№ 17191
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110106170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕООД срещу „фирма““АД
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за
осъждането на „фирма““АД да заплати на „фирма“ ЕООД сумата в размер на
2100,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил „Мазда“, модел „3“, peг. № *************,
вследствие ПТП от 03.11.2023 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“, peг. № *********, застраховано със
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника,
което вземане е прехвърлено (цедирано) от М.И.Г. в полза на ищеца с договор
за цесия от 18.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от датата на подаване на исковата молба (02.02.2024 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 03.11.2023 г., около 12:50 часа в гр. София на бул.
„Монтевидео“, А.Я. управлявала лек автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“,
peг. № *********, собственост на П.Я., при което реализирала ПТП с лек
автомобил „Мазда“, модел „3“, peг. № *************, управляван от И.М.И.,
собственост на М.И.Г.. Твърди, че процесният лек автомобил „Мазда“, модел
1
„3“, peг. № ************* следвало да бъде обезщетен по застрахователна
полица BG/02/123001334115, валидна към датата на настъпване на ПТП, при
застраховател по гражданска отговорност ответното застрахователно
дружество. Посочената полица била със застраховано лице П.Я.. Във връзка с
претенцията за обезщетяване по щета № ********** от 03.11.2023 г.,
застрахователят е изплатил на увреденото лице – собственик чрез
пълномощника И.М.И., застрахователно обезщетение в размер на 839,64 лв.
на дата 22.11.2023 г. Посочва, че след извършени справки в сервизи
извършващи услугите по ремонт, както и при вещо лице с цел отремонтиране
на увреденото МПС, станало ясно, че частите определени за подмяна не могат
да бъдат осигурени от алтернативни доставчици, защото такива на пазара не
се предлагали и следвало ремонтът да бъде извършен в официалния
представител на Мазда за България, а именно: „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
********. Във връзка с изложеното, относно ремонта била издадена проформа
фактура № 97100077/24.11.2023 г. на стойността от 7227,91 лв. с вкл. ДДС.
След извършена справка при вещо лице експерт, относно стойността на
увреденото МПС по средни пазарни цени към дата на ПТП (03.11.2023 г.)
станало ясно, че тя е в размер на 4000,00 лв. Твърди, че с договор за цесия от
18.01.2024 г. вземането от 2100,00 лв., е било прехвърлено на „фирма“ ЕООД,
което било съобщено на ответника с Уведомление вх. № ОИ-5707/24.1.2024 г.
С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че сключеният договор за
цесия не легитимира ищеца да получи застрахователно обезщетение,
доколкото същият бил нищожен, поради противоречие на закона и добрите
нрави и поради липса на форма и съгласие от страна на цедента. Признава, че
е заплатил застрахователно обезщетение в полза на И.М.И. в размер на 839,64
лв. на 22.11.2023 г. Твърди, че на 12.02.2024 г. по сметката на „фирма“ ООД е
заплатена сумата в размер на 728,32 лв. Оспорва иска по размер, като счита,
че претендираният размер е завишен. Моли за отхвърлянето на иска и
присъждането на сторените по делото разноски.
С молба от 17.05.2024 г. ищецът е индивидуализирал щетите, които
твърди, че са настъпили вследствие на процесното ПТП, както следва: предна
дясна врата – напълно увредена, неподлежаща на ремонт; лайсна на предна
дясна врата – напълно увредена, неподлежаща на ремонт; задна дясна врата –
2
напълно увредена, неподлежаща на ремонт; лайсна на задна дясна врата –
напълно увредена, неподлежаща на ремонт; калник заден десен – значително
увреден; основа на калник заден десен (вътрешен) – значително увреден.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432 КЗ, вр. чл.
99 ЗЗД.
Предявеният иск са допустим, доколкото е предявен от лице с правен
интерес пред родово и местно компетентен съд.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил
цедента – собственик на увредения лек автомобил, като му е причинил
имуществени вреди в посочения размер, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования;
2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя
ответник; 3.) проведено рекламационно производство пред застрахователя –
отправяне на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и
застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказал да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение; 4.) наличието на валиден договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2024 г., по силата на който
собственикът на увреденото МПС като цедент е прехвърлил на ищеца като
цесионер претендираната в настоящото производство сума от 2100,00 лв.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи наличието на тези факти. Ответникът разполага с възможност да
проведе насрещно доказване по тези факти.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
възражението си за нищожност на договора за цесия от 18.01.2024 г. поради
противоречие на закона и добрите нрави и поради липса на форма, както и
3
положителния факт на плащането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. на 03.11.2023 г.,
около 12:50 часа в гр. София на бул. „Монтевидео“, е настъпило ПТП между
лек автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“, peг. № *********, управляван от
А.Я., собственост на П.Я., и лек автомобил „Мазда“, модел „3“, peг. №
*************, управляван от И.М.И., собственост на М.И.Г.; 2. посоченото
ПТП е реализирано по вина на А.Я. – водача на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „118Д“, peг. № *********; 3. към датата на ПТП при ответника
„фирма““АД е бил налице застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“, peг. № *********, обективиран в
застрахователна полица BG/02/123001334115; 4. на дата 22.11.2023 г.
ответното застрахователно дружество е изплатило на увреденото лице –
собственик чрез пълномощника си И.М.И. по банков път застрахователно
обезщетение в размер на 839,64 лв. по щета № ********** от 03.11.2023 г.
