Решение по дело №345/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и е образувано по жалба на Ю. Л. З., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, чрез адв. В. С. против отказ Ю. Л. З. да бъде преместен в Затвора – София, инкорпориран в Писмо изх. № 2168/15.02.2024 г. на Комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВР, ГДИН.

В жалбата се твърди, че З. бил уведомен на 16.02.2024 г. от началника на затвора, че има отказ да бъде преместен, като отказът бил с изх. № 2168/15.02.2024 г. във вр. с вх. № 11-110/08.02.2024 г. Отказът е оспорен като незаконосъобразен, постановен в нарушение на чл. 6 от АПК. В последващи молби – уточнения отказът е оспорен и като нищожен.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С., който поддържа жалбата.

Ответникът - Началник отдел СДВР, ГДИН комисар Ю. Ш. – редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Р., който оспорва жалбата и излага становище за нейната необоснованост. Счита, че в случая не е налице административен акт, с който да е отказано конкретно желание на лишения от свобода, както и че лишеният от свобода не може да изтърпи присъдата си в Затвора – София, тъй като там режимът е друг.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора -Пазарджик. С Молба вх. № М-110/08.02.2024 г. жалбоподателят е поискал да бъде преместен от ЗООТ „Пазарджик“ в ЗООТ „Казичене“ или в Затвора – София, 3-та група. По повод молбата му, му било устно съобщено съдържанието на Писмо изх. № 2168/15.02.2024 г. на Комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВР, ГДИН. Същото е представено по делото и от него е видно, че е насочено към Началника на Затвора – Пазарджик и, че се указва на лишения от свобода З., да бъде съобщено, че е получена и разгледана молбата му с искане да бъде настанен в Затвора – София, но при извършена проверка се установило, че със Заповед № Л-871/01.03.2023 г. на ГДИН, на осн. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е преведен от Затвора – София в Затвора – Пазарджик, с оглед важни съображения, свързани със запазване на нормалното протичане на работния процес, както и предотвратяване на конфликтни ситуации на територията на ЗО „Казичене“. Към момента на издаване на писмото не били отпаднали основанията, поради които бил осъществен превода.

Писмото било устно съобщено на лишения от свобода на 16.02.2024 г.

Жалбата до съда е депозирана с писмо с пощенско клеймо от 07.03.2024 г. и е с вх. № Ж-245/12.03.2024 г.

С Разпореждане № 1252/29.03.2024 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да уточни предмета на жалбата си, а на страните е указано да представят доказателства за срочност на жалбата.

По делото е получена Молба вх. № 3205/05.04.2024 г. от жалбоподателя, в която се заявява, че оспореният акт бил устно връчен на жалбоподателя на 16.02.2024 г. и бил оспорен с жалба, изпратена по пощата на 19.02.2024 г, получено в ГДИН на 21.02.2024.

С Разпореждане № 1468/15.04.2024 г., съдът е дал повторно възможност на жалбоподателя да уточни жалбата си, като посочи точно оспорения акт и представи доказателства за срочност на оспорването, а на Главния директор на „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ гр. София (ГДИН) е указано да представи по делото негово произнасяне по Молба вх. № М-110 от 08.02.2024 г., ако има такова. Ако липсва произнасяне на Главния директор на ГДИН по посочената молба е указано изрично да се уведоми съдът. Указано е също така и да се представи препис от жалба на Ю. Л. З. против писмо с изх. № 2168/15.02.2024 г., изпратена по пощата на 19.02.2024 г. и получена в ГДИН на 21.02.2024 г.

Жалбоподателят с писмо вх. № 3663/19.04.2024 г. е посочил отново, че: „номерът на оспорения акт не му е известен, защото жалбоподателят бил устно уведомен за Писмо с изх. № ИЗ-2168/15.02.2024 г., но той никога не го е получавал или виждал“. В същата молба се твърди също, че издател на оспорения акт бил Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Не е уточнен номер и дата на акт на Главния директор на ГДИН. Въвежда се възражение за нищожност на оспорения акт.

Същевременно с Писмо вх. № 3671/19.04.2024 г. Главен инспектор Д., „за“ Началника на Затвора Пазарджик е посочил, че Писмо изх. № 2168/15.02.2024 г. по Молба вх. № М-110 от 08.02.2024 г. е получено в Затвора – Пазарджик на 15.02.2024 г., а жалбоподателят бил уведомен за него на 16.02.2024 г. Представени са копия от същите.

