Р Е Ш Е Н И Е
№ 491/9.3.2021г.
гр. Пловдив, 9 март 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №144 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл.18, т.6 от Наредба
№Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка (Наредба №Н-8).
З.С.К., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат Р.П.- пълномощник, обжалва Решение №260317 от
02.10.2020г. по Н.А.Х дело №2489 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ІХ-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с
№36-0000115 от 23.03.2020г., издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация- Пловдив“ (РД“АА- Пловдив“)),
при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА”АА”), с което на К. е
наложена глоба в размер от 2 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесното НП, както и присъждане на
направените съдебни разноски.
Ответникът по делото- РД“АА-
Пловдив“ при ИА“АА“- не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и събраните по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на РД“АА- Пловдив“ на 19.02.2020г., около 10:40ч., на място в гр.
Пловдив, на ул. “Копривщица“, срещу входа на парк “Младежки хълм“, е прието за
установено, че жалбоподателят К. управлява товарен автомобил “ИВЕКО МП 260 Е 34
Х“, с Рег.№*** КС, категория N3, собственост на “ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********.
Прието е за установено, че К. извършва превоз на товари за собствена сметка, видно
от Заповед №18 от 06.01.2020г., издадена от управителя на “ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД,
на основание чл.18, т.4 от Наредба №Н-8. Прието е за установено, че
управляваният товарен автомобил е без товар. Прието е за установено, че К.
извършва превоза без заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение
на МПС за обществен превоз на товари на територията на Република България в
съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвП.
За установеното в
рамките на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с №272783 от 19.02.2020г., с който деянието на касатора, изразяващо се в
извършване на превоз на товари за собствена сметка без заверено копие на лиценз
на Общността или удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на
територията на Република България в съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвП, се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.18, т.6 от Наредба
№Н-8.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Според разпоредбата на
чл.18, т.6 от Наредба №Н-8, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността
на К., при извършване на превози на
товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните
органи заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република
България в съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвП.
Според посочената като основание за издаване на
процесното НП разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, в редакция към
19.02.2020г., водач на моторно превозно средство
(МПС), който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Според чл.12б, ал.1, изр.1
от ЗАвП, в редакция към 19.02.2020г., превоз на пътници и товари за собствена
сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при
условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, каквато в случая се явява Наредба №Н-8.
Според чл.12б, ал.10 от
ЗАвП, в редакция към 19.02.2020г., превоз на товари за собствена сметка между
два пункта на територията на Република България не може да се извършва с
моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима
максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Според чл.6, ал.1, изр.1
от ЗАвП, в редакция към 19.02.2020г., обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Според легалното определение на §1, т.2 от ДР на
ЗАвП, в редакция към 19.02.2020г., “превоз на товари“ е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и
на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
Според легалното
определение на §1, т.4, б.“а“ от ДР на ЗАвП, “превоз за собствена сметка“ е: превоз на товари без заплащане, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него.
Според чл.9 от Наредба
№Н-8, превоз на товари за собствена сметка е превоз на товари без заплащане и
формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа
на договор за лизинг или за наем пътни превозни средства, управлявани от водачи,
назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или
предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна
дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да
се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.
Според чл.10 от Наредба
№Н-8, за извършване на превоз на товари за собствена сметка на територията на
Европейската общност не се изисква лиценз или друго разрешително.
В случая, К. управлява
товарен автомобил “ИВЕКО МП 260 Е 34 Х“, който е от категория N3 по смисъла на чл.149,
ал.1, т.3, б.“в“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), или МПС,
проектирано и конструирано основно за превоз на товари, с технически допустима
максимална маса над 12 тона (в случая, 25 тона), за което по делото е прието
заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон) с
№********* от 13.02.2019г.
По аргумент от нормата
на чл.12б, ал.10 от ЗАвП (редакция към 19.02.2020г.), за извършването на превоз
на товари за собствена сметка с процесния товарен автомобил е нужно
притежателят на автомобила (“ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД) да притежава лиценз за извършване
на обществен превоз на товари, който лиценз, съгласно чл.6, ал.1, изр.1 и чл.6,
ал.5 от ЗАвП (редакция към 19.02.2020г.), може да е лиценз на Общността за превоз
на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република
България.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че нормата на чл.18, т.6 от Наредба №Н-8,
изискваща представянето на заверено копие на лиценз на Общността, е неприложима
в случая, тъй като същата е в противоречие с разпоредбите на ЗАвП, според които
разпоредби лицензът за обществен превоз на товари може да е лиценз на Общността
или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република
България. Още повече, че нормата на чл.18, т.6 от Наредба №Н-8 е в противоречие
и с нормата на чл.10 от същата наредба.
Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл.12б,
ал.10 от ЗАвП не предвижда издаване на удостоверение на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари на територията на Република България, за
каквото удостоверение става дума в нормата на чл.18, т.6 от Наредба №Н-8.
Предвид констатираното
противоречие на разпоредба на Наредба №Н-8 с разпоредби на ЗАвП и съгласно
чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да бъдат приложени
разпоредбите на ЗАвП.
Съответно,
констатираното в рамките на извършената проверка на 19.02.2020г. извършване на
превоз за собствена сметка от касатора К., с МПС, чиято допустима максимална
маса е над 12 тона, без издаден лиценз за обществен превоз на товари на
Общността или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република
България, представлява нарушение по смисъла на чл.12б, ал.10 от ЗАвП, за което
е предвидена санкция в нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Следователно,
направената квалификация на разглежданото административно нарушение като такова
по смисъла на чл.18, т.6 от Наредба №Н-8, вместо като такова по смисъла на
чл.12б, ал.10 от ЗАвП, предпоставя извод за издаване на процесното НП при неправилно
прилагане на закона, поради което същото е незаконосъобразно.
Ето защо, като потвърждава оспореното пред него
НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона.
Респективно, оспореното в настоящето производство съдебно решение е неправилно
и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като
такива се констатират в размер от 500,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020г. За разноските следва
да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
процесното НП, каквото в случая се явява ИА“АА“ (чл.2, ал.3 от ЗАвП).
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260317
от 02.10.2020г. по Н.А.Х дело №2489 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
ІХ-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление с№36-0000115 от 23.03.2020г., издадено от и.д. директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация- Пловдив“, при Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация”, с което на З.С.К., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер от 2 000,00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация“, ЕИК *********, да заплати на З.С.К., ЕГН **********,***,
сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………