Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 393 15.11.2023г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен
съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 291
по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано е по жалби на „НИК и НАЙТ“ ЕООД гр.Стара Загора и на „ НИКО
и ВИКИ“ ЕООД гр. Стара Загора против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД 3000 – 124
32.146606/18.04.2023г., издадена от директора на Териториална дирекция Митница
Пловдив. С оспорената заповед, на основание чл.124б, ал.1,и ал.2,чл.123в,ал.1
във връзка с чл. 126, ал.1 от ЗАДС е разпоредено да бъде запечатан търговски
обект – бистро „ НИК-НАЙТ“, находящо се в гр. Стара Загора, бул. „Славянски” № 2-4
в, 14-дневен срок от връчване на заповедта
за срок от един месец, като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен и
достъпът до търговския обект, считано от същата дата. В жалбите са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се в жалбите, че към настоящия момент бистрото се стопанисва от
„НИКО И ВИКИ“ ЕООД и затварянето би
причинило финансова вреда на дружеството. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и на наложената с нея принудителна административна мярка. Ответникът по жалбата - Директорът на
Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Димитрова, твърди, че жалбите са недопустими, тъй като не е
извършвано запечатване на обекта и не е налице правен интерес от обжалването, а
при условията на евентуалност, че същите са неоснователни.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
На
основание чл.36 и чл.40, ал.2 и ал.4 от ЗАНН и чл.128, ал.2 от ЗАДС, е съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №BG06012023/3000/А-1 от 06.01.2023 г. от главен инспектор в
Териториална дирекция Пловдив в Агенция
„Митници”, срещу „НИК НАЙТ“ ЕООД - гр. Стара Загора.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 02.09.2022 г., при извършена от служители на ПИП при ОДМВР Стара
Загора съвместно със служители на ТД на НАП Пловдив на бистро “НИК НАЙТ“,
находящо се в гр. Стара Загора, бул. “Славянски“ № 2-4, стопанисван от „ НИК
НАЙТ“ ЕООД в търговския обект била намерена една пластмасова бутилка с вместимост
1,5 литра с мирис на алкохол и една пластмасова бутилка с вместимост 10 литра,
съдържаща 9 литра с мирис на алкохол След направена митническа лабораторна
експертиза е установено, че течността представлява етилов алкохол с алкохолно
съдържание 80 процента. Прието е, че в бистрото се държи етилов алкохол в кодове КН2207 и КН
2208 без данъчен документ, или фактура, или митническа декларация, или
придружителен документ/електронен административен документ, или документ на
хартиен носител, когато системата не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Прието е, че с деянието
е е осъществен съставът на чл.126, ал.1 ЗАДС.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №BG2023/3000-55/НП от 18.04.2023 г. от началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ в ТД Митница Пловдив, с
което на „НИК НАЙТ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на
основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата стоките –
предмет на нарушението и на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл.126, ал.1, т.2
от ЗАДС на „НИК НАЙТ” ЕООД е наложено административно наказание „лишаване от
право да упражнява дейност с акцизни стоки” за срок от един месец в търговски
обект – бистро „НИК НАЙТ“ , находящо се в гр. Стара Загора, бул. „ Славянски“ №
2-4.
Административнонаказателното производство се е
развило, след като с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 18.10.2022 година на РП – Стара Загора е отказано да се
образува досъдебно производство срещу управителя на „НИК НАЙТ“ ЕООД.
Видно от договор за наем от 01.03.2023 година, в момента обектът – бистро „НИК НАЙТ“ се
стопанисва от „НИКО и ВИКИ“ ЕООД. Дейността на тази фирма в търговският обект е
започнала на 13.03.2023 година според свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 13.03.2023 година, детайлни отчети на фискалната му памет за
периода 13.03.2023 г. до 16.10. 2023 г., протокол за демонтаж на фискална памет
от 13.03.2023 година, протокол за извършена проверка на бистро “НИК НАЙТ“ от 10.05.2023
година и уведомително писмо от 18.05.2023 година.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗТД 3000 – 12432.146606/18.04.2023 г.,
издадена от Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив на основание
чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС е наложена принудителна
административна мярка – „запечатване на обект”, като е разпоредено запечатването
на търговски обект – бистро „НИК НАЙТ“, находящо се в гр. Стара Загора, бул. „Славянски”
№ 2-4 в 14-дневен срок от връчване на
заповедта за срок от 1 месец, като на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС е
забранен и достъпът до търговския обект, считано от същата дата. От фактическа
страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че с
Наказателно постановление №BG2023/3000-55/НП
на основание чл. 126,т.2 от ЗОДС е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева и принудителна административна
мярка „лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.126, ал.1,
т.2 от ЗАДС, на „НИК НАЙТ“ ЕООД гр.Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбите
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, направено от
легитимирано лице „НИК НАЙТ“ ЕООД - с правен интерес, в законовоустановения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Оспорването, направено от „НИКО и ВИКИ“ ЕООД е процесуално
недопустимо и аргументите за това са
следните.
Наличието на правен
интерес по смисъла на чл.
159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът е длъжен да следи
служебно и която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това
доказателствената тежест се носи от оспорващия. Настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателят не доказа наличието на пряк правен интерес от
обжалване на Заповедта за ПАМ на директора на ТД Митница Пловдив, защото с тази заповед по никакъв начин не се
засягат негови права, нито пък законни интереси, което да обуслови допустимост
на жалбата срещу заповедта. Заповедта не рефлектира пряко върху правната сфера
на жалбоподателя и не засяга пряко и непосредствено интересите му. Наличието на
"засягане" на права и законни интереси на лицето, което обжалва акта,
е задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен
интерес от обжалване. По смисъла на чл.
120, ал. 2 от Конституцията на РБ административният
акт "засяга" граждани и юридически лица, когато нарушава или
застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или
застрашаване на субективното право или законен интерес на граждани или юридически
лица, е материално правното основание за включване на административния акт в
кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това нарушаване се обективира в нарушаване на правна норма от
по-висок ранг, която административният акт нарушава и именно това
материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното
обжалване на акта. Недопустимо е съдебно обжалване на акта от лице, чиито права
или законни интереси не са нарушени или застрашени/Решение №
21/26.10.1995 г. на КС на РБ по конст. дело № 18/1995 г./. От така
посоченото е безспорно, че за да се приложи общата клауза за обжалваемост,
визирана в нормата на чл.
120, ал. 2 от Конституцията на РБ, е необходимо с
акта да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица освен
изключените със закон, но това право не е неограничено и за да възникне то, е
необходимо да са налице всички елементи, характеризиращи едно волеизявление
като властническо, израз на субординационни отношения, издадено от орган на
изпълнителната власт или друг овластен за това орган в изпълнение на
осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, създаващо права
или задължения или засягащо (нарушаващо или застрашаващо) правната сфера на
конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Анализирайки така
цитираната норма на чл.
120, ал. 2 от Конституцията на РБ, следва да бъде
посочено още, че "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези
лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на
органа, респективно на това, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно
порочният административен акт, а негативно засягане е всяка правна последица от
акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни
права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения,
както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които
законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният
интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни
правни последици, или към предотвратяването им, или към постигането на
благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за
установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната
сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес,
засегнат с акта. Аргумент в тази насока е, че при установяване, че обектът се
стопанисва от друга фирма, запечатване на бистрото не е извършено.
Разгледана по същество, жалбата
на „НИК НАЙТ“ ЕООД е основателна.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка № ЗТД 3000 – 12432.146606/18.04.2023 г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган по см.
на чл.124б, ал.2 от ЗАДС – Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив в
кръга на законово регламентираните му правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както
материалноправното основание за налагане на принудителната административна
мярка - чл.124б, ал.1 от ЗАДС, така и фактическото основание – издадено
наказателно постановление, с което на „НИК НАЙТ” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и са
отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и на основание
чл.124а, ал.1 във вр. с чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС на „НИК НАЙТ” ЕООД е наложено
административно наказание „лишаване от право да упражнява дейност с акцизни
стоки” за срок от един месец в търговски обект – бистро „ НИК НАЙТ“, находящо
се в гр. Стара Загора, бул. „ Славянски“ № 2-4.
Посочването на правно релевантните за
наличието на законовата хипотеза на чл.124б, ал.1 от ЗАДС обстоятелства са
необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на
органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява
възможност на адресата на акта да защити правата си. Следователно изпълнено е
както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по
чл.124б, ал.2 от ЗАДС за постановяване на мотивиран административен акт, като
прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно
обосновано.
При
извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см.
на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната заповед.
Наложената принудителна мярка се
основава на разпоредбата на чл. 124б, ал.1 от ЗАДС, съгласно която в случаите
на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна
административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено
нарушението. Следователно фактическият състав, с който правната норма на
чл.124б, ал.1 от ЗАДС свързва прилагането на ПАМ „запечатване на обект”,
изисква наложено административно наказание по чл.124а от ЗАДС /лишаване от
право да се упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите,
където е установено нарушението/ за изчерпателно посочените в чл.124а, ал.1 от ЗАДС административни нарушения /в т.ч. за нарушение по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС/. В този смисъл наложеното с наказателно постановление наказание „лишаване
от право да се упражнява търговска дейност в обекта, където е установено
нарушението”, се явява нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка и условие за законосъобразното прилагане на ПАМ по чл.124б, ал.1
от ЗАДС.
Всъщност
смисълът на принудителната административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС е да
се осигури и обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание по
чл.124а, ал.1 от ЗАДС - лишаване от
право да се упражнява определена дейност или дейности. При липса на наложено
такова административно наказание принудителна административна мярка
"запечатване на обекта или обектите" по чл.124б, ал.1 от ЗАДС не може
да се налага.
АУАН и НП са част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. В съдебното производство следва
да са представени доказателства, разколебаващи или отричащи фактическите
обстоятелства, обосновали издаването на заповедта. В конкретния случай е
приложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС по отношение съществуване на
мотиви в документ, съставен от друг орган /в друго качество/ преди издаване на
заповед за налагане на ПАМ. Фактическите основания от обстоятелствената част на
акта може да се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като
същите се съдържат в административната преписка и са приложени по делото, а в
акта си органът се е позовал на тях.
В
съдебното производство се събраха
убедителни писмени доказателства, че обектът, който ще се запечатва, не се стопанисва от „НИК
И НАЙТ“ ЕООД към момента на издаване на
НП и заповедта за налагане на ПАМ, а се стопанисва от 13.03.2023 година от
друго лице. Заповедта за ПАМ е издадена на
18.04.2023 г., т. е. след прекратяване дейността на жалбоподателя и
прекратяване на наемните отношения в посочения търговски обект – 01.03.2023 г.
След като дейността е прекратена, обектът не е
собственост и не се стопанисва от жалбоподателя преди издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, следва изводът за несъстоятелност на предприетите
от контролните органи мерки за административна принуда. Тези мерки имат три
основни цели - преустановителна, превантивна и обезпечителна, които в случая
обективно не могат да бъдат осъществени, нито е налице необходимост от
прилагането на административна принуда. В случая ПАМ не изпълнява целите,
предвидени в чл. 22 от ЗАНН, и като такава е несъответна на целта на закона. Налице е
основание за отмяна на оспорената заповед съобразно чл.
146, т. 5 от АПК. В този смисъл е съдебната практика на ВАС.
С оглед на изложеното обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД 3000 – 12432.146606/18.04.2023 г., издадена от Директора на териториална дирекция Митница Пловдив, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „НИК НАЙТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 69, вх. „А“, ап.6, представлявано от
управителя Ив.Б., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ЗТД 3000 – 124 32.146606/18.04.2023г., издадена от
Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Митница Пловдив да заплати на „НИК НАЙТ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 69, вх. „А“, ап.6,
представлявано от управителя Ив.Б., сума в размер на 50 лв., представляващи
разноски за държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „НИКО И ВИКИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Славянски“ № 2, представлявано от управителя Н.К.Н., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ЗТД 3000 – 124 32.146606/ 18.04.2023г., издадена от
Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, като процесуално
недопустима и прекратява производството в тази му част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: