№
107
Силистра, 22.11.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично
заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Мирена
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
Д. Стоева т.д. № 81 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 ГПК.
Ищците А.П.Т. и З.Д.Т. предявяват иск
против „Уникредитбулбанк“ АД, като твърдят, че на 9.06.08г. са сключили с
ответника договор за учредяване на ипотека, обективиран в НА № 55, том VIII,
рег.№ 7987, дело 942/ 2008 г., по силата на който представят като обезпечение в
полза на банката техния апартамент с идентификатор 66425.500.3402.1.13, находящ
се в гр. Силистра, за вземания на последната по договор за банков ипотечен
кредит на Теодор Тодоров № TR72142322/4.06.08г. Твърдят, че в изпълнение на
задълженията си по този договор ответникът е превел на Банка ДСК сумата от 20
000 лв., но по отношение на втората упомената в ипотечния договор кредитна
институция – Инвест банк АД, не е изпълнил задължението си да й преведе сумата
от 37 800 лв. за рефинансиране на сключен със сина им Петър П. договор за
банков кредит. Предвид неизпълнението на това задължение на ответника, считат
че не е настъпил погасителен ефект спрямо Тодоров по договора му за банков
кредит с „Уникредит Булбанк“ от 4.06.08г. и те, като ипотекарни гаранти,
не отговарят за вземането на банката
спрямо него.
Молят да бъде установено по отношение
на ответника, че задължението на Теодор Иванов Тодоров по този договор за
банков кредит не е обезпечено от тях
посредством договора за ипотека, обективиран в НА № 55 том VIII рег.№ 7987 дело
942/ 2008 г., вписан в Служба по вписванията - град Силистра като акт № 80 том
II дело № 2283/2008 г., тъй като Банката не е предоставила изпълнение,
отговарящо на предпоставките за възникване на отговорността им като ипотекарни
длъжници. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна „Уникредит Булбанк“
АД гр. София счита, че искът е неоснователен и моли същият да бъдат отхвърлен.
Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Съдът, като обсъди
доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване несъществуване на
ипотечно право.
Не се спори по делото,
а и от представения НА № 55, том VIII, рег.№ 7987, дело 942/ 2008 г. /стр.12/ е видно, че на 9.06.08г. страните са сключили
договор за учредяване на ипотека, обективиран в този НА, съгласно който за
обезпечение на всички вземания по договор за банков ипотечен кредит №
TR72142322/4.06.08г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Теодор Тодоров, ищците представят като
обезпечение техния апартамент № 13, със застроена площ 67,22 кв.м., с
идентификатор 66425.500.3402.1.13, ведно с избено помещение № 13 и таванско
помещение с площ от 24,28 кв.м., находящ се в гр. Силистра, ул. Симеон Велики
13, ет.4.
Ищците твърдят, че
съгласно договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR72142322
кредитополучателят Теодор Тодоров е следвало да получи целеви банков заем в
размер на 80 000 лв. за погасяване на ипотечен кредит на третите задължени лица – ищците в
Банка ДСК /с остатък по главницата в размер на 20 000 лв./, за рефинансиране на
ипотечен кредит в „Инвест банк“ АД /с остатък по главницата 37 800 лв./ и
остатъкът – за ремонт, като тази клауза се съдържа дословно и в ипотечния
договор /т.1/. Твърдят също, че в изпълнение на задълженията си по договора за
банков ипетечен кредит на физическо лице от 4.06.08г. ответникът е превел на
БДСК сумата от 20 000 лв., но по отношение на втората упомената в ипотечния
договор кредитна институция – „Инвест банк“ АД, чийто вземания е следвало да
бъдат рефинансирани със сумата от 37 800 лв.,
не е изпълнил задължението си.
Според ищците
обезпеченото от тях парично задължение не възниква в резултат на характерното
за договора за заем предаване в собственост на пари /чл. 240, ал.1 ЗЗД/, а от
изричната воля на кредитната институция и обезпечения длъжник Тодоров, съгласно
която уговореното плащане на сумата от 37 800 лв., предвидена като ипотечен
банков кредит, следва да бъде осъществено от „Уникредит Булбанк“ АД към „Инвест
банк“ АД с цел рефинансиране на друго висящо заемно правоотношение, по което
Инвест банк е кредитор. Това на
практика, според ипотекарните гаранти, съгласно волята на ответника и главния
длъжник по процесния договор за банков кредит, представлява възлагане от
последния на ответната банка, чрез уговорка за делегация, заплащането на сумата
от 37 800 лв. да се
извърши директно към Инвест банк АД, за да има то погасителен ефект спрямо
него.
Твърди се, че правните
последици от възприетия способ за изпълнение на паричния дълг на кредитора по
процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е, че всяко друго
осъществяване на задължението на заемателя за прехвърляне на собствеността
върху сумата от 37 800 лв. попада вън от поетото от ищците обезпечение с
ипотечния договор, тъй като те отговарят само за възстановяване на паричните
средства при положение, че са предоставени на „Инвест банк“ АД по пътя на
договорната делегация. И тъй като „Инвест банк“ АД не е получила изпълнение на вземанията си в
размер на посочената сума, то уговорената делегация не е изпълнена от ответника
и за ипотекарните гаранти не съществува поетото от тях задължение с процесния
договор за ипотека, респективно не съществува ипотечно право на кредитора по
отношение на процесния недвижим имот, предмет на договорната ипотека.
Ответникът „УниКредит Булбанк” АД
сочи, че една от целите на Договора за кредит действително е рефинансиране на
ипотечен кредит в „Инвест Банк” АД, с остатък по главница 37800 лева, но договореният
кредит се усвоява чрез разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя
Теодор Иванов Тодоров, който изрично е декларирал в чл. 15.1.9., че „няма да
използва средства от Кредита за финансиране на проекти, за цел, противоречаща
на тази на кредита”.
Освен това, в т. 4. от НА за
учредяване на договорна ипотека № 55 задълженията на страните са ясно посочени,
а именно: на „УниКредит Булбанк” АД - изпълнение на Договора за кредит (превод
на кредита по сметка на кредитополучателя), а
на ищците - да учредят договорната ипотека, като при неплащане на
задължението от кредитополучателя Тодоров „УниКредит Булбанк” АД има право да
насочи принудително изпълнение срещу имота на ищците.
Относно твърденията на ищците за
наличието на делегация между кредитополучателя Теодор Иванов Тодоров и
„УниКредит Булбанк” АД сочи, че делегацията е едностранна, неформална сделка и
представлява нареждане на едно лице, наречено „делегант”, до друго лице,
наречено „делегат”, да престара или да се задължи към трето лице, наречено
„делегатар”. „Делегантът” и „делегатарят” са страните по т.нар. „валутно
правоотношение” (например Договор), а правоотношението между „делегата” и
„делегатаря”, по което вторият поема задължение към първия, се нарича „външно”.
В случая счита, че не е налице
делегация между кредитополучателя Теодор Иванов Тодоров и „УниКредит Булбанк”
АД, тъй като не е налице нареждане на „делегант” (кредитополучателя Теодор
Иванов Тодоров), до друго лице „делегат” (ответника „УниКредит Булбанк” АД), да
престара или да се задължи към „делегатар” („Инвест Банк” АД), между
„делегантът” (кредитополучателят Теодор Иванов Тодоров) и „делегатарят”
(„Инвест Банк” АД) не е налице „валутно правоотношение” и не съществува
правоотношение между „делегата” („УниКредит Булбанк” АД) и „делегатаря” („Инвест
Банк” АД), по което вторият поема задължение към първия.
Видно от т.1 от представения на стр.
56 от делото договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
TR72142322/4.06.08г., кредиторът има задължение да предостави на кредитополучателя описания кредит, като последният
съответно се задължава да го усвоява, ползва целево и връща при съответните
условия.
В т. 3 от Договора е посочено, че
една от целите на кредита е рефинансиране на ипотечен кредит в „Инвест Банк”
АД, с остатък по главница 37800 лева, но това съвсем не води на извод, че
кредиторът се задължава да приведе към „Инвест банк“ АД тази сума и че е налице
възлагане от кредитополучателя Тодоров на кредитора, чрез уговорка за
делегация, заплащането на сумата от 37 800 лв. да се извърши директно към
Инвест банк АД.
Нещо повече, в т. 10.2. от Договора за
кредит изрично е уговорено, че кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка
с титуляр кредитополучателят Теодор Иванов Тодоров, като в т.6 е посочен и
номерът на сметката му в „Уни Кредит Булбанк“, по която следва да се преведат
средствата. Не се спори по делото, че средствата са преведени по тази сметка
/спори се, че е следвало част от тях да се преведат рефинансиране на ипотечен
кредит в „Инвест Банк” АД/. Отделно от това, съгласно чл. 15.1.9.
кредитополучателят декларира, че „няма да използва средства от Кредита за
финансиране на проекти, за цел, противоречаща на тази на кредита”.
Всичко изложеното до тук води на
извода, че Банката-ответник е изпълнила задълженията си по договора за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR72142322/4.06.08г. и разполага с ипотечното право да насочи принудителното
изпълнение на вземанията си по договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № TR72142322/4.06.08г. върху собствения на ищците недвижим имот, предмет
на договора за ипотека, по силата на който последните са представили като
обезпечение в полза на банката техния апартамент с идентификатор
66425.500.3402.1.13, находящ се в гр. Силистра.
Не се установи да е налице договорено
основание, упълномощаване или делегация между кредитополучателя Теодор Иванов
Тодоров и „УниКредит Булбанк” АД, по силата на което тя да има право или
задължение както да извършва транзакции от сметката на кредитополучателя Теодор
Иванов Тодоров от негово име, или за негова сметка, така и да гарантира
осъществяването на отпуснатия му кредит, съобразно целта, респективно да има
задължението да преведе сумата от 37 800 лв. за рефинансиране на ипотечен
кредит в „Инвест Банк” АД.
Съобразно изхода на процеса в полза
на ответната страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски,
възлизащи на 2 016,80 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от А.П.Т. и З.Д.Т.,***, против „Уникредитбулбанк“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Възраждане, пл. Света Неделя 7, с ИЕК *********,
за установяване по отношение на Банката, че задължението на Теодор Иванов
Тодоров по договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № TR72142322/4.06.08г. не е обезпечено от тях
посредством договора за ипотека, обективиран в НА № 55 том VIII рег.№ 7987 дело
942/ 2008 г., вписан в Служба по вписванията - град Силистра като акт № 80, том
II, дело № 2283/2008 г.
ОСЪЖДА А.П.Т. с ЕГН **********
и З.Д.Т. с ЕГН **********,***, да заплатят на „Уникредитбулбанк“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, пл. Света Неделя 7, с
ИЕК *********, сумата от 2 016,80 /две хиляди и шестнадесет лева и 80 ст./ лв.
- направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: