№ 319
гр. Велико Търново, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО К.
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО К. Гражданско дело №
20214110102950 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с право основание чл.
108 ЗС.
Ищците основават исковата си претенция на твърдения, че общия им
наследодател *** по наследство и давностно владение е била собственик на 1/2 ид.
част от недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. В. Търново, представляващ УПИ ***
в стр. кв.8 по плана на селото, с площ от 2425 кв.м., както и на 1/2 ид. част от
построените в него двуетажна жилищна сграда с пристройките към нея, навес с
оградни стени, лятна кухня и стопанска сграда. Уточняват, че правата в собствеността
на общия им наследодател са признати с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 151, том 4, дело № 1078.1995г. на нотариус при ВТРС.
Ищците твърдят, че общият им наследодател е обитавал процесния имот до смъртта си
през 2006г. и че след откриване на наследството първите двама от тях като негови деца
са придобили по 1/6 ид. част от имота, а вторите двама като наследници на починалия
след него син С. К. – по 1/12 ид. част. Допълват, че приживее на наследодателя си, а и
след неговата смърт, са ползвали безпрепятствено и необезпокоявано имота, като са
оставали да спят в къщата и са обработвали дворното място, без да имат разногласия
относно разпределението и съвместното ползване на общата вещ с другия
съсобственик /наследодателя на ответниците/, който притежава останалата 1/2 ид. част
от имота. Ищците твърдят, че през м. април 2021г. установили, че през 2007г.
наследодателят на ответниците тайно от тях се е снабдил с нотариален акт за
1
собственост по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по
наследство и давностно владение на целия поземлен имот, ведно с построените в него
сгради, включително на тяхна 1/2 ид. част от него. Ищците сочат, че веднага посетили
процесния имот, но не били допуснати в него от първия ответник, който им заявил, че
заедно с брат си, владее имота за себе си. Ищците оспорват наследодателят на
ответниците и самите ответници да са владяли техния дял от имота респ. този на общия
им наследодател постоянно, явно и несъмнено и да са манифестирали пред тях, че
своят имота изцяло. Във връзка с последното изтъкват, че бащата на ответниците се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по – малко от година след
смъртта на техния праводател. По тези съображения оспорват в полза на наследодателя
на ответниците и на самите ответниците да е изтекла 10 – годишна придобивна
давност, поради което ищците искат да бъдат признати за собственици по наследство
на 1/2 ид. част от процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да им предадат
владението върху нея.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявения иск и считат
същият за неоснователен и недоказан. Изтъкват, че са собственици на целия имот по
наследство, доколкото техният наследодател е бил признат за собственик с
нотариалния акт за обстоятелствена проверка от 2007г. Твърдят, че същият
многократно е манифестирал волята си пред наследодателката на ищците и самите
ищци, че владее имота за себе си. Ответниците допълват, че техният наследодател е
осуетявал опитите на ищците да посещават имота в периода от 2006г. до 2009г. и
оспорват твърденията на последните, че са спали в къщата и са обработвали дворното
място. Ответниците сочат, че след този период, за времето от 2010г. до 2021г., ищците
изобщо не са посещавали имота и той е бил владян спокойно и необезпокоявано от
техния наследодател, а след смъртта му и от тях самите. Ответниците признават, че
през 2021г. ищците са посетили имота, но твърдят, че са им отказали достъп до него. С
тези доводи ответниците молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за наследници с изх.
№ 8/05.04.2021г. на кметство с. *** се установява, че ищците са наследници на ***,
починала на 26.07.2006г., като първите двама /С.М. и П.К./ са нейни деца, а последните
двама /М.К. и Е.К./ са съответно съпруга и дъщеря на сина й С. К. К., починал след нея
– на 27.03.2018г.
От нотариален акт за собственост № 151, том 4, дело № 1078/1995г. на нотариус
при ВТРС е видно, че общият на ищците наследодател по реда на чл. 483 ГПК /отм./ е
признат за собственик на основание наследство и давностно владение на 1/2 ид. част от
дворно място, цялото от 2425 кв.м., представляващо парцел *** в кв. 8 по плана на с.
