РЕШЕНИЕ
№ 4104
гр. Варна, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110101303 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище гр.
Варна с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, с които се претендира
да бъде прието за установено по отношение на Ц. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В., че
съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 3287/2022 г. на ВРС заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 782,95 лева, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 30.09.2021г. до 31.01.2022 г. , за
обект с абонатен номер №********** и адрес: гр.В., с кл.№ **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
15.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер 13,20 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от падежа на всяка фактура до 23.02.2022г.
Ищецът излага, че Ц. А. Д., е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски
номер кл.№: **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен номер № **********, находящ се на адрес: гр/с. В.. Сочи, че
облигационните отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл.
98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/ е задължен
да заплаща потребената ел.енергия в обекта в срок. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за
надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение, потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми.
1
Поради незаплащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия, ищецът сочи, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано
ч.гр.д. 3287/22г. на ВРС. Съобразно дадените от съда указания предявява претенцията си в
срок. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен
представител изразява становище за неоснователност на исковете.
Ответникът възразява, че няма никакво потребление на ел. енергия. Видно от
справката за потребление през последните 12/24/36 м за периода от 04.09.2019г. до
17.12.2022г. не са начислявани суми за потребление на ел. енергия с изключение на
процесния период.
Счита, че представените с искова молба извлечение от сметка към 23.02.2023г. и 5
броя фактури са частни документи създадени от ищеца, които не носят подписа на
ответницата. Поради което тези документи не могат да удостоверят каквито и да са
задължения на г-жа А. към ищеца. Оспорва съдържанието им. В периода от 04.09.2019г. до
17.09.2021г. и от 18.02.2022г. до 17.12.2022г. не е отчитано потреблението на ел. енергия в
обекта.
Излага, че ищецът съобразно нормата на чл. 38 буква е от Закона за енергетика е
длъжен да информира ответницата с фактура за последния месец на всяко шестмесечие,
когато отчетената консумация на електрическа енергия на крайният клиент за това
шестмесечие е по-висока с над 50 на сто от отчетената консумация за съответното
шестмесечие на предходната календарна година.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 3287/2022г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ц. А. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр.В. в полза на кредитора „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, за
фактури, издадени за периода от 30.09.2021г. до 31.01.2022 г., за обект с абонатен номер №
********** и адрес: гр.В., с кл.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата в размер 13,20 лева, представляваща мораторна лихва,
за периода от падежа на всяка фактура до 23.02.2022г., както и за сумата от 25 лв. –
държавна такса и сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени извлечение от сметка към 23.02.2022г.; и фактури №
*********/29.11.2021г., № **********/30.09.2021г., № **********/31.12.2021г., №
**********/29.10.2021г. и № **********/31.01.2022г.
Представени са искане с вх.№ 4129179/15.04.2016г. и № 5270011/26.11.2019г. от Ц. Д.
до ищеца с искане за разсрочване на задълженията си за предходни периоди.
От заключението на СТЕ прието от съда се установява, че количеството ел. енергия,
което е начислено може реално да бъде доставено и потребено от абоната, с оглед
пропускателната способност на комутационните проводници в таблото и тази на
присъединителното съоражение. Количествата ел. енергия отразени във фактурите са
отчетени от монтирания електромер, като са доставени до обекта на потребление. Не е
извършвана корекционна процедура. По време на доставката на ел. енергия за процесния
период-18.08.2021г. - 17.01.2022г. електромерът е бил в метрологична годност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се
2
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ищеца и ответника са а били в договорни отношения за доставка на ел.
енергия, предпоставките дали му основание да начисли процесното допълнително
количество ел. енергия, че има качество на доставчик на ел. енергия по партида за обект за
обект с абонатен № **********, находящ се на адрес: гр/с. В., че в качеството му доставчик
на ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което е отчетено при редовен
отчет.
В случая се доказа, че ответницата е ползвател на ел. енергия, т.е. с ищеца са в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия и в този смисъл следва да се
приеме, че последният е пасивно материалноправно легитимиран да получи начислената
сума. От събраните по делото доказателства, искане с вх.№4129179/15.04.2016г. и
№5270011/26.11.2019г. от Ц. Д. - л.75-76 от делото, се установи, че именно на ответницата е
заведен с аб.№ ********** и кл.№**********.
Правоотношението по продажба на ел. енергия е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката, като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
електроснабдителното дружество /краен снабдител/ и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране – чл. 98а и чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Присъединяването на обекти към
електроразпределителната и електропреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените обекти, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл.
16 - 19 от Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху електроснабдяваните
обекти, поради което и тези лица са и посочените от законодателя крайни клиенти, които
купуват електрическа енергия за собствено ползване /§1, т. 27г от ДР на ЗЕ/ и именно те
дължат цената на доставената до електроснабдения обект на потребление електрическа
енергия /респ. консумираната от обекта ел. енергия /по сключения с доставчика на
електрическа енергия договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия. Предвид което, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване на електроснабдените обекти на потребление на ел. енергия са крайните клиенти,
които има предвид нормата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, към които са адресирани одобрените
от КЕВР публично оповестени общи условия на крайния снабдител на ел. енергия по чл. 98а
от ЗЕ. В качеството си на крайни клиенти, които купуват ел. енергия за собствено ползване
те са страна по правоотношение с крайния снабдител с предмет – продажба на електрическа
енергия и именно те дължат и цената на доставената електрическа енергия.
По делото се установи от представените писмени доказателства, което не се оспорва,
че ответницата е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран
процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Неоснователни са възраженията
на ответницата, че фактурираната енергия не е потребена, предвид липсата на потребление
на ел. енергия извън процесния период. Начисленото във фактурата количество на доставена
ел. енергия отговаря на данните по справката за потребление от 23.02.2022г. От
заключението по СТЕ се установява, че начисленото за процесния период количество може
да бъде доставено и потребено. Следва да се има предвид, че оспорването на доставката на
ел. енергия е бланкетно и не е придружено с конкретни възражения. Липсват конкретно
наведени твърдения в тази връзка – липсва ли въобще потребление или е потребено по-
малко, както и колко е в действително потребеното. Поради и което с оглед на закрепения в
чл. 22, ал. 1 ОУ начин на отчитане – фактуриране въз основа на предоставени от "Енерго
Про Мрежи"АД данни за измерено количество ел. енергия, не може да разколебае
доказателствената стойност на справката и фактурите. Дължимата от потребителя цена се
заплаща съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо
3
измерване след отчитането му.
Несъстоятелно е направеното от ответницата оспорване, че като доказателство по
делото ищецът се позовава на издадени от него фактури. Съгласно разпоредбата на член 182
от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство и за лицето,
което ги е водило според тяхната редовност и с оглед преценката на другите доказателства
по делото. Ответникът не е навел възражения за нередовно водено счетоводство у ищеца,
поради което съдът приема, че ищецът съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е доказал
всички релевантни за изхода на спора факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. Отразените в процесните фактури количества ел. енергия са реално доставени от
доставчика и потребени наобекта на ответницата, при което и сумите, отразени в тях
отразяват стойността на реално доставената ел. енергия до обекта на ответницата за периода,
посочен във фактурите и съответно се дължи заплащането им. Ответницата не е навела
твърдения, нито е ангажирала доказателства, че доставените количества ел. енергия за
периода 30.09.2021 – 21.02.2022г. са различни от отразените във фактурите и в базата данни
на дружеството, констатирани при периодичните месечни отчети.
Възражението на ответницата, обосновано на твърдение за неизпълнение на
задължение на доставчика за предоставяне на информация, се явява неоснователно, тъй като
дори и такова да е налице, то не се отразява на основното задължение на потребителя да
плаща консумираната ел. енергия.
Поради изложеното съдът приема, че е налице извършена доставка на ел. енергия по
количество и стойност, начислена от ищеца в процесните фактури. Следователно
предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.
Претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи в претендирания размер от
13,20 лв. представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко едно вземане до 23.02.2023г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата, следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса в исковото производство 75 лв., 230 лв. за СТЕ, 400 лв. за особен
представител, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общо сумата от
805 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 75 лв. за д. такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 400 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че Ц. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В. дължи на “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3287/2022 г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата в размер на 782,95 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени за периода от 30.09.2021г. до 31.01.2022г., за обект с абонатен номер №
4
********** и адрес: гр. В., с кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата в размер 13,20 лева, представляваща мораторна лихва,
за периода от падежа на всяка фактура до 23.02.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 1651/16.03.2022г. по ч.гр.д. № 3287/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Ц. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3287/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА Ц. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 805 лв. (осемстотин и пет лева), на основание
чл. 78, ал. 1и ал. 8 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. З. Й. Й. от ВАК, възнаграждение в размер на 400
лв. (четиристотин лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му
на особен представител на П.В.П., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5