Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 251
гр.Габрово, 30.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :В.ГЕНЖОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при
секретаря. В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. №
219 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
С.А. чрез проц. предтавител адв.Е.Д. против решение № 50/1.03.2019 г.,
постановено по гр. Д. № 1021/2017 г. по описа на Районен съд Габрово в частта,
с която е уважен предявения иск.
Твърди се, че решението било
недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно и незаконосъобразно.
Съдът не обсъдил всички представени доказателства, дал нелогично избирателно
тълкуване на друга част от тях. Събраните доказателства не водели до извод за
претендираната пълна трансформация на лични средства при придобиването на имот
по време на брака, нито за частична трансформация. От показанията на
разпитаните свидетели П.Н., К.и М.се давала объркваща информация относно начина
на предаване на сумата от 4000 лв. Показанията им били противоречиви, което
сочело на извод, че версията за дадени 4000 лв.от св. П.Н. на ищеца по делото
била напълно измислена и несъстоятелна. Нямало нито едно съвпадащо твърдение в
показанията на свидетелите, включително и тези на майката на ищеца, по
отношение на времето, мястото и начина на предаване на парите, от кого, на кого
и в какъв вид. Пълно съвпадение имало само в мотива, с който са дадени парите –
да осъществи мечтата на В. за селски имот. Съдът не коментирал доказателствата,
установяващи наличието на достатъчно средства
на съпрузите да закупят процесния имот, предвид трудовата им заетост и
получавано възнаграждение. Жалбоподателката твърди, че св. Н. обичала да прави
подаръци и да дава средства на децата на страните, но не поради лошото
финансово състояние на семейството, а поради емоционалната си обвързаност към
тях. В жалбата се твърди още, че свидетелските показания не доказали
твърденията на ищеца, а освен това се опровергавали от гласните доказателства
на ответната страна. Освен това при разглеждане на делото били допуснато редица
нарушения, дали отражение и върху произнесеното решение. Съдът следвало да
приеме за доказано упражнено влияние от страна на ищеца върху допуснатите
свидетели, участвали като продавачи по сделката. Първоначално техните съобщения
били върнати при оформен отказ от страна на получателя, тяхната майка, тъй като
са на работа в чужбина. Независимо от това те се явили по делото и били
разпитани от съда, въпреки отсъствието и на двете страни по делото.
Незаконосъобразно съдът отменил определението си за повторен разпит на двамата
братя, поради направено възражение от ищцовата страна и за разпит на майката.
Ако съдът бил разпитал свидетелите продавачи по въпросите, по които са били
допуснати, не би имало никакво съмнение в провеждането на предварителните
преговори с ответницата за имота. Не били обсъдени множество доказателства по
делото между които, че ищеца не декларирал дарените му средства, което било
негово задължение по закон, заявление за деклариране на имот, където ищеца
лично вписал себе си и съпругата си като собственици при равни части,
служебната бележка от „Еврохоспитал” за изпълнявана втора работа от ответницата
за периода преди и по време на покупката, удостоверение за преустроен лекарски
кабинет, където С.А. е работила от 2004 г., нямало никакъв коментар от съда
обстоятелството, че сумата от 4000 лв. са оборотни средства от търговската
дейност на аптеката през предходните дни. Според жалбоподателката, нямало
никаква житейска и правна логика дадено лице да събере пет човека за да дава
пари пред тях и да прави достояние пред тях на личните си отношения. Поради
това и поради многобройните противоречия и несъответствия показанията на
четирите свидетелки не следвало да се кредитират. Не следвало да се вземат
предвид и показанията на свидетелите братя С., в частта им, в която са заявили,
че не помнят нищо друго освен, че продали имот и купувачът бил един, поради
основателно предположение за осъществено въздействие върху тях.
В жалбата се твърди още, че
решението било и недопустимо, тъй като нямало искане за признаване на частична
трансформация. В тази част съдът се произнесъл по непредявен иск. В исковата
молба се твърдяло, че били закупени три имота, които в последствие били
обединени в един, след това било направено уточнение, че претенцията е само за
един имот – първият закупен с изградените в него постройки, който по- късно е
обединен с втория закупен имот. Въпреки това съдът се произнесъл свръх петитум
и е признал права върху двата закупени имота, които са обединени след това. Освен
всичко изложено, неправилно и невярно било твърдението на ищеца, че
предоставените от сестра му средства са негови лични. Това не били лични
средства на когото и да било от семейството, тъй като са оборотни средства на
търговска дружество.
Иска се да бъде отменено решението в
обжалваната част като недопустимо и неправилно
и искът да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника по жалбата, с който я оспорва и излага подробни аргументи относно
нейната неоснователност.
Постъпила е и въззивна жалба от В.Н.
чрез проц. представител адв. К.М. против решение № 50/1.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 1021/2017 г. по описа на Районен съд Габрово в частта, с която искът
е отхвърлен.
Твърди се, че неправилно било прието
от съда, че искът е доказан само досежно 30 000/32 943 ид.ч. от процесните
имоти, като за разликата от 2 943/32 943 ид.ч., съответстващи на цената на
поземлен имот, включен в процесния с идентификатор № 02207.605.44, представляващ
ПИ с площ от около 340 кв.м., придобит с нот.акт № 196 от 14.09.2005 г., ищецът
не посочил никакви обстоятелства да е придобит от него чрез трансформация.
Съдът неправилно приел също, че ищецът въвел като предмет на иска само
поземления имот, придобит през м. август 2005 г., тъй като освен имота с
идентификатор № 02207.605.44 били посочени и построените в него сгради. Още с
исковата молба били наведени твърдения, че процесният имот с идентификатор
идентификатор № 02207.605.44 по КККР на с. Б. е придобит с подарени от сестрата
на ищеца парични средства. Този имот включвал три неурегулирани имота: ПИ с
площ около 2000 кв.м. по нот.акт , а по скица 2 671кв.м., заедно с
построените в него жилищна и селскостопанска сграда; имот с площ от 340 кв.м. и поземлен имот с
площ от около 300 кв.м. В хода на
производството, от заключението на съдебно техническата експертиза се
установило, че в имот с идентификатор № 02207.605.44 са включени само два от
закупените с нот. Акт № 196/2005 г. с площ от 340 кв.м. и с нот.акт 184/2005 г.
по скица от 2 671 кв.м. с построените в него сгради. Твърденията, че тези
имоти са закупени със средства дарени от сестрата на ищеца в целия ход на
делото не били променяни. В жалбата се твърди още, че решението било неправилно
поради необоснованост. Въпреки, че приел, ПИ с площ около 2000 кв.м. по
нот.акт, а по скица 2 671кв.м., заедно с построените в него жилищна и
селскостопанска сграда, са заплатени със средства, предадени на ищеца от сестра
му като дарение и по отношение на тези имоти е налице трансформация на лични
средства на ищеца, отхвърля иска по отношение на идеалните части и поземления
имот и жилищната сграда и навеса.
Иска се да бъде отменено решението в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен
изцяло, като му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.
Писмен отговор на жалбата не е
постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна
страна.
Решението е валидно и допустимо, а
по същество частично неправилно.
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основани е чл.23 ал.1 СК.
Иска се да бъде признато за
установено по отношение на страните, че ищеца е изключителен собственик на
имота, предмет на делото, поради пълна трансформация на лични средства вложени
в неговото придобиване.
С исковата молба е заявена претенция
В.Н. да бъде признат за изключителен собственик на ПИ с идентификатор №
02207.605.44 по КККР на с. Б. № 25, Община Габрово с площ от 2 671 кв.м.,
заедно с намиращите се в него сгради с идентификатор № 02207.605.44.1 със
застроена площ 54 кв.м. и № 02207.605.44.2 със застроена площ от 23 кв.м. на
един етаж. Направено е уточнение, че този имот е образуван от три други
неурегулирани имоти: ПИ в полигона на с. Б., община Габрово с квадратура от
около 2000 кв.м. по нотариален акт, по скица с площ 2 671 кв.м., заедно с
построените в него паянтова жилищна сграда на два етажа със застроена площ 60
кв.м. и навес с площ 23 кв.м., два неурегурилани имота в същото село от около
340 кв.м. и 300 кв.м.
След указания на съда, ищецът е направил
уточнение, че предмет на претенцията е ПИ с идентификатор № 02207.605.44 по
КККР на с. Б., Община Габрово с площ от 2 671 кв.м., заедно с намиращите
се в него сгради с идентификатор №02207.605.44.1 със застроена площ 54 кв.м. и
№02207.605.44.2 със застроена площ от 23 кв.м. на един етаж, като другите два
имота не са включени в претендирания имот. Посочено е, че тази информация е
получена от ищеца по повод справка с цел издаване на документите, изискани в
указанията на съда. С цел уточняване предмета на иска, по искане на ищцовата
страна е допусната съдебно техническа експертиза, която да отговори на въпроса
налице ли е идентичност между имота, описан в нот.акт № 136/11.08.2005 г. и
процесния имот и ако имотът обхваща и други имоти да се посочи кои са те.
Експертът е дал заключение, от което
се установява, че имота, предмет на нотариален акт № 136/11.08.2005 г. и имота,
посочен в нотариален акт № 196/14.09.2005 г. са включени и обособяват ПИ с
идентификатол № 02207.605.44 по КККР на с. Б., Община Габрово. Поземления имот
по нот.акт № 143/12.12.2005 г., представлява част от имот с друг
идентификационнен номер.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предмет на спора между страните е ПИ с идентификатор № 02207.605.44 по КККР на
с. Б., Община Габрово, заедно с намиращите се в него сгради с идентификатор
№02207.605.44.1 със застроена площ 54 кв.м. и №02207.605.44.2 със застроена
площ от 23 кв.м., включващ ПИ в полигона на с. Б., община Габрово с квадратура
от около 2000 кв.м. по нотариален акт, заедно с построените в него паянтова
жилищна сграда на два етажа със застроена площ 60 кв.м. и навес с площ 23
кв.м./ нот.акт № 136/11.08.2005 г. и неурегурилан имот в същото село от около
340 кв.м. по нот.акт № 196/14.09.2005 г.
Не е спорно между страните, че
цитирания по - горе имот е закупен по време на брака между бившите съпрузи с
посочените по горе два нотариални акта, съответно на 11.08.2005 г. и на
14.09.2005 г.
Основният спорен въпрос по делото е
произхода на средствата, с които се осъществена покупко продажбата.
Първоначално закупения имот, съгласно отразеното в нотариалния акт е с продажна
цена 3000 лв., а на по късно закупения имот – 294 лв.
Твърденията на ищеца са, че цената е
заплатена с негови лична средства, получени като дарение от сестра му П.Н.,
докато ответницата поддържа становището, че имотът е закупен със средства на
двамата съпрузи.
За установяване твърденията на
страните са допуснати и изслушани свидетелски показания.
В показанията си св. П.Н. твърди пред
съда, че брат й през 2005 г. купил имот в с. Б.. Преди да го закупи й предложил
тя да направи това, но тя не се нуждаела от селски имот. Знаела, че той отдавна
иска да придобие такъв, но нямал възможност. Поради това тя решила, че ще му
даде парите за покупката на имота, но изискала в нотариалния акт да бъде вписан
само той, тъй като искала да му направи подарък. Сумата от 4000 лв. му предала
в деня преди сделката през м. Август в собствената си аптека в присъствието на
служителите там Й.М., К. К.и тяхната майка. От касата ги извадила служителка и
й ги предала, тя ги преброила, след което ги предала на брат си. Свидетелката
твърди още, че освен тази сума за закупуване на имота в с. Б., непрекъснато до
2005 г. подпомагала със средства брат си, съпругата му и техните деца, тъй като
те били в лошо финансово състояние и не можели да си позволят много от нещата,
необходими за ежедневието. Всички служители в аптеката знаели, че тя дава пари
на брат си и на децата му, както и на съпругата му, купувала им и различни вещи
за бита.
Св. М.познава страните по делото от
сестрата на Н., близна е с нея и работи в аптеката й. Свидетелката знае за
покупката на имота в с. Б. и че Н. искала да го подари на брат си. Рано
сутринта В. и майка му пристигнали в аптеката, сестра му дала 4000 лв. от
касата, след което тръгнали за гр. Габрово за сключване на сделката. Парите
били в хартиен плик сложен в найлонова торбичка.Свидетелката знае, че и друг път
до 2005 г. П.Н. подпомагала брат си и децата му, тъй като семейството не
разполагало с достатъчно средства.
Св. К. К. познава страните по делото,
работи в аптеката на П.Н. от 2000 г.Св. К., П.Н. и Й. М.били на смяна в
аптеката, когато дошли В. и майка му. М.отворила касата от където извадила пари
и ги подала на П.Н., която ги преброила и ги дала на брат си. Свидетелката не
знае точната сума, но твърди, че е била голяма. Пред нея П.Н. казала, че дарява
имотите в Габровски балкан на брат си.
Разпит по делегация е проведен на
майката на ищеца Р.Н..Тя също твърди, че знае за закупения имот, посещавала го
е преди покупката. При чината за закупуването му била желанието на сина й на
има имот на село. Тъй като сестра му знаела, че той обича селото, решила да му го
подари. В присъствие на свидетелката в аптеката служителка /Д./ извадила от
касата 4000 лв., които П.Н. дала на брат си за закупуване на имота. Тези пари
свидетелката съхранявала в чантата си до следващия ден, когато била изповядана
сделката. Св. Р.Н. също заявява, че до 2005 г. семейството имало финансови
затруднения, което налагало тя и дъщеря й да помагат при отглеждането и
издръжката на децата.
Св. М. е баща на ответницата С.А.. Той
посещавал имота, заедно с В. и дъщеря си, където извършвал множество
разчиствания и ремонтни работи. От В. знае, че е закупил имот на село, въпреки
несъгласието на сестра си и майка си. Съпрузите можели да си го позволят, тъй
като не бил скъп, по думите на В. две негови заплати. Свидетелят ходил в имота
и през пролетта на 2006 г., когато ищеца се обадил на сестра си да му изпрати
пари, които тя му превела още същия ден. Св. М. не знае конкретната сума, но
мисли, че с тях са платени цигли и тухли по ремонта. Свидетелят намира, че
семейството е разполагало с достатъчно парични средства за да закупи имота през
2005 г., тъй като В. получавал достатъчно висока заплата от 1800 -1900 лв.От
друга страна дъщеря му работела на три места – в Дом майка и дете, в частния си
лекарски кабинет и като джипи. Свидетелят знае с категоричност, че П.Н. давала
пари на децата, но не знае да е подпомагала родителите им.
Св. М. е сестра на ответницата. Тя
знае, че през 2005 -2006 г. семейството на сестра й закупило имот, който да
ползва през лятото. Имотът не бил скъп и можели да си го позволят. За този
период ответницата работела като лекар в Дом майка и дете, отделно като
педиатър и като консултант в частна клиника в кв. Виница. Свидетелката не знае
те да са имали финансови затруднения, както и имотът да е купен с пари от
сестрата на В.. Според нея имотът е платен с парите на семейството. Сестрата на
ищеца правела подаръци и давала пари на децата на страните, но не знае да е
помагала на семейството.
Разпитани са и свидетелите С.Д. и Г.Д.,
които са били едни от продавачите по договорите. Те установяват само,че
купувачът е бил един, не си спомнят подробности поради дългия период от
изминало време.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, а в нормата на чл. 21, ал. 3 СК е установена
оборима презумпция, че съвместния принос се предполага до доказване на
противното. Когато придобиването на вещи и вещни права се реализира по време на
брака, но с лично имущество на единия съпруг (придобито по дарение, наследство
или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК), съвместния принос е
изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл. 23 СК. При
това, когато недвижимият имот е придобит по време на брака с договор за
покупко-продажба, както е в процесния случай, и единият съпруг твърди, че
имотът е негова лична собственост, защото цената е платена изцяло с лични
негови средства, същият носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване
за оборване на законовата презумпция по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос.
Критерият
за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака недвижим
имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването
средства и източникът на вложените средства. Основният спор между страните е какъв е произходът на
средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При
разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът
следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за
произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в
тяхната съвкупност. В тази връзка, в съдебната практика безпротиворечиво е
прието също, че преобразуването на лично имущество на единия съпруг от общото
имущество, придобито в течение на брака, може да се установява с всички
допустими от закона доказателствени средства, в това число и със свидетелски
показания.
В
конкретният
случай, между страните не се спори, че по време на брака им е придобит
процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба с нот.акт.№136/11.08.2005 г. и
нот.акт № 196/14.09.2005 г., по които
страна е единия съпруг – ищецът по делото. С оглед
твърденията в исковата молба, в негова
тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, с
всички допустими доказателствени средства, че имотът е придобит изцяло с негови лични
средства. Тъй като той
поддържа, че средствата за закупуване на процесния имот са придобити от него по дарение
от сестра му,
за да се обори установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е
необходимо да се установи по делото, че тези средства са дарени лично на ищеца и че
именно дарената сума е вложена за покупката на процесния имот. Следователно,
относно твърдяния произход на средствата, на доказване подлежи обстоятелството,
че в полза на ищеца
е дарена определена сума и намерението на дарителя е било сумата да се предостави само на него, а не и на
семейството като цяло, т. е. и на съпругата
му.
По въпроса дали дарението от родственик на единия
съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи, практиката на ВКС е
постоянна и непротиворечива, като е прието, че при решаване на въпроса на кого
е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е
сключен договорът за дарение. Ако договорът за дарение е сключен между единия
съпруг и негов близък
родственик и е изразено съгласие само този съпруг да бъде
надарен, респ. само той е изразил воля за приемане на дарението, не може да се
приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг,
който не е страна по договора за дарение, т. е. в тази хипотеза другият съпруг
не придобива права. Ако се установи, че договорът за дарение е сключен с
двамата съпрузи, т. е. изразена е воля за надаряване на семейството, то
дарената сума се явява СИО и не може да бъде основание за трансформация на
лични средства при придобиването на недвижим
имот.
Предвид горните разяснения, въззивният съд
намира, че в конкретния казус събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват по категоричен начин твърденията на ищеца, че сумата
от 4000
лв. за придобиване на процесния имот е дарена на него от сестра му
т. е. представлява лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК. Действително,
в случая не е подписван отделен договор за дарение на паричната сума, но
доколкото дарението е неформална сделка, наличието на писмен договор не е
предпоставка за неговата действителност. Както бе посочено по-горе, за
установяване на дарението са допустими всички
доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. В тази
връзка от показанията на св. П.Н.,
Й.М., К.К. и Р.Н., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че
сестрата на ищеца е
надарила брат си
със сумата от 4000
лв. за закупуването на процесния недвижим имот, като паричните средства са
дарени само на ищеца,
а не на неговото
семейство като цяло. Въззивният съд цени показанията на сестрата и майката на ищеца с оглед на
всички други данни по делото и възможна заинтересованост, като ги кредитира
като обективни, логични и подкрепящи данните по делото, които обосновават
правния извод за личен произход на средствата, вложени именно в придобиването
на процесния имот. Действително има известно противоречие в показанията им, но към момента
на разпита пред Районен
съд Габрово, от закупуването на имота е изминал дълъг период от време – повече
от 13 години, поради което е напълно обяснимо да допуснат известни
неточности. Въпреки това, от показанията им
по отделните факти се установя, че за закупуването на процесния имот в с. Б., сестрата на ищеца му е
дарила
парична сума, с която е
разполагала и с тази сума е закупен имота.
Въззивният съд намира, че не са налице
основания да не кредитира показанията на св. П.Н. и Р.Н., макар и да са в близки
родствени отношения с ищеца,
тъй като изнасените от тях
данни са базирани на преките им
и непосредствени впечатления. Тези показания се подкрепят от показанията на св. Й.М. и К.К., които
установяват не само съобщени им от П.Н. факти, но и на непосредствените им
възприятия. Изложеното не се опровергава от показанията на св. М. и св. М., баща и сестра на
ответницата, тъй като в последните не се съдържат данни за
релевантните за спора факти.От
тях не се установяват твърденията на ответницата за нейно
участие и принос в придобиването на процесния имот. Изнесените от
тези
двамата свидетели данни за получавани от ответницата и ищеца добри доходи, с които те са имали възможност
да си купят имота се подкрепят от доказателствата по делото, поради което съдът ги кредитира, но от
тях не се установява какви и колко семейни средства конкретно са вложени в
покупката на процесния имот. Поради това настоящата
инстанция намира, че
показанията на сестрата и майката на ищеца следва да бъдат кредитирани,
като счита за неоснователни заявените в тази връзка доводи за тяхната заинтересованост. Тук следва
да се отбележи, че съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза
или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички данни по делото,
при отчитане на евентуалната му необективност. Не съществува забрана въз основа
на такива показания да се приемат за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страна. Преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите
доказателства по делото и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да повлияе на достоверността на
показанията му.
В случая тези
показания кореспондират с всички данни по делото, като липсват категорични насрещни
доказателства, които да ги опровергават.
С оглед това и предвид липсата на пряко и
пълно насрещно доказване, съдът приема за безспорно установено, че парите за
покупката на процесния имот не са на съпрузите, а са дадени като дарение на ищеца от неговата сестра, като нейното намерение е
било да надари
само брат си,
а не и съпругата му.
Преценката на свидетелските показания обосновава и извода, че получените от ищеца пари по
дарение са послужили за заплащане на процесния имот и бившата му съпруга
няма принос в придобиването му, тъй
възраженията на ответницата
не са категорично доказани
по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че в
конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на чл. 23, ал. 1 СК, като на ищеца
следва да се признае личен дял в рамките на вложените от него лични
средства за закупуването на недвижимия имот. В този смисъл, съдът приема, че е
оборена презумпцията за съвместен принос, поради което и процесният имот не е
придобит в режим на СИО, а е изключителна собственост на ищеца, поради
настъпила пълна трансформация на негово
лично имущество – дарено от неговата
сесетра.
Поради изложеното,
предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата на С.А. за допуснати нарушения при разпита на св. Д.,
които да са се отразили на обжалваното решение. Вярно е, че те са разпитани при
отсъствие на страните, като са заявили единствено че си спомнят, че купувачът
бил само един. Техните показания не внасят яснота в спора и не влияят върху
крайните изводи, тъй като както по-горе се посочи от съществено значение е
произходът на средствата за закупуване на имота, а не дали в нот. акт е вписан
единия или и двамата съпрузи като купувачи. Обстоятелството, че В. не е
декларирал полученото дарение, в случай че има такова задължение, е основание
за предвидена в закона санкция, но не и доказателство за липса на дарение.
Относно възражението в жалбата на С.А., че
имотът е съпружеска имуществена общност, тъй като е деклариран на името на
двамата съпрузи.Обстоятелството, че в декларацията подадена пред данъчната
служба е посочено, че имотът се притежавана
в условия на семейна
имуществена общност, не означава, че в последващ момент презумпцията за
съвместен принос не може да бъде опровергавана от когото й да е от съпрузите
чрез предявен иск по чл. 23, ал. 1 от СК. Това
обстоятелство само по себе си не би могло да опровергае останалите събрани
доказателства относно произхода на средствата за неговото закупуване. Това, че
парите са оборотни средства от търговската дейност на аптеката, собственост на
сестрата на ищеца, също не опровергава извода за направено дарение. Как е
възстановена сумата от П.Нанова и дали е допуснато някакво финансово нарушение
не е предмет на настоящото производство.
Въззивният съд намира за неправилно
решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск. Предмет на спора е
недвижими имот ПИ с идентификатор № 02207.605.44 по КККР на с. Б. , Община Габрово,
заедно с намиращите се в него сгради с идентификатор №02207.605.44.1 със
застроена площ 54 кв.м. и №02207.605.44.2 със застроена площ от 23 кв.м.,
включващ ПИ в полигона на с. Б., община Габрово с квадратура от около 2000
кв.м. по нотариален акт, по скица с площ 2 671 кв.м., заедно с построените
в него паянтова жилищна сграда на два етажа със застроена площ 60 кв.м. и навес
с площ 23 кв.м./ нот.акт № 136/11.08.2005 г. и неурегурилан имот в същото село
от около 340 кв.м. по нот.акт № 196/14.09.2005 г. Процесният имот е образуван
от два имота, закупени съответно на 11.08.2005 г. и 14.09. 2005 г. съответно за
3000 лв. и за 294 лв. Двата имота са закупени през кратък период от време, като
втория е добавен към по - големия имот за осигуряване излаз на път. Свидетелите
говорят общо за всички имоти, закупени в с. Баевци, като нормално е да
акцентират на този, който е купен първоначално и на най - висока стойност. От
техните показания се установява, че имотите са закупени с паричните средства,
дарени на ищеца от сестра му П.Н. през м. август 2005 г. В подкрепа на казаното
е и обстоятелството, че предоставената сума изцяло покрива и надвишава
продажната цена.
Предвид изложеното, съдът намира, че
въззивната жалба на В.Н. е основателна и следва да бъде уважена.
По изложените по - горе съображения
въззивната жалба на С.А. се явява неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която предявения иск е отхвърлен.
При
този изход на спора
и направените от двете страни искания за разноски, на жалбоподателя С.А. не се дължат
разноски, поради неоснователност на жалбата. На
В.Н. следва да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1175 лв. Тъй като искът се уважава в пълният му размер се дължат
разноските, направени и пред първата инстанция. С обжалваното решение са
присъдени разноски в размер на 860. 50 лв., а са направени в размер на 1048.91
лв., поради което С. А. следва да заплати и разликата в размер на 188.41 лв. или
общо сумата от 1363.41 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 50/1.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1021/2017 г. по описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения иск от
В.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за
установено по отношение на С.Й.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че
В.Ц.Н. е
собственик на 2943/32943 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 02207.605.44 по КККР на с. Б., община Габрово, област
Габрово, одобрени със
Заповед РД-18-50/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, с административен адрес - с. Б.,
п.к. 5300, Б. № 25, с площ 2671 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:
14218.308.209, 02207.605.60, 02207.605.69, 02207.605.68, ведно с изградените в
него: жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор №
02207.605.44.1,
с площ от 54 кв.м., брой етажи: 2 и
селскостопанска сграда,
с идентификатор № 02207.605.44.2,
с площ от 23 кв.м., брой етажи: 1, вместо, което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Й.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че
В.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** е собственик
на 2943/32943 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 02207.605.44 по КККР на с. Б., община Габрово, област
Габрово, одобрени със
Заповед РД-18-50/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, с административен адрес - с. Б.,
п.к. 5300, Б. № 25, с площ 2671 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:
14218.308.209, 02207.605.60, 02207.605.69, 02207.605.68, заедно с изградените в
него: жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор №
02207.605.44.1,
с площ от 54 кв.м., брой етажи: 2 и
селскостопанска сграда,
с идентификатор № 02207.605.44.2,
с площ от 23 кв.м., брой етажи: 1, на основание чл. 23, ал. 1 от СК.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА
решението.
ОСЪЖДА С.Й.А., с ЕГН **********,
с адрес:
***
да заплати на В.Ц.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** 1363.41 лв, направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: