№ 223
гр. В., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20221320200190 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по реда
на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, която е подадена от ИВ. Г. К. от гр.В.,
ж.к.“Х.Б.“, бл.№ 7, вх.“А“, ет.2, ап.4 с ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 21-1786-000027 от 23.03.2021г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР–В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/, на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДП, за извършено от него административно нарушение по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДП.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание лично, моли да бъде
уважена жалбата, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея
наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, в
съдебно заседание чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и
моли тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна, и поддържа
наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
всяко едно поотделно и всички взети общо в тяхната съвкупност, съдът прие
1
за установено следното от фактическа страна:
На 15.02.2021г. око 11,20ч. в гр.В. на кръстовището на ул.“Ш.с.“ и
ул.“Б.“, като водач на МПС жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ СВ-1673-НХ, като е паркирал в зоната на това
кръстовище без да има минимум пет метра от кръстовището. При извършена
полицейска проверка на същото време и същото място е констатирано от
актосъставителя и свидетел Д. е констатирано въпросното обстоятелство,
както и че автомобила е бил паркиран така, че на ръба където приключва
тротоара е била задната част на лекия автомобил. Също и до този лек
автомобил не е имало друго спряло МПС в този момент. Другият свидетел И.
заявява, че К. е замервал разстояние от кофите там до една кола, и не посочи
времето и датата на случилото се, а също и въпросния автомобил. Съдът няма
причина да не дава вяра на свид.Д., възприема показанията и кредитира
същите. Показанията на свид.И. са непълни, неточни и частично обрисуващи
картината на събитието. Макар също да няма причина да не им се дава вяра,
но те не могат в пълнота, а само фрагментно и като цяло неясно описват
случката.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателна преписка, акта за установяване на
административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладна записка,
фиш за глоба, черно-бял снимков материал, както и от гласните
доказателства: свидетелските показания на актосъставителя свид.Д.,
показанията на свидетеля И., между които няма противоречия, допълват се и
си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно
установено и категорично доказано, за което се кредитират от В.ския районен
съд. Съдът дава вяра и кредитира представените писмени и гласни
доказателства, които преценени всяко от тях поотделно и всички взети в
тяхната съвкупност установяват по категоричен и безспорен начин изяснената
фактическа обстановка. Изложеното от И. не противоречи на изложеното от
Д. и дори го допълва, в същото време не внася противоречия от фактическа
страна. Фотоснимките не дават от своя страна данни за време, място и
обстановка на заснетото. От горното се налага недвусмислено и извода, че е
на лице както обективната страна, а така също и субективната страна на
деянието, като административно нарушение, а именно: водач на МПС спира
2
за престой и паркиране на по-малко от пет метра от кръстовище или на него.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че
жалбоподателят е осъществил състава на твърдяното административно
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, както от обективна, така и от
субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод
от конкретното обективно поведение на лицето, от която обективна
обстановка се прави и извод за наличието на субективна страна и съответното
съзнателно отношение на дееца към деянието. К. следва да понесе
предвиденото административното наказание предвидено по чл.183, ал.4, т.8
от ЗДП, което е определено и наложено от административно-наказващият
орган правилно по вид и размер административното наказание, както е
предвидено от закона. Не се разкрива висока степен на обществена опасност
на деянието и на дееца. Не са настъпили съществени увреждания за
обществените отношения или за конкретни лица.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1786-000027 от
23.03.2021г., на Началник РУ към ОДМВР-В., с което на ИВ. Г. К. от гр.В.,
ж.к.“Х.Б.“, бл.№ 7, вх.“А“, ет.2, ап.4 с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред АС-В. в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3