Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 96
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20202110200223
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                 15.07.2020 година                                   Град А.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.кият Районен съд                                                                       4-ти наказателен състав

На         08.07. /осми ЮНИ/  2020г                                              

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Дучева

 

Секретар:       Яна Петкова

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        съдия       Дучева

Административно-наказателно  дело       223    по    описа    за    2020   година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба на Ю.К.К., ЕГН: **********, адрес: *** , чрез адв.А. против НП № 20-0237-000077/ 21.05.2020г. на ВПД Началник на РУ-А.. Със същото е ангажирана административно-наказателната  отговорност на жалбоподателя за извършено  нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б.А ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 100 лв. и ЛПМПС за 3месеца и за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв.

            Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП. В допълнение към жалбата се конкретизира , че от текста на НП не става ясна датата на нарушението.

В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява ,а се представлява от адв.А.. В о.с.з. адв. А. поддържа жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на процесното НП.

 Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и НП.

Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.04.2020г свид.И.И. бил дежурен за времето от 19,00ч на 19.04 до 07,00 на 20.04, когато  около 02.10ч получил сигнал за настъпило ПТП в гр.А. на ул.”***” в близост до дом №14. Отивайки на място свид.И. заварил три автомобила „***” с рег.№***, „***” с рег.№*** и „***” с рег.№ ***, които били ударени в паркирано състояние от изоставеният на място л.а. „***” с рег.№***. водачът на л.а. *** бил напуснал произшествието, а след няколко дни същия бил установен като Ю.К.К., ЕГН: ********** *** за съставяне на АУАН.

При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид. И.И. съставил АУАН серия GA№ 64271/22.04.2020г на нарушителя Ю.К.К..

На 21.05.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено атакуваното НП № 20-0237-000077/ 21.05.2020г. на ВПД Началник на РУ-А., видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на свид. И.И. и Г. Я.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

 

От правна страна:

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Разгледана по същество  тя е основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

             АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 08.06.2020г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление беше установено нарушение на императивни норми и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП страдат от съществени пороци относно реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

На първо място в текста на АУАН се забелязват поправки на датата , на която е издаде АУАН, като е видно, че в първоначалният текст е била посочена дата на съставяне 20.04,която е поправена с ръкописен текст на 22.04. Видно от екземпляра, връчен на жалбоподателя, където е посочена дата на съставяне- 20.04, поправката очевидно е направена след като му е връчен екземпляр от АУАН. До поправките в текста на АУАН подпис липсва, от което следва, че не може да бъде установен авторът на поправката. Посочените поправки поставят под въпрос датата на издаване на АУАН, който въпрос е от значение при изчисляване на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН.

На следващо място несъответствието на дати е пренесено и в текста на НП, където като дата на нарушението е посочен 22.04.2020г, което е в противоречие с текста на АУАН, където като дата на нарушението е посочен 20.04.2020г. Нещо повече –от показанията на разпитаните по делото свидетели категорично се установи, че датата на нарушението е 20.04.2020г. Следователно беше установено разминаване между текста на АУАН и НП и то по отношение на съществен реквизит, какъвто е датата на извършване на нарушението. Посочената в текста на НП дата не кореспондира и със свидетелките показания по делото,които са категорични, че нарушението е било осъществено на 20.04.2020г. Посоченото разминаване между текста на АУАН и НП относно датата на нарушението е от категорията на съществените, т.к. обективно е попречило на нарушителя да упражни правото си на защита. В същото време посоченото процесуално нарушение обективно няма как да бъде поправено в хода на съдебното следствие и в този смисъл обуславя отмяната на НП без да има необходимост съдът да разглежда спора по същество.

 

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С оглед изхода на спора съдът счита, че АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за защитата му. Видно от представеното адв.пълномощно (л.46) и списък с разноски (л.29) жалбоподателят К. е заплатил 400лв. за адвокатски хонорара и същите следва да му бъдат присъдени.

 

Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0237-000077/ 21.05.2020г. на ВПД Началник на РУ-А., с което на Ю.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, за извършено  нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б.А ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 100 лв. и ЛПУМПС за 3 месеца и за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв

ОСЪЖДА ОДМВР-Б., адрес: гр.Б., ***, представлявано от Р.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на Ю.К.К., ЕГН: **********, адрес: *** разноски в размер на 400 лв./четиристотин лева/.

        

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                  Районен съдия: