушение.
В НП е цитирана и
възпроизведена санкционната част на нормата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол
в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето
нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с техническо средство
за установяване на употребата на алкохол.
Двете хипотези
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не
кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието
на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на
водача по този текст.
В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това,
че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
това деяние правилно е квалифицирано по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
На лицето е бил
издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта,
като е направен опит същият да му бъде връчен, но той категорично е отказал
това.
При тези данни,
законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което е извършено при
наличието на която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с
техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта ИЛИ неизпълнение на
предписание за медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и
административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години.
Обстоятелството дали
същият е бил фактически лишен от възможност да напусне сградата на Второ РУП,
за да даде проба съдът счита за ирелевантно доколкото
жалбоподателят изобщо не е демонстрирал намерение, за да даде проба за изследване,
нито е поискал това и същото му е било отказано, като съдът ще остави без
коментар обстоятелството дали на същия е било отказано да посети тоалетна или
чрез действията си последният е демонстрирал за пореден път „доброто“ си
отношение към полицейските органи.
Поради изложеното
съдът намира, че издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ,
бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде
потвърдено/ и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът
следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в
размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова над
минималния размер, тъй е налице фактическа
сложност на случая, което е видно от проведените съдебни заседания в
които са разпитани четирима свидетели, приобщени са множество писмени
материали. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в посочения по-горе размер.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление 19-0819-005260, издадено на 03.10.2019г. от Началник
група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което на В.Ч.Й. с
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
/две хиляди / лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
В.Ч.Й. с ЕГН **********,*** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава
12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: