Р Е Ш Е Н И Е
№ 184 05.08.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесети юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 197 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.121, ал.1, т.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ЗДСл и чл.10, ал.10 от ЗМ.
К.К.В., ЕГН ********** *** обжалва
заповед №2192/07.01.2019г. на директора на Агенция „Митници“ /вж. уточнението
на л.7/. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с липса на
годно фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение и липса
на мотиви за качество на служителя като митнически орган по §1, т.9 от ДР на ЗМ.
Нарушението на материалния закон свързва с неприложимост на основанието по
чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл; промяна в УП на Агенцията от 07.01.2019г., като Митницата
е преобразувана в Митническо бюро, поради което правоотношението със служителя
е следвало да се приведе в съответствие с новата структура, след което да се
прави преценка по чл.10, ал.1 от ЗМ; липса над данни за обективна невъзможност
за изпълнение на служебните задължения, която не е равнозначна на
несъвместимост; възможност за изпълнение на други задължения, каквато преценка
липсва; запазени правоотношения с други лица и влязло в сила решение на КС по
к.д.№8/2019г. за обявена противоконституционност на разпоредбата на чл.10,
ал.1, изр.2 от ЗМ /вж. л.13/. Моли за отмяна на заповедта.
В
с.з. и писмено становище представителят на жалбоподателя поддържа жалбата и
претендира деловодни разноски.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на ответния директор на Агенция „Митници“
оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед № 2192/
07.01.2019г. на директора на Агенция „Митници“ на основание чл.107, ал.1, т.5
във вр. с чл.7, ал.1, т.6, пр.последно от ЗДСл във вр. с чл.10, ал.1, изр.2 от
ЗМ, докладна записка рег.№32-6292/04.01.2019г. и подадена декларация от
служителя по чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ е прекратено, считано от 08.01.2019г.
служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжност „старши митнически
инспектор“, длъжностно ниво – 8, експертно ниво – 4 в Митница Югозападна с ранг
II
младши. Като причини за прекратяването е посочено обективната невъзможност
държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1,
т.3. Подсъдим за умишлено престъпление от общ характер.
С посочената в заповедта Докладна
записка изх.№32-6292/04.01.2019г. на началник Митница Югозападна органа по
назначаването е уведомен за подадена от жалбоподателя декларация с
рег.№32-5824/04.01.2019г. като старши митнически инспектор в Митницата с
определено място на работа в сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“, ТМУ
на митницата. С декларацията се декларира обстоятелство по чл.10, ал.1, изр.2
от ЗМ за това, че лицето е „подсъдим или привлечен като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер – НОХД №1532/2017г., XII състав, Районен съд – Кюстендил“.
Към декларацията е приложено копие от Протокол от 13.12.2018г. по посоченото
дело на районния съд, от което е направен извод, че В. е подсъдим по посоченото
наказателно дело. В Докладната записка се сочи наличие на несъвместимост по
чл.10, ал.10 във вр. с ал.1 от ЗМ, която е основание за прекратяване на
служебното правоотношение с лицето. Посочено е, че служителят няма заявление за
преназначаване в новата, считано от 07.01.2019г. структура на Агенция
„Митници“. Декларацията от жалбоподателя и Протокола от заседанието на РС –
Кюстендил от 13.12.2018г. по н.о.х.д.№1532/2017г. по описа на съда потвърждават
данните за качеството на лицето като подсъдим по посоченото дело /вж. л.19-21
от делото на АСГГ/.
Съгласно длъжностна характеристика,
връчена на жалбоподателя на 30.05.2018г., заеманата от него длъжност „старши
митнически инспектор“ е към сектор „Обслужване“ в отдел „Акцизна дейност“ при
Митница Югозападна. Основна цел на длъжността е осъществяване на дейностите по
митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и
придружаващи ги документи, включително по електронен път, съгласно нормативните
и други актове, регламентиращи митническата дейност /вж. л.25-30 от делото на
АССГ/.
Жалбоподателят заема посочената
длъжност, считано от 24.04.2018г., когато със заповед №4005/25.-04.2018г. на
директора на Агенция „Митници“ на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл във вр. с
решение на АССГ по адм.д.№11321/2014г.,
потвърдено с решение на ВАС по адм.д.№10186/2016г., подадено заявление от
служителя и Протокол за явяване ан работа, същият е възстановен на заеманата
длъжност /вж. л.12 и л.35-55 от делото на АССГ/.
В съдебно заседание на 30.09.2019г.
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
07.01.2019г. /датата на издаване на процесната заповед/ и към датата на
заседанието жалбоподателят има качеството на подсъдим за умишлено престъпление от общ характер.
Заповедта е връчена на адресата на
08.01.2019г., а жалбата е подадена пред АССГ на 21.01.2019г.
Описаната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Активната процесуална
легитимация на В. се извежда от нормата на чл.121, ал.1 от ЗДСл, даваща право в
качеството на държавен служител да оспори законността на прекратеното служебно
правоотношение. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с
препращането от чл.124, ал.1 от ЗДСл. Компетентността на съда се определя по
правилото на чл.133, ал.1 от АПК във вр. с чл.124, ал.1 от ЗДСл, като спорът за
това е окончателно разрешен с определение №5730/16.04.2019г. на ВАС по
адм.д.№4037/2019г.
Разгледана по същество, с оглед
предмета на съдебна проверка по чл.168 от АПК, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Заповедта
е издадена от компетентен орган. По препращане от чл.10, ал.10 от ЗМ редът за
прекратяване на служебното правоотношение е уредения такъв в ЗДСл. На
посочените в заповедта основания по чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл прекратяването
се извършва от органът по назначаването. Този орган е директора на Агенция
„Митници“ във връзка с правомощията му по чл.6, т.5 от Устройствения правилник
на Агенцията. Страните не спорят относно компетентността.
Спазена е формата на акта по чл.108,
ал.1 от ЗДСл. Оспорената писмена заповед съдържа правното основание за
прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития
ранг на държавна служба. Неоснователно жалбоподателят възразява за липса на
годни фактически основания за прекратяването по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл,
обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
Тази обективна невъзможност органът е свързал с несъвместимостта по чл.10,
ал.1, изр.2 във вр. с ал.10 от ЗМ, сочейки, че служителят е подсъдим за
умишлено престъпление от общ характер. Посочените фактически основания покриват
изискването на закона на надлежно мотивиране на акта. Липсата на посочено
качество на служителя като митнически орган не е съществено нарушение на
формата, т.к. се съдържа в посочената правна регламентация по чл.10, ал.1,
изр.2 от ЗМ. Дали това качество е налице е въпрос по съществото на спора.
Не е налице и нарушение на
процесуалните правила при издаване на заповедта. Спазени са общите норми на
чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
прекратяване на служебното правоотношение на служителя и са събрани всички
относими по случая доказателства. При издаване на заповедта са съобразени
подадената от служителя декларация за обстоятелствата по чл.10, ал.1, изр.2 от
ЗМ и съдържанието на съдебния протокол по наказателното дело на районния съд.
Посочените данни в своята съвкупност са достатъчни за формиране на становище от
органа по назначаването относно предпоставките на приложимото правило за
поведение.
Заповедта обаче противоречи на
материалния закон.
На основание чл.142, ал.1 от АПК
съдът дължи преценка за съответствие на заповедта с материалния закон, действал
към момента на нейното издаване. Този начин на прилагане на нормата е в пълно
съответствие с Конституцията на Република България, съгласно мотивите на решение
№4/14.05.2020г. на Конституционния съд по к.д.№9/2019г. /обн. ДВ,
бр.48/26.05.2020г./, с което решение съдът е отхвърлил искането за установяване
на противоконституционност на чл.142, ал.1 от АПК. Според КС, задължавайки
административния орган при издаването на административен акт /индивидуален или
общ/ да приложи материалния закон, който действа към този момент, а съдът да
извърши контрол за материална законосъобразност на административния акт именно
съобразно този приложим закон, разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК обезпечава
избягването на произвола по прилагането на материалния закон и неравното
третиране на правните субекти. С оглед на това, дължимата съдебна проверка за
законосъобразност по оспорената заповед в битието й на индивидуален
административен акт по чл.21, ал.1 от АПК включва преценка за наличие на
материалноправните предпоставки за несъвместимост по чл.10, ал.1, изр.2 във вр.
с ал.10 от ЗМ към действащата редакция на нормата, обн. ДВ, бр.98/2018г., в
сила от 07.01.2019г., на която дата е прекратено и служебното правоотношение. Несъвместимостта
със заеманата длъжност по см. на чл.10, ал.1, изр.1 от ЗМ включва две кумулативни
обстоятелства: качеството митнически орган на митническия служител и привличане
на лицето като обвиняем или подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. В
казуса по делото обстоятелствата са служебно установени от органа и са
обективирани в съответните писмени доказателства. Съгласно приложена към
преписката длъжностна характеристика на заеманата длъжност, жалбоподателят е
упражнявал митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица и
документи. Посочените негови правомощия се включват в дефиницията за
„митнически орган“ по §1, т.9 от ДР на ЗМ. Попълнената от жалбоподателя
декларация и приложения протокол от съдебно заседание по н.о.х.д.№1532/2017г.
определят В. като подсъдим за умишлено престъпление от общ характер, което качество
е запазено към датата на издаване на процесната заповед. Посочените фактически
данни изпълват съдържанието на хипотезата за несъвместимост по чл.10, ал.1,
изр.2 във вр. с ал.10 от ЗМ. Налице са формалните законни основания за
прекратяване на служебното правоотношение. Наличието или липсата на останалите
основания за прекратяване по правните хипотези от ЗДСл е без правно значение,
т.к. препращането в чл.10, ал.10 от ЗМ към ЗДСл е само относно реда за
прекратяване на служебното правоотношение при установена несъвместимост в
хипотезите по чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗМ.
Неоснователно жалбоподателят счита,
че поради промяна в УП на Агенцията от 07.01.2019г. и преобразуването на
Митница Югозападна в Митническо бюро негово правоотношение е следвало да се
приведе в съответствие с новата структура, след което да се прави преценка по
чл.10, ал.1 от ЗМ. Нормата на §64 от ПЗР към ЗИД на ЗМ /обн. ДВ, бр.98/2018г.,
в сила от 01.01.2019г. не вменява подобно задължение на органа по назначаване.
Запазването на правоотношенията с други лица е въпрос на оперативна
самостоятелност, която не се включва в рамките на съдебния контрол по делото.
По същият начин съдът се отнася и относно твърденията на оспорващия за липса на
преценка от органа за евентуалната възможност служителя да изпълнява задължения
на друга длъжност.
След издаване на процесната заповед
обаче, с решение №7/17.09.2019г. на Конституционния съд по к.д.№7/2019г. е
обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ, на
което основание е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.
Решението е обнародвано в ДВ, бр.75/24.09.2019г. и по правилото на чл.14, ал.3
от Закона за Конституционния съд /ЗКС/ е влязло в сила на 28.09.2019г.
Решението е задължително за съда и страните по делото /вж. чл.14, ал.6 от ЗКС/.
По правилото на чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България обявеният за противоконституционен акт не
се прилага от влизането на решението в сила. Т.е. от 28.09.2019г. нормата на
чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ не представлява валиден закон. Съгласно тълкуването на
Конституционния съд в решение №3/28.04.2020г. по к.д.№5/2019г. /обн. ДВ, бр.42/12.05.2020г./
по отношение на заварените правоотношения, каквото е настоящето,
противоконституционния закон не се прилага. В мотивите на решението е указано,
че в тези случаи съдът решава спора, позовавайки се пряко на Конституцията,
когато това е възможно, както и чрез аналогия на закона и аналогия на правото. В
това решение Конституционният съд е приел, че правният ефект на предходно
Решение №22/31.10.1995г. по к.д.№25/1995г. е изчерпан, то е загубило актуалност
и е неприложимо с оглед еволюцията в практиката на съда. Следователно, няма
основание да се приложи принципа от решението от 1995г. за възстановителното
действие на закона в редакцията преди отмяната или изменението. Т.е. за
разрешаване на правния спор настоящият съд не може да се позове на предходната редакция
на чл.10, ал.1 от ЗМ, обн. ДВ, бр.24/2018г. Според Конституционния съд, в
рамките на контрола за конституционност същият съд не разполага със средства да
постигне баланс между възстановителното действие на решението за
противоконституционност и другите елементи на принципа за правовата държава,
като в компетентността на НС е, ако прецени, да преодолее правния вакуум, който
може да се възникне от решението на Конституционния съд за
противоконституционност на закон, като държи сметка за баланса между отделните
измерения на правовата държава.
Изложеното в решенията на
Конституционния съд, съобразено с висящото правоотношение между страните във
връзка с обявената за притивоконституционна разпоредба на чл.10, ал.1, изр.2 от
ЗМ, налага извода, че основанието за прекратяване на служебното правоотношение
с В. не е валидно, а спорът следва да се разреши от общите начала на
Конституцията. Съгласно чл.48, ал.1 и ал.3 от Конституцията гражданите имат
право на труд, като всеки гражданин свободно избира своята професия и място на
работа. Съгласно чл.16 от Конституцията трудът се гарантира и защитава от
закона. При това положение, липсва конституционно оправдано основание за
еднакво третиране на осъдените лица по действащия чл.10, ал.1, изр.1 от ЗМ с
лицата с повдигнати обвинения, за които е приложима презумцията за невиновност,
т.к. това ще доведе до нарушаване на принципа за пропорционалност. Прекратяването
на служебното правоотношение по невалиден закон се явява несъвместимо с основния
конституционен принцип за правото на труд. Дължимото разрешаване на спора
налага отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
На основание чл.143, ал.1 от АПК Агенция
„Митници“ дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 10лв.
за ДТ. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, т.к. към пълномощните на
л.19 и л.43 липсва представен договор за правна защита с конкретно договорено и
заплатено възнаграждение.
С оглед изхода от спора ответникът
няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №2192/07.01.2019г. на
директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на К.К.В.
деловодни разноски в размер на 10лв. /десет
лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: