Определение по дело №413/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N 8 от 18.02.2010г., постановено по Г.д. N85/2008г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от И. Г. И., от Г.К., иск против "К. - 1" О., със седалище и адрес на управление в Г.К., П. № 6, представлявано от управителя И.Х.Х., за заплащане на сумата в размер на 5 480 лева, представляваща стойността на неизплатено възнаграждение по граждански договор № 1 от 01.05.2006г, считано от 01.10.2007г. до датата на предявяване на иска - 17.11.2008г, като неоснователен и недоказан и е отхвърлил предявения от И. Г. И. иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 441.00 лева върху сумата от 5 480 лева, за всяко забавено плащане, считано от 01.10.2007г. до датата на предявяване на иска - 17.11.2008г., като неоснователен и недоказан. С решението си съдът е осъдил И. Г. И. да заплати на "К. - 1" О., сумата в размер на 1 385. 95 лева, представляваща получено без правно основание възнаграждение за контрол на „К.-1" О. Г. К. за периода от 01.05.2007г. до 30.09.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 16. 12. 2008г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в полза на "К. - 1" О., Г.К..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят И. Г. И., от Г.К., който чрез пълномощника си го атакува изцяло. Сочи, че решението е неправилно и необосновано. Излага съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо което съдът да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск и да отхвърли предявения насрещен иск. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от адвокат-пълномощник. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата – „ К.-1" О. Г. К., чрез процесуалния си представител, я оспорва. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

И двете страни претендират деловодни разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Районен съд - К. е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. И. против "К. - 1" О., Г.К..

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен граждански договор, по силата на който дружеството му възложило, а той приел да изпълнява функциите на контрольор в последното. Сочи, че от м.октомври 2007г. не бил получавал възнаграждението си по договора, поради което претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати дължимото му се възнаграждение по процесния договор общо в размер на 5 480лв. за периода от м.октомври 2007г. до м. октомври 2008г. Претендира също мораторна лихва за всяко забавено плащане общо в размер на 441лв, както и законова лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по иска е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, а също е предявил и насрещен иск, с който претендира И. Г. И. да бъде осъден да заплати на "К. - 1" О., Г.К. сумата в размер на 1 385лв., която била получена от него без правно основание. Твърди се в насрещния иск, че сключеният между страните договор бил със срок на действие 1 година, и платените на И. И. суми като възнаграждение след този срок, а именно – след 01.05.2007г., били получени от него без правно основание. Претендира се и законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

В подкрепа на твърденията си страните сочат писмени доказателства, от които се установява, че на 01.05.2006г. "К. - 1" О., Г.К. и И. Г. И. сключили граждански договор № 1 от 01.05.2006г., по силата на който дружеството възложило, а И. И. приел да „следи за спазване на дружествения договор, за опазване имуществото на дружеството, да дава отчет пред общото събрание” – този договор страните приемат, че е договор за контрол, респ. за контрольор. В същия е посочено, че възложителят се задължава да изплаща на изпълнителя ежемесечно възнаграждение в размер на две минимални работни заплати за страната. В тази връзка са представени по делото и заверени копия на решения на общото събрание на "К. - 1" О., Г.К., видно от които е било взето решение, с което ищеца И. е бил избран за контрольор на дружеството за срок от 1 година, считано от 01.05.2006г., определено му е месечно възнаграждение от тази дата в размер на две минимални работни заплати за срок от една година; и с последното решение от 27.05.2007г. е определено месечно възнаграждение на контрольора на дружеството в размер на 2 минимални за страната работни заплати, считано от 01.01.2007г. до изтичане на мандата му на 30.04.2007г., както и освобождаването му от отговорност за дейността му като контрольор за периода от 01.05.2006г. до 31.12.2006г.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени в обстоятелствената част на атакуваното решение, поради което препраща към мотивите му, на осн.чл.272 от ГПК.

Страните не спорят, че процесният граждански договор, сключен между страните, е договор за поръчка, по силата на който "К. - 1" О., Г.К. е възложило на И. Г. И. да иþпълнява дейността на контрольор на дружеството за срок от една година, доколкото сключването на този договор е в изпълнение на взетото от общото събрание на дружеството решение за избор на контрольор.

Фактът, че след изтичане на едногодишния договор дружеството е продължило да заплаща на И. Г. И. възнаграждение до 30.09.2007г., което последният не оспорва, а напротив прави такива твърдения и в исковата си молба, не означава, че действието на договора, сключен между страните е продължено и след изтичането му. И това е така, тъй като се касае за граждански договор, който представлява съглашение между страните, което създава и урежда една правна връзка между тях; страните свободно са определили съдържанието му, и този договор има силата на закон за тях.

Окръжният съд намира, че волята на общото събрание на съдружниците в "К. - 1" О., Г.К. за избор на контрольор на дружеството за срока от една година, респ. срока на действие на договора, сключен между страните, е ясно изразена, и тя не може да се замени с никакви други действия, включително и с тези, с които е било продължено да му се плаща заплата до м.октомври 2007г., или пък същият е бил включван в комисии като контрольор или е била подадена тъжба срещу него, също в това му качество, след изтичането на срока по договора. Тези действия не превръщат срочния договор в безсрочен, тъй като няма формирана и изразена такава воля у възложителя - "К. - 1" О., Г.К..

На базата на така установената фактическа обстановка, предявените от И. Г. И. против "К. - 1" О., Г.К. обективно съединени искове да бъде осъдено дружеството да му заплати възнаграждение по процесния договор общо в размер на 5 480лв. за периода от м.октомври 2007г. до м. октомври 2008г., мораторна лихва за всяко забавено плащане общо в размер на 441лв, както и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По съображенията, изложени по-горе, основателен и доказан се явява насрещният иск, предявен от "К. - 1" О., Г.К. против И. Г. И., да бъде осъден последният да заплати на дружеството сумата в размер на 1 385лв., която е получена от него без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

Предвид изложеното, следва атакуваното решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, деловодни разноски за тази инстанция се следват в полза на въззиваемия "К. - 1" О., Г.К. в размер на 730лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника И. Г. И.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение N8 от 18.02.2010г., постановено по Г.д. N85/2008г. по описа на Крумовградския районен съд.

ОСЪЖДА И. Г. И., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г.К., Ж.,бл.З, В. А., да заплати на "К. - 1" О., със седалище и адрес на управление в Г.К., П. № 6, представлявано от управителя И.Х.Х., с ЕГН *, направените разноски за тази инстанция в размер на 730 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.