Решение по дело №979/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№874/25.11.2021г...

Гр. Пазарджик

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  административен съд, осми състав, на четвърти  ноември две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                                                                             Председател: Светомир Бабаков

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията Бабаков административно дело № 979 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 405 от КТ.Образувано е по жалба на "Монопол" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Васил Априлов" 4, ет.7, ап.28,  против задължителни предписания, обективирани в Протокол № ПР2126045/17.08.2021 г. за извършена проверка, издаден от служители Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") Пазарджик.

В жалбата се иска се от съда да отмени оспорвания административен акт като незаконосъобразен- издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на приложимите материалноправни разпоредби. Оспорва се фактическата обстановка, прието в административния акт.

В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв. И.Б. поддържа жалбата. Представя писмени доказателства. Допълнителни аргументи излага в подробни писмени бележки.

Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик не се представлява в съдебно заседание.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Пазарджишкият административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

По делото са оспорени задължителни предписания, обективирани в Протокол № ПР2126045/17.08.2021 г. за извършена проверка, издаден от служители Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") Пазарджик, съставен за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството - жалбоподател. Проверката е извършена по документи на 17.08.21  г. и в рамките на същата е констатирано следното:

М. Г.С., бивш служител на дружеството, с молба- извлечение на основание чл. 128а ал.1 от КТ изисква от „Монопол“ЕООД извлечение от ведомости за заплати за изплатени или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за определен период. Писмото е получено и подписано от управителя на Дружеството, видно от приложената обратна разписка по пратка 5300306798201 от 01.07.20201 г. Нарушението е извършено на 15.07.2021 г., т.е в деня, следващ последния ден, в който работодателя е длъжен да предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, поискани от горецитираното лице. Прието е, че с изложеното, дружеството- жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 128а ал.1 от КТ.

И. П.Х.- бивш служител на дружеството, с молба- извлечение на основание чл. 128а ал.1 от КТ изисква от „Монопол“ЕООД извлечение от ведомости за заплати за изплатени или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за определен период. Писмото е получено и подписано от управителя на Дружеството, видно от приложената обратна разписка по пратка 5300306798201 от 01.07.20201 г. Нарушението е извършено на 15.07.2021 г., т.е в деня, следващ последния ден, в който работодателя е длъжен да предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, поискани от горецитираното лице. Прието е, че с изложеното, дружеството- жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 128а ал.1 от КТ.

С оглед на изложеното, за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, на основание чл. 401 ал.1 т.1 от КТ били издадени процесните предписания, с които дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ да изпълни задължението си за издаване на документи по писмено искане на работника/служителя, свързани с трудовото правоотношение, в 14 дневен срок от искането на М. Г.С. и на И. П.Х., съгласно изискванията на чл. 128а ал.1 от КТ. Бил определен срок за изпълнение на предписанията до 01.09.2021 г.

По административната преписка е представен сигнал № 21074801/28.08.21 г. от М. Г.С.. Към сигнала са приложени два броя молби за извлечение на основание чл. 128 ал.1 т.3 от КТ, изходящи от М. Г.С. и И. П.Х., бивши служители на „Монопол“ ЕООД, с които поискали издаване на извлечение от ведомостите за изплатени или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за месеците март, април, май, юни и юли 2021 г.

По преписката е представена  обратна разписка по пратка 5300306798201 от 01.07.20201 г.

Представено е писмо изх. № 14/10.09.2021г., видно от което дружеството е изготвило извлечение от ведомост за м. март. 2021 г. Дружеството е уведомило административния орган, че М. С. и И. Х. са прекратили трудовите си правоотношения с „Монопол“ ЕООД през м. март 2021 г., поради което е невъзможно издаването на извлечение от ведомости за месеците април, май, юни, юли 2021 г.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е разпитан  св. Т.- служител на дружеството му. От показанията му се установява, че в седалището на дружеството по куриер на „Еконт“ пристигнали от М. С. документи. Вътре в плика имало джобче с един празен лист. Други пратки от М. С. в дружеството не били идвали. Съдът цени показанията на св. Т. с оглед възможната му заинтересованост, доколкото същия е служител на дружеството- жалбоподател и оттам има интерес да излага изгодни за същото дружество факти. От друга страна, показанията на св. Т. не влизат в колизия с други доказателства по делото и няма основания да бъдат априори дискредитирани.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и  необоснованост, поради следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: 1. да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Процесните предписания са дадени именно по този ред в резултат на констатирани нарушения на законодателството в тази област от страна на дружеството - жалбоподател. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, така както е разписано в чл. 399, ал. 1 от КТ. В настоящия случай, оспорените предписания са дадени от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик, поради което, съда намира, че са спазени изискванията на закона за компетентност на органа, който издава предписанията.

Налице е обаче допуснато съществено процесуално нарушение, изразяваща се в липса на форма на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, актът се издава в писмена форма и трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Съдебната практика разглежда изискването за спазване на писмената форма на акта така, че не просто следва да бъде обективиран в писмен вид, а че трябва да е мотивиран- т.е. в пълнота да са изложени фактическите и правни основания, поради които административният орган е пристъпил към издаването му. В настоящия казус оспорените предписания не са мотивирани- в тях е посочено, че бившите служители С. и Х. са поискали издаване на ведомости от заплати за определен период, че работодателят не е изпълнил задължението си в законоустановения срок по чл. 128а  ал.1 от КТ, поради което на основание чл. 404 ал.1 т.1 от КТ му е предписано да ги изпълни в 14- дневен срок. С основание обаче, дружеството- жалбоподател, с писмо изх. № 12/26.08.2021 г. е поискало разяснение от административния орган какви документи е следвало да издаде на бившите си служители- в предписанието липсва посочен период от време, за който да бъдат издадени извлечения от ведомостите. В предписанието се твърди, че са поискани ведомости от заплати за „определен период от време“, без да е конкретизиран  този период по месеци, години и т.н. В този смисъл е налице неяснота какво е дължимото предписано поведение на работодателя досежно периода, за който е нужно да се издадат документите, за да възникне задължение за адресата на предписанията за изпълнението им. Нещо повече, дори и да се приеме, че дружеството е получило молбите на двамата бивши служители /което се оспорва по делото/, поисканите ведомости обективно няма как да бъдат издадени, тъй като двамата служители са напуснали дружеството през м. март 2021 г., а в молбите се искат ведомости и за м. април, май, юни и м. юли 2021 г./ който дори не е настъпил към датата на подаване на молбите- 29.06.2021 г./. След прекратяване на трудовото правоотношение със С. и Х., „Монопол“ ЕООД вече няма качеството на работодател по см. на §1 т.1 от ДР на КТ и очевидно, че няма задължение да начислява и изплаща трудови възнаграждения и обезщетения  на бивши служители за последващи прекратяването на правоотношението месеци. По принцип, няма как да се иска издаване на извлечение от ведомост за изплатени или неизплатени възнаграждения за месец, който още не е настъпил- в случая м. юли 2021 г. В този ред на мисли е следвало ДИТ Пазарджик  изрично да посочи в предписанието дължимото от адресата правно поведение, като уточни релевантния за поведението период, който според съда може да бъде единствено месец март 2021 г. Като не е сторил това, административният орган е постановил немотивиран административен акт, който следва да бъда отменен дори и само на това основание.

На следващо място- по делото не се установи с нужната категоричност, че дружеството изобщо е получило молбите за извлечение на основание чл. 128 ал.1 т.3 от КТ. По делото е представен сигнал до ДИТ, в който М. С.  излага съмненията си, че все още се води незаконно на 4 часов работен ден заедно с колегата й Х. и това което са получили като заплата е по- малко. Затова поискали да им бъде издадено извлечение от ведомостите за заплати за м. март, като пратката била получена лично от управителката на „Монопол“ ЕООД, г-жа Т.. Същевременно, в приложените молби е видно, че освен за м. март, е поискано издаването на ведомости и за период след прекратяване на трудовото правоотношение, като в сигнала липсват доводи за този период. Очевидно е, че отношенията между С. и управителя на дружеството, след прекратяване на трудовото правоотношение са били влошени и по делото липсват доказателства, че именно въпросните два броя молби- извлечения са постъпили в дружеството по куриер. Обратната разписка удостоверява получаването на пратка, но не и съдържанието на тази пратка. От друга страна, от показанията на св. Т., дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК се установи, че е присъствал на отварянето на пратка, получена от М. С. по „Еконт“, но пратката е съдържала празен бял лист.

Съобразявайки горните мотиви, настоящия съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на спора, основателно ес явява и искането в жалбата за присъждане на разноски, които се констатират в общ размер от 400 лева, от които 50 лв. държавната такса и 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр.2 от АПК, Пазарджишкият административен съд, осме състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата  на "Монопол" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Васил Априлов" 4, ет.7, ап.28,  против задължителни предписания, обективирани в Протокол № ПР2126045/17.08.2021 г. за извършена проверка, издаден от служители Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") Пазарджик.

ОСЪЖДА ДИТ Пазарджик за заплати на "Монопол" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400/четиристотин/ лева разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/п/