Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и осми април две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4438 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищците Р.М.Д. и П.С.П. твърдят, че при ПТП на 16.09.2014 г., около 11.55 ч.,
настъпило на пътя между с. **********, общ. Т., загинал С.П.П., пътник на задна
дясна седалка в л.а. „Пежо 807 - Ван“, рег. **********. Посочено е, че вина за
инцидента има водачът на л.а. „Шкода Октавия“, с румънска регистрация В-108
ТРN, А.Н.Д. (загинал при инцидента), тъй като навлезнал неправомерно в платното
за движение на л.а. „Пежо“, а това предизвикало сблъсък и преобръщане на
последния автомобил. Твърди се, че ищцата Д. (съжителстваща на съпружески
начала със загиналия П. от 14 г.) и ищцата П.П. (негова дъщеря) понесли
неимуществени вреди, които следва да се обезщетят – Д. останала без обичта и
подкрепата на своя партньор, с който имали щастлива връзка, изпълнена с
разбирателство и обич, станала затворена, постоянно плачела, страдала, била
самотна и нещастна, а П. била лишена от бащина грижа, подкрепа и любов, както и
от издръжка. Ищците претендират обезщетението да се изплати от ответника „Г.А.“
АД, Румъния, чрез „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, като за неимуществени вреди
Д. претендира сумата от 180 000 лв. (част от 300 000 лв.), а П. - сумата от 200
000 лв. (част от сумата 320 000 лв.). Ищцата П. претендира и 14 542, 20 лв.
като дължима издръжка месечно за периода от 16.09.2014 г. до навършване на
пълнолетие. Претендират законна лихва върху всички суми от датата на инцидента,
и разноски, като оспорва тези на ответника.
Ответникът „Г.А.“ АД оспорва вината и причинно следствената връзка с
вредите, като твърди съпричиняване в голяма степен от страна на загиналия, тъй
като е пътувал без колан. Сочи, че не е поканен да плати и не дължи лихва.
Оспорва размера. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От удостоверение № 5452/24.09.2014 г. е видно, че ищцата П.С.П. е наследник
и дъщеря на починалия на 16.09.2014 г. С.П.П.. Според удостоверение за раждане
от *** ***, починалия и другата ищца Р.М.Д., са родители на П.П..
По делото е представен неоспорен превод от румънски на международна карта
за автомобилна застраховка, от който се установява, че „Т.Т.П.“ ООД е
застрахован при „Г.А.“ АД съгласно полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ № ********* относно л.а. Шкода Октавия, рег. № *******, с 9 места,
с валидност от 13.03.2014 г. до 12.03.2015 г.
От САТЕ се установява, че на 16.09.2014 г., около 11.55. ч. настъпило ПТП на
пътя между с. **********, общ. Т., между л.а. „Пежо 807 - Ван“, рег. **********,
(в който на задна дясна седалка пътувал С. П.) и л.а. „Шкода Октавия“, с
румънска регистрация В-108 ТРN, с водач А.Н.Д.. Инцидентът настъпил на прав
участък с много добра видимост на около 500 м. Посочено е, че по неизвестни
причини водачът Д. рязко е завил към мантинелата в дясно, след което рязко е
завил на ляво и е навлезнал в лентата за насрещно движение, където настъпил
челен удар с насрещно движещия се л.а. Пежо. След инициалния удар л.а. Пежо се
обърнал около напречната си ос, през таван,
паднал извън платното в дясно, където спрял на странично разстояние около 3,5
м. от пътното платно. Изчислено е, че преди удара скоростта на л.а. Пежо е била
93 км/ч, а на л.а. Шкода Октавия – 77 км/ч.
Приетата СМЕ е дала становище, че при злополуката на 16.09.2014 г. С.П.П. е
получил тежка черепно мозъчна травма, с многофрагментно счупване на дясната
теменна кост на черепа, масивен излив на кръв под твърдата и меките мозъчни
обвивки, тежък мозъчен оток, кръв в мозъчните стомахчета, голяма разкъсна рана
в теменната област, охлузване на челната област и на дясната скула, открито
счупване на големия пищял на лявата подбедрица. Тези увреди са били крайно
тежки и са довели до бързо настъпване на летален изход, тъй като са били
парализирани сърдечно-съдовия и дихателния мозъчен център. Вещото лице е приел,
че пострадалият е пътувал на задна дясна седалка без предпазен колан, тъй като
има увреждания в различни анатомични области. Изтъкнато е, че поради липса на
пропадания на тавана на купето на автомобила, при използване на обезопасителен
колан от П. е щяла да се създаде вероятност за съхраняване на живота му, тъй
като тялото е щяло да бъде здраво скрепено за седалката, свободното движение в
купето е щяло да бъде предотвратено, а от там и ударите в областта на главата са
щели да бъдат не толкова силни.
