НЧХД №   2496/2009 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от В.С.Н. ***, с която е повдигнато обвинение против подсъдимите И.В.А. и П.А.М.,*** престъпление по чл.130 ал.1 от НК, извършено в съучастие за това, че  на  29.08.2009 год. в гр.Пазарджик, около 22.00 – 22.30 часа, на ул. „Д” № **, са му причинили, лека телесна повреда.

          В съдебно заседание, тъжителят се явява лично и с повереник, чрез който  поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130 от НК, като изрично конкретизира в първото по делото заседание, че желае да ангажира наказателна отговорност само за това престъпление, а не и за такова по чл.146 от НК, независимо че в тъжбата са описани факти, сочещи на този престъпен състав.  Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите  и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признават за виновни по обвинението, като дават обяснения по същото. Чрез повереника си, а подс.М. и лично, пледират за оправдателна присъда.

          Солидарно против подсъдимите е предявен граждански иск от пострадалия Н. за сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

С протоколно определение гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Частният тъжител В.Н. и подс.П.М. са съседи, живеещи в етажната собственост на ул. „Д” № 12, съответно на ет.4  и  на  ет.3. Подс.И.А. към инкриминираната дата се бил завърнал от Англия, където работил. Заедно със съпругата си – дъщерята на подс.М.,***ст на дядото на неговата съпруга и баща на подс.М. – св.А М., който апартамент също бил на третия етаж.    

          На 29.08.2009 година, между 22.00 и 22.30 часа, тъжителят В.Н. заедно с жената, с която се намира във фактическото съжителство – св.И Л, се прибрали с лекият си автомобил пред техния дом. Установили, че не могат да приберат автомобила в гаража си, т.к. пред него бил паркиран джипа, управляван от подс.И.А..  По този повод св.И Л се качила до апартамента на св.А М., като го помолила да каже на зет си /подс.А./  да слезе и да премести колата си. След това св.Л се качила в апартамента си на четвъртия етаж. Не след дълго подс.А. слязъл пред входа и преместил своя автомобил, а тъжителят Н. прибрал колата си в гаража. Още  пред входа между двамата възникнало  словесно  пререкание. Тъжителят  имал  претенции  към А. да се съобразява с него и да не паркира пред гаража му. Дори казал на св.А М., който също бил слязъл пред входа, да обърне внимание на своите хора да не паркират пред гаража му. А. пък от своя страна отвръщал към тъжителя, като му заявявал, че няма да се занимава и съобразява  само с него. Подсъдимият А. и тъжителят Н. се качили в асансьора, където продължили да се саморазправят. Когато асансьорът пристигнал на третия етаж  подс.А. изблъскал Н. на стълбищната площадка, излязъл от асансьора  и  на висок глас започнал да нарича  тъжителя с различни обидни изрази и да го заплашва. В един момент при двамата се появил  подс.П.М., който бил в своя апартамент, чул скандалните викове и излязъл. Той хванал тъжителят Н. за ръцете и ги извил отзад зад гърба му, като  привел  тялото му леко надолу  и в това положение започнал да го държи.  Подс.А. от своя страна, намирайки се пред тялото на тъжителя започнал да му нанася удари с юмруци в областта на главата и лицето.  Св.И Л чула  шумовете от долния етаж и се запътила да види какво се случва.  Когато слязла на площадката на третия етаж тя видяла  В.Н., който бил превит с тялото надолу. Ръцете ми били държани от подсъдимия М., а подс.А. му нанасял удари по главата. Св.Л се развикала към двамата да не бият Н. и се насочила към него като протегнала ръцете се над главата му. В този момент тя получила удар с ръка от подс.А., който попаднал в  областта на устата й. В резултат  на  удара по св.Л било предизвикано кръвотечение от устните й, което стъписало подс.А..  Св.Л се отдръпнала назад и казала, че ще извика полиция. В този момент от долния етаж се чул гласа на съседката – св.И Л и св.И Л започнала да я вика да се качи при тях, за да види какво се случва. Подс.М. пуснал тъжителя Н. и той отишъл при св.Л, като започнал да набира по мобилния си телефон с цел да сигнализира полицейските служители в РУ на МВР Пазарджик.

          Междувременно св.И Л се качила на площадката на третия етаж и станала свидетел само на  обидни словесни  изрази  отправяни от подсъдимите към тъжителя. Тя възприела следите от кръв и телесните увреждания по лицата на Н. и Л, след което  направила забележка на подс.П.М.,  като го укорила за постъпката му.  В един момент подс.м. посегнал с ръка към Н., очевидно с намерение да го удари, но св.И Л го хванала за ръката и  строго му заявила да се отдръпне назад. Подс.М. се съобразил с желанието на Л, но подс.А. продължавал да обикаля нервно около Н. и да го обижда с различни изрази, сред които боклук, селянин и др. подобни. По този повод св.И Л хванала за дрехите подс.А., някъде около гърдите и с тон нетърпящ  възражение му казала да престане да обижда съседа и Н.. В този момент на място пристигнал дежурен автопатрул на РУ на МВР Пазарджик, в състава на който били свидетелите  М.К. и В.В.. Те възприели спорещите страни, както и травматичните увреждания по лицата на тъжителя и св.И Л. Двамата подсъдими  били откарани  от друг  пристигнал  на  място автопатрул  в сградата на полицейското управление в гр.Пазарджик. Свидетелите Кутрев и В.  пък  откарали  двамата  пострадали  в кабинета по спешна помощ  в  МБАЛ - Пазарджик, т.к. имали съмнение,  че носът на Н. е счупен.  След като Н. бил прегледан от дежурен лекар той бил насочен за консултация с хирург, който назначил рентгенологично изследване. По отношение на св.И Л бил предприета медицинска интервенция свързана със зашиване на сцепената й устна.

          На 31.08.2009 год. тъжителят  и св.Л  посетили  катедрата  по съдебна медицина при МУ-Пловдив, където поотделно били освидетелствани от съдебен медик и им било издадено медицинско удостоверение.   

От приетото по делото, като писмено доказателство, медицинско удостоверение № 1294/31.08.2009 год., издадено от доц. д-р К П  се установява, че при извършения преглед на тъжителя били констатирани следните телесни увреждания: синьовиолетови кръвонасядания по клепачите на двете очи с изразен травматичен оток в ляво 6/3.5см., а в дясно 5/3.5см., петнисто кръвонасядане с неправилна форма със синкавочервеникав цвят в лявата ябълчна област с размери 7/4 см., травматичен оток в лявата половина по кожата на челото и синкавовиолетово кръвонасядане 7/4 см. По вътрешната повърхност на горната устна срещу първи горен десен зъб – синкавовиолетово кръвонасядане с овална форма с размери 7/8см., подобно кръвонасядане и по лигавицата на долната устна в лявата половина  срещу трети долен ляв зъб, счупване на част от короната на пети долен десен зъб с кръвонасядане на лигавицата срещу този зъб с размери 8/5мм, което съставлява разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

От приетото по делото, като писмено доказателство, медицинско удостоверение № 1293/31.08.2009 год., издадено от доц. д-р К П  се установява, че при извършения преглед на свидетеля И Л били констатирани следните телесни увреждания: разкъсноконтузна рана по долната устна на устата, разклащане на четвърти долен ляв зъб от четвърта степен и кръвонасядане по кожата на дясната мишница, което съставлява разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло, въз основа  показанията на свидетелите И Л, И Л, М.К. и В.В., както и от представените и приети по делото писмени доказателства.

Съдът дава вяра именно на горепосочените гласни доказателства, т.к. същите са хронологично точни и достоверни, взаимно се допълват помежду си и се подкрепят от останалите писмени доказателства, като категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите, т.к. същите са израз на изградената от тях защитна теза, целяща избягването на наказателната отговорност, а не източник на доказателства за фактите от обективната действителност. Отделно от това техните обяснения са изключително вътрешно противоречиви, респ. житейски недостоверни, като противоречат дори и с показанията на посочените от защитата свидетели – А М. и В М.

Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите А М. и В М не само поради родствената им близост с двамата подсъдими и изключителната им заинтересованост от изхода на делото, а и защото техните показания са изключително противоречиви по основни факти, включени в предмета на доказване и категорично се опровергават от трима абсолютно незаинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са съседката  на двете спорещи страни – И Л и полицейските служители К. и В..

НА първо място съдът не дава вяра на твърденията на подсъдимия А., че физическият сблъсък между него и пострадалия Н. е бил иницииран именно от последния. Подсъдимият А. твърди, че абсолютно безпричинно пострадалият Н. след като излязъл от асансьора и го последвал на стълбищната площадка на третия етаж го хванал за дрехите и му нанесъл удар с глава, който попаднал в областта на дясното слепоочие и скула и който му причинил оток на скулата и разкъсноконтузна рана на дясната вежда. В подкрепа на това свое твърдение подсъдимият А. ангажира гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Г Т. Последният твърди, че  една сутрин без да сочи конкретна дата, отивайки да работи в апартамент, собственост на А. видял нараняване на дясното слепоочие, която била диагонална като драскотина и с дължина около 3 см. НА въпроса на Т как е получил увреждането А. бил отговорил, че се скарал със свой съсед за паркиране на автомобили и същият го ударил с глава по лицето. Тук е мястото да се посочи, че ако действително подсъдимият А. е имал такова осезаемо телесно увреждане оток на дясната скула и разкъсноконтузна рана на веждата, която е кървяла по негови думи и по думите на другия подсъдим и на свидетелката М, то няма как именно това увреждане да не е било видяно от свидетелката И Л и от полицейските служители К. и В..  Както се посочи и по-горе свидетелката И Л е абсолютно незаинтересована от изхода на делото. Установи се, че тя е в добри междусъседски отношения и с двете спорещи страни, с които се познава от десетки години. При това положение тя няма никакъв личен интерес да не съобщи , че А. е имал твърдяното от него травматично увреждане, при положение, че той наистина е имал такова. Още повече, че свидетелката И Л се е качила на площадката, където са се развили инкриминираните събития непосредствено след  преустановяване на физическото насилие над пострадалия Н.. Тя не е видяла побоя над самия него, но е категорична, че е започнала да укорява своя съсед подсъдимия П.М. за постъпката спрямо Н.. Категорична е , че М. в този момент отново е посегнал с ръка към Н. с намерение да го удари, както и че тя е хванала ръката му и му казала да се отдръпне назад, на което той се подчинил. Категорична е също така, че веднага след това е хванала подсъдимия А. за дрехите някъде в областта на гърдите и му е казала да престане да обижда съседа й Н., а да се успокои, при което се е намирала на около 50см. от лицето му. При това положение ако наистина А. е имал увреждане в областта на дясното слепоочие и вежда, както и кръвотечение, то И Л не би могла да не го възприеме обективно. Отделно от това двамата полицейски служители, които са пристигнали на мястото непосредствено след инцидента са абсолютно категорични, че единствените телесни увреждания, които те са възприели, съпроводени с кръвотечение са били по лицето на пострадалия Н. и по устната на свидетелката И Л. Свидетелката В. е категорична , че никой от другите мъже, присъствали на място не е имал каквито и да е видими травматични увреждания.

С оглед на това за съда не остана съмнение, че твърдението за наличие на нападение от страна на пострадалия към подсъдимия А. е измислено от него, с оглед възприета защитна позиция. Според  свидетелката В М – тъща на подсъдимия А. и съпруга на подсъдимия М. тя била очевидец на това как Н. нанесъл удар с глава по лицето на нейния зет. Когато описва ситуацията обаче свидетелката М изпада в дълбоко противоречие със заявеното от самия А.. Така например той твърди, че бил  слязъл от асансьора на площадката  на третия етаж, а Н. го последвал. Асансьорната врата се била затворила след което самият А. а после и В М последователно приканили тъжителя да се качи на етажа си.  Едва след това според А.Н. му казал, че е дребно човече, хванал за фланелата и го ударил с глава. Според М обаче нейният зет  бил излязъл от асансьора, а Н. отворил както тя се изразява „с ряз” асансьорната врата и много силно ударил с глава И.. Това драстично разминаване в детайлите е достатъчно за съда да не възприема за достоверни както показанията на М, така и твърденията на А. относно началото на инцидента.

Според двамата подсъдими , а също и според свидетелите М и А М., подсъдимият П.М. въобще не е имал физически контакт с пострадалия. Той бил излязъл от апартамента си в момент, когато побоя между А. и Н. бил приключил, като само апелирал към Н. да не се саморазправя с неговия зет и да се качи на етажа си , за да не продължава конфликта. Според подсъдимия М. тъжителят „бил пиян като дърво”. Пак  подсъдимия М. сочи в обясненията си, че тъжителят не е имал нищо особено по лицето като увреждане, което да прави  впечатление. Тук е мястото да се посочи, че това противоречие с показанията на двамата полицейски служители и свидетелката И Л е достатъчно да дискредитира обясненията на М. като обективни. Отделно от това противоречие съществуват и други драстични такива, като например относно факта бил ли е пострадалия в пияно състояние. Този факт тенденциозно беше изтъкван не само от подсъдимите, но и от ангажираните от тях свидетели М и А М.. Този факт отново категорично се опроверга не само от показанията на свидетелката Л, която като живееща на съпружески начала с пострадалия би могла да се възприеме в известен смисъл заинтересована от изхода на делото. Този факт се отрече категорично от съседката И Л, а и от двамата полицейски служители. Ако действително пострадалият е бил в пияно състояние и е лъхал на алкохол, то няма как полицейските служители да не го възприемат, още повече че са го возили в патрулния автомобил, съпровождали са го до спешното отделение в МБАЛ-Пазарджик, а от там в Районното полицейско управление, където са му снемали обяснения. Ако подсъдимият П.М. депозираше достоверни обяснения, то очевидно същият следваше да опише телесните увреждания, получени  от Н., а не да заявява, че не е имал нищо особено по лицето, което да прави впечатление.

За съда не остана съмнение, че подсъдимият П.М. действително е хванал за ръце пострадалия, извил ги е назад и е минал зад гърба му, като в това положение е започнал да го държи, докато другият подсъдим, стоящ пред лицето на пострадалия му е нанасял удари в областта на главата. Този факт категорично се установи от показанията на свидетелката И Л. Както се посочи и по-горе тя живее на съпружески начала с пострадалия Н.. Това, обаче не е достатъчно да се приеме, че тя не казва истината, а си измисля фактите за които свидетелства. Свидетелката Л няма никакъв личен мотив да уличава П.М. приписвайки му престъпление, което иначе той не е извършил. Очевидно за пострадалия, а и за свидетелката Л е достатъчно да се реализира наказателна отговорност спрямо извършителя на престъпното посегателство и при положение ,че М. не е участвал в престъпното деяние по никакъв начин, то Л няма никакъв интерес да твърди обратното. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Л, тъй като те се подкрепят в голяма степен от показанията на свидетелката И Л, а и от приетото като писмено доказателство СМУ №1293/09г., подробно описано по-горе. Последното категорично подкрепя показанията на Л, относно това, че докато се е опитвала да брани Н. разпервайки ръце над главата му е понесла удар с юмрук от страна на подсъдимия А., който е попаднал в областта на устата й и е предизвикал кръвотечение и сцепване на устната.

На последно място, но не по значение следва да се отбележи, че е напълно възможно свидетеля Т да е видял травматично увреждане по дясното слепоочие на подсъдимия А., но това не значи, че то е било получено така, както твърди този подсъдим. Напълно е възможно подсъдимият А. да се е самонаранил в някои от дните след инцидента след което да е лансирал версията, че това увреждане му е причинено от Н.. Още повече, че е било абсолютно резонно в конкретната ситуация и при сериозността на възникналия конфликт подсъдимият А. да се снабди с медицинско удостоверение за травматичното си увреждане, нещо което той не е сторил без да може да даде логично обяснения затова, макар да е бил наясно, че още вечерта след инцидента пострадалият Н. е бил отведен в болнично заведение, където очевидно травматичните му увреждания ще бъдат констатирани по съответния ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимите И.А. и П.М.  са осъществили престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 за А. и във връзка с чл.20, ал.4 за М., като на 29.08.2009г., около 22.30ч. в гр.Пазарджик, в съучастие, първият като извършител, а вторият като помагач, са причинили на В.С.Н. *** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, чрез нанасяне на телесните увреждания подробно описани по-горе.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и са искали настъпването на обществено-опасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимите са съучастници в извършване на престъпното посегателство. Подсъдимият А. е извършител, т.е. участник в самото изпълнително деяние на престъплението по чл.130 от НК, а от събраните по делото гласни доказателства се установи, че подсъдимият М. е и действал като негов помагач. Той няма участие в причиняване на конкретните телесни увреждания, но с поведението си – обездвижвайки пострадалия чрез държането му по описания по-горе начин е спомогнал и допринесъл за причиняване на конкретните общественоопасни последици. Двамата подсъдими са действали с общност на умисъл, като всеки един от тях е съзнавал участието на другия в престъпното деяние и каузалния му принос по отношение на резултата постигнат от него, като са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици .

При определяне вида на отговорността , която следва да понесат двамата подсъдими съдът отчете обстоятелството , че за извършеното от тях престъпление се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до 2 години,както и че двамата са пълнолетни, не са осъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от НК и от деянието няма настъпили материални щети, подлежащи на възстановяване.

При това положение по отношение на всеки от двамата подсъдими са налице материалноправните предпоставки за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК.

При определяне и индивидуализация на наказанието съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, като изходи от времето, мястото и начина на неговото извършване, а именно публично, демонстративно и чрез употреба на груба физическа сила.

Самите подсъдими са личности с невисока степен на обществена опасност, доколкото не са осъждани, няма данни да са криминално проявени, както и да са негативно охарактеризирани по местоживеене. Настоящето деяние се явява инцидентно в техния живот.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на всеки от подсъдимите, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите  характеристични данни по местоживеене, а  като отегчаващи   мястото и времето на извършване на престъплението – във входа на жилищен блок и с възможност скандалното и арогантно поведение да бъде възприето от множество хора. Отчетоха се и множеството травматични увреждания, причинени на пострадалия Н., а само за подсъдимия А. и факта, че по време на извършване на престъплението е причинил и лека телесна повреда на свидетелката И Л, в момент когато тя се е опитвала да предпази пострадалия от извършваното над него насилие.

          Предвид  това и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, за всеки от двамата подсъдими, както и степента на участие и приноса на всеки от тях в извършване на инкриминираното престъпление съдът намери, че след като освободи от наказателна отговорност извършителите, то на подсъдимия  А.  следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв., а на подсъдимия М. – административно наказание глоба в размер на 1000лв., с което ще бъдат постигнати целите на наказанието и ще е съответно на степента на обществена опасност на извършеното от всеки от тях.

          При определяне конкретния размер на глобата наложена на подсъдимите съдът изходи и от тяхното семейно, материално положение и имотно състояние.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалия и протеклия оздравителен период, както и свързаните с него болки и страдания, съблюдавайки правилата на справедливостта, съдът намери за частично основателен предявеният от тъжителя солидарно против подсъдимите граждански иск по чл.45 от ЗЗД. С оглед на това съдът осъди подсъдимите А. и М. солидарно да заплатят на гражданския ищец сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 7000 лева, гражданският иск, като неоснователен, бе отхвърлен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите А. и М. бяха осъдени солидарно на тъжителя Н. сторените по делото разноски  по воденето на делото, включително и заплатен адвокатски хонорар, в размер общо на 512 лева, както и всеки един от тях бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на СВ държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на по 60 лева.

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.

 

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: