Р Е Ш
Е Н И Е
27.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
14 януари 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза
Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1227 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
К.Д.Й., с ЕГН **********,***, е предявил жалба против Наказателно постановление
(НП) № 6292/13.08.2019 г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.
София, с което му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 3 500.00
(три хиляди и петстотин) лв., на основание чл. 53, ал.1 от Закон за пътищата
(ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ във вр. с чл. 37, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез ю.к. Лазароваа изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.
Дупнишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.07.2019 г. в 11:35 ч., на път I-1, км. 322+300 дясно, на 300 м. след отклонение за с. Дяково, в посока гр. Перник- гр. Дупница, актосъставителят С.П., на длъжност „ гл. инспектор“ при АПИ, гр. София и свидетелят при констатиране на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – Г.К., установили, че жалбоподателят К.Д.Й. управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси марка „МАН“, модел „ТГА4.400ББ“, с рег. № СА 4624 КМ , като при извършената проверка направили измерване, при което е констатирано че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: При измереното разстояние между осите 1.41 м. , сумата от натоварването на ос на двойно задвижващата ос на МПС е 37,490 т, при допустимо максимално натоварване от 18 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство електронна везна DFW-KR с № 118873 и ролетка 1305/18 (5м.) ППС превозва трошен камък.
Приложени са: разписка от 18.07.2019 г. подписана от жалбоподателя, в която последният отбелязал, че е получил препис от АУАН, както и че е управлявал тежко ППС по маршрут път I-1, км. 322+300 дясно, разклон Дяково-Дупница, кантарна бележка от 18.07.2019 г., товарителница № 0004957 от 18.07.2019 г., трудов договор, пътен лист № 173109 от 18.07.2019 г. В разписката е отбелязано, становище на актосъставителя, че след съставяне на акта не са спазени условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Прието е, че е нарушен чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 на МРРБ.
Административнонаказващия
орган е възприел същата фактическа обстановка и правна квалификация, като е
допълнил, че водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС, като същият е следвало да
провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишава
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност за
специално ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго
определен маршрут и се заплащат пътни такси. АНО е възприел като утежняващо
вината обстоятелство, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след съставяне на
АУАН, като е продължил движението на ППС след въведената забрана – нарушение
на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП.
Като доказателство по делото са приложени още:
Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване№ 06.07.4603; Приложение
към удостоверение за признаване на одобрен тип № 06.07.4603; Протокол за
проведено обучение; Сертификат за съответствие; Заявление за последваща
периодична проверка на средства за измерване, подлежащи на метрологичен контрол
на ел. везна, като същата е минала на успешна последваща проверка на 29.03.2019г.,
валидна до 03.2020 г.; Свидетелство за калибриране на средство за
измерване ролетка идентификационен номер
Р 05, с дата на калибриране 17.09.2015 г.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя
и свидетеля по акта, показанията на които са последователни и взаимодопълващи в
подкрепа на установената и описана в АУАН фактическа обстановка.
Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства.
Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство, прави следните изводи:
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
На първо място не е спазена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, като в издаденото наказателно постановление липсва пълно описание на нарушението.
От съдържанието на АУАН и наказателното постановление не е видно как точно е установено, че за съответното ППС няма издадено разрешение или че не е платена такса, като правният извод, че липсват такива, не компенсира факта, непредставянето на разрешение в момента на проверката не води до единственият възможен извод, че разрешение не е било издадено или че не е платена дължимата такса. В тази връзка не е ясно какви са характеристиките на пътя, дали е част от републиканската пътна мрежа или е част от общинска пътна мрежа.
В наказателното постановление нарушението е описано че „К.Й. осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено реда на раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата“. Като законова разпоредба, която е била нарушена, е посочена чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата, според която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Във фактическото описание на нарушението не е включено, че движението на тежкото пътно превозно средство е за дейност от специално ползване на пътищата. Това обстоятелство е част от състава на нарушението и е абсолютна предпоставка за него, тъй като по силата на ал. 1 на чл. 26 от Закона за пътищата такова изискване липсва. Определението за специално ползване на пътищата се съдържа в § 1, т. 8 на Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата. Непосочването на част от фактическия състав на престъплението е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере точно в какво се обвинява, за да организира адекватно защитата си. Отделно от това, в приложимата санкционна норма на Закона за пътищата, включително и в легалната дефиниция за „специалното ползване на пътищата“ - § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, е употребен съюзът „и“ – „извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Стриктното прилагане на разпоредбата предпоставя кумулативно наличие и на двата елемента, определящи характеристиките на превозното средство – „извънгабаритни и тежки ППС“. Затова и съставомерността на конкретното деяние не може да се обуславя от административно-наказващият орган само с наличието на единия от тях – „тежко пътно превозно средство“, както е в процесния случай. Разширително тълкуване на норми на санкционното право - наказателното и административно-наказателното право, е недопустимо. В конкретния случай се установява, че наказващият орган се е позовал на обстоятелството, че четириосното МПС е тежко ППС, но нито е твърдял, нито пък е доказал ППС да е същевременно и извънгабаритно по смисъла на чл. 5 и § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с оглед на което посоченото деяние се явява несъставомерно. Само на това основание наказателното постановление като издадено в нарушение на приложимата санкционна норма подлежи на отмяна.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата визира максимално допустимото натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1, разграничавайки категориите пътища (за всички или само за част от тях), в зависимост от това, дали ППС е с пневматично или признато за еквивалентно окачване или без такова, но в АУАН и наказателното постановление изобщо не е посочено каква е максимално допустимата маса на провереното МПС и с какво окачване е същото.
На следващо място, съгласно Закона за пътищата дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Неправилно обаче административно-наказващият орган за това нарушение е ангажирал отговорността на жалбоподателя. При буквално тълкуване на визираната за нарушена норма на Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на въпроса чия административно-наказателна отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на последното прави съставомерно нарушението на визираната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. Жалбоподателят не е собственик, не е и превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в Закона за пътищата и гласи: „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Жалбоподателят като водач на автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен), няма задължение, а и право, за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, респективно да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе, последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС или на извършващите превозите. В процесния случай жалбоподателят не попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено във вина на водача. На следващо място, видно от доказателствата, жалбоподателят работи като шофьор при превозвача и извършва превоз на товар. Обективните елементи на вмененото му нарушение включват движение на тежък/извънгабаритен товарен автомобил без съответното разрешение, като в чл. 15, ал. 3 от Наредбата са определени лицата, които са задължени да подадат заявление за издаване на съответното разрешение. В чл. 26, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата не е изрично посочено, че това задължение е вменено на водачите на ППС, поради което съдът намира, че адресат на това задължение се явява собственикът или превозвачът, в зависимост от това, от чие име се извършва превоза. Горното следва от разпоредбата на чл. 11 от Наредбата, която визира същите като лица, които носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Те са длъжни да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява и т. н. С оглед на горното нарушението е несъставомерно от субективна страна. Субекти на установеното нарушение по чл. 26 от Закона за пътищата могат да бъдат собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива ППС. След като в случая е било безспорно установено, че жалбоподателят е водач на ППС, а не е собственик или лице извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Нещо повече, за да бъде осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест на наказващия орган е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на ППС, ако се приеме, че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че превозва тежък товар и за това не е имало издадено разрешение. Доказателства в този смисъл не са представени по делото, поради което и не е налице субективният елемент на твърдяното административно нарушение. Управлението на автомобила без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране отговорността на водача по визирания в наказателното постановление текст. Установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица - собственик на ППС-то или на лицето, извършващо превози, какъвто жалбоподателят със сигурност не е (в този смисъл Решение № 260/24.04.2018 г. по КАНД № 214/2018 г. на Административен съд-Плевен, Решение № 236/04.12.2017 г. по КАНД № 210/2017 г. на Административен съд-Габрово).
Според състава на чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП, който е посочен от наказващият орган, се наказват с
глоба физически лица, които извършват, респ. наредят да се извършват следните
дейности, а именно: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
По принцип субект на това нарушение е физическо лице, като не се изисква
особено негово качество, като например да бъде водач на ППС или МПС в първата
алтернативно предложена диспозиция, като изпълнителното деяние на втората
предвидена диспозиция е волевото поведение на субекта, който нарежда – очевидно
на подчинен му по различни причини друг субект – да извърши именно такива
дейности. Извън това обективната страна на това нарушение изисква самите
дейности да съставляват движение на ППС, което следва да е едновременно и
тежко, и извънгабаритно. Изнвънгабаритните средства винаги включват в понятието
си тежкото ППС – арг. от § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. При това положение е
следвало в обстоятелствената част на постановлението да се посочи изрично, че
става въпрос за извършено от жалбоподателя деяние в качеството му на пряк
извършител на дейността движение на извънгабаритно и едновременно тежко ППС без
конкретно разрешение от конкретна администрация, която разрешава такова
движение на самото ППС в обхвата на конкретния път, под които факти и
констатации би се субсумирал приложения от наказващият орган състав. Процесното постановление не съдържа тези изисквания
от формална страна – арг. от чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН.
Според обстоятелствената му част жалбоподателят управлява МПС с четири оси с две
управляеми оси, което – предвид
направените и неоспорени измервания – се явява извънгабаритно по смисъла на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
(Наредбата за лаконичност). Посочено е, че не било представено валидно
разрешително или квитанция за пътна такса по смисъла на същата Наредба. Това е
квалифицирано като нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП. Именно тази квалификация на
наказващият орган е неправилна и компрометира правото на защита на жалбоподателя.
Всъщност при това описание на противоправното поведение от наказващият орган се
поддържа, че водачът нарушава императивната забрана на тази именно разпоредба
на ЗП. Очевидно е, че наказващият орган визира някое от разрешенията, които са
предвидени в чл. 26, ал. 3 от закона, тъй като те биха били относими към
дейностите от специалното ползване на пътя.
Задължението по чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП обаче касае ползването на пътя
единствено за целите на специалното му ползване по смисъла на § 1, т. 8 от ДР
на закона. Съответно забраната се отнася до случай, когато единствено за целите
на това специално ползване в обхвата на пътя се движат извънгабаритни и тежки
ППС. Според разпоредбата на § 1, т. 8 от
ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата
за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица.“ Внимателният анализ на нормата сочи, че
специалното ползване не е самото движение по пътя, а използването му или за
превозване на тежки/извънгабаритни товари или ползването, употребата му за
определени конкретни дейности, които не представляват във функционален аспект
превоз. Логиката на закона е, че именно това превозване прави съответното ППС
тежко или извънгабаритно. Т. е. движението по пътя, което има предвид нормата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ касае не движение на ППС, което е
извънгабаритно или тежко по смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата, а превозването
от страна на ППС на тежък или извънгабаритен товар, което превозване води до
превръщането на превозващото такъв товар ППС в извънгабаритно.
На тази плоскост следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на такова нарушение, което представлява управление на тежко или извънгабаритно ППС, което не превозва тежък/извънгабаритен товар, и е относимо именно към физическо лице – водач на това извънгабаритно и тежко ППС, се извежда и от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата. При това именно такова изпълнително деяние - което не винаги изисква субекта му да е конкретният водач на съответното ППС - е предвидено в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Този конкретен състав обаче не предвижда в признаците си посочване на нарушена правна норма от същия закон, тъй като самият той съдържа всички съставомерни признаци.
Изложените по-горе несъответствия между обстоятелствената част на наказателното постановление досежно квалифицирането на поведението на водача като нарушаване на неприложима към съответният административно наказателен състав правна норма е израз на неспазена от наказващият орган форма на наказателното постановление, при което несъобразяването на това нарушение от страна на съда е форма на неправилно приложен закон.
Следва да се отбележи, че не случайно в Наредбата, в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от нея е предвидено спирането и проверките в хипотезите на т. 1 от разпоредбата да се правят съвместно с органите от МВР, тъй като при констатирането на конкретно поведение е възможно да се установи наличен състав на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, когато не става въпрос за специално ползване на пътя, изискващо определено разрешение и нарушението е извършено от самия водач и обратното. Тази възможност е предвидена както с оглед различните нарушения, предвидени в ЗДвП и ЗП, така и с оглед компетентността на актосъставителите при констатирането им – арг. от чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 56, ал. 2 от ЗП.
Във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че
измервателните уреди ползвани от контролните органи при проверката са били от
неодобрен тип и негодни такива без да са преминали надлежни технически проверки
съгласно Закона за измерванията в хода на съдебното следствие са представени от
наказващия орган писмени документи установяващи, че измервателните средства са
калибрирани и проверени, видно от които електронната везна е калибрирана и
проверена от „Либра Инженеринг“
ООД“ на 20.07.2013 г., с последваща проверка, извършена на 29.03.2019 г. за
срок от една година, като от представеното заявление, приложено на л. 50 от
делото не става ясно, тъй като не се чете кое е оправомощеното лице да извършва
такава последваща поверка. В тази връзка съдът следва да посочи, че
съгласно чл. 38 от Закона за измерванията първоначалните и последващи проверки
на средствата за измерване се извършват от Български институт
по метрология или от лица, оправомощени
от Председателя на Държавната агенция по
метрологичен и технически надзор. За тези лица се води публичен регистър,
който е достъпен и на интернет страницата на Държавната агенция по метрологичен
и технически надзор, рубрика „Регистри“. Като относно нечетливото заявление за
последваща периодична проверка на средства за измерване не може да се извърши
такава проверка.
АНО не е представил надлежни и безспорни доказателства, че електронната везна DFW-KR, с която е извършено измерването на натоварването на осите на ППС, е от одобрен тип от БИМ (липсва удостоверение от БИМ за признаване на одобрен тип средство за измерване, от което да е видно, че процесната везна е признат и одобрен тип средство за измерване от БИМ или от председателя на ДАМТН, съгл. чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗИ и чл. 32, ал. 2 от ЗИ, със съответен срок за валидност), че е преминала надлежна последваща проверка и че е била със знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Действително, съгласно §5а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол не подлежат на одобряване везните с автоматично действие от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В настоящия случай не се установи от доказателствата по делото, дали измервателен уред DFW-KR с № 118873 е везна с автоматично действие и дали спрямо нея намира приложение разпоредбата на §5а от горецитираната наредба. Напротив, събраха се доказателства, че процесната везна е с неавтоматично действие, а това е и служебно известно на съда от дела със същия предмет. Съгласно заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН за периодичността на последващите проверки, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 82 от 05.10.3018), везните с неавтоматично действие биват клас I, II, III и IV и са с различна периодичност на последващи проверки. Поради липса на посочване в АУАН и НП на вида на везната и респ. на нейния клас, лишава съда, този път от възможността, да изследва въпроса за периодичността на последващите проверки. Следователно няма как да се приема, че измерването е извършено с годно техническо средство и че по категоричен начин е установено, че управляваното от жалбоподателя ППС, е претоварено.
Анализът на представените и описани по-горе документи води до следните изводи: Удостоверението за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, касае везна с неавтоматично действие, тип DFW. В НП обаче е записано, че процесното измерване е извършено с „ел. везна DFW-KR“, тоест с различен тип везна от одобрения тип от БИМ. Отделно от това, видно от удостоверението за одобрен тип е, че то е с валидност до 20.07.2013 г. В удостоверението е записано, че неразделна част от него е приложение. Такова приложение не е представено от въззиваемата страна. Заявлението за последваща периодична проверка на електронна везна DFW-KR е нечетливо относно датата на входящия номер и адресата до когото е подадено заявлението и от когото се иска да извърши последваща периодична проверка; от таблицата, наименувана „Регистрация на извършените последващи проверки“, не може да се направи извод за какво средство за измерване става въпрос. Липсва институционален печат и отбелязване от името на кое лице е съставен документа, както и длъжността на лицата, извършили проверките, на които ръкописно са изписани само фамилните имена, поради което намирам, че не следва да се кредитира твърдение на въззиваемата страна за това, че същият документ касае въпросната везна, посочена в представеното ксерокопие на Заявление за последваща проверка на електронна везна и че последващите проверки са извършени от оторизирани лица, респ. от оторизирана лаборатория. Средството за измерване подлежи на контрол по реда на глава четвърта по ЗИ, който се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗИ, поради което не може да се направи несъмнен извод за това, че въпросната везна е преминала такава проверка. Също така следва да се подчертае, че в същото Заявление за последваща проверка се сочи, че везната е с метрологични характеристики - обхват: 20 000 кг. От представената от АНО кантарна бележка е видно, че е била измерена общата маса на ППС - 39345 кг. По този начин не може да се установи по категоричен начин дали със същата везна (с обхват до 20 000 кг.) е било възможно да се извърши измерването на общата маса на автомобила, която е 39 345 кг. Не са представени доказателства, касаещи техническите характеристики на използваното при проверката средство за измерване, включително технически паспорт и удостоверение за съответствие.Предвид горепосоченото може да се направи извода, че използваното при измерването на ППС техническо средство, а именно везна електронна тип DFW-KR, не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, поради което и не може да се приеме, че измерените стойности са верни (в тази връзка е представена експедиционна бележка, от която е видно че се касае за други стойности, които разколебават обвинителната теза на АНО, комуто лежи тежестта на доказване в административно-наказателното производство, тъй като АУАН не се ползва с присъща доказателствена сила). В АУАН и НП е записано, че измерването на разстоянието между осите на процесното МПС е извършено с ролетка 1305/18 (5 м.).Доказателства за одобрен тип от БИМ и калибриране на ролетката изобщо липсват. Член 2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИПМК) гласи, че оправомощаване на лица за проверка се извършва само за средства за измерване, определени в приложение № 1, както и за проверка на компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към тези средства за измерване. Съгласно ал. 2 на същия член средствата за измерване, които подлежат на контрол и не са посочени в приложение № 1, се проверяват от БИМ. Списъкът на средствата за измерване, за проверката, на които се оправомощават лица в Приложение № 1 към Наредбата не включва материални мерки, в случая за дължина. В настоящия случай използваната за установяване на нарушението мярка за дължина не е подлежала на проверка и от оправомощено от Председателя на ДАМТН лице, но е подлежала на заявяване и проверка, която е следвало да бъде извършена от БИМ. Такава проверка се извършва от БИМ или от упълномощени лаборатории и се издават свидетелства за калибриране на материалните мерки за дължина. Безспорно използваната материална мярка, в случая за дължина, подлежи на метрологичен контрол на основание чл. 23 и сл. ЗИ, във вр. с чл. 2 и сл. от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, който следва да бъде осъществен от БИМ (чл. 2 от НРОЛПСИПМК), като доказателства за такава проверка не са представени. Видът и годността на средствата за измерване не са предмет на регулиране на Закона за пътищата, а на Закона за измерванията (срв. чл. 35, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол), тъй като техническите средства, макар и неиндивидуализирани в пълнота от актосъставителя и АНО, са „средство за измерване” по легалната дефиниция на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ. Контролът върху тези средства се осъществява по реда на Глава ІV от ЗИ и обстоятелството за извършена последваща проверка по чл. 43 от ЗИ върху процесното техническо средство не се установява надлежно. Това е така и защото по силата на чл. 38 от Закона за измерванията, първоначалните и последващите проверки на средствата за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Спрямо процесните технически средства не е извършен такъв контрол. Процесният уред - електронна везна DFW-KR, е индивидуализиран по модел и фабричен номер, но е без номер на вписване в държавния регистър . Считам, че уредът е негодно техническо средство за измерване, а самото измерване не е извършено по установения ред. В делото е приложено ксерокопие от кантарна бележка, в която липсва посочване къде и с какво техническо средство е сторено измерването на тежината на ППС. Посочените непълноти в кантарната бележка компрометират доказателствената ѝ сила.
Съгласно чл. 26, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за измерванията контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка. Първоначалната и последващата проверка на
средствата за измерване е регламентирана в раздел III на ЗИ. Последващата
проверка на средства за измерване, които са вече в употреба (какъвто
най-вероятно е процесния случай) е уредена в чл. 43 от ЗИ. Съгласно ал. 1 на
цитираната разпоредба, последваща проверка се извършва на средствата за
измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, а
съгласно ал. 3 периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която
се обнародва в “Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията. Същевременно чл. 44, т. 3 и т. 4 от ЗИ, вменява в задължение на
лицата, използващи средства за измерване, да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, както и да не използват средства за измерване
без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. За неизпълнение
задълженията по чл. 44 от този закон е предвидена специална
административнонаказателна отговорност в чл. 85 от ЗИ. Не са представени заявления за периодична проверка по чл. 842,
ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, както и знак - марка за последваща проверка на средствата за измерване
Приложение 52 по см. на чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол.
АНО не е представил удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване и съответното приложение към него, както и технически паспорт на „ел. везна DFW-KR“, от което да е видно, че процесната везна е признат и одобрен тип средство за измерване от БИМ или от председателя на ДАМТН (съгл. чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗИ и чл. 32, ал. 2 от ЗИ), със съответен срок за валидност. БИМ или от председателя на ДАМТН са органите, които издават Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и включват средството под номер в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на БИМ (срв. чл. 34, ал. 1 от ЗИ и чл. 832 от Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол).
Предвид
посоченото не може да се направи извода, че използваното при измерването на ППС
техническо средство, а именно ролетка и ел. везна отговарят на изискванията на
Закона за измерванията, поради което и не може да се приеме, че измерените с
тях стойности са верни (в тази връзка следва да се подчертае, че е разколебана обвинителната
теза на АНО, комуто лежи тежестта на доказване в административнонаказателното
производство, тъй като АУАН не се ползва с присъща доказателствена сила).
Предвид констатираното от съда обстоятелство, а именно, че
използвания измервателен уред, посредством който е установено нарушението не
отговаря на изискванията на ЗИ за първоначална проверка, съдът намира, че
вмененото нарушение на жалбоподателя се явява недоказано по категоричен начин,
поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от
изложеното и основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 6292/13.08.2019 г., издадено
от Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура”- гр. София, с което на
К.Д.Й., с ЕГН **********,***, му е наложена
административна санкция – „глоба“ в размер на 3 500.00 (три хиляди и петстотин)
лв., на основание чл. 53, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП) за извършено нарушение
на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване и протест, в
14-дневен срок, считано от датата на връчването на страните, пред Кюстендилски
административен съд на основанията предвидени в НПК и по реда на гл. ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: