№ 3223
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509605 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22. 04. 2021 год., постановено по гр. д. № 52019/2020 год. на СРС І ГО 40 състав е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ал. 1 ЗЗД, срещу С. Ц. С., че дължи на дружеството ищец Т.С. ЕАД съответните суми за процесните периоди,
като в станалата част исковете са отхвърлени. Присъдени са с решението разноски с образно изхода на спора.
Постановено е решението при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД.
С въззивна на ответника жалба решението се атакува в неблагоприятната за него част – уважителната. Решението
се твърди да е неправилно, постановено в противоречие с материален и процесуален закон. Ищецът не е
установил по безспорен начин в условия на пълно и главно доказване наличие на правно основание,
облигационна връзка между страните, което е следвало да стори с оглед разпределението на доказателствената
тежест. Недоказано по делото е, че наследодателят собственик на имота Ц. Н.С. е починал, поради което
претенцията, насочена към ответника, е изцяло неоснователна. Недоказана е настъпила изискуемост.
Разпоредбите са нищожни на чл. 33. Претенцията за дялово разпределение е неоснователна. Иска се отмяна на
решението в уважителната част, като неправилно и незаконосъобразно и съдът да отхвърли предявения иск в тази
му част. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 360 лева адвокатски хонорар за
процесуалния представител на въззивника адвокат К. И. Б..
Постановено е разпореждане от 10. 08. 2021 год. по реда на чл. 267 ГПК.
Не са постъпили отговори на въззивната жалба.
От страните не са заявени искания по доказателствата пред въззивната съдебна инстанция.
Въззивната жалба на ответника против първоинстанционното е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
1
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Не е доказано по делото, че наследодателят собственик на имота Ц. Н.С. е починал, поради което претенцията,
насочена към ответника, е изцяло неоснователна. Недоказана е настъпила изискуемост. Разпоредбите са нищожни
на чл. 33. Претенцията за дялово разпределение е неоснователна.
Това са оплакванията с въззивната на ответника жалба.
В открито съдебно заседание, проведено от районния съдия, на 23. 03. 2021 год., проектът за доклад е обявен за
окончателен. Тогава и насетне са приети всички представени от ищеца доказателства без надлежно оспорване от
ответната страна. Също без оспорване от ответника са приети и писмените доказателства на третото лице
помагач. Експертните заключения отново не са оспорени и се приемат от съда, като добросъвестно и обективно
дадени. Страните нямат други доказателствени искания. Даден е ход на устните състезания. На поставените с
въззивната жалба въпроси изчерпателен отговор е даден с мотивите на решението на първоинстанционния съдия,
поради което преповтарянето им не е необходимо. Писмените документи не са оспорени от ответника по реда на
чл. 193 ал. 1 ГПК, според императивното правило на който законов текст Оспорване на истинността на документ
- Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на
съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание,
оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Такива хипотези не стоят пред съда,
видно от процесуалното поведение на особения представител.
Трайна е съдебната практика, задължителна и за настоящия въззивен съдебен състав, че фактическата обстановка
е правилно установена и удостоверена, когато писмените доказателства не са оспорени по чл. 193 ГПК,
експертните заключения не са оспорени по реда на чл. 200 ал. 3 ГПК, поради което се кредитират като
последователни и взаимно корелиращи си. За обратното ответникът не е ангажирал свои доказателства, предвид
процесуалното на представителя му поведение. Ето защо оплакванията с жалбата са голословни и съставляват
само твърдения, които са недоказани, откъдето и неоснователни. Районният съдия правилно е приел, че искът е
основателен, тъй като не се спори, а е и видно от представените с исковата молба доказателства – нотариален акт,
списък на собствениците, протокол от Общото събрание, молба-декларация и удостоверение за наследници, че
наследодателят на ответника е собственик на описания имот. По представените счетоводни справки искът е
доказан и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло. Ответникът е собственик на процесното
жилище, за което данни да се е разпоредил впоследствие по делото няма. Също така данни върху процесното
жилище да е учредил вещно право на ползване на неучастващо по делото лице няма посочени, нито са
ангажирани доказателства в тази насока. Не са налице и данни да е наличен отказ от наследство от страна на
ответника.
Ще рече, че оплакването с въззивната жалба, че не било доказано, че ответникът е собственик на имота за
процесния период, е неоснователно и се отхвърля.
Дали не са налице облигационни отношения с дружеството, отговор дава самият закон, според чл. 153 ал. 1 на
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Тоест няма нужда от писмен договор между дружеството ищец и ответника, доколкото по делото не се спори, че
жилището се намира в топлоснабдена сграда и е констатирано дялово разпределение.
По делото са представени достатъчно категорични доказателства, от които е видно, че третото лице помагач е
надлежно оправомощена фирма за дялово разпределение, същите удостоверяват изпадането в забава на ответника.
Видно от заключенията на неоспорените, приети и кредитирани заключения на вещите лица присъдената сума за
дялово разпределение е дадена правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба по такива въпроси.
Сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия от Т.С. ЕООД,
2
като сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от дружеството по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение.
Други оплаквания с въззивната на ответника жалба няма заявени.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено нарушение на
съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен
въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Въззивната жалба в рамките й съдът намира да е изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответника, чрез процесуалния му представител следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за
въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника ответник в първоинстанционното производство разноски не се следват и
не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване на молба, като възражение за прекомерност не е
сторено от страна на ответника.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 22. 04. 2021 год., постановено по гр. д. № 52019/2020 год. на СРС І ГО 40 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА С. Ц. С. ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК *******, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕООД – фирма за дялово разпределение и трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4