Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, …..юни
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
Секретар: Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело № 287
по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
235 от 20.12.2018 година, постановено по гр.дело № 403 по описа за 2018 година,
Тетевенският районен съд е отхвърлил изцяло предявения от „ТС“-ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град ****,
представлявано от С.Ч.-изпълнителен директор, срещу П.П.М., ЕГН ********** и Н. Л.
М., ЕГН **********, двамата с постоянни и настоящи адреси в село Г., Л.
обл., установителен иск по чл.422,ал.1,във вр с чл.415,ал.1 от ГПК, за
установяване съществуване на вземане, за което е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№ 200/2018г по описа на Районен съд-Тетевен, за следното
вземане: сумата от 720,89 лв., от които
569,45 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. за реално потребена енергия,
отразена в Обща фактура с №**********/31.07.2015г. и 116,92 лв. - законна лихва
за периода 15.11.2015 г. - 21.11.2017 г., както и сума за предоставена услуга
дялово разпределение в общ размер на 34,52 лв., от които 29,75 лв. - главница
за периода м.05.2014-м.04.2015г. и 4,77 лв. - лихва от 15.11.2015 г. -
21.11.2017 г, както и законна лихва от 01.12.2017 г. - датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
3092281 до изплащането на вземане, както и за присъждане на направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Осъдил е ищеца да заплати на ответниците разноски по
делото в размер на 600 лева.
С Определение от 11.02.2019 г. е допълнил решението в
частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника и разноските
в заповедното производство в размер на 400 лева.
Против
решението е подадена въззивна жалба
от „ТС“-ЕАД, с която се обжалва
решението като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът
изтъква, че съдът неправилно е приел, че ответниците не са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на §1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката
(сега чл.153,§1,т.2а ДР на ЗЕ).Тълкувайки разпоредбите на закона и дадената
легална дефиниция на понятието „клиент на енергия и природен газ за битови
нужди”, набляга, че е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ.дали е
консумирало топлинна енергия в имота лично.
На
следващо място твърди, че след като общото събрание на етажните собственици е
взело решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен
собственик е ползвател на постъпилата в
сградата топлинна енергия. Позовава се и на решение № 5 от 22.04.2010 г. по
к.д.№ 15/2009 г. на Конституционния съд на Р.България.
Счита
,че е Общите условия,одобрени от ДКЕВР обвързват ответниците дори без да са
приети изрично, съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ.
Поддържа,
че е провел пълно и главно доказване на изложените обстоятелства, а
представения предварителен договор за продажба няма характер на краен акт и не
би следвало да се приема като безспорно доказателство относно прехвърлянето на
собствеността.
Моли
да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважена изцяло
предявената от дружеството претенция.
Подадена
е частна жалба и срещу определението на Тетевенския районен съд, постановено по
реда на чл.248 ГПК и е оспорен размера на присъденото адвокатско възнаграждение
като завишено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Милена Златкова-
пълномощник на ответниците, която излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Изтъква, че твърдението във въззивната жалба за наличие на
облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество е невярно и
недоказано, но не това е мотивът на съда за отхвърляне на иска, а факта, че
ответниците не отговарят солидарно за задълженията, тъй като ½ ид.част
от имота е била дарена само на П.М. и имотът не представлява СИО. Излага, че в
исковото производство съдът не може да излиза извън рамките на заявеното в
заявлението по чл.410 ГПК и е обвързан от издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, а ищецът не може да претендира нещо по-различно от
посоченото в заповедното производство.
Моли да бъде оставено в сила решението на Тетевенския районен съд. В отговор на частната жалба излага съображения за законосъобразност на постановеното определение.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не са представлявани, но с нарочни молби са поддържали становищата си.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 ГПК за обжалване е спазен.
Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е частично неправилно.
Ищецът „ТС“-ЕАД е предявил
срещу П.П.М. и Н. Л. М.,***, иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на солидарно вземане в размер на 720.89 лева,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 200/2018
г. по описа на Тетевенския районен съд.
Ответниците не възразяват относно размера на исковата сума, а считат, че не са
потребители на топлинна енергия, не са солидарно задължени, както и че вземането
е погасено по давност.
От събраните по делото писмени доказателства, от
преценката на становището на страните в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
На 01.12.2017 година ищецът е подал до Софийски районен съд заявление (Вх.№ 3092281) за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и с определение от 24.01.2018 г. по гр.дело № 84708/2017 г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд- гр.Тетевен, който уважил искането и издал Заповед № 122 от 01.03.2018 година ч. гр. дело № 200/2018 г., с която разпоредил длъжниците П.П.М. и Н. Л. М. да заплатят солидарно на „ТС“-ЕАД сумата 599.20 лева главница, 121.69 лева лихва от 15.11.2015 г. до 21.11.2017 г., законна лихва върху главницата, считано от 01.12.2017 г. и до окончателното изплащане и разноски по делото: 25 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу тази заповед длъжниците
са подали възражение и с разпореждане № 588/23.03.2018 година, съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 138 том І,
рег.№ 629,дело № 148 от 15.12.1998 г. на Нотариус рег.№ 043 от регистъра на
Нот.камара се установява, че ответникът П.П.М. е закупила недвижим имот,
представляващ апартамент № 14 находящ се в град С., община С. , район Л. , ж.к.
“Л.” ,блок *** , вх.”* , ет.*.
С нотариален акт № 26 том ІІ ,рег.№18998 ,дело №
194/2004 г. на 12.11.2004 г. П.П.М. и Н. Л. М. са дарили на сина си Л. Н. Л. ½ идеална част от същия имот.В т.2 на
нот.акт е вписано, че дарителите „си запазват
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху целия даряван имот,
което могат да упражняват заедно и поотделно”.
С
нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 09.09.2005 г. №127
том ІІ, рег.03930, дело №233/2005 година, Л. Н. Л. дарява на майка си П.П.М. притежаваната от
него ½ ид.част от имота.
С отговора на исковата молба
ответниците са представили копие от декларация с нот.заверка на подписа от
31.03.2011 г., с която Л. Н. Л.
декларира, че е продал на Г. С.М. (трето, неучастващо в настоящия
процес, лице) процесния апартамент с предварителен договор от 22.12.2004 г., че
го е упълномощил да управлява и стопанисва имота, както намери за добре и че
договорът за дарение е привидна сделка.
От представения протокол за
принудително отнемане на недвижим имот-въвод във владение от 18.04.2011 г. по
изпъл.д.№20118480400241 на ЧСИ Росица Иванова Апостолова, район на действие СГС
е видно, че на посочената дата ЧСИ е отнела от длъжниците П.П.М. и Н. Л. М. и е въвела във владение на имота взискателката Р.В.
(наемател по силата на договор за наем от 09.08.2010 г.) по отношение на
½ ид.част от апартамента. От мотивите към въвода във владение на ЧСИ
става ясно, че по отношение на останалата ½ ид.част от имота не е
извършен въвод във владение, тъй като той се е владеел от третото лице Г. М. на
основание сключен предварителен договор за покупко-продажба. От представения
протокол за принудително отнемане на недвижим
имот- въвод във владение от 31.01.2014 г. на ПЧСИ Б.Велинов, също се
констатира, че в имота се намира лицето Г. С. М., който живее в него преди
образуване на делото, което решение се изпълнява, поради което на основание чл.523 ГПК съдебният изпълнител
е отказал да извърши въвод на взискателя Р.К. Н..
По гр.дело № 248/2016 г. на ЛОС,
приложено като доказателство към настоящето, се намира (на стр.39)
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2004 г.,
сключен между Л. Н. Л. и Г. М.. В същото се намира и писмо от Софийски градски
съд, от което е видно, че между купувача по предварителния договор, продавача и
ответниците по настоящето дело има висящ спор във връзка с искане за обявяване
на предварителния договор за окончателен, производството по което е спряно на
15.12.2009 г. Ответниците не са представили в настоящия процес доказателства
във връзка с изхода на това дело.
Установено е по делото, че
ответниците имат постоянни адреси в с.Г., община Тетевен.
Приложени са по делото Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от”Т. С.”АД на
потребителите в гр.София от 2008 и от 2014 година.
По делото са приети
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът съобразява като
компетентно изготвени.
При
така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл.422 във
вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземане на кредитор, предмет
на ч.гр.дело № 200/2018 година на РС -Тетевен, за което е издадена заповед за
изпълнение.
Искът
е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на
иска, осъществяване на фактическия
състав, от който произтича вземането му, съдържанието на вземането, размерът му
и настъпилия падеж, а в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга и
възраженията си.
Спорът
е свързан с потребена, но незаплатена топлинна енергия за абонатен номер
173303, находящ се в апартамент № 14 находящ се в град С., община С. , район Л.
, ж.к. “Л.” ,блок *** , вх.”*” , ет.* за
периода от м.май
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че за процесния период редовно и ежемесечно е
доставяна топлинна енергия в сградата от „Т.” ЕАД, отчетените показания по
общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за
осчетоводяване и е разпределена топлоенергия с предварително приспаднати
технологични разходи в АС, т.е. нетната енергия, която съвпада с отразената в
изравнителните сметки. Констатирано е, че за имота на ответниците няма
отопляем обем, тъй като сградата етажна
собственост не ползва енергия за отопление, а битово- за горещо водоснабдяване,
като сумите са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
Размерът на фактурираните суми за топлинна енергия за процесия период за
уравнителните сметки е посочен таблица (
по отделни пера), като е формиран извод за спазване на действащата нормативна
уредба. По отношение на задължението направен извод, че разпределената
топлоенергия за всеки сезон е според утвърдената методология.
С оглед на това, съдът приема, че процесният имот
е присъединен към топлопреносната мрежа на „Т.” С.”ЕАД.
Спорният въпрос по делото е кой е потребителят на
топлинната енергия и носи отговорност за задълженията към „Т.” ЕАД за процесния
имот – собственикът, реесп.носителят на вещното право на ползване или
ползвателят.
Според чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съществуващата противоречива съдебна
практика по прилагането на тази норма е преодоляна с приемането на Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК. В т.1 от същото е
формиран извод, че „собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената и”.
Това тълкуване е задължително за съда, разглеждащ
спора, предвид разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ, поради което следва да се
приеме, че цената на доставената топлинна енергия до процесния имот се заплаща
от собствениците, респ. носителите на вещното право на ползване на имота. По
делото не са представени доказателства, че някой от ползвателите на жилището е
подписал договор с топлопреносното дружество. Като собственик на имота към настоящия момент, според посочените
нотариални актове, се легитимира ответникът П.П.М.. С оглед участието в прехвърлителната
сделка и на ответника Н. Л. М. ( н.а. № 26 от 12.11.2004 г.), съдът приема, че придобиването на имота от М. е
станало при режим на СИО. Тежестта на доказване на обратното е на ответниците,
които не са ангажирали доказателства в тази насока. От значение в случая е
обстоятелството, че според този нотариален акт и двамата дарители са си запазили
вещно право на ползване в целия имот, заедно и поотделно, поради което е без
значение дали те лично или други лица са обитатели на жилището и съответно са ползватели
на топлинна енергия, тъй като задължението за плащане е на собствениците,
респ.на титулярите на вещното право на ползване.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Съдът приема, че между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и приети от ответниците по делото.
Съобразно чл. 31, ал. 1 от
Общите условия, клиентите на ищцовото дружество са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми в 30 дневен срок от публикуване на публикуване на ежемесечните
фактури на Интернет страницата на Продавача, а лихва за забава се начислява след изтичане на 30-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
Съдебно-счетоводната експертиза и
констатирала, че за процесния период няма извършени плащания, а задълженията на
ответниците за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. са в размер на 569.45
лева главница и за дялово разпределение за същия период са в размер на 29.75 лева
главница. Изчислен е и размерът на дължимите лихви върху двете главница за
периода от 15.11.2015 г. до 21.11.2017 г., съответно – 136.08 лева и 6.60 лева. В заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК претенцията на „Т.” ЕАД-София за главница е посочена общо в
размер на 599.20 лева, включваща сума в размер на 569.45 лева за топлинна
енергия и сума в размер на 29.75 лева- за дялово разпределение (т.12 от
Заявлението). Лихвата върху главниците за периода 15.11.2015 г. до 21.11.2017
г. е общо в размер на 121.69 лева.
Ответниците са направили възражение
за погасяване на задължението по давност, което е частично основателно. Според
чл.111, б.в) ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
лихви и други периодични плащания.
Плащанията за потребена топлоенергия
са периодични и в този смисъл е константната практика на ВКС- решение № 111 от
8.10.2010 г. по т.д.№ 1068/2009 г. на І т.о., решение № 173/28.10.2010 г. по
т.д.№ 1095/2009 г. на ІІ т.о. Поради това, че заявление по по чл.410 ГПК е
подадено на 01.12.2017 г., то задължението за плащане остава за периода от м.декември 2014 година и до
м.април 2015 година, а за периода от м.май 2014 година и до м.ноември 2014
година включително е погасено по давност. Съобразявайки изготвената от вещото
лице на стр.108 от гр.дело № 403/2018 г. на Тетевенския РС таблица за
задълженията на ползвателите на топлоенергия за абонат № 173303 по месеци за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., се установява, че общият размер на
задължението плащане на консумираната
топлинна енергия е 229.91 лева. Върху
тази главница, на основание чл.86 ЗЗД задълженото лице дължи лихва за забава за исковия период-
15.11.2015 г. до 21.11.2017 година, която е в размер на 47.15 лева (изчислена
по програмата на Апис- Финанси), както и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението -01.12.2017 г. и до окончателното изплащане на
задължението. За разликата над сумата 229.91 лева главница и над 47.15 лева-
лихва, искът следва да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по
давност.
Поради несъвпадане на
мотивите на настоящата инстанция с тези на Тетевенския районен съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.-
С.ЕАД иск срещу П.П.М. и Н. Л. М. за посочените по-горе като
солидарно дължими суми за главница и лихва и постановено друго, с което се признае, на
основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415 ГПК, съществуване на вземане в полза на
ищеца.Решението и постановеното по
реда на чл.248 ГПК определение от 11.02.2019 г. следва да бъдат отменени в
частта досежно присъдените разноски, които се дължат с оглед изхода на процеса,
съгл. чл.78 ГПК.
Ищецът е направил следните разноски: в заповедното
производство- 75 лв., в производството пред РС-
572.76 лева за ДТ и възнаграждение на вещи лица, а в ОС- 50.00 лв. за ДТ.
Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и чл.25 ЗПП, съдът определя съответно в размер
на 300 лева за всяка инстанция.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК П.П.М.
и Н. Л. М. следва да бъдат осъдени да
заплатят на „Топлофикация- София ЕАД разноски за цялото производство в размер на 498.77 лева, съразмерно с
уважената част от иска.
Всеки от ответниците е направил разноски по
делото общо в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение.Съдът
намира за неоснователно възражението на пълномощника на ищеца за намаляването
му, тъй като е определено съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да и заплати на всеки
от ответниците разноски по делото в размер на 492.53 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
Ищецът следва да бъде
осъден, на основание чл.77 ГПК да внесе допълнителна държавна такса по сметка
на Ловешкия окръжен съд в размер на 12.50 лева (която съдът е съобразил при
присъждане на разноските).
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен
съд.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 235 от 20.12.2018 година,
постановено по гр.дело № 403 по описа за 2018 година на Тетевенският районен
съд, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от „ТС“-ЕАД, ЕИК:****
срещу П.П.М., ЕГН ********** и Н. Л. М., ЕГН **********, двамата с
постоянни и настоящи адреси в село Г., Л. област, двамата с постоянен адрес ***,
установителен иск по чл.422,ал.1,във вр с чл.415,ал.1 от ГПК, за съществуване
на вземане, за което е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№ 200/2018
г. по описа на Районен съд-Тетевен, за следното вземане: сумата от 229.91 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.декември 2014 година и до м.април 2015
година и сумата от 47.15
лева - законна лихва върху главницата за периода 15.11.2015 г. - 21.11.2017
г., както и в частта досежно присъдените разноски, вкл. и с определение от
11.02.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.153 ЗЕ по отношение на П.П.М., ЕГН ********** и Н. Л. М., ЕГН **********, двамата с
постоянни и настоящи адреси в село Г., Л. област, при условията на солидарна
отговорност, СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ в полза на „ТС“-ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление в град .С, в размер на 229.91 лева (двеста двадесет и девет лева и
91 стот.) главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.декември 2014 година и до м.април 2015
година, в едно със законната лихва, считано от 01.12.2017 г. и до
окончателното изплащане на задължение, както и лихва за забава на тази
главница в размер на 47.15 лева (четиридесет и седем лева
и 15 стот.) за периода 15.11.2015 г. до 21.11.2017 година, за което е издадена Заповед № 122
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.03.2018 година по
ч.гр.дело № 200/2018 година на Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.П.М., ЕГН ********** и Н. Л. М., ЕГН **********,
двамата с постоянни и настоящи адреси в село Г., Л. област, да заплатят на „ТС“-ЕАД, ЕИК:****,
със седалище и адрес на управление в град ****, разноски за цялото
производство в размер на 498.77 лева
(четиристотин деветдесет и осем лева и 77 стот.), съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТС“-ЕАД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление в град С., да заплати на П.П.М., ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
разноски по делото в размер на 492.53
лева (четиристотин деветдесет и два лева и 53 стот.), съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТС“-ЕАД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление в град **** да заплати на Н. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
разноски по делото в размер на 492.53
лева (четиристотин деветдесет и два лева и 53 стот.), съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, „ТС“-ЕАД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град ****, да заплати по сметка на Ловешкия
окръжен съд допълнителна държавна такса в
размер на 12.50 лева (дванадесет лева и 50 стот.), за която, в случай на
отказ за плащане, да се издаде служебно изпълнителен лист и събере ДТ в размер
на 5.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: