№ 984
гр. Варна , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502979 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 4233/18.07.2019 г.,
депозирана от С. Я. Г., ЕГН **********, починала на 22.11.2020г. и заместена от
наследника й- И. Г. Д. ЕГН ********** и К. Я. М., ЕГН **********, действаща чрез
процесуален представител срещу Решение № 168 от 19.06.2019 г./ поправено с Решение 197
от 05.08.2020г. и допълнено с Определение № 973 от 14.10.2019г. /, постановено по гр. д. №
827/2018 г. по описа на РС-Провадия, 1-ви св., с което е отхвърлен предявеният от
въззивниците против Д. Я. И., ЕГН **********, с адрес: ********** иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването върху следните съсобствени
недвижими имоти: Дворно място с площ по нот. акт от 900 кв.м. /деветстотин/ квадратни
метра, съставляващо парцел 4 от кв. 31 по плана на село Аспарухово, общ. Дългопол, обл.
Варна, при съседи по нот. акт за собственост: Я.Д.Я., М.Н.М., Р.Н.Д и улица, а по приложена
скица на поземлен имот № 15-589536/29.11.2016 год., с идентификатор № 00789.201.376,
по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Аспарухово, общ. Дългопол, с площ от
882 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори: № 00789.201.372, 00789.201.371,
00789.201.377, 00789.201.375, 00789.201.390, 00789.201.374, ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда еднофамилна със застроена площ от 62 кв.м., съгласно
приложена скица на сграда № 15- 622994 9.12.2016 г. имот с идентификатор №
00789.201.376.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00789.201.376, брой
етажи 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, зала с кухня за гости с
идентификатор № 00789.201.376.4, пристройка с идентификатор № 00789.201.376.2 и
всички подобрения и приращения.
1
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, претендират
отмяната му и постановяване на друго, с което разпределение на ползването да бъде
извършено, съобразно дела на всяка от страните. Излагат се твърдения, че решението е
немотивирано и неправилно , доколкото е базирано на заключение на вещото лице по СТхЕ,
което е некоректно изготвено.Твърди се , че вещото лице не е взело предвид всички
изградени в имота постройки и по този начин е стигнало до неправилно заключение за
липсата на възможност за разпределяне ползването на постройките и дворното място.
В съдебно заседание по същество И. Г. Д. се явява лично и поддържа жалбата. К.Я.
М. редовно призована , чрез процесуалния си представител поддържа жалбата ,моли да бъде
уважена, както и де се присъдят разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от Д. Я. И.,чрез процесуален
представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са
твърдения, че в първоинстанционното производство ищците не са оспорили заключението
на вещото лице по СТхЕ и не са направили доказателствени искания в тази насока.Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В съдебно заседание по същество Д. Я. И., чрез процесуалния си представител
поддръжа отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен от С. Я. Г., починала на
22.11.2020г. и заместена от наследника й- И. Г. Д. и К. Я. М., действаща чрез процесуален
представител против Д. Я. И. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение
на ползването върху следните съсобствени недвижими имоти: Дворно място с площ по
нот. акт от 900 кв.м. /деветстотин/ квадратни метра, съставляващо парцел 4 от кв. 31 по
плана на село Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна, при съседи по нот. акт за
собственост: Я.Д.Я., М.Н.М., Р.Н.Д и улица, а по приложена скица на поземлен имот № 15-
589536/29.11.2016 год., с идентификатор № 00789.201.376, по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Аспарухово, общ. Дългопол, с площ от 882 кв.м., при съседи:
имоти с идентификатори: № 00789.201.372, 00789.201.371, 00789.201.377, 00789.201.375,
00789.201.390, 00789.201.374, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда
еднофамилна със застроена площ от 62 кв.м., съгласно приложена скица на сграда № 15-
622994 9.12.2016 г. имот с идентификатор № 00789.201.376.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 00789.201.376, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, зала с кухня за гости с идентификатор № 00789.201.376.4, пристройка с
идентификатор № 00789.201.376.2 и всички подобрения и приращения.
2
В исковата си молба ищците твърдят, че с ответника са наследници по закон на Я.Я.
И., като всеки от тях притежава по 1/3 ид.част от собствения на наследодателя им недвижим
имот находящ се в с. Аспарухово, представляващ Дворно място е площ по нот.акт от 900
кв.м. /деветстотин/ квадратни метра, съставляващо парцел 4 от кв. 31 по плана на село
Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна, а по приложена скица - поземлен имот с
идентификатор № 00789.201.376, по кадастрални карта и кадастрални регистри на с.
