№ 473
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105678 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БГ ГАРД ГРУП „ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2300, ул. ***. П. срещу
Община П., ЕИК: *********, е адрес: гр. П., пл. *******. Ищецът твърди, че на
01.01.2016 г. между него и Кметство „И.“ - Община П. са били сключени 3 бр.
договори за охрана на обекти Административна сграда на Кметство „И.“ - Община П.,
с договорено месечно възнаграждение от 1000 лв. (без ДДС); Договор за охрана на
Районен младежки дом - М., с договорено месечно възнаграждение от 610 лв. (без
ДДС) и Договор за охрана на Галерия, находяща се в гр. П., кв. И., ул. ******, с
договорено месечно възнаграждение от 50 лв. (без ДДС) със срок на изпълнение до
31.12.2016 г. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 2 от сключените договори за охрана на
Административната сграда на Кметство „И.“ и Районния младежки дом - М., срокът на
всеки от тези два договора се продължава автоматично за още една година, ако никоя
от страните не възрази писмено, поради което тези договори са продължени до
31.12.2017 г., а реалното изпълнението е продължило до края на м. септември 2017 г.
Пояснява, че в договора за охрана на Галерията клауза за автоматичното
продължаване на срока му не е предвидена, но това е сторено с Анекс от 30.12.2016 г.
като срокът и на този договор е удължен до 31.12.2017 г.
Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си по тези договори, но ответната
страна не е заплатила дължимите се възнаграждения. В тази връзка било инициирано
исково производство срещу същия ответник на описаното договорно основание, но
предявените искове били отхвърлени с Решение № 1656/04.01.2019 г. по гр.д.№
05849/2018 г. по описа на Районен съд П., което е потвърдено с Решение №
97/28.03.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 83/2019 г. по описа на Окръжен съд П.,
влязло в законна сила на датата на неговото постановяване - 28.03.2019 г. с мотив, че
липсва валидно сключен между „БГ ГАРД ГРУП“ ЕООД и Община П. договори, тъй
като кметството не притежава самостоятелна правосубектност.
Предвид цитираните съдебни решения намира, че за Община П. не са
1
възникнали задължения по сключените от кмета на кметството договори за охрана, но
Община П., като собственик на охраняваните обекти - общинска собственост, си е
спестила разходи за тяхната охрана. Охрана на обектите е била с цел запазването на
тяхната цялост от разрушения, взлом, опожаряване и пр. – необходими услуги. В тази
насока излага твърдение, че описаните обекти са охранявани и след прекратяване на
дейността по охрана от него.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 17872,65 лева, представляваща спестени от
ответника разходи за охрана на Административна сграда на Кметство „И.“ - Община
П., Районен младежки дом – М. и Галерия, находяща се в гр. П., кв. И., ул. ****** за
периода от 08.11.2016 г. до 30.09.2017 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Пояснява исковата претенция, като сочи че претендираната сума е сбор от
сумите 10766,66 лева - спестени от ответника разходи за охрана на Административна
сграда на Кметство „И.“ - Община П., 6567,66 лева - спестени от ответника разходи за
охрана на Районен младежки дом – М. и 538,33 лева - спестени от ответника разходи за
охрана на Галерия, находяща се в гр. П., кв. И., ул. ****** в периода от 08.11.2016 г. до
30.09.2017 г.,
Исковата претенция е за 23 дни от м. ноември 2016 г. за периода от 08.11.2016 до
30.11.2016 г. (с оглед възможното възражение за погасяване на вземанията по давност)
за сумата от 1 272,65 лв., от които: 766.66 лв. - за Административната сграда на
кметството; 467,66 лв. - за Районния младежки дом - М. и 38,33 лв. - за Галерията).