2
***, общ. В. Търново, заедно със същата идеална част от построените в него къща,
летни кухни, стопански постройки, подобрения и трайни насаждения. Със същият нот.
акт наследодателят на ищците е признат за собственик и на 1/2 ид. част от друг имот в
с. ***, представляващ незастроено дворно място с площ от 4085 кв.м., за което е
отреден парцел IV – *** в кв. 8 по плана на селото.
От представените от ищците приходни квитанции на Община В. Търново /листи
10-20/ е видно, че в периода 2006г. – 2021г. по партидата на общия им наследодател е
заплащан данък за недвижим имот в с. ***, представляващ земя и сгради, както и такса
битови отпадъци.
От нотариален акт за собственост № 1152, том VI, рег. № 10227, дело № 846 от
2007г. на нотариус *** е видно, че прекият наследодател на ответниците Д.Г. К. е
признат по реда на обстоятелствена проверка за изключителен собственик на целия
процесен имот в с. ***, представляващ УПИ *** в кв. 8 по плана на с. ***, заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда, с пристройките към нея, навес и
стопанска сграда. Липсва спор по делото, че същият е починал през 2014г. и е оставил
за наследници по закон ответниците по делото, които са негови синове. Последните са
представили приходни квитанции за платен местен данък и такса битови отпадъци за
имот в с. ***, ул. „*** в периода 2015г. – 2021г. /листи 60-63/.
От показанията на свид. *** – доведен от ищците се установява, че живее в с.
*** от 50 години и че неговата къща е срещу процесния имот. Познава страните по
делото и знае, че ищците са наследници на Е. К.а, а ответниците на Д. К.. Знае, че
процесната къща е обща на страните и че тя е двуетажна, на калкан, с отделни входове,
като Е. К.а и ищците са ползвали източната половина, а ответниците и наследодателя
им – западната част. Разделено било и ползването на дворното място, като всеки е
обработвал неговата половина. Наследодателят на ищците е обитавала имота до
смъртта си през 2006г. и всеки заел, че ползваната от нея част й принадлежи. След това
имота най – често е ползван от прекия наследодател на последните двама ищци, който
си идвал всяка седмица до смъртта си през 2018г. До този момент същият заедно със
съпругата си /ищцата М. К./ е обработвал двора и е пръскал лозето в него, както и е
спял в половината от къщата, ползвана от неговата майка. През зимата на 2021г.
свидетелят видял, че ищците не могат да влязат в тяхната част, тъй като бил сменен
катинара на вратата. До този момент те са нямали никакъв проблем с достъпа до имота
и той не им е бил оспорван от ответниците и от прекия им наследодател. Последните до
тогава не са се представяли за собственици на тази част, нито са имали ключ от нея.
Виждал е ответниците да ползват само своята част от имота, като ответникът К.К. е
започнал да живее в него след като бащата му и майка му се събрали отново след
развода им. Свидетелят знае от съпругата си, че процесната къща е строена от съпруга
на Е. К.а и брат му Гено, който е дядо на ответниците.
3
От показанията на свид. *** – бивш кмет на с. *** се установява, че общия имот
на страните се намира на ул. „***” № 7 и че същият представлява къща близнак с общ
покрив, като наследодателят на ищците е ползвала източната половина от нея до
смъртта си, а този на ответниците – западната. След смъртта на Е. К.а нейната част от
имота и дворно място е ползвана най – често от сина й С. и съпругата му /ищцата М.
К./, които си идвали всяка седмица събота и неделя. Спели там и поддържали
градината. През това време ответниците и техния наследодател са обитавали и
ползвали само тяхната част. Свидетелят знае, че къщата е строена от двамата братя –
съпруга на наследодателя на ищците и дядото на ответниците и че всеки имал по
половината от нея. Свидетеля разбрал, че през зимата на 2021г. ответниците са
заключили частта на ищците и не са ги допуснали до къщата, тъй като не била тяхна.
До този момент не знае да е имало подобни случки между страните.
От показанията на свид. Вл. К. – чичо на ответниците се установява, че къщата е
строена през 1947г. и че представлява масивна двуетажна сграда – на близнак, като
двете й части са еднакви и огледално разположени. Има и допълнителни постройки
към нея – дневна и кухня. Според този свидетел къщата е строена от неговия дядо по
майчина линия за баща му и майка му и че баща му е пуснал брат си /съпруга на Е. К.а/
да живее с нея в лявата половина, защото нямали къде да отиде. Те заживели там от
1954г. и с прекъсвания от 7-8 години, Е. *** е обитавала тази част до смъртта си. Като
се нанесли двамата братя раздели условно ползването на двора и всеки си сеел в
неговата половина. Свидетелят не е виждал брат си да ползва стаите на наследодателя
на ищците, тъй като се знаело, че са на леля му и чичо му. През 2007г. наследодателят
на ответниците си извадил нотариален акт, че е собственик на целия имот и тогава
разбрал, че леля му също има нотариален акт за него. След като узнал това изгонил от
имота ищцата М. К. и съпруга й. След 2007г. свидетелят рядко посещава имота и не е
виждал в него ищците. Знае, че преди година – две къщата е обявена за продан от
ищците и след това станали проблемите с ответниците, които ги изгонили от имота.
От показанията на свид. *** – доведен от ответниците се установява, че живее в
съседен имот на ул. „***” № 3 от 2007г. Същият дава показания, че оттогава не е
виждал в имота други лица, освен ответниците, да спят в него или да обработват
градината. Според него къщата представлява едно цяло и има един официален вход,
който се ползва от ответниците. Има и друга метална врата, но не е виждал някой да я
ползва. Къщата има необитаема част вляво и в нея не бил ходил.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. За да бъде основателен искът
за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на
спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее
4
или държи веща на правно основание. Доказването на първите две предпоставки е в
тежест на ищеца, като същият следва да установи пълно и главно осъществяването на
твърдяното от него придобивно основание и упражняваната от ответника фактическа
власт върху вещта. При тяхното установяване последният следва да докаже, че има
основание да владее същата.
В случая ищците твърдят да са собственици на спорната част от имота на
основание наследствено правоприемство от общия им наследодател Е. К.а, починала на
26.07.2006г. Това означава, че те следва да установят не само качеството си на
наследници, но и че процесния обект на правото на собственост е бил част от
наследственото имущество на техния наследодател при откриване на наследството.
Обстоятелство, което изрично се оспорва от ответниците с правоизключващо
възражение, че същите са собственици на спорната част по наследство, доколкото тя е
била част от патримониума на прекия им наследодател. Всяка от страните по спора
легитимира правата на наследодателите си в процесния обект с констативни
нотариални актове за собственост, издадени по реда на обстоятелствената проверка.
Следователно в съответствие с чл. 154 ал. 1 ГПК всяка от тях следва да докаже
осъществяването на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно
основание в нейния титул за собственост /ТР № 11/21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на
ОСГК, на ВКС/.
Съгласно нотариалния акт за собственост № 151, том 4, дело № 1078/1995г. на
нотариус при ВТРС общият на ищците наследодател е признат за собственик на
спорната идеална част на основание наследство и давностно владение. Според чл. 79
ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Оригинерното придобиване на
правото на собственост по силата на давностно владение настъпва автоматично – с
изтичане на срока придобиваната давност, тъй като позоваването на давността не е
елемент от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 ЗС /ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК/. За да
се зачетат обаче материалноправните последици на давността от момента на
настъпването им, владелецът следва да се позове на нея. Правото на позоваване на
придобивното основание по чл. 79 ЗС не се погасява със смъртта на владелеца, а се
включва в наследството му, както и владението върху имота като фактическо
състояние. Наследниците му, които са продължили владението на своя наследодател,
могат да се позоват на теклата в негова полза придобивна давност. Позоваването може
да стане с предявяване на иск за собственост, с възражение по такъв иск, насочен
срещу владелеца, както и при снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка /чл. 587 ал. 2 ГПК респ. чл. 483 ал. 2 ГПК –отм./. Когато
владението върху вещта за срока по чл. 79 ал. 1 ЗС е осъществено от съпрузи по време
на брака им, правото на собственост се придобива по давност общо от двамата, а ако
срокът не е изтекъл към момента на прекратяване на брака, поради смърт на единия
5
съпруг, другият като негов наследник може да присъедини към своето владение това
на починалия /арг. чл. 82 ЗС/. Владението по см. на чл. 79 ЗС изисква кумулативно
наличие на два елемента – обективен и субективен. Първият се изразява в упражняване
на фактическа власт върху вещта, което включва извършване на такива фактически
действия, които недвусмислено манифестират поведение и имат съдържание като на
осъществени от собственик. Вторият елемент – намерението за своене на вещта, като
част от вътрешния мир на човека е трудно доказуемо, поради което за наличието му е
установена оборима презумпция по чл. 69 ЗС. Според нея се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че от
1954г. общата на ищците наследодателка и нейния съпруг са започнали да
осъществяват фактическа власт върху половината от процесното дворно място и
източната част на построената в него двуетажна жилищна сграда. Същите са живели
трайно в стаите както на първия, така и на втория етаж от тази половина на къщата,
като са ползвали самостоятелен вход за достъп до тях. Обработвали са и своята
половина от дворното място, като са го засаждали с различни земеделски култури.
Останалата част от имота /сграда и дворно място/ е ползвана и владяна от
наследодателите на ответниците. В тази връзка са безпротиворечивите показания на
свидетелите на ищците, както и тези на свидетеля на ответниците – Вл. К.. Това
фактическо разделяне на процесния недвижим имот и самостоятелното ползване на
съответните му части е ставало със знанието и без противопоставянето на
наследодателите на страните, при липса на спорове относно начина на фактическото
разпределение, ползване и стопанисване на имота. Това фактическо състояние
продължило повече от 40 години към 1995г., при липсата на взаимни претенции
спрямо частта на другата страна, сочи на установено владение за всяка от страните с
намерение за своене, тъй като то покрива по съдържание правото на собственост. От
извършваните през годините действия на наследодателката на ищците и на съпруга й,
докато е бил жив, не може да се направи извод, че те са държали обитаваната част от
имота за другиго, а не са го своили. Доказателствата по делото категорично
установяват, че за всеки от двете групи субекти е било ясно, че другите упражняват
фактическа власт върху обитаваната и използваната от тях част от имота с намерение
за своене. Без значение за това извод е дали процения имот е построен от двамата братя
- съпруга на наследодателката на ищците и дядото на ответниците, каквито
показанията дават свидетелите на ищците или от трето лице за дядото на ответниците,
каквито показания дава свид. Вл. К.. Дори наследодателката на ищците и съпруга й
първоначално да са допуснати да живеят в източната част на къщата и да ползват
съответната половина от дворното място, защото няма къде да живеят /показания на
свид. Вл. К./, осъществяваната от тях през годините фактическа власт /повече от 40
години/ не е била смутена от наследодателите на ответниците, нито прекъсната от тях.
6
Напротив от показанията на свидетелите на ищците, както и от тези на свид. Вл. К.
категорично се установява, че ответната страна е знаела, че това е частта на
праводателите на ищците и не я е ползвала. Владението на общия на ищците
наследодател не е било прекъснато и смутено след смъртта на съпруга му, очевидно
настъпила преди 1995г. /иначе нямаше титула за собственост да е издаден само на нея/,
както и до нейната смърт през 2006г. При съчетаното проявление на тези факти
категорично се установяват признаците на владението по см. на чл. 79 ал. 1 ЗС, тъй
като фактическата власт върху източната половина от къщата, ведно с прилежащите
постройки и половината от дворното място е упражнявана явно, обезпокоявано и
непрекъснато. По делото не е спорно, че владяната реална част съответства на
половината от обема на правото на собственост на процесната вещ. В тази връзка са
показанията на свидетелите на ищците и на свид. Вл. К.. Последният дава показания,
че къщата е на близнак и е огледално разположена, както и че всяка страна е ползвала
собствената половина от градината. При това съотношение на реално владяната част
към целия имот, който съставлява единен самостоятелен обект на правото на
собственост, следва че обема придобити от наследодателя на ищците по давност и по
наследство от съпруга й права възлиза на 1/2 ид. част. Именно на тези придобивни
основания се е позовала последната при снабдяването си с нотариалния акт за
собственост по обстоятелствена проверка през 1995г. и доколкото те са се били
осъществели към него момент, легитимиращото действие на този титул за собственост
не е оборено и опровергано по делото. Напротив категорично се установи, че
констатациите на нотариуса са верни и наследодателката на ищците е собственик на
удостоверение в нотариалния акт права.
Към момента на смъртта на наследодателя на ищците този обем от права от
процесния имот е бил част от наследствената й маса и не е бил изгубен, поради
придобиването му от прекия наследодател на ответниците. Наведеното от тях в тази
връзка правоизключващо възражение за придобиване на целия процесен имот по
давност от техния баща, за което той се е снабдил с нот. акт от 2007г. е изцяло
неоснователно. По делото не се установи в периода от 1995г. до 2007г. праводателят на
ответниците да е владял за себе си целия процесен имот, да е завладял частта на
наследодателя на ищците, като е прекъснал и отблъснал нейното владение. Напротив
от показанията на свидетелите на ищците се установява, че до смъртта си Е. К.а е
обитавала и ползвала своята половина от имота /сгради и дворно място/, че
наследодателя на ответниците никога не е оспорвал нейните права и никога не е живял
и използвал нейната част от вещта. Съдът кредитира като достоверни и обективни тези
показания, доколкото свидетелите не са заинтересувани пряко от изхода на спора и
изнасят факти и обстоятелства, които почиват на преките им възприятия. От смъртта
на наследодателката на ищците през 2006г. до 2007г., когато наследодателят на
ответниците се е снабдил с констативен нотариален акт, обективно е невъзможно да
7
изтекат сроковете по чл. 79 ЗС, с които закона свързва придобиването на вещни права
по давност. В тази връзка легитимиращото действие на неговия титул за собственост
следва да се счете за оборено по отношение на спорната 1/2 ид. част от процесния
имот. В тази връзка след откриване на наследството на Е. К.а на 26.07.2006г. /нейната
смърт/, всеки от ищците е получил дял съответстващ на наследствените му права. В
съответствие с чл. 5 ал. 1 ЗН всяко от децата й е получило по равна част или по 1/6 ид.
част от притежаваната от нея част от имота, а след смъртта на единия от синовете й,
неговата част е преминала в наследниците му по закон – съпруга и дете, които са
получили по 1/12 ид. част от имота. След смъртта на наследодателката на ищците,
последните и най-вече починалия през 2018г. неин син и съпругата му /ищцата М. К./
са продължили да владеят имота и не са губили придобитите от тях права по
наследство, доколкото нито праводателят на ответниците, нито самите тях са владели
като своя спорната 1/2 ид. част от имота за периода от 10 години. До зимата на 2021г.
последните по никакъв начин не са манифестирали, че смятат целия имот за своя
собственост. От показанията на свидетелите на ищците категорично се установява, че
последните безпрепятствено са ползвали своята половина, като са спели в къщата и са
обработвали градината и лозето в нея. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Вл.