Аспарухово, общ. Дългопол, с площ от 882 кв.м., ведно с построените в това дворно място
жилищна страда еднофамилна със застроена площ от 62 кв.м., съгласно приложена скица -
имот с идентификатор № 00789.201.376.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
00789.201.376. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, зала с кухня
за гости с идентификатор № 00789.201.376.4, пристройка с идентификатор №
00789.201.376.2 и всички подобрения и приращения.Я. И. е придобил имота въз основа на
договор за покупко - продажба,обективирана в нотариален акт № 191, т.V, нот.дело №
2101/1975 г. на Районен съд гр.Провадия. Поради липса на съгласие с ответника за
ползаването на съсобствеността, са отправили искане съда да извърши разпределение
съобразно притежаваните от страните квоти.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че с ищците, в качеството им на наследници
на баща им-Я. И. са съсобственици на посочените в исковата молба обекти , като всеки
притежава по 1/3 ид.ч. Твърди , че през 2014 г. ответника е правил подобрения в имота, с
изразено съгласие от страна на ищците, както по време на строителството, така и след
завършването му, ищците многократно са посещавали имота и по никакъв повод не са се
противопоставяли на действията на ответника. Твърди се също, че в конкретния случай,
според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по
предназначение от всички съсобственици. Реалното ползване от всички е невъзможно, още
повече като се отчете факта, че ищците имат собствени жилища и нямат жилищна нужда.
Ползването на самостоятелни помещения от тримата съсобственици е невъзможно и
предвид на това, че не е осигурено фактически наличието към тях на баня-тоалетна като вид
сервизно помещение, входа към сградата е един и няма как да се изградят други тъй като,
това ще застраши конструкцията на сградата. Дворното място също няма как да бъде
разпределено за ползване тъй като, в цялото място има трайни насаждения-овошки и
декоративно озеленяване. Претендира иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
разноски.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите, приема,че:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
3
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите
оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото
решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването
се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС,
решението по който е акт на съдебна администрация. За да е основателен иска на
въведеното основание - чл. 32, ал. 2 от ЗС , ищците следва да установят наличието на
следните кумулативни предпоставки:1/ няколко лица да са носители на правото на
собственост върху вещта, чието разпределение на правото на ползване се иска; 2/
невъзможност да се образува мнозинство за вземане на решение за ползване на общата вещ;
3/ възможност за разпределение на ползването на общата вещ съобразно с фактическото
състояние и с оглед предназначението на имота. Съгласно ТР № 13/2012 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 13/12 г.по описа на ВКС, при направени от страните възражения за обема на
правото на собственост върху вещта, ползването върху която ще се разпределя, същите
следва да се разгледат в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Съдействайки на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор
относно това как да бъде ползван съсобствения им имот, съда следва да се отчете правата на
всеки съсобственик, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Необходимо е да се
съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част,
която да съответства на квотата в съсобствеността.
В конкретния случай е безспорно установено, че ищците и ответника са наследници
на Я.Я. И. е починал на 06.05.2007 год./Акт за смърт № 0010/07.05.2007 год. с.
Аспарухово / с квоти в наследяването по 1/3 идеална част за всеки, т.е. спор относно
съсобствеността и обема й в настоящото производство липсва. Безспорно установено е
също, че към момента на депозиране на исковата молба в съда ответника и семейството
4
му/той,дъщеря му ,съпруга й и детето им/ живеят в имота като тяхно жилище. Ищците не
оспорват , че ответника е направил подобрения в имота , извършването им е доказано със
събраните в хода на производството писмени доказателства / касови бележки, фактури/, така
и от събраните гласни такива чрез разпит на свидетелите: К.В. /сестра на Я. И.,чиито
показания съда цени в условията на чл. 172 от ГПК и като непосредствени и Г.Д. /без
родство със страните/,чиито показания съда кредитира като базиращи се на лични
впечатления.Съвкупно от тях се установява , че до смъртта си Я. е живеел в имота , като
след смъртта му къщата/имота/ не е обитавана 7-8 години и състоянието й не е било добро-
съборетина. Преди около 4-5 години ответника, а в последствие и дъщеря му със
семейството си, се е върнал да живее в къщата,която е с един вход, като е направил ремонт.
Навеса е укрепен и е станал зала с кухня и отгоре плоча,в двора има стопанска постройка.
Разположението на стаите е такова , че в тях не могат да живеят още хора. В двора има
плодни и декоративни дръвчета,цветя. Входа към двора е един. Ищците са знаели за
ремонтите и са ходили в имота по време на извършването им. От около две години,
сестрите на Д./ищците/ не са ходили в къщата в с.Ченге/Аспарухово/.
В хода на производството пред ПРС са разпитани и водените от ищците
свидетели.Показанията на И.Д., настоящ ищец в производството,заместила майка си Ст. Г.,
съда не кредитира доколкото същата е очевидно заинтересована от изхода на спора, както и
доколкото показанията и не са преки и непосредствени.Показанията на св. К.В. /без родство
със страните/ съда кредитира доколкото се базират на лични впечатления. Същите
потвърждават,че Д. е извършил ремонт на къщата и двора. Относно точното разпределение
и състояние на процесните обекти съда не кредитира показанията й т.к. същата твърди, че е
идвала последно в двора през 2018г. За това дали къщата се дава за гости , дали идват такива
и дали си плащат свидетелката твърди:“Аз лично не съм видяла там да се настаняват
гости.“Показанията й съда кредитира в частта, че ищците нямат ключ за имота , както и,че
не могат да постигнат съгласие с ответника за ползването му.
Съдействайки на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор
относно това как да бъде ползван съсобствения им имот, съда следва да се отчете правата на
всеки съсобственик, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Необходимо е да се
съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част,
която да съответства на квотата в съсобствеността.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че съгласно заключението на вещото лице
М.П. по назначената от съда и приета без възражения от ищците СТхЕ , реално
разпределяне на ползването между страните съобразно притежаваната квота в
съсобствеността на всяка една от тях е невъзможно, без преустройства. В заключението си,
което съда кредитира като обективно доколкото вещото лице е извършвало
замервания на място се установява, че съгласно схемата на имота и данъчната оценка
5
застроената площ на жилищната сграда е 62 кв.м., а измерена от вещото лице- с площ
от 142.10 кв.м.
Според вещото лице, дял 1 по заключението, защрихован в червено на скицата, е
допълнителна постройка-масивна, с плоча, без тоалетна и баня, и има отделен вход, но няма
друг вход за достъп до основната част на къщата.
За да обособи Дял 2 и Дял 3- вещото лице предлага съществуващият коридор, да бъде
разделен на две по дължината му, като едната част да се ползва от дял 2, а другата от дял 3.
При условие, че коридора бъде разделен от ползвателите на дял 2 и 3, то от общата измерена
ширина от 2.05 м., ще се намали на около 0.90 см, а ако е разделен с гипскартон - с около 5
см.
За да се обособят за реално ползване дял 1, 2 и дял 3, според вещото лице следва
съществуващото към момента помещение, в което попадат тоалетна, баня и перално
помещение, да бъде преустроена, като се прегради- една част ще се ползва за баня и
тоалетна от дял 1, друга част от дял - 2 за баня и тоалетна, а сервизното помещение под № 3-
оцветено в жълто в момента го няма и следва да се изгради, като се пристрои към сградата
със съответните инсталации. Освен преграждането ще е необходимо и изграждането в дял 2
на тоалетна и душ, след което да се отворят врати към дял 1-баня тоалетна, от спалня № 3-
врата към № 3-баня и тоалетна.Без тези преустройства и изграждане на баня-тоалетна към
дял 3, обособяването на три дяла за реално съвместно ползване на имота е невъзможно.В
съдебно заседание вещото лице е пояснило,че в имота има стопанска постройка, която не е
отразила на скицата и не я е изчислявала, имало и външна тоалетна, за която не знае дали е
използваема, но също не я е отразила, място за паркиране в двора също не е отразено на
скицата. Достъп до дял 2/среден дял, оцветен в зелено/за ползване на дворното място, няма,
освен през дял 1.
В теорията няма спор, че по иск за разпределение на ползването не може да се
предписва създаване на ново положение и всички доводи на жалбоподателите, свързани с
преустройства, са несъстоятелни, дори и при хипотеза на наличие на допълнителни обекти.
/В този см. Определение № 175 от 8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2011 г., I г. о. /
Дори и да бъде уважено искането на ищците за общо ползване от тях на дял 2 и 3
съгласно заключението на вещото лице, то отново би се наложило преустройство , т.к. в дял
3 няма баня и тоалет, а в дял 2 за да се обособи следва да се прегради общото помещение с
дял 1. Следва да се изгради и достъп до основната сграда.Включването на външната
тоалетна /при положение , че същата може да се използва/ не отменя преустройството на
баня и тоалет към дял 1 и 2 , както и липсата на отделен вход към тях.
Предвид изложеното не е налице третата предпоставка за уважаване на предявения
иск, а именно възможност за разпределение на ползването на общата вещ съобразно с
фактическото състояние и с оглед предназначението на имота.
6
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ПРС, липсва
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
При обжалване в производството по спорна съдебна администрация отговорността за
разноските се разпределя по общите правила /Решение № 275/30.10.12 г. по гр. д. № 444/12
г. на ІІ г. о., ГК на ВКС/.
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на
500.00 лева на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Възражението на въззивниците по чл.78 ал.5
от ГПК съда счита за неоснователно с оглед обема на осъщественото процесуално
представителство от процесуалния представител на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от 19.06.2019 г. /поправено с Решение 197 от
05.08.2020г. и допълнено с Определение № 973 от 14.10.2019г. /, постановено по гр. д. №
827/2018 г. по описа на РС-Провадия, ГО, 1-ви св.
ОСЪЖДА И. Г. Д. ЕГН ********** и К. Я. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.
Я. И., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото
за въззивното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7