За останалия период от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г. претенцията е сума в
размер на 1 660 лв. месечно, от които 1000,00 лв. за Административната сграда па
кметството; 610 лв., за Районния младежки дом - М. и 50 лв. - за Галерията.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявените искове за
недопустими с твърдението, че ищецът е цедирал свои вземания в общ размер на
24000,00 лева по описани и приложени към исковата молба фактури на „И - Клиник“
ЕООД, за което ответникът е уведомен с писмо от 16.06.2020 г., входирано чрез Кмета
на Кметство И.. Позовавайки се на чл. 99 ал. 3 и 4 ЗЗД, приема, че негов кредитор по
издадените фактури е именно „И - Клиник“ ЕООД, а не ищецът, считано от 16.06.2020
г.
Намира предявените искове за неоснователни без да посочва мотиви за това.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да защити правата си, като с тази разпоредба се
осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на тук посочената разпоредба изисква ищецът пълно и главно да
установи обедняването си, обогатяването на ответника, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че реално е извършил твърдяната дейност по
охрана в посочените обекти, които са собствени или стопанисвани от ответника (така
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). За да е налице
2
разместване на имуществени блага без основание е необходимо да се установи, че това
е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между страните,
като тежестта на доказване на посочения фактически състав е върху ищеца.
Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове съдът
намира за неоснователно. Правният интерес се извлича от твърденията на ищеца, като
същият поддържа, че е носител на вземането и е предоставил услуга по охрана на
обекти, собствени на ответника, която не е заплатена. Редът за защита на договорно
основание е изчерпан, тъй като с Решение № 1656/04.01.2019 г. по гр.д.№ 05849/2018 г.
по описа на Районен съд П., потвърдено с Решение № 97/28.03.2019 г., постановено по
в.гр.д.№ 83/2019 г. по описа на Окръжен съд П. е прието, че не е налице валидно
сключен между „БГ ГАРД ГРУП“ ЕООД и Община П. договор, който въпрос е
непререшаем по правилото на чл. 297 ГПК. Конкретния довод за извършена цесия в
резултат, на което ищецът не е носител на материалното право, както и последваща
такава, в полза на ищеца, която е съобщена на ответника на 24.02.2022 г. касае
съществото на спора и ще намери отговор по – долу.
По делото не е спорно, а същите обстоятелства се установяват и от признанието
на ответника, че обектите, за които се твърди, че са охранявани от ищеца са
собственост на ответника. Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че
в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетелите ЕМ. АНГ. К. -
кмет на кметство И. в периода 2015г.-2019г. и Р. М. МЛ. приятел на управителя на
ищеца – В. Ш.
В показанията си свидетелят К. е заявил, че фирмата представлявана от г-н Ш. е
охранявала административната сграда на Кметство „И.“, Галерия и Младежки дом
„И.“, под формата на физическа охрана в Кметство И. през делничните дни и СОТ през
почивните. Галерията е охранявана само със СОТ, а Младежкия дом първоначално с
жива охрана, а след това със СОТ. Заявява, че е виждал служители на „БГ ГАРД
ГРУП“, които реално са осъществявали дейност по охрана през периода 2016г.-2017г.
Допълва, че в периода, в който е изпълнявал длъжността кмет е извършвал частични
плащания към „БГ ГАРД ГРУП“, но поради недостиг на финансови средства
задълженията не са погасявани изцяло.
В показанията си свидетелят М. е заявил, че в периода през 2015г.-2017г. г-н Ш.
имал ключове от Кметство И., като е извършвал дейност по охрана. В негово
присъствие е извършвана и проверка в Младежкия дом.
Съдът кредитира изцяло тези показания, тъй като същите са ясни,
последователни и логични, подкрепени от приетите по делото писмени доказателства
(договори за охрана), макар и същите да се ценят само като индиции за реалното
осъществяване на дейност по охрана по вече изложените съображения с оглед
приетото в Решение № 1656/04.01.2019 г. по гр.д.№ 05849/2018 г. по описа на Районен
съд П.. Съдът приема, че от тях се установява правнорелевантния факт за времевия
диапазон, в който ищецът е извършвал дейност по охрана в собствените на ответника
обекти, начинът и условията на неговото осъществяване.
Относно размера на задължението по делото е допусната и приета ССЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като обоснована, обективно и
компетентно изготвена, отговаряща на всички поставени задачи. В настоящото
изложение съдът коментира единствено относимата част от ССТ, доколкото извън
предмета на производството остават обстоятелствата по сключените между страните
договори за охрана и издадените във връзка с тях фактури.
3
Вещото лице е изчислило средните пазарни цени за охранителна дейност в
периода от 08.11.2016 г. до 30.09.2017 г. на административната сграда на Кметство
„И.“, Районен младежки дом „М.“ и Галерия, находяща се в гр. П., ул. *****. Вещото
лице е достигнало до извод, че месечното възнаграждение за охрана на
административната сграда на Кметство „И.“ е в размер на 1000,00 лева, младежки дом
„М.“ – 610,00 лева, а за галерия в размер на 50,00 лева. Така за исковия период – от
08.11.2016 г. до 30.09.2017 г. задължението за охрана на административната сграда на
Кметство „И.“ е в размер на 10 766,66 лева, младежки дом „М.“ – 6567,66 лева, а за
галерия в размер на 538,33 лева – общо 17 872,65 лева. Ответникът не доказва, а и не
твърди погасяване на задълженията, към който и да е кредитор.
При съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
Конкретното възражение на ответника, че негов кредитор е единствено „И -
Клиник“ ЕООД, а не ищецът, считано от 16.06.2020 г. поради извършена цесия съдът
приема за неоснователно. Това е така защото съгласно уведомление за извършена
цесия вх. № 20/113Т-677 от 16.06.2020 г. предмет на цесията е сума в размер на
24000,00 лева по фактури, издадени във връзка с договори за охрана, които не са
предмет на настоящото производство доколко предявените искове не са за реално
изпълнение, а почиват на института на неоснователното обогатяване. Въпреки горното,
съдът приема, че с тук посочената цесия е прехвърлено процесното вземането за
неоснователно обогатяване тъй като по това на договорно основание е формирана сила
на пресъдено нещо (отречено е съществуването му), поради което цесия на вземане,
произтичащо от приложените по делото договори за охрана, сключена след 28.03.2019
г. би била нищожна поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД (така Решение № 196
от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК) и би довела до евентуална
отговорност на цедента – чл. 101, ал. 1 ЗЗД, макар и двете обстоятелства да са без
значение за ответника.
С последващо прехвърляне (договор за цесия от 01.11.2021 г., преди депозиране
на исковата молба) ищецът е придобил процесното вземането за неоснователно
обогатяване за незаплатена услуга по извършване на охрана, от който момент е
кредитор на ответника (не се навеждат доводи за антидатиране). Този договор с
цесионер ищецът,е съобщен на ответника на 24.02.2022 г. - в рамките на процеса и по
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът трябва да отчете това обстоятелство. Ето защо
съдът приема, че към предявяване на исковете кредитор на ответника е именно
ищецът, но тази цесия има действие спрямо него считано от датата на съобщаване (чл.
99, ал. 4 ЗЗД), като израз на защита на длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Такива са доказани в размер на 2314,91 лева и следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ОБЩИНА П., булстат *********, с
адрес гр. П., пл. „**** да заплати на „БГ ГАРД ГРУП“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П. 2300, ул. ***. П. сума в размер на 17872,65
лева, представляваща спестени от ответника разходи за охрана, осъществена от ищеца,
4
на Административна сграда на Кметство „И.“ - Община П., Районен младежки дом –
М. и Галерия, находяща се в гр. П., кв. И., ул. ****** за периода от 08.11.2016 г. до
30.09.2017 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА П. да заплати на „БГ
ГАРД ГРУП“ ЕООД сума в размер на 2314,91 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5