№ 322
гр. Русе, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500390 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
"А.П." ЕООД - в несъстоятелност, чрез постоянния синдик С. Б., е
обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
4405/2023г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск
за признаване за установено, че ответникът „А.2000Г.“ ЕООД му дължи сума в
размер на 5000 лв., представляваща наемна цена за месец февруари 2023г.
Изложени са подробни съображения за необоснованост на съдебния акт в
обжалваната част. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на
предявения иск за месец февруари 2023 г.
Ответникът по въззивната жалба „А.2000Г.“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адв. В. Д. – В. от САК в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал
отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
1
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На 01.02.2022 г. между страните по делото е сключен договор за наем, по
силата на който ищецът в качеството си на наемодател отдал под наем на
ответника – наемател, недвижими имоти, както следва: УПИ XVI-949,950 от
кв. 11 по плана на гр. София, местността „Н.О. И С.Ж.Т.“, кад. лист № 218,
219, с адрес на имота: гр. София, СО – район ***, с площ от 2484 кв.м., заедно
с построената в имота сграда с идентификатор *** по КККР на АГКК,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 1191
кв.м, брой етажи 3 с предназначение: промишлена сграда, подробно описани в
приложения по делото договор за наем от 01.02.2022 г. Съгласно раздел IV, т.
4.1. и т. 4.2. от договора срокът на същия е една година и започва да тече от
деня на подписването му – 01.02.2022 г., а продължаването на срока се
извършва само изрично, в писмена форма, като продълженият срок не може да
бъде по-дълъг от една година. Съгласно раздел V, т. 5 наемателят е длъжен да
заплаща месечна наемна цена в размер на 5000 лв.
На ответника е изпратено Уведомление от ищеца, връчено на 12.06.2023 г.
чрез ЧСИ, за прекратяване на наемния договор, считано от датата на
уведомяване, поради неплащане на част от дължимите месечни вноски в общ
размер на 15 000 лв.
Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на „А.2000Г.“
ЕООД, ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3130/2023
г. по описа на РС–Русе. Против издадената по делото Заповед било подадено
възражение, съответно в срок предявен и искът по чл. 422 от ГПК.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за периода от датата на сключване
на Договор за наем от 01.02.2022 г. до 30.05.2023 г. от наемателя била
заплатена на наемодателя дължимата наемна цена за месеците от февруари от
2022 г. до октомври 2022 г. включително, а след 30.05.2023 г. била заплатена и
дължимата наемна цена за периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г.
включително. В периода от 15.06.2023 г. (датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК) до 14.09.2023
г. били заплатени дължимите наеми за месеците: ноември 2022 г., декември
2022 г. и януари 2023 г.
При тези установени факти правилно районният съд е приел, че всички
задължения за наемни вноски по процесния договор, макар и след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, са изпълнени. Правилни са и изводите на съда,
че след като процесният договор за наем е бил със срок 1 година и
продължаването му е следвало да извърши само изрично в писмена форма,
предвид липсата на представени по делото доказателства, че срокът на
процесният договор е бил продължен в описаната в договора форма, същият
следва да се счита за прекратен на 01.02.2023 г., поради което ответникът не
дължи на ищеца наемна цена за м. февруари 2023 г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съдът е следвало да
2
съобрази разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, ако след
изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок.
От съдържанието на клаузите на представения договор за наем (раздел IV,
т. 4.2.) е видно, че страните са дерогирали изрично приложението на
диспозитивната норма на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Един от белезите, съдържащи
се в разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД, определящи договора за наем на вещи, е
временният характер на предоставеното ползване на вещите.
Продължителността на ползването може да бъде изрично уговорена от
страните, при което с изтичането на срока договорът се прекратява.
Предвиденото в чл. 236, ал. 1 от ЗЗД продължаване за неопределен срок на
договора за наем, ако след изтичането на уговорения срок използването на
вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, не е
приложимо в случаите, в които страните изрично са изключили приложението
на посочената разпоредба за мълчаливо подновяване на срока на договора,
както е в настоящия случай - в рамките на договорната свобода страните са се
отклонили от диспозитивната норма на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
При настъпването на последиците на прекратяване действието на
договора за наем, не се дължи и наемната цена за последващ период. При
последващо оставане на наетата вещ в държане на наемателя по вече
прекратеното наемно отношение се създава друга облигационна връзка и
евентуално основание за отговорност на последния, различно от това на
прекратилия действието наемен договор, на което е основана процесната
искова претенция (Решение № 25 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 426/2019
г., II т. о., ТК).
Предвид изложеното, районният съд правилно е отхвърлил претенцията
за незаплатена наемна цена за м. 02.2023 г.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се
потвърди в обжалваната част. Решението в останалата част, като необжалвано,
е влязло в сила.
В тежест на жалбоподателя са направените от ответната страна разноски
за въззивното производство, но тъй като не са представени доказателства за
сторени такива, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/25.02.2024 г. , постановено по гр. д. №
4405/2023 г. на Русенския районен съд, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4