Решение по дело №8944/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2443
Дата: 17 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20241100508944
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2443
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 10542 от 03.06.2024г. постановено по гр.д. № 25188/2023г. по описа
на СРС, 85-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.
Й. В. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
513,10 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******,
магазин /бивш гараж/, с аб. № 5029, с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 88.10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до
06.02.2023 г.; сумата от 1.52 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за м. 06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 0.36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до
06.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 8082/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на
решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е се бил
съобразил с разпоредбите на Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, които били приложими и към претенция на извъндоговорно основание.
Позовава се на нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ като сочи, че при прекратяване на подаване на
топлинната енергия, ответникът оставал задължен за заплащане на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. В случая процесният магазин – бивш гараж – бил част от
сграда в режим на етажна собственост, в която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД, обвързващ ответника, според т.
1
4.1 от който ответникът бил длъжен да осигури достъп за отчитане на разходите на топлинна
енергия. Въпреки липсата на подписан договор между страните, отчитането на топлинната
енергия се подчинявало на Наредбата за топлоснабдяването. От приетото заключение по
СТЕ се установявало, че сградата била топлоснабдена и процесният имот бил
топлофициран, поради което единствената възможност за установяване на количеството на
топлинната енергия е чрез прилагане на методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника
Н. Й. В., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Посочено е, че
ищецът не бил доказал доставка на топлинна енергия за имота, а ответникът не могъл да
доказва отрицателни факти. От събраните свидетелски показания се установявало, че в
имота не се потребявала топлинна енергия от 15 години, нямало радиатори и топла вода,
имотът имал самостоятелен вход без връзка с общите части на сградата. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на
решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки:
доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово
разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното
количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение;
обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и
обедняването, както и размера на сумите; изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 086, том I, рег. № 1636, дело № 084/2009г. се установява, че
на 03.06.2009г. ответникът Н. Й. В. е придобил правото на собственост върху процесния
магазин /бивш гараж/, находящ се в гр. София, ул. „*******. От нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 123, том I, рег. № 2175, дело № 119/2009г. се установява, че на
01.07.2009г. ответникът Н. Й. В. е дарил същия имот своята дъщеря, като е запазил за себе
си пожизнено правото на ползване върху него. От показанията на св. Ивелина Дикльовска се
установява, че помещението функционира като магазин от датата на закупуването от
ответника, като за периода 2020г. – 2022г. се използвало от ответника като склад.
Следователно от така събраната доказателствена съвкупност се установява, че ответникът е
вещен ползвател на процесния имот и е използвал същия през периода предмет на иска – от
м.05.2020г. до м.04.2022г.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба протокол от 08.01.2002г. за решенията на общото събрание
на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово
разпределение, от представения договор за извършване на услугата, сключен между
етажните собственици и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, от представените
2
от третото лице – помагач справки за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г.-
30.04.2020г. и 01.05.2021г. – 30.04.2022г., както и от експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се
установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, като
начислената топлинна енергия е единствено за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислена служебно поради неосигурен достъп за отчет
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването /НТ/ в размер на по
140 л. на денонощие за един обитател. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация е изчислена по реда на т.7.2 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1, като
топлинната енергия е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект и е установено, че съобразно проектната
документация отопляемият обем на процесния имот е 27 куб.м. Вещото лице е установило,
че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за
сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния
период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите
условия на ищцовото дружество. Експертът е установил, че през процесния период общият
топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически проверки и
съответства на одобрения тип.
От гореизложеното се налага изводът, че за процесния по делото период от
м.05.2020г. до м.04.2022г. имотът и сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира, са били топлоснабдени.
Относно обогатяването на ответника за сметка на ищеца със стойността на
доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/, правилно
първоинстанционният съд е приел, че същото не се установява от събраните по делото
доказателства. В случая няма спор и от доказателствената съвкупност по делото се
установява, че процесният топлоснабден имот представлява търговски обект /магазин/,
поради което доставяната в него топлинна енергия е предназначена за небитови /стопански/
нужди, а съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се
извършва въз основа на сключен между страните писмен договор при общи условия. Видно
от изложените в исковата молба твърдения, причината ищецът да предяви претенциите си по
реда на неоснователното обогатяване е именно обстоятелството, че такъв писмен договор не
е сключен между страните. При липса на облигационно правоотношение в
законоустановената форма, страните не са обвързани от правата и задълженията
произтичащи от него. В частност ищцовото дружество не е задължено да извършва доставка
на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота на ответника, нито
последният носи задължението да осигурява възможност за отчитане на тази енергия.
От своя страна нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ предвижда, че изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие само в изрично
изброените хипотези: когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на
чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е
осигурен достъп за отчитане. Всички тези хипотези касаят неизпълнение на задължения на
потребителя на топлинна енергия, чиито пораждащ факт е правоотношението по договор за
доставка на топлинна енергия – неизпълнение на задължение за монтиране на индивидуален
водомер /чл. 52, ал. 1, т. 2 НТ/, за неговото сертифициране /чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 НТ/ за
поддържането му в изправност и метрологична годност /чл. 52, ал. 7 НТ/ и за осигуряване на
достъп до него за отчет /чл. 70, ал. 2 НТ/. Следователно при липса на облигационно
правоотношение между страните, което да задължава ищеца да доставя топлинна енергия на
ответника, а последния – да извършва така описаните действия свързани с отчитането на
доставеното количество енергия, уредената в чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ норма за потребление от
140 литра на обитател за денонощие е неприложима. Видно от чл. 57, ал. 1, т. 3 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД
на потребители в град София /ОУ/, последицата от несключването или неподновяването на
3
договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е спиране на топлоподаването
без предупреждение. Ако въпреки това топлопреносното предприятие е продължило да
подава на ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, ответникът би
могъл да отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално
доставената и отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при
договорно неизпълнение на клиента.
Развитото във въззивната жалба оплакване на ищеца, че след като общото събрание
на етажните собственици в сградата било приело решение за сключване на договор с
фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД и това решение обвързвало
ответника, то последният бил задължен да осигурява достъп за отчет на третото лице-
помагач, е неоснователно. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Следователно лице, което не е клиент
/потребител/ на топлинна енергия, не е носител и на задълженията по договора с фирмата за
дялово разпределение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 45, ал. 2 НТ,
съобразно която правото на безпрепятствен достъп до средствата за търговско измерване е
ограничено само до времетраенето на облигационното отношение за продажба на топлинна
енергия.
В настоящата хипотеза от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза се установява, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване не е
реално измерена, а е служебно начислена по посочения по-горе ред, с оглед на което
правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал своето обедняване,
респ. обогатяването на ответника с нейната стойност.
Основателно е, обаче, възражението на въззивника-ищец, че следва да му бъде
присъдена стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация през
процесния период, след като процесният имот е разположен в топлоснабдена сграда в
режим на етажна собственост. Приложното поле на чл. 153, ал. 6 ЗЕ е без значение за
фактическия състав на неоснователното обогатяване – нормата касае хипотеза на валидно
съществуващо правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, при която
потребителят е прекратил топлоподаването към отоплителните си тела, но
правоотношението продължава да съществува за топлинната енергия отдавана от сградната
инсталация. Следователно нормата урежда съществуването на договорно основание за
заплащане на енергията за сградна инсталация, съответно нейната неприложимост е
предпоставка за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не за неговото отхвърляне. При
липса на договор между страните, безспорно ответникът не е потребител на топлинна
енергия за сградна инсталация по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, и именно това прави
възможно уважаването на претенцията, основана на извъндоговорен източник.
За да е налице имуществено разместване при неоснователното обогатяване е
достатъчно ответникът обективно да се е възползвал от доставената от ищеца енергия, без
да е необходимо да е направил това съзнателно и целенасочено. Субективното отношение на
ответника към обогатяването е извън фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Както е
изяснено с Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на
Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли
ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела
в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия
за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Също така в
пар. 86 от Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът
4
приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация може да е трудно и дори
невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази
инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само
топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на
сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент,
но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както
отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в
сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината
циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения.
