Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260280
гр.Русе,20.10.2020 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ............................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 324 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата
по извършването й.
С Решение № 739 от 07.05.2019 г. до съдебна делба
между Т.Ц.Т. и Е.К. са допуснати до делба при равни права недвижим имот, находящ се в гр.Русе, както и следните движими вещи: лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, с рег. № ..., рама №
VF33HRHSB82862487, намиращ се в държание на Т.Ц.Т., и абсорбатор за кухня „Тека“, бял, стъклокерамични котлони „ “Беко“,
вградена фурна „Беко“, микровълнова печка “Samsung”, кухненска маса овална, дървена, 4 бр. тапицирани
дървени столове, малък и голям килим в кафяво (комплект), разтегателен ъглов
диван с възглавници, климатик “Samsung”,
инверторен, автоматична пералня “Деу”,
бойлер “Теси” и бял гардероб, с плъзгащи се врати,
всички в държание на Е.К..
Страните са уредили извънсъдебно отношенията си във
връзка с допуснатия до делба недвижим имот, както и за следните претенции по
сметки-на ищеца за сумата от 4 298,70 лв., съставляваща половината от
заплатени от него вноски по банков кредит, теглен по време на брака от
“Райфайзенбанк (България)“, а на ответницата-за сумата от 390 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на общия автомобил.
Ищецът иска делбата на движимите вещи да се извърши,
като МПС бъде възложено в негов дял, а за ответницата да остане покъщнината.
Ответницата иска
делбата на МПС да се извърши като автомобилът се изнесе на публична продан, а
останалите движими вещи да се разпределят между съделителите.
Назначената
по делото техническа експертиза е определила, че пазарната стойност на МПС е
2 700 лв.
Според приетата в
производството ценова икономическа експертиза /за изпълнение на задачата извършила
проучване в търговската мрежа и отчела овехтяването на покъщнината/, движимите
вещи могат два формират два равностойни дяла от по 1 025 лв.
След предявяване на
разделителния протокол, страните са постигнали съгласие в дял І, вместо 2 бр.
дървени столове с тапицерия, закупени през 2010 г., ценени общо на 60 лв., да
се постави абсорбатор за кухня на същата стойност.По
този начин в дял ІІ се събира пълният комплект столове.Съгласно проекта за
делба, вещите се разпределят, както
следва:
ДЯЛ I
1. стъклокерамичен котлон с две гнезда, марка “Веко“, закупен през 2010 г.-95 лв.;
2. вградена фурна, марка „Веко“, закупена през 2010 г.-250 лв.;
3. абсорбатор за кухня, марка “ Тека“, закупен
през 2010 г.-60 лв.;
4. диван-ъглов, разтегателен с 4
бр.възглавници, светла дамаска, с размери 175/75 см и 160/75 см, закупен през
2010 г.-440 лв.;
5. климатик, марка “Самсунг“
инвенторен модел, АV 09 FCN, сер.№
F043PAGQ101460D, закупен през 2007 г.-180 лв.
ДЯЛ II
1. микровълнова
печка, марка “Самсунг“, с грил,
модел GW731K, закупена през 2010 г.-90 лв.;
2.
столове, дървени (липа), с тапицерия,
закупени през 2010 г.-4 бр. по 30 лв.-120 лв.;
3.
килими-2 бр. комплект, бежови, с размери
150/225 см (160 лв.) и 80/150 см (60 лв.)-220 лв.;
4.
автоматична
пералня, марка “DAEVOO“
6 кг, 800 оборота, закупена през 2010 г.-120 лв.;
5.
кухненска
маса, дървена (липа), овална, с размери 90/120 см, разтегателна-115 лв.;
6.
ел.бойлер,
марка “Теси“, 80 л, закупен през 2010 г.-80 лв.;
7.
двукрилен
гардероб с плъзгаща врата с размери 200/230 см, закупен през 2014 г.-280 лв.
Съдът намира, че делбата на процесните движими вещи следва да се извърши
като автомобилът се изнесе на публична продан, а разделителният протокол, касаещ покъщнината, се обяви за окончателен. След влизане в
сила на настоящото решение, трябва да се пристъпи към теглене на жребие за
движимите вещи по ценовата експертиза.Не е възможно делбата на МПС и на
покъщнината да се извърши по искания от ищеца начин.Другият съделител
е заявил несъгласие да получи в дял само мебели и домакинска техника.С оглед
спазване на равенството между съделителите при
разпределение по чл.353 от ГПК, във всеки дял трябва да се включват по
възможност еднакви по количество и по вид, и приблизително равни по стойност
вещи.В процесния случай се касае до предмети, които не са еднотипни и имат
различно експлотационно предназначение.Допустимо е да
бъде извършено разпределение по предложения от ищеца начин, ако за това имаше
съгласие от насрещната страна.При наличие на спор обаче, за
да е приложим способът на чл.353
от ГПК, е необходимо да
се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.В
настоящия случай в делбената маса има само един
автомобил и той не съставлява вид покъщнина подобно на останалите вещи.Това
налага делбата на МПС да бъде извършена в хипотезата на чл.348 от ГПК, а
страните да се удовлетворят от цената съобразно правата си.В закона липсва предвидена
възможност автомобилът да се възложи в
дял на мъжа по съображение, че ответницата няма свидетелство за управление на
МПС.
Съделителите следва да заплатят държавна такса за
производството в размер на 4 % върху
стойността на дяловете си.Съгласно чл.9 от Тарифа на държавните такси, които се
събират по ГПК, страните трябва да поделят дължимата държавна такса за
прекратеното производство, касаещо недвижимия имот.Съдът, при съобразяване
обема на предприетите процесуални
действия, определя, че за това се следва обща стойност от 80 лева.
По
отношение на приетите за съвместно разглеждане претенции по сметки, за които
страните са оттеглили исканията си, също се следва държавна такса.Ответницата е
внесла своята към момента на депозиране на молбата по чл.346 от ГПК.Ищецът
дължи по с/ка на РРС сумата от 171,95 лв. във връзка
с искането за заплащане на сумата от 4 298,70 лв.
Приети за съвместно разглеждане с първоначалните
претенции са исканията по сметки на ищеца срещу ответницата за заплащане на:
-сумата от 43,83 лв., представляваща припадащият се местен данък за 2018 г. на съделителката, в качеството
й на съсобственик на МПС, заплатен от
мъжа (л.134), със законната лихва от 02.10.2019 г.В последното съдебно заседание
тази претенция е призната от жената.Искането следва да се уважи така, както е
заявено.Ответницата трябва да заплати по с/ка на РРС
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за основателната претенция на
насрещната страна.
-сумата от 51,15 лв., представляваща половината от платената от ищеца цена за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо“ за периода 11.03.-11.09.2018
г. и
-сумата от 134,36 лв.-половината от платената цена за застраховка „Гражданска отговорност“ за
МПС за периода 02.10.2018 г.-01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 02.10.2019 г.
Ответницата счита, че не дължи заплащане на тези
суми, тъй като след прекратяване на брака вещта е ползвана само от ищеца.Съдът
намира доводът за неоснователен.Съгласно КЗ, всеки притежател на моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, е длъжен да сключи задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“.Тя покрива отговорността му за причинените вреди на трети лица,
свързани с притежаването или използването на МПС.Според чл.30 ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта
си.Ищецът е ангажирал доказателства за платените от него суми по това перо.В
тежест на бившата съпруга трябва да се възложи припадащата й се част от разхода
по общата вещ от 185,51 лв.Сумата се дължи със законната лихва от 02.10.2019 г.За
претенцията се следва държавна такса от 50 лв.
-сумата от 313,83 лв., представляваща половината от платената от него на 30.05.2018 г. цена за
ремонт и поддръжка на лек автомобил „Пежо“,
съобразно данъчна фактура № 30098/30.05.2018 г. и данъчна фактура №
30104/31.05.2018 г. /представени по дело/, изразяващи се в смяна на въздушен
филтър, смяна на горивен филтър, смяна на поленов филтър ERP, консумативи-смяна
на двигателно масло, смяна на маслен филтър, като в ремонта са включени части дифтунга, филтър, поленов филтър, филтър
въздушен, филтър маслен включително, извършена диагностика на и проверка на
двигателя, и закупени консумативи във връзка с ползването на автомобила, ведно
със законната лихва върху главницата, и
-сумата от 290,41 лв., представляваща половината от платената от него на 26.07.2019 г. цена за
ремонт и поддръжка на МПС, съобразно данъчна фактура от същата дата /приложена
по дело/ за извършена диагностика, демонтаж и монтаж на кожуха на изх. на
охлаждаща течност, консумативи-воден колектор, уплътнения-2 бр., антифриз,
смяна на помпа стъкломиеща фарове, смяна на помпа за умиватели стъкло (чистачки), предпазители-2 бр., ремонт на
ел.инстлация, ведно със законната лихва върху
главницата.
Доводите на ответницата за тези вземания се свеждат
отново до тезата, че автомобилът, след прекратяване на брака, е ползван само от
мъжа.Назначената по делото техническа експертиза е потвърдила изпълнението и
стойността на ремонтите по МПС.Пояснено е, че се касае до неотложни и
необходими разходи относно поддръжката на вещта.Към него момент автомобилът е
имал проблеми с охладителната система, както и стъкломиещите
устройства, поради което ремонтите са били наложителни с оглед безопасността на
движението.
При тези данни съдът намира, че описаните разходи съставляват необходими разноски, тъй като касаят поддържане на автомобила
в движение и предотвратяване влошаването на неговото състояние. Тези разноски са свързани именно с необходимостта
от запазване на вещта, когато без тях тя би погинала или състоянието й би се
влошило съществено и тя би била негодна за ползването й по предназначение.
Приложим в случая е чл.30 ал.3 от ЗС.Неоснователен е доводът на ответницата, че
след като само бившият й съпруг е ползвал МПС, то тези разходи трябва да са
изцяло за негова сметка.Не се касае до обикновени разноски.Видът и
предназначението на подменените части, както и разходът за сервизно обслужване
се свързани именно с поддържане на автомобила в движение и предотвратяване
влошаването на неговото състояние.Претенцията по това перо трябва да се уважи
така, както е предявена.Сумите се дължат със законната лихва от 02.10.2019 г.В
тежест на ответницата е сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по
иска.
-сумата от 89,71 лв., представляваща половината от платената от ищеца цена за
застрахователна премия по договор за „Автокаско“ за
периода 12.10.2017 г.-12.01.2018 г., ведно със законната лихва.
Ответницата оспорва
претенцията.Ищецът счита, че сумата му се дължи, тъй като с жената са били във
фактическа раздяла от 10.09.2017 г.
На първо място съдът намира, че
разходът не е от категорията необходими
и наложителни разноски за поддръжката и запазването на общата вещ.Застраховката
“Каско“ е доброволна и се сключва по преценка на
собственика на МПС. Дори да се приеме, че действието е предприето удачно в общ
интерес, тъй като безспорно този вид застраховка покрива по-голям риск, то
съдът намира, че разходът е извършен по време на брака на страните към момент,
когато няма фактическа раздяла.Действително на 26.09.2017 г. по гр.дело №
6758/2017 г. по описа на РРС жената е декларирала, че на 10.09.2017 г. върху
нея е било упражнено домашно насилие от съпруга, принудило я заедно с детето да
напусне семейното жилище.От материалите по него производство е видно, че след
три дни страните отново са заживели съвместно до 24.09.2017 г.Тогава мъжът
заминал за чужбина във връзка с изпълнение на обичайните си служебни задължения.Заповедта за незабавна защита не
му е била връчена до 08.11.2017 г., а изпълнението й от органите на полицията,
свързано с отстраняването му от семейното жилище, било предприето на 10.11.2017
г. Молбата за прекратяване на брака е подадена от мъжа на 13.11.2017 г.
/гр.дело № 8083/2017 г. по описа на РРС/.В нея се твърди, че след заминаването
му за чужбина, съпругата е продължила да оперира с предоставените й от съпруга банкови
карти.Това е било признато от жената с твърдението, че средствата са били
използвани за нуждите на семейството.При тези данни съдът приема, че макар за
известен период от време до прекратяването на брака им на 01.02.2018 г.,
страните да не са живели съвместно, те не са прекъснали семейната обвързаност
помежду си, включително и за разходите за задоволяване на нуждите на домакинството.Търсената сума е платена
преди възникването на дяловата собственост помежду им по отношение на лекия
автомобил, поради което и чл.30 ал.3 от ЗС е неприложим.Искът следва да се
отхвърли.В тежест на ищеца е държавна такса от 50 лв., вносима
по с/ка на РРС.
-сумата от 6 565 лв., представляваща половината от платените от ищеца вноски през периода
м.септември 2017 г.-м.ноември 2019 г. по банкови кредити, теглени от „ОББ“ АД, с
единия от които е рефинансиран предходен кредит, а средствата от другия са вложени
в закупуване на процесните лек автомобил и мебели, със законната лихва върху главницата.
По делото са представени доказателства във връзка с
теглените по време на брака на страните кредити за закупуване и извършен ремонт
през 2010 г. на общия им имот, допуснат до делба, и за обзавеждането му, като
се твърди, че с кредитът от 20 364,14 лв. от 06.03.2015 г., предоставен от
“ОББ“, по който ответницата е съдлъжник, е бил платен
на 10.03.2015 г. (л.62,л.135-л.137) автомобилът, предмет на делбата.В този смисъл са показанията на
св.Ц.К., баща на ищеца.Същият установява, че разходите по прехвърлянето на
вещта възлезли на 1 000 лв.
На 01.12.2016 г. от мъжа е сключен нов договор за
кредит с “ОББ“ АД за сумата от 12 000 лв. за срок до 05.11.2023 г.
(л.160-л.169).
На 03.05.2017 г. ищецът сключва друг договор за
кредит с “ОББ“ АД за сумата от 19 000 лв. с краен падеж 03.05.2024 г. С
15 500 лв. от него е рефинансиран предходния заем, получен от тази банка
на 06.03.2015 г. (л.151-л.159).Фактът се потвърждава от вещото лице.
Ответницата оспорва със средствата, получени от
“ОББ“ да са погасявани други кредити, които да са разходвани за задоволяване
нуждите на семейството.
Назначената по делото икономическа експертиза се е
произнесла, че по кредита от 03.05.2017 г. за времето м.ІХ 2017 г.-м.ХІ 2019 г.
от ищеца са били погасени общо 8 308,21 лв.От тях до 01.02.2018 г. са
платени 1 541,59 лева.По кредита от 01.12.2016 г. погасената сума е 5 225,56
лв., от които до 01.02.2018 г.-969,68 лв.
Съдът намира претенцията по това перо за частично
основателна до 5 511,26 лв. с оглед изложеното по-горе за липсата на
безспорни доказателства за прекъсната от фактическа раздяла имуществена общност
между страните.Според разпоредбата на чл.36 ал.2 от СК за задължения, които
единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те
отговарят солидарно.Касае се до солидарна отговорност за поето задължение по време на брака, имащо за
цел задоволяване нужди на семейството.Солидарната обвързаност тук възниква по
силата на закона.
Когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг),
удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови
нарушеното имуществено равновесие.След прекратяването на брака с развод имуществената
общност е прекратена и е налице разделност на
задълженията и изпълненото от единия общо задължение, след прекратяване на
брака между бившите съпрузи, също е в режим на разделност.За
да бъде уважена регресната претенция по чл.59 във вр. с чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36 ал.2 от СК, на
платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят
поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник.В случая
безспорно се установява, че ищецът е платец по тези кредити и сумата от
11 022,51 лв. надхвърля неговата ½ част от задължението.Презумира се, че получените по време на брака средства са
били разходвани за нуждите на семейството.Ответницата не е ангажирала
доказателства за противното.За времето обаче, когато страните са били в брак,
ищецът не може да търси за платеното от него за погасяването на кредитите, дори
той да е бил основният източник на доходи за домакинството, тъй като съпругата,
според възможностите си, е участвала в разходите на общността, включително с труд
и грижи за детето.Искът над 5 511,26 лв. до 6 565 лв. следва да се отхвърли.Държавната такса за тази
претенция възлиза на 262,60 лв.От тях ищецът дължи по с/ка
на РРС сумата от 42,15 лв., а ответницата-220,45 лв.
Ищецът е претендирал разноски за производството за
вписване на исковата молба (22,23 лв.) и за вещи лица ( 840 лв.), като е
представил списък по чл.80 от ГПК, както и съответните платежни документи.По
отношение на първата сума, съдът намира, че в тежест на ответницата трябва да
се възложи припадащата й се ½ част-11,11 лв.Претенцията за сумата от 390
лв. за възнаграждения за вещи лица не може да бъде уважена.При определяне на
разхода съдът изначално е поделил задължението между страните.Ищецът не е
платил в повече от припадащата му се част от делбената
маса.По отношение на разхода от 450 лева за експертизи във връзка с искането по
сметки, съдът намира, че съобразно уважената част от вземанията, в полза на
мъжа трябва да се присъди сумата от 372,72 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, с рег. № ..., рама №
VF33HRHSB82862487, с пазарна стойност от 2 700 лв., намиращ се в държание на
Т.Ц.Т., ЕГН **********, като след извършване на
проданта съсобствениците се удовлетворят съобразно правата си-по 1/2 ид.част.
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проект за разделителен протокол на движими вещи между Т.Ц.Т., ЕГН **********, и Е.К., ЕГН **********,***, както следва:
ДЯЛ I – 1 025 лв.:
1.стъклокерамичен котлон с две гнезда, марка “Веко“, закупен през 2010 г.-95 лв.;
2.вградена фурна, марка „Веко“, закупена през 2010 г.-250 лв.;
3.абсорбатор
за кухня, марка “ Тека“, закупен през 2010 г.-60 лв.;
4.диван-ъглов,
разтегателен с 4 бр.възглавници, светла дамаска, с размери 175/75 см и 160/75
см, закупен през 2010 г.-440 лв.;
5.климатик, марка “Самсунг“ инвенторен модел, АV 09 FCN, сер.№
F043PAGQ101460D, закупен през 2007 г.-180 лв.
ДЯЛ ІI – 1 025 лв.:
1.микровълнова печка, марка “Самсунг“,
с грил, модел GW731K, закупена през 2010 г.-90 лв.;
2.столове,
дървени (липа), с тапицерия, закупени през 2010 г.-4 бр. по 30 лв.-120 лв.;
3.килими-2 бр. комплект, бежови, с размери 150/225
см (160 лв.) и 80/150 см (60 лв.)-220 лв.;
4.автоматична
пералня, марка “DAEVOO“
6 кг, 800 оборота, закупена през 2010 г.-120 лв.;
5.кухненска
маса, дървена (липа), овална, с размери 90/120 см, разтегателна-115 лв.;
6.ел.бойлер,
марка “Теси“, 80 л, закупен през 2010 г.-80 лв.;
7.двукрилен
гардероб с плъзгаща врата с размери 200/230 см, закупен през 2014 г.-280 лв.
ОСЪЖДА Е.К., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.В.В. ***,да заплати на Т.Ц.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.В. ***:
-сумата от 43,83 лв., представляваща припадащият се местен данък за 2018
г. на съделителката,
в качеството й на съсобственик на лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, с рег.
№ ...,
-сумата от 51,15 лв., представляваща половината от платената от мъжа цена за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо“ за периода 11.03.-11.09.2018
г. и сумата от 134,36
лв.-половината от платената цена за
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС за периода 02.10.2018 г.-01.10.2019
г.
-сумата от 313,83 лв., представляваща половината от платената от мъжа на 30.05.2018 г. цена за
ремонт и поддръжка на лек автомобил „Пежо“,
съобразно данъчна фактура № 30098/30.05.2018 г. и данъчна фактура №
30104/31.05.2018 г., изразяващи се в смяна на въздушен филтър, смяна на горивен
филтър, смяна на поленов филтър ERP, консумативи-смяна на двигателно масло,
смяна на маслен филтър, като в ремонта са включени части дифтунга,
филтър, поленов филтър, филтър въздушен, филтър
маслен включително, извършена диагностика на и проверка на двигателя, и
закупени консумативи във връзка с ползването на автомобила, и сумата от 290,41 лв.-половината от платената на 26.07.19 г. цена за
ремонт и поддръжка на МПС за извършена диагностика, демонтаж и монтаж на кожуха
на изх. на охлаждаща течност, консумативи-воден колектор, уплътнения-2 бр.,
антифриз, смяна на помпа стъкломиеща фарове, смяна на
помпа за умиватели стъкло (чистачки), предпазители-2
бр., ремонт на ел.инстлация;
-сумата от 5 511,26 лв., представляваща половината от платените от мъжа вноски
през периода 01.02.2018 г.-м.ноември 2019 г. по банкови кредити, теглени по
време на брака от „ОББ“ АД,, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 02.10.2019
г. до окончателното плащане, както и
сумата от 383,83
лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.Ц.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.В. ***, срещу Е.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. ***, да му заплати
сумата от 89,71 лв., представляваща половината от платена цена за
застрахователна премия по договор за „Автокаско“ за
общия автомобил за периода 12.10.2017 г.-12.01.2018 г., както и над
5 511,26 лв. до 6565 лв., представляваща половината от платени банкови
вноски по договори за кредит, сключени с “ОББ“ АД по време на брака, както и за
периода м.септември-31.01.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.Ц.Т., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Т.В. ***, да заплати по с/ка на РРС сумата от 399,10 лв.–държавна такса за имуществените отношения.
ОСЪЖДА
Е.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. ***, да заплати по с/ка на РРС сумата
от 505,45 лв.-държавна
такса за имуществените отношения.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,
съделителите ще се призоват за теглене на жребие .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/