В допълнителното заключение е потвърдено, че предпазния колан би запазил
главата и тялото на пострадалия от крайно тежки телесни увреждания и въпреки,
че той пак би получил травматични увреждания в областта на гърдите, корема и
крайниците, избягването на смъртта му би било възможно.
По делото е представено копие от трудова книжка № 9 от 8.02.2006 г., от
което се установява, че към датата на инцидента пострадалият е работел на
трудов договор към „Б.“ ЕООД с 205 лв. месечно възнаграждение за 4 часов
работен ден.
От разпореждане № ********** от
20.10.2014 г. на ТП на НОИ, гр. Т. се установява, че ищцата П.П. получава
наследствена пенсия в размер на 115, 88 лв.
Приетата ССчЕ е отразила, че размера на издръжката на детето П.П. за
периода от 16.09.2014 г. до навършване на пълнолетие – 11.01.2019 г., е
29 084, 40 лв., като половината дължима от единия родител е на стойност
съответно 14 542, 20 лв. От друга страна е установено е, че добивът от 30
пчелни кошера (за които има данни починалият да е стопанисвал) при нормални
условия е около 1800 кг. Вещото лице обаче е констатирало по статистически
данни от сдружението на пчеларите, че поради влошаване на климата добива е
намалял три пъти, т.е. около 600 кг. мед от общо 30 кошера годишно. Ето защо експертът
е обобщил, че за периода от 4 години средния добив е в размер на 2400 кг. Изчислено
е, че за периода от инцидента до навършването на пълнолетие от П.П. средния
месечен доход от евентуално извършваната пчеларска дейност е щял да в размер на
265 лв. месечно. Отделно от това, във връзка с данните, че починалият е работил
във фирма, с дейност в областта на пчеларството, вещото лице е предложило три
варианта за възнаграждения на лица, занимаващи се с пчеларство – 1) специалист,
2) квалифициран работник в селското, горското, ловното и рибното стопанство и 3)
работник без специални квалификация, съответно – 34 537 лв., 23 197,
52 лв. и 20 779, 03 лв., за процесния период.
От разпита на св. Р.П. Д., първа братовчедка на ищцата Р.Д., се установява,
че загиналият бил много весел, лъчезарен и винаги усмихнат човек, живеел с Р.
на семейни начала от около две години преди да се роди дъщеря им, заедно с
дъщеря им и били много добро семейство с много добри отношения. С. основно
осигурявал издръжката на детето, като се занимавал с пчеларство – работел във
фирма с такава дейност и сам имал около 30 кошера. Той бил грижовен баща и с
дъщеря си много се обичали. Свидетелката видяла ищците два месеца след
инцидента и сочи, че те не били превъзмогнали първоначалния шок, не изглеждали
добре, тъгували, плачели, винаги го споменавали и ходели на гробища всяка
седмица. Детето било в депресия, не спяло, не се хранело.
От разпита на св. Н.Д.Д., също се установява, че Р. и С. живеели заедно от
около 15 години, били нормално семейство с добри отношения, като и двамата
участвали в издръжката, но С. имал по-големи доходи (около 700 – 1000 лв.), тъй
като се занимавал с пчеларство. Двете ищци били привързани към С., като след
смъртта му детето било доста разстроено и Р. го понесла много тежко. От Р.
свидетелят знаел, че имат проблеми с издръжката, тъй като живеят под наем и са
на заплата на Р., която била учителка.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Събраните доказателства установяват, че на 16.09.2014 г. е настъпило ПТП,
което е причинено от противоправното поведение на водача на л.а. Шкода О. – А. Д..
Същият е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП тъй като се установява, че не е упражнил
достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство и без установена
причина е предприел последователни движения в дясно и ляво на пътния участък,
като така е допуснал автомобилът да навлезне в насрещното платно и да се удари
с движещия се там друг л.а. Пежо. С това поведение е нарушена и забраната на
чл. 16, ал. 1, т. 1 от закона, според която на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Липсват данни, че Д. е извършвал някоя от посочените две маневри. Доколкото
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена, то следва да се приеме, че
поведението на водача е и виновно.
Съдът приема за основателно възражението на ответната страна, че в случая
се касае до съпричиняване на вредния резултат. Приетото заключение на СМЕ е
дало становище, че пострадалият е пътувал на задна дясна седалка без предпазен
колан, поради което е получил и увреждания в различни анатомични области.
Вещото лице е поддържал тезата, че вероятност от съхраняване на живота на
загиналия е щяла да бъде налице ако същият е бил с поставен колан. В случая няма
хлътвания на тавана на купето и увреждани в областта на главата (съответно
мозъка) нямаше да бъдет причинени, тъй като тялото е щяло да бъде скрепено към
седалката от поставения колан. Доколкото основната причина за настъпването на
смъртта е именно тежката черепно-мозъчна травма, съдът приема, че вредоносният
резултат в случая е съпричинен и от поведението на загиналия. Вярно е, че
според допълнителното заключение пострадалият би получил травматични увреждания
в областта на гърдите, корема и крайниците и при поставен колан, но експертът е
посочил, че последният би създал възможност за избягването на смъртта. При тези
доводи следва да се приеме, че пострадалият е допринесъл за неблагоприятните
последици при съотношение 50:50, като посочената пропорция следва да се вземе
предвид при определяне на конкретния размер на обезщетенията.
Настоящият състав намира, че и двете ищци следва да
бъдат обезщетени. От една страна представеното удостоверение за наследници
установява, че ищцата П.С.П. е дъщеря на загиналия, а гласните доказателства и
удостоверението за раждане на детето П., налага извода, че починалият С. П. е
бил във фактическо съжителство с ищцата Р.Д., с която са имали дете.
Що се касае до размера на дължимото обезщетение съдът
приема, че в случая с оглед търпените от ищците болки и страдания от загубата съответно
на баща и партньор, обезщетението за всяка от тях следва да се определи както
следва – 120 000 лв. за дъщерята на починалия и 100 000 лв. за
живеещата с него на съпружески начала Р.Д.. Тези суми са съобразена с принципа
на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната установена съдебна практика, обществено
икономическите условия и момента на настъпване на инцидента, застрахователните
лимити. Отчетени са и събраните по делото данни за добрите отношенията между
пострадалия и ищците, тяхното съвместно съжителство при взаимно разбирателство
и грижа от починалия, за неблагоприятни ефект на шока от загубата на техния
близък, мъката и негативната им промяна, детската възраст на ищцата П., в която
е загубила баща си, дългогодишното съжителство между П. и ищцата Д., загубата
на стабилното им партньорство и подкрепа, вкл. факта, че П. осигурявал добра
издръжка на семейството си.
Доколкото обаче съдът приема, че в случая се касае до
съпричиняване на вредните последици, то на ищците следва да се присъдят съответно
сумите от по 50 000 лв. и 60 000 лв., (възлизаща респ. на над 145 и
над 175 минимални работни заплати за страната към датата на инцидента, или
минимално възнаграждение за над 10 години) като до пълния предявен размер
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Що се касае до претенцията за претърпени имуществени
вреди от ищцата П. във връзка с нейната издръжка, съдът приема следното:
За да постанови решението си в тази му част, съдът взе
предвид т. 8 на ППВС № 4/1968 г., т. ІІІ.1 на ППВС № 4/61 г., чл. 82, ал. 1 КСО,
чл. 143 СК, както и разрешението дадено в решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.
д. № 157/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно посочената т. ІІІ.1 на ППВС № 4/25.04.1961 г., обезщетение за
имуществени вреди от смърт на възходящ могат да претендират низходящите, които
действително са били издържани, или имат право на издръжка по закон от
пострадалия. Съгласно приетите доказателства се установява, че ищцата П. е
дъщеря на загиналия и по силата на чл. 143 СК той е дължал издръжка на същата.
Установява се, че приживе П. е подсигурявал такава, тъй като същият е работел
по трудово правоотношение, макар и на четиричасов работен ден, като отделно от
това е реализирал и доходи от развиваният от него бизнес с сферата на пчеларството.
От приетата подробна и обстойна ССчЕ е видно, че дължимата издръжка, припадаща
се на единият от родителите във връзка с отглеждането на дете до навършването
на неговото пълнолетие, е в размер на 14 542, 20 лв. за процесния период –
от датата на смъртта на П. до навършване на пълнолетие от ищцата П. – 16.01.2019
г. От тази сума следва да бъде приспадната изплащаната на лицето наследствена
пенсия, в съответствие с т. 8 на ППВС № 4/1968 г., според която когато при
причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени
вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка
от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се
компенсират от пенсията, на която имат право. Ищцата П., видно от данните по
делото е имала право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО и е получавала
такава в размер на 115, 88 лв. За процесния период цялостната стойност на
наследствените пенсии възлиза на 6055, 88 лв., като тази сума следва да се
приспадне от посочената по-горе приета за дължима издръжка от бащата
14 542, 20 лв. Получената стойност от 8486, 32 лв. следва да се присъди на
ищцата. Съдът взе предвид, че установените доходи, получавани приживе от
наследодателя на ищцата П. са били с такъв размер, че са можели да осигурят
заплащането на посочената сума, тъй като само дохода от трудово правоотношение
за 52 месеца (възлизащ на 10660 лв.) надхвърля визираната дължима сума.