Следователно, когато ползваният от ответника имот е разположен в топлоснабдена
сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна инсталация, и при липса
на доказателства за противното, следва да се приеме, че ответникът обективно се възползва
от топлинната енергия, която се излъчва от инсталацията и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти в сградата. По този начин ответникът спестява
разходи, които би бил задължен да заплати, ако беше сключил договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди с ищцовото дружество. За този извод е без значение
обстоятелството, че процесният магазин има отделен вход. Наличието на такъв вход не
изключва имота от броя на самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна
собственост съобразно определението, дадено в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС, нито от
ползването на общите части /чл. 51, ал. 6 ЗУЕС/, нито оказва влияние върху отопляването на
имота вследствие на топлинната енергия, която се излъчва от общите части на сградата
/елементи на сградната инсталация, плочи, стени, граничещи с други топлоснабдени обекти
и др./.
Ето защо съдът намира, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, спестявайки разходите за заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация на сградата, в която е разположен имотът. Както е изяснено с цитираното по-
горе решение на СЕС, член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Доколкото този способ се явява
единственият приложим такъв за остойностяване на отдадената топлинна енергия от
сградната инсталация, съдът намира, че размерът на обогатяването следва да бъде определен
по реда на т. 7.2 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. стойността на топлинната енергия за сградна
инсталация, определена по посочения ред за процесния имот, е 67,64 лева. До този размер
предявеният иск за цена на топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 513,10 лева искът правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Постановените решения по искове за предходни периоди нямат отношение към
основателността на предявения иск и не обвързват настоящия състав.
Относно претенцията за мораторна лихва върху тази главница липсват конкретни
оплаквания във въззивната жалба. При задължения с извъндоговорен източник, общите
условия на ищцовото дружество не се прилагат и изискуемостта на вземанията настъпва
след отправяне на покана на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не твърди и не доказва
да връчил такава покана на ответника, поради което правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил иска изцяло.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания и по отношение на исковете за
цена на услугата дялово разпределение и морторната лихва върху нея. В случая няма спор и
се установява, че услугата дялово разпределение е предоставена от третото лице – помагач
5
„Техем Сървисис“ ЕООД, а ищецът не твърди и не доказва да му е заплатил нейната
стойност, с което да е обеднял с претендирания размер. При това положение правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за цена на тази услуга, ведно с мораторната
лихва върху нея за периода от 31.07.2020г. до 06.02.2023г.
Поради частично несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Й. В. установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на стойност на
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. *******, магазин /бивш гараж/, с аб. № 5029, до размера от 67,64 лева и
предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва считано от
15.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход от спора, на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство
съобразно уважената част от исковете. В заповедното производство същият е сторил
разноски в общ размер на 75 лева, поради което съобразно уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 8,41 лева. В първоинстанционното производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева, за усвоената част от
депозита за възнаграждение на особен представител в размер на 200 лева, за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или
общо 625 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в първоинстанционното производство в размер на 70,10 лева. Във въззивното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а съобразно уважената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 14,02 лева. Ответникът Н. Й. В. не е сторил
разноски, поради което такива не му се дължат. С оглед на цената на предявените искове,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10542 от 03.06.2024г., постановено по гр.д. № 25188/2023г.
по описа на СРС, 85-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Н. Й. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. *******, магазин /бивш гараж/, с аб. № 5029, с която ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, до размера от 67,64 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Н. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
*******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 67,64 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, магазин /бивш гараж/, с аб. №
5029, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
6
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8082/2023г, по
описа на СРС, 85-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10542 от 03.06.2024г., постановено по гр.д. №
25188/2023г. по описа на СРС, 85-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8,41
лева, представляваща разноски в заповедното производство; сумата от 70,10 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 14,02 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач "Техем
Сървисис" ЕООД на страната на "Топлофикация София" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7