К., че след 2007г. прекият на ответниците наследодател е изгонил ищците и не им е дал
достъп до имота, както и че оттогава същите не са ходили в него. От една страна по
арг. от чл. 172 ГПК този свидетел, като чичо на ответници има интерес да се издаде
позитивно за тях решение, а от друга показанията му са в явно противоречие с
показанията на свидетелите на ищците, които безспорно не са заинтересовани от
изхода на спора. Показанията на другия свидетел на ответника, че от 2007г. не е
виждал други лица, освен ответниците в имота също не могат да се кредитират от съда,
поради явното им несъответствие с показанията на свидетелите К. и К.. Нещо повече в
една си част те опровергават твърденията на ответниците, че ползват целия имот,
доколкото този свидетел дава показания, че лявата /източната/ част е необитаема. Дори
през 2021г. ответниците да са завладяли имота, доколкото са възпрепятствали достъпа
на ищците до него, към настоящият момент не е изтекъл предвидения в закона срок на
придобивната давност. Плащаните от ответниците данъчни задължения за периода от
2015г. до 2021г. не могат да са сигурна индиция, че от посочения начален момент те са
манифестирали намерение за своене на вещта. Според съдебната практика, както сочи
правилно и пълномощника им, изпълнението на данъчни задължения няма
еднозначното значение на намерение за своене на съответния имот. А и е спорно дали
представени приходни квитанции, касаят процесния имот, с оглед разминаването в
административните адреси и данните, че страните са собственици на още един имот в
с. ***. След като ищците са носители на 1/2 ид. част от правото на собственост, а
ответниците на останалата 1/2 ид. част, осъществяваната от тях след зимата на 2021г.
фактическа власт върху целия имот /обстоятелство, което не е спорно по делото/ и
8
възпрепятствания достъп на ищците до него, води до извод, че тяхното владение
надхвърля притежаваните от тях права, което съставлява нарушаване на владението на
ищците /ТР №3/05.01.2022г. на ОСГК/.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че ищците успешно проведоха
петиторната си защита по делото, поради което като основателен и доказан предявения
от тях ревандикационен иск спрямо ответниците следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС - т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г.
по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК при предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС съдът
дължи произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. В тази връзка следва да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците на основание
наследствено правоприемство от Е. К.а са собственици общо на 1/2 ид. част от
процесното дворно място и на същата идеална част от построената в него жилищна
сграда, навес, лятна кухня, мазе и селскостопанска сграда, поради което ответниците
следва да бъдат осъдени да отстъпят владението върху тази идеална част.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за разноски се явява
основателна. Съгласно представения списък ответниците следва да заплатят на всеки
от ищците сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес
г*** и К. Д. К., ЕГН: ********** от с. ***, общ. В. Търново, че С. *** М., ЕГН:
********** с адрес ***, П.К.К.., ЕГН: ********** с адрес: *** М. Д. К., ЕГН:
********** с адрес: *** и Е.С.К.., ЕГН: ********** с адрес ***, на основание
наследствено правоприемство от общия им наследодател ***, б.ж. на с. ***, починала
на 26.07.2006г., са собственици – първите двама на по 1/6 ид. част всеки от тях, а
вторите двама на по 1/12 ид. част всеки от тях или всички общо на 1/2 ид. част от
следния недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ *** в стр. кв. 8 по
плана на с. ***, общ. В. Търново, с площ от 2425 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., с
прилежащо мазе с площ от 20 кв.м., с пристройки към нея, навес с оградни стени с
площ от 32 кв.м., лятна кухня с площ от 32 кв.м. и стопанска сграда, при граници:
улица, УПИ XIV- 201, УПИ V-180, улица, УПИ IV-*** и УПИ III – 200, като ОСЪЖДА
Г. Д. К., ЕГН: ********** и К. Д. К., ЕГН: ********** да ПРЕДАДАТ на С. *** М.,
ЕГН: **********, П.К.К.., ЕГН: **********, М. Д. К., ЕГН: ********** и Е.С.К.., ЕГН:
********** владението на гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС.
9
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес г*** и К. Д. К., ЕГН: **********
от с. ***, общ. В. Търново ДА ЗАПЛАТЯТ на С. *** М., ЕГН: ********** с адрес ***
СУМАТА от 312, 50 лв. /триста и дванадесет лева и 50 стотинки/, на П.К.К.., ЕГН:
********** с адрес: г*** СУМАТА от 317, 50 лв. /триста и седемнадесет лева и 50
стотинки/, на М. Д. К., ЕГН: ********** с адрес: *** СУМАТА от 312, 50 лв. /триста и
дванадесет лева и 50 стотинки/ и на Е.С.К.., ЕГН: ********** с адрес *** СУМАТА от
312, 50 лв. /триста и дванадесет лева и 50 стотинки/, представляващи направените по
ищците разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10