С оглед изложените по-горе мотиви за съпричиняване
обаче обезщетяване на имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от
невъзможността да се получи дължима издръжка, на ищцата П. следва да се присъди
размер съставляващ половината от сумата
от 8 486, 32 лв., а именно 4243, 16 лв., като искът за разликата до
14 542, 20 лв. следва да се отхвърли.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатена от
ответника-застраховател. Няма спор (ответникът не е възразил) и от представения
превод от румънски на застраховка се установява, че по отношение на автомобила,
управляван от виновният водач, е имало валидна към момента на произшествието
застраховка в ответното дружество по система „Зелена карта“. Съгласно чл. 223,
ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищците,
в качеството им на увредени лица, имат право да претендират обезщетение на
претърпените от тях щети пряко от ответника – застраховател.
Върху определената по-горе сума за обезщетение на
нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищците и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП – 16.09.2014 г.
Що се касае до лихвата върху сумата за имуществени
вреди съдът приема, че същата следва да бъде начислена от датата на исковата
молба.
На ищците не следва да се присъждат разноски, тъй като
такива не са били сторени от тях в процеса. На процесуалният им представител,
осъществяващ дейност по чл. 38 ЗА, въз основа на уважената част от исковата
молба се следва възнаграждение в размер на 3957, 29 лв. ДДС върху тази сума не
следва да се начислява, тъй като в случа не е налице облагаема сделка.
С оглед факта, че част от исковата претенция е
отхвърлена на ответника се следват разноски в размер на 8618, 68 лв. за адвокат
и експертиза. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцовата страна
досежно прекомерност на адвокатския хонорар на ответника – същият е определен и
внесен на стойност от 11 930 лв., която е под минимално дължимата
по Наредба № 1 от 2004 г. Този извод се налага от факта, че само за двата предявени
иска за неимуществени вреди – единият на стойност от 180 000 лв., а
другият на стойност от 200 000 лв., дължимите хонорари по двете претенции,
съобразно минималните размери, възлизат на 12 460 лв. В тази сума не е
включено възнаграждение, което адвокатът на ответника би получил и при
претендираната обезвреда и на имуществените вреди на стойност от 14 542 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК държавна такса в размер на 4569,73 лв., както и разноски 600 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Г.А.” АД, *******, Р.,
Б., ул. М.Е. №**сектор 1, 010513, чрез „А.Б. – р. на щ.“ ЕООД, да
заплати на Р.М.Д., ЕГН **********,
сумата от 50 000 лв., като обезщетение на неимуществени
вреди, причинени от смъртта на С.П.П., ведно със законната лихва от 16.09.2014
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 50 000
лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв. (част от иск на стойност
300 000 лв.) като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Г.А.” АД, *******, Р.,
Б., ул. М.Е. № **, сектор 1, 010513, чрез „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, да
заплати на П.С.П., ЕГН **********,
чрез
законния й представител Р.М.Д., сумата от 60 000 лв., като
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на С.П.П., ведно със
законната лихва от 16.09.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. (част
от иск на стойност 300 000 лв.) като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „Г.А.” АД, *******, Р.,
Б., ул. М.Е. № **, сектор 1, 010513, чрез „А.Б. – регулиране на щети“ ЕООД, да
заплати на П.С.П., ЕГН **********,
сумата от 4243, 16 лв., като обезщетение на имуществени вреди, причинени от
загуба на издръжка от баща й С.П.П. за периода от 16.09.2014 г. до 16.01.2019
г., ведно със законната лихва от 3.04.2015 г., като отхвърля иска за горницата
до пълния предявен размер от 14 542 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Г.А.” АД да заплати на адв. П.К., САК, сумата
от 3957, 29 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Р.М.Д. и П.С.Д. да заплатят на „Г.А.” АД сумата
от 8618, 68 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски.
ОСЪЖДА „Г.А.” АД да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски общо в размер на 5169,73 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: