Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
гр.***, 12.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 16.04.2015
год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдия *** гр.д.
№ 2757/2015 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба с вх.№ АУ-10-419/06.03.2015г., подадена от Й.Т.Й. с ЕГН **********,***,
срещу Решение №153/20.06.2007г. на ОСЗ гр. ***, поправено с решение с Решение №
1830/16.02.2015г. на ОСЗ ***, офис ***, в частта, с която е отказано възстановяването
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на част от нива, находяща се
в землището на гр.***, ***, заявена с пореден номер 2 от заявлението,
представляваща имот №754 по земеустройствения план от 1995г. за разликата над
възстановените 1.947 дка до заявените 2.500 дка.
Жалбоподателят твърди, че с Решение
№1/26.11.1992г. на ОСЗ, гр.*** офис *** му е признато право на собственост на
нива с площ от 2.500 дка, находяща се в землището на гр.***, ***, представляваща
имот с №754 по плана от 1995г. С Решение №153/20.06.2007г. административният
орган повторно се е произнесъл по същото заявление и му е възстановено правото
на собственост само върху 1.947 дка, без да е налице произнасяне дали се
възстановява или се отказва разликата до първоначално признатата площ от 2.500
дка. С решение № 1830/16.02.2015г. на ОСЗ ***, офис *** се допълва Решение
№153/20.06.2007г. на основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ. Твърди, че не е налице явна
фактическа грешка, както и нови обстоятелства или доказателства, които да
обосновават постановяването на последващи решения. Отправеното до съда искане е
за прогласяване на Решение №153/20.06.2007г., поправено с Решение №
1830/16.02.2015г. на ОСЗ ***, офис ***, за нищожни.
Ответната
страна, редовно уведомена за инициираното съдебно производство, не изразява
становище по съществото на спора.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
С Решение
№1/26.11.1992г. на ОСЗ, гр.***, офис *** на Й.Т.Й. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния
имот: нива от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.***, ***,
заявен с пореден номер 2 от заявлението.
С Решение
№153/20.06.2007г. на ОСЗ, гр. *** на Й.Т.Й. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот:
нива от 1.947 дка, пета категория, ***, представляваща имот №754 по картата на
землището. Неразделна част от решението представлява приложената към него
заверена скица на имота.
С Решение №
1830/16.02.2015г. на ОСЗ ***, офис ***, издадено на основание чл.14, ал.6 от
ЗСПЗЗ, е допълнено Решение №153/20.06.2007г., като е признато правото на
собственост на Й.Т.Й. върху нива от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в
землището на гр.***, ***, представляваща имот №754 по земеустройствения план от
1995г., заявен с пореден номер 2 от заявлението, като е възстановено правото на
собственост върху нива от 1.947 дка и е отказано възстановяването на площ от
0.263 дка, поради попадането на частта в територия по параграф 4 и улична
регулация с право на обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и на площ от 0.290
дка, представляваща разлика до заявената площ от 2.500 дка, без право на
обезщетение, тъй като графично изчислен имотът е с площ от 2.210 съгласно
представеното кадастрално заснемане.
Препис от Решение
№ 1830/16.02.2015г. на ОСЗ ***, офис *** е връчено на жалбоподателя на
20.02.2015г., видно от представената обратна разписка.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира следното:
Решенията на общинските служби по земеделие са индивидуални административни
актове, независимо дали с тях се признават права на собственост и възстановяват
в съществуващи стари реални граници, съответно се възстановяват земеделски
имоти с план за земеразделяне или се отказва възстановяването им. След
постановяването на индивидуалния административен акт, той не може да се отменя
или изменя от органа, с изключение на изчерпателно определени в ЗСПЗЗ случаи
(чл. 14, ал.6, 7 и 7а): наличие на явна фактическа грешка; откриване на
нарушения на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, на нови обстоятелства, нови писмени
доказателства от съществено значение за постановяване на решението по 14, ал.1.
В
последните случаи, по искане на министъра на земеделието и храните или по
искане на заинтересуваните лица ОСЗ може да измени решението в срок до 1 година
от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не
по-късно от 2 години от постановяването на решението по чл. 14, ал.1,
т.1 от ЗСПЗЗ (като този ред не се прилага, когато за същите земи има
влязло в сила съдебно решение). Заинтересуваните лица също имат право при
условията и по реда на ал.7 от ЗСПЗЗ да поискат от ОСЗ да промени лицата, в
чиято полза или вреда е издадено решението й.
От приетата по делото административна преписка по заявление вх. №
2080/03.08.1992 г. се установява, че повторно издадените решения не са
постановени във връзка с някое от посочените по-горе изключения.
Според правната доктрина и трайно установената съдебна практика, очевидната
фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска,
действителна воля на административния орган и нейното външно изразяване, обективирано в писмения текст на акта. Грешките, които
издателят е допуснал при формирането на своята воля, не са очевидни технически
и не подлежат на поправяне от негова страна. В конкретния случай в Решение № 1/26.11.1992г. не е допусната "очевидна фактическа грешка" по смисъла на чл. 62, ал.2
от АПК, която да подлежи на поправка от органа, който го е издал. С първоначалния
си акт № 1/26.11.1992г. ОСЗ е възстановила заявения имот с
пълната претендирана площ и в рамките на
производството за поправка на явна фактическа грешка не е допустимо да се изменя
смисъла на вече издадения акт. От друга страна не би могло да се приеме, че
решение № 1/26.11.1992г. е подлежало на изменение по реда
на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като в случая не е налице нито една от предвидените
в тази разпоредба хипотези. По делото нито се твърди, нито се доказа откриването на нарушения на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, на нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на
решението. Същевременно решение №153/20.06.2007г. е издадено, след като
са били изтекли предвидените в ал.7 преклузивни
срокове.
Следователно последващото решение №153/20.06.2007г. на ОСЗ гр. ***, поправено с
решение №1830/16.02.2015г. на ОСЗ гр.***, офис ***, се явява нищожно поради изчерпана материална компетентност. Органът по
поземлената собственост не може да откаже възстановяването на земи, след като
веднъж е признал правото на възстановяване по конкретен ред. С оглед изложеното
съдът счита, че повторно постановените решения са издадени при самосезиране на ответната страна и при незачитане на
стабилитета на предходното решение, поради което същите следва да бъдат
прогласени за нищожни в отхвърлителната им част,
доколкото само в тази част е налице интерес от обжалването.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение
№153 от 20.06.2007г. на ОСЗ, гр. ***, поправено по реда на чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ
с Решение № 1830 от 16.02.2015г. на ОСЗ ***, офис ***, постановено по заявление
№2080 от 03.08.1992г. на Й.Т.Й., в частта, с която е отказано възстановяването
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на част от нива, находяща се
в землището на гр.***, ***, заявена с пореден номер 2 от заявлението,
представляваща имот №754 по земеустройствения план от 1995г., за разликата над
възстановените 1.947 дка до заявените 2.500 дка.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-*** в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: