МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 26
постановена на 30.07.2014г.
по НОХД
№ 154/ 2013г. по описа на
Районен Съд – Г.
Обвинението е срещу подсъдимaта Д.Б.Й. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Е., живуща ***,
българка, българска гражданка, с начално образование, не работи, неомъжена,
осъждана, ЕГН **********, за това, че през
периода 08.01.2014г. – 28.01.2014г., в гр.Г., в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на технически средства (АТМ устройства и дебитна
карта), отнела чужди движими вещи – сумата от 900,00 лева, собственост на А.И.О.,
от нейно владение, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1,
във вр. чл.26, ал.1 от НК.
След направено искане от подсъдимата Д.Й. и
защитникът й за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма и по –
специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по
делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са приети за съвместно разглеждане в
съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура – Г. поддържа обвинението, срещу подсъдимата Д.Й. - както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на
деянието, като излага доводи за доказаност, както от
обективна, така и от субективна страна на престъплението. Счита, че с оглед
признанието на фактите от страна на подсъдимата и спецификата на производството
по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо нея следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата Д.Й. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника й, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да й наложи минимално наказание.
Защитникът на подсъдимата Д.Й. – адв.В.В. – АК – С З., моли съда
да наложи наказание в минимален размер - при условията на чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимата и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията му, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимата Д.Б.Й. ***. Свидетелката Ж.А.И.
***. Св.И. и подс.Й. са първи братовчедки, като майките им са сестри.
През месец Декември 2013г., майката
на св.Ж.И. – А.И.О. претърпяла инсулт.
Св.Ж.И. поискала от подс.Й. - срещу
заплащане да полага грижи за майка й А.О. в дома на последната в град Г., кв.”С.”
бл.**, ап.*. Подс.Й. се съгласила, като
започнала да полага грижи за А.О. през месец Декември 2013г.
На 07.01.2014г., А.О. предоставила
на подс.Д.Й. дебитната си карта, заедно с ПИН- кода на същата, като я помолила
да изтегли от сметката й в „Е.” сумата от 300.00 лева, с които да й закупи
лекарства, храна и да заплати сметките й за електричество и вода.
На 07.01.2014г., подс.Й. с
предоставената й от А.О. дебитна карта, изтеглила сумата от 270.00 лева. За
изразходваните от тази сума пари за разходи по закупуването на храна, лекарства
и заплащането на текущи сметки, подс.Й. предоставила на А.О. касови бележки,
като й върнала и остатъка от 100.00 лева.
Като знаела къде А.О. държи дебитна
карта, подс.Й. решила без знанието и съгласието на А.О. да изтегли с тази
дебитна карта всички налични по сметката й пари, като ги използва за собствени
нужди.
На 08.01.2014г. с дебитната карта на
А.О. от АТМ устройство в град Г., подс.Й. изтеглила от сметката на А.О. сумата
от 300.00 лева.
На 15.01.2014г., по същия начин
подс.Й. - от АТМ устройство изтеглила от сметката на А.О. сумата от 100.00
лева.
На 22.01.2014г., по същия начин
подс.Й. - от АТМ устройство изтеглила от сметката на А.О. сумата от 400.00
лева.
На 28.01.2014г., по същия начин
подс.Й. - от АТМ устройство изтеглила от сметката на А.О. още 100.00 лева.
След последното теглене, извършено
от подс. Й. по сметката на А.О. останали налични 29.24 лева.
През периода 08.01.2014г. –
28.01.2014г., подс.Й. с дебитната карта на А.О. изтеглила от сметката й в „Е.”
общо 900.00 лева, които пари изразходвала за свои нужди.
В края на месец Януари 2014г.
здравословното състояние на Анка Огнянова се влошило, като за нея в домът й
започнала да се грижи дъщеря й – св. Ж.А.И..
На 28.01.2014г., св.Ж.И. направила
опит да изтегли пари от сметката на майка си с нейната дебитна карта, като
установила, че по сметката има само 30.00 лева. След разговор с майка си, св.Ж.И.
разговаряла и с подс.Й.. Пред св.Ж.И., подс.Й. обяснила, че е направила няколко
тегления с дебитна карта на А.О. от нейната сметка, които пари е изразходвала
за собствени нужди. На 23.03.2014г. А.И.О. починала.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства –
самопризнанията на подсъдимата Д.Й. - по реда
на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, а именно: Постановление за образуване на досъдебно производство с вх.№
1681/11.04.2014г. на РП-Г.; Писмо с № 181/2014г. от 10.04.2014г. на РП-Г.; Докладна
записка с рег.№2712/13.03.2014г. на РУП-Г.; Жалба от Ж.А.И. с
вх.№ЗМ-74/11.03.2014г.; Обяснение от А.И.О.;
Обяснение от Д.Б.Й.; Разпечатка извършени транзакции; Карта състояние на
наказателно производство; Писмо с вх.№1976/29.04.2014г. на РП-Г.; Искане за
удължаване срока за разследване с рег.№4819/25.04.2014г. на П.П. - разс.полицай
при РУП-Г.; Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на
обвиняем; Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на
обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Протокол за разпит на свидетел; Искане за изготвяне на справка за съдимост с
рег.№4339/14.4.2014г. от П.П. – разсл.полицай при РУП-Г.; Справка за съдимост
на Д.Б.Й. с рег.№15.04.2014г., издадена от РС-Г.; Постановление за възлагане на
оперативно-издирвателни мероприятия по разследване №74/2014г. с
рег.№4485/16.04.2014г. на п.П. – разсл.полицай при РУП-Г.; Докладна записка с
рег.№4657/22.04.2014г. от инсп.В.Р. при РУП-Г.; Постановление за възлагане на
оперативно-издирвателни мероприятия по разследване № 74/2014г. с
рег.№4485/16.04.2014г. на П.Петров – разсл.полицай при РУП-Г.; Справка за
пътуване на лице – български гражданин – 2 броя; Писмо с рег.№5257/08.05.2014г.
на Началника на РУП-Г.; Писмо с вх.№2203/19.05.2014г. на Община Г.;
Препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
0025/24.03.2014г. на А.И.О., издаден от Община Г.; Удостоверение за наследници
с изх.№377/13.05.2014г. на А.И.О., издаден от Община Г.; Писмо с
изх.№66-99-41/24.04.2014г. на Община Г.; Удостоверение за наследници на А.И.О.
с изх.№339/24.04.2014г., издаден от Община Г.; Протокол за предявяване на
разследване и Заключително мнение и справка за съдимост, а така също и от
показанията на свидетеля Ж.А.И., дадени в хода на досъдебното производство.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимата, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимата Д.Б.Й. с ЕГН ********** е автор на престъпното деяние -кражба,
което мотивира съда да приеме, че обвинението срещу нея е доказано по несъмнен
начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимата Д.Б.Й. с ЕГН ********** е извършила престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата Д.Й.
е осъществила изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратила е
фактическата власт на собственика А.И.О. върху вещите, предмет на
престъплението – отнела е въпросните движими вещи – паричната сума от 900 лева
и е установила своя трайна фактическа власт върху тях - имала е възможност да
се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намери за добре,
което всъщност е и направила.
Имайки предвид, че в случая се касае за четири
отделни деяния – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, извършени през
непродължителни периоди от време – от 8.01.2014г. – 28.01.2014г.,
при идентична обстановка, при еднородност на вината, при които последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните,
съдът счита, че се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК и следва да определи наказание при условията на чл.26, ал.2 от НК.
Предвид
обстоятелството, че подс.Д.Й. е извършила деянията посредством използването на
АТМ устройство и дебитна карта, кражбата следва да се квалифицира като такава
по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ от НК, тъй като е извършена чрез използване
на технически средства.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на
подсъдимата Д.Й., се налага извода, че от субективна страна, престъплението е
извършено от нея - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждала е
общественоопасните им последици и е искала и пряко е целяла тяхното настъпване.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите й
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата Д.Й., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените пълни самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в с.з., спомогнали за разкриване на обективната истина,
критичното отношение към извършеното, тежкото й материално положение и имотно
състояние, ниския социален статус, а като отегчаващи –предходните й осъждания
/и то за престъпления по глава V
от НК/, факта че се касае за четири отделни деяния, обстоятелството, че
кражбата е извършена от подсъдимата Д.Й. по изключително циничен начин - от своята
болна леля, за която се грижи срещу заплащане - след претърпян от нея инсулт –
злоупотребявайки с оказаното й доверие.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимата
Д.Й., наказание по общия ред на чл.54
от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния
размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2
/две/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК,
намали с една трета, поради което й наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК, тъй като е налице пречка в тази насока – подс.Д.Й. е
осъждана на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер – НОХД №
588/2005г. на РС – Р..
Имайки, предвид че подсъдимата
Д.Й., с оглед на предходните й осъждания се явява рецидивист по смисъла на
ЗИНЗС, съдът постанови така определеното и наложено наказание да се изтърпи от
нея при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип
съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимата Д.Й., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимата и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на нея, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимата и стремежът й за облагодетелстване по неправомерен начин.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ ХА. /