РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330200559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-011504/07.12.2021г.
на *** в Сектор ПП - Пловдив, с което на Й. Р. Т., с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.”...” №... е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000
лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл.104б, т.2, вр с чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, както и глоба в
размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2, вр с чл. 183, ал.1, т.1
ЗДвП.
Жалбоподателят Т. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения
подробно изложени в жалбата, писмено становище и съдебно заседание от
повереник.
Въззиваемата страна – ПП - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.11.2021г. около 23.00ч жалбоподателя Т. управлявал личния си
автомобил с рег. № ..., марка „БМВ ” в гр.Пловдив. При него като пътник се
возел негов приятел, а именно свидетеля В.А.Н.. В същото време полицейски
автопатрул в състав от свидетелите П.Ч. и И.К. се движел по булевард
„Освобождение“ в посока изток и доближавайки кръстовището с
ул.“Бранислав Велешки“ забелязал автомобила на жалбоподателя, който
направил рязък завой по последната улица. Ето защо полицейските
служители пуснали светлинен и звуков сигнал и последвали автомобила на
жалбоподателя. В същия момент последния достигнал входа на магазин
„Кауфланд“ в ЖК Тракия на посочената улица и там с подаване на много газ и
форсиране на двигателя завъртял БМВ – то на 180 градуса. Така практически
се насочил в курс срещуположен на полицейските служители. Виждайки
обаче патрулния автомобил с включена сигнализация отново повторил
същата маневра като отново сменил посоката си на движение вече в опит да
се отдалечи. Достигнал обаче кръстовище със светофар, който светел червено
и там преустановил движението си. В този момент бил застигнат от свид.К. и
Ч.. Същите извършили проверка на жалб.Т., но тъй като нямали правомощия
да съставят актове по ЗДвП се обърнали за съдействие към ОДЧ. На свид.Св.
Ст. Дз. - *** било възложено да отработи случая и той след като се запознал с
изнесеното от колегите му и разговор с жалбоподателя, пристъпил към
съставяна на АУАН срещу последния. Тъй като жалбоподателя не могъл да
представи свидетелство за регистрация на БМВ-то, в съставения акт с №
018692, серия АВ/17.11.21г. освен нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП било
добавено и нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. Въз основа на този акт било
издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите П. Д. Ч., ИВ. СТ. К. и Св. Ст. Дз., а частично от
тези на свид. В.А.Н., разпитани в хода на съдебното производство. Горното
се подкрепя и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, 2
бр.заповеди, справка за водач/нарушител, които Съдът възприема и кредитира
като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Изключение правят показанията на свид.Н., според когото всъщност
жалбоподателя направил само един обратен завой пред входа на магазин
2
„Кауфланд“, тъй като се сетил внезапно, че си бил забравил якето. Този завой
обаче бил плавен и нормален, а не чрез форсиране на автомобила и
завъртането на задната му част. Очевидно е , че тези показания освен че
остават изолирани от другите доказателства и в противоречие с двама
свидетели очевидци – К. и Ч., са и нелогични. Ако фактите бяха такива
каквито сочи свид.Нушев изобщо не би се стигнало до последване на
автомобила на жалбоподателя от полицейските служители. Ето защо техните
показания са далеч по-логични и съдът ги кредитира с доверие. Не се
установи някаква причина тези двама свидетели, а и актосъставителя да имат
някакви лични отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да
поставят в ролята на нарушител жалб.Т.. От друга страна свид.Н. се намира в
приятелски отношения с последния и е напълно възможно движен от тези
мотиви да се опитва да представи в изгодна за приятели си светлина
събитията. Ето защо настоящата инстанция кредитира с доверие неговите
показания само в частта, че се намирал на процесното време и място заедно с
жалбоподателя, но не и относно действията на последния с управляваното от
него МПС при извършените маневри на 180 градуса.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и
наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.Т. по чл.104б, т.2 от
ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не е
основателно възражението в жалбата, че всъщност на всеки можело да се
случи да му поднесе автомобила при обратен завой, тъй като според
свидетелите Ч. и К. в случая това станало двукратно, а освен това описаното
значително подаване на газ и форсиране на двигателя сочат на умишлено
извеждане на автомобила от неговата нормална траектория и умишлено
поднасяне със задната част на колата. Дори след спирането му сам
жалбоподателя изразил разкаяние за поведението по думите на свид. Ч..
Всичко това сочи на едно умишлено поведение от страна на водача, който с
цел удоволствие и забавление извършил горните маневри. Действително
подобно поведение би било възможно в контролирани условия / например на
писта за автомобили/, но не и на оживена улица в гр.Пловдив, в близост до
хипермаркет в голям жилищен квартал. Още повече, че в процесния казус в
автомобила имало и един пътник, който също би могъл да пострада при
3
несполучливо извършване на маневрата от страна на водача. Не е основателно
възражението, че горното можело да осъществява други състави на
нарушение, тъй като това не е предмет на разглеждане в настоящия случай.
Както бе посочено и по-горе категорично не се касае за загуба на контрол
върху автомобила при условията на чл.21, ал.1 ЗДвП, предвид изложените
вече съображения , а дали е била нарушена нощната тишина или друго от
подобен вид, е без значение, след като жалбоподателя не е санкциониран за
същите факти по друг ред. От своя страна наказващия орган правилно е
приложил санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, според която за
нарушение на правилата като горното се налагат кумулативно наказания
глоба и лишаване от право. Същите са абсолютно определени от
законодателя – глобата в размер на 3000лв, а лишаването от право на
управление на МПС за срок от 12 месеца.
На следващо място доколкото с жалбата е оспорено процесното НП в
неговата цялост, макар да не се направиха никакви възражения по повод
второто вменено нарушение, нито да се ангажираха доказателства оборващи
констатацията на актосъставителя, то следва да се посочи, че непредставянето
при поискване на свидетелството за регистрация на автомобила, по правило
част ІІ, която именно поради това е с намален размер, е индиция че водача не
носи този документ. А съгласно чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП е длъжен да го стори.
Ето как с бездействието си жалб.Т. е реализирал състава и на това вменено му
административно нарушение. Отново предвидената глоба е определена в
абсолютен размер от 10лева, поради което и наказващия орган в съответствие
с нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП е наложил именно такава.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Достатъчно ясно са описани време, място и начин на
извършване на нарушенията в АУАН и НП.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
011504/07.12.2021г. на ***в Сектор ПП - Пловдив, с което на Й. Р. Т., с ЕГН
********** от гр.П., ул.”...” №... е наложено административно наказание
4
ГЛОБА в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2, вр с чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП,
както и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2, вр с чл.
183, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5