№ 5598
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря Н. СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110135489 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. П. и Б. Н. П. за разделно заплащане при равни
квоти по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 989,75 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №7, находящ се в
гр.София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ №112А, вх.Б, ет.2, аб. № 235202, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /30.01.2023г./ до плащането, сумата от 179,85 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г., сумата от 30,11 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението /30.01.2023г./ до плащането, както и сумата от 7,03 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от
31.01.2020г. до 29.12.2022г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Н. П. и Б. Н. П. са депозирали писмен
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че не са потребители
на топлинна енергия през процесния период. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 15.12.1992г. се установява, че процесният имот – апартамент №7,
находящ се в гр.София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ №112А, вх.Б, е придобит от
Никола П. Христов и Веселинка Георгиева Христова. Видно от представената към
исковата молба справка за лица /л.15/ е, че Никола П. Христов и Веселинка Георгиева
Христова са починали, като са оставили наследници по закон две деца – ответниците
по делото. По силата на настъпилото наследствено правоприемство и на основание чл.
5, ал.1 ЗН ответниците са придобили правото на собственост върху топлоснабдения
имот, находящ се в гр. София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ №112А, вх.Б, ап. 7 при
равни квоти по 1/2. В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците
са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 235202.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
3
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4939/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 30.01.2023г. /арг.чл.116,б.„б“ ЗЗД/, като в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 30.01.2023г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г., вкл. са
погасени по давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
01.10.2019г. до 30.04.2021г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за
непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 833,43 лв. Съобразно
гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността, всеки от ответниците
дължи по 1/2 от посочената сума – сумата от 416,71 лв., до която сума исковете са
основателни и следва да се уважат, а за горницата до пълния предявен размер от 494,87
лв. срещу всеки от ответниците и за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. следва да
се отхвърлят.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.27 от делото/, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 30,11 лв., която сума съобразно
гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността се дължи по равно от
ответниците – по 15,05 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
4
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2019г. и 2020г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в общ размер на 53,68 лв. /по 26,84 лв. от всеки от
ответниците/, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответниците следва да заплатят на ищеца
сторените от него разноски в размер на 626,14 лв. /по 313,07 лв. от всеки от тях/,
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и
5
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал.8 ГПК.
Ответниците са представлявани в настоящото производство от адв. Н. К., която е
осъществявала безплатна правна помощ по делото. Последната претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1,т.2 ЗА. Същата има право на
възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл.78, ал.3 ГПК,
което определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на
сключване на представените по делото договори за правна защита и съдействие от
21.08.2023г./ е в размер на 119,64 лв., която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Е. Н. П., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както
следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 416,71 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №7, находящ се в гр.София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ №112А, вх.Б, аб.
№ 235202, за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /30.01.2023г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 494,87 лв. и за периода от
01.05.2019г. до 30.09.2019г.;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 15,05 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /30.01.2023г./ до плащането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Б. Н. П., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както
следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 416,71 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №7, находящ се в гр.София, бул.„Княгиня Мария Луиза“ №112А, вх.Б, аб.
№ 235202, за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /30.01.2023г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 494,87 лв. и за периода от
01.05.2019г. до 30.09.2019г.;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 15,05 лв.,
6
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /30.01.2023г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Е. Н. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Н. П., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 89,92 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., както и
сумата от 3,51 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 29.12.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Б. Н. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Н. П., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 89,92 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., както и
сумата от 3,51 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 29.12.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Н. П., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 26,84 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4939/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 313,07 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Н. П., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 26,84 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4939/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 313,07 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т. 1, т.2 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Н. К., с личен №
**********, сумата от 119,64 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита
по исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8