Съдът намира, че релевираните от страна на ответника възражения за
нищожност на договора са неоснователни, доколкото по делото не се събраха
доказателства, от които да се установява по категоричен начин истинността на
тези твърдения. Същевременно от извънпроцесуалното поведение на
ответника се установява, че същият действително не оспорва валидността на
договора за цесия, респ. че ищецът е легитимиран да получи
застрахователното обезщетение. Този извод следва от искането на ответника
да се обяви за безспорно между страните, че във връзка с процесното
застрахователно събитие е заплатил на ищеца сумата от 728,32 лв., което
обстоятелство се установява от представеното платежно нареждане от
12.02.2024 г. Извършеното от ответника доброволно плащане на част от
сумата представлява извънсъдебно признание на същия за наличието на
предпоставките, обуславящи основателността на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящото производство в
отношенията между страните спорен е единствено въпросът за размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Относно наличието на останалите
предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция, страните
не спорят.
4
Относно размера на исковата претенция съдът намира следното.
За определяне размера на дължимото обезщетение съдът е допуснал
изслушването на САТЕ. От заключението на назначената по делото САТЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Към
датата на ПТП действителната стойност на увредения л. а. е в размер на
4069,00 лв. с вкл. ДДС. Стойността, необходима за възстановяване на
процесния л. а. „Мазда 3“ възлиза на 7227,91 лв. с вкл. ДДС. Вещото лице е
посочило, че всички описани от ищеца щети съответстват на механизма, по
който е реализирано ПТП и са настъпили вследствие на него.
Следва извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи по действителната
стойност – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество (съгл. чл. 400, ал. 1 от КЗ), на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Установи се, че действителната стойност на МПС към датата на ПТП
възлиза на 4069,00 лв. с вкл. ДДС. От определената действителна стойност
следва да се приспадне стойността на запазените части, които не могат да
надвишават 30 % от действителната стойност (така Решение № 165/2013 г. по
т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В
разглеждания случай съгласно заключението на изслушаната САТЕ стойността
на запазените части възлиза на 23 % или 935,87 лв. от действителната
стойност на увредения лек автомобил. Съобразно изложеното размерът на
дължимото обезщетение при тотална щета на увреденото МПС в
разглеждания случай възлиза на сумата от 3133,13 лв.
По делото е безспорно, че ответникът е заплатил сумата в размер на
839,64 лв. на застрахованото лице (цедента), преди да бъде уведомен за
цесията, преди сключване на договора за цесия и преди образуване на
настоящото дело. При това положение ищецът има право да претендира
сумата от 2293,49 лв. Същият обаче претендира по-малък размер, а именно
сумата в размер на 2100,00 лв., респ. тази сума е релевантната за делото
стойност.
В отношенията между страните е безспорно и че в хода на процеса – на
12.02.2024 г., ответникът е заплатил на ищеца сумата от 728,32 лв.
5
След приспадане на заплатените вече от ответника суми се получава
дължим остатък в размер на 1371,68 лв.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция по иска с правно основание по
чл. 432 от КЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна
за разликата над сумата от 1371,68 лв. до пълния предявен размер от 2100,00
лв. поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил след
предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене в
настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
На следващо място, съдът намира, че с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото е уведомен за станалата цесия и че се
претендира остатък от застрахователното обезщетение в размер на 2100,00 лв.
и същевременно е подал отговор на исковата молба, с която изрично е оспорил
исковата претенция както по основание, така и по размер.
При положение съдът намира за установено по категоричен начин, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Следва да се присъди законна лихва върху сумата от 2100,00 лв. от
подаване на исковата молба в съда – 02.02.2024 г., до плащането на сумата в
размер на 728,32 лв. – 12.02.2024 г., която съдът на основание чл. 162 от ГПК
посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , определи в размер на
6
8,85 лв., и законна лихва върху сумата от 1371,68 лв. за периода от 12.02.2024
г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в размер на 1184,00 лв.,
от които 84,00 лв. за държавна такса, 250,00 лв. за депозит за вещо лице и
850,00 лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в пълен
размер. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
приобщените по делото доказателства не са със значителен обем и е
проведено едно единствено открито съдебно заседание. В тази връзка на
ищеца следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ, а именно сумата от 510,00 лв. При това положение на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер на 844,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма““ АД, ЕИК *********** на основание чл. 432 КЗ, вр.
чл. 99 от ЗЗД да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК *********** сумата в размер
на 1371,68 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил „Мазда“, модел „3“, peг. № *************,
вследствие ПТП от 03.11.2023 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“, peг. № *********, застраховано със
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника,
което вземане е прехвърлено (цедирано) от М.И.Г. в полза на „фирма“ ЕООД с
договор за цесия от 18.01.2024 г., ведно със законната лихва в размер на 8,85
лв., изчислена върху сумата от 2100,00 лв. за периода от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.02.2024 г., до датата на плащането на сумата от
728,32 лв. – 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1371,68
лв. за периода от 12.02.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 1371,68 лв. до пълния предявен размер от
2100,00 лв.
ОСЪЖДА „фирма““ АД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 от
7
ГПК да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК *********** разноски в
производството пред настоящата инстанция в размер на сумата от 844,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8