Съдът с Разпореждане № 1588/24.04.2024 г. е дал последна възможност на страните да бъде уточнен предметът на жалбата. В тази връзка по делото са постъпили Писмо вх. № 4049/02.05.2024 г. от жалбоподателя, с което отново се поддържа, че не му е известен номерът на заповедта, с която е направен отказът за преместване и Писмо вх. № 4091/07.05.2024 г. от ГДИН, с което отново се поддържа, че по повод процесната молба е издадено Писмо № ИЗ-2168/15.02.2024 г., като още на 21.02.2024 г. в ГДНИ срещу същото била получена жалба от адв. С. с вх. № Ж-171/21.02.2024 г. в единствен екземпляр, като на 12.03.2024 г. бил получен втори екземпляр от жалбата.

С оглед изложените настоящият състав е приел, че предмет на оспорване е именно Писмо изх. № ИЗ-2168/15.02.2024 г. на комисар Ю. Ш., началник отдел СДВР, в което се съдържа отказ лишеният от свобода З. да бъде преместен в Затвора – София по негова молба вх. № М-110/08.02.2024 г.

Установява се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е уведомен за писмото на 16.02.2024 г., а жалбата е подадена на 19.02.2024 г. по пощата и е достигнала до администрацията на ГДИН на 21.02.2024 г.

Доколкото процесното писмо не е издадено от Главния директор на ГДИН, по делото е представена Заповед № Л-1070/27.02.2020 г. на Главния директор на ГДИН за делегиране на правомощия на комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВР, ГДИН. В тази връзка в писмо вх. № 3995/02.05.2024 г. на Главния директор на ГДИН изрично е посочено, че във връзка с депозираната от жалбоподателя Молба вх. № М-110/08.02.2024 г. е изготвено Писмо изх. № 2168/15.02.2024 г. на Комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВР, ГДИН, „редовно упълномощен от Главния директор на ГДИН със Заповед № Л-1070/27.02.2020 г. на Главния директор на ГДИН“.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат. Предвид това жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.

В случая от многобройните изявления на страните следва извод, че по повод Молба вх. № М-110/08.02.2024 г. на жалбоподателя да бъде преместен от Затвора – Пазарджик в ЗО „Казичене“ или в Затвора – София е налично произнасяне с процесното Писмо изх. № 2168/15.02.2024 г. на Комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВР, ГДИН. Изрично е изтъкнато както в писмо вх. № 3995/02.05.2024 г. на Главния директор на ГДИН, така и от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от 13.06.2024 г., че делегираните правомощия за произнасяне по молбата от 08.02.2024 г. следват от Заповед № Л-1070/27.02.2020 г. на Главния директор на ГДИН. Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В случая Заповед № Л-1070/27.02.2020 г. е представена по делото и от съдържанието  е видно, че с тази заповед на началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН, Комисар Шемширов, е възложено да определя поименния състав на пробационните съвети по чл. 202, ал. 6 от ЗИНЗС; да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационните мерки на основание чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, както и да подписва изходящата кореспонденция създадена при обработването и приключването на служебните преписки образувани по молби, жалби, сигнали и други на лишени от свобода, служители, граждани и контролира дейността по приключване на преписките, свързани с посочената кореспонденция.

Не се установява обаче със Заповед № Л-1070/27.02.2020 г. на Главния директор на ГДИН на Началника отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН да е възложено да се произнася по съществото на отправено искане до Главния директор на ГДИН по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за преместване на лишен от свобода в друго място за изтърпяване на наказанието му. От горните следва, че по Молба вх. № М-110/08.02.2024 г. е налице произнасяне от некомпетентен орган, което обуславя нищожност на отказа, инкорпориран в Писмо изх. № ИЗ-2168/15.02.2024 г.

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост, като е безпротиворечиво възприето, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

Предвид изложеното, жалбата се явява основателна, като отказът, инкорпориран в писмото следва да бъде обявен за нищожен.

Преместването може да бъде разпоредено единствено от компетентния орган - Главния директор на ГДИН по аргумент от чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да му бъде изпратена за последващи действия с оглед изложеното по-горе със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА по жалба на Ю. Л. З., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, чрез адв. В. С. на Отказ Ю. Л. З. да бъде преместен в Затвора – София инкорпориран в Писмо изх. № 2168/15.02.2024 г. на Комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВР, ГДИН.

ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за ново произнасяне по Молба вх. № М-110/08.02.2024 г. на Ю. Л. З. да бъде преместен от ЗООТ „Пазарджик“ в ЗООТ „Казичене“ или в Затвора – София, 3-та група, при съобразяване с мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Решението е окончателно по аргумент от чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.