№ 38
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20231800500788 по описа за 2023 година
С Решение № 122/23.10.2023г., постановено по гр.д. № 486 по описа РС-
гр. П. за 2023 г., децата А. М. Н. и Л. М. Н. са настанени на основание чл. 26,
ал. 1 от Закона за закрила на детето в утвърденото професионално приемно
семейство на П. И. С. – А.а и П. М. А. за срок до навършване на пълнолетие,
ако учат до завършване на средно образование, но не повече от навършване
на 20 годишна възраст или до настъпване на обстоятелства, които водят до
промяна на мярката за закрила.
Със същото решение е осъдена М. И. Н. да заплаща на малолетното дете
А. М. Н. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от завеждане на
исковата молба – 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до изплащането и до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, както и да заплаща
на непълнолетното дете Л. М. Н. месечна издръжка в размер на 300 лв.,
считано от завеждане на исковата молба – 18.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащането и
до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.
Присъдени са и разноски за държавна такса върху размера на издръжките.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на М. И. Н. срещу
горното решение в частите му, с които са присъдени издръжки, допуснато е
предварителното му изпълнение и са присъдени разноски. Жалбоподателката
счита, че в тези части решението е недопустимо и моли съда да го обезсили
1
като такова. При условията на евентуалност претендира, същото да бъде
отменено в така обжалваните части. Излага съображения, че искането за
присъждане на издръжки не било редовно заявено. В обстоятелствената част
на исковата молба не били изложени обстоятелства в негова подкрепа,
касаещи нуждите на децата, нейните възможности, както и размерите на
издръжките. Позовава се на съдебна практика, съгласно която възможностите
на задълженото за издръжка лице са винаги обективни и конкретни, като те се
определят от обстоятелства, които не са били изследвани от районния съд при
постановяване на обжалваното решение. Тези въпроси не били обхванати от
доклада на делото и по тях не била разпределена доказателствената тежест.
Оттук прави извод, че в частите за издръжките обжалваното решение е
недопустимо, бидейки постановено по нередовна искова молба и при липса на
доклад за тази претенция. Изтъква, че децата са настанени в професионално
приемно семейство, на което се заплаща възнаграждение и разходи за
отглеждането им, а и самите деца получават съответно подпомагане.
Същевременно, не били преценени нейните възможности, а районният съд
приел декларативно, че тя следва да заплаща издръжки в посочените размери.
Моли съда да обезсили решението в обжалваните му части като недопустимо,
а при условията на евентуалност – да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Постъпил е отговор от Агенцията за социално подпомагане, която
анализира мерките за закрила на дете извън семейството, каквито са
приложени по отношение на децата Л. и А.. Позовава се на разпоредбата на
чл. 143 от СК. Подчертава, че децата Л. и А. били осиновени от М. Н. при
условията на пълно осиновяване. Позовава се на данни от осиновителното
дело, касаещи декларирания от осиновителката месечен доход. Описва
хронологията на отношенията между осиновителката и осиновените деца,
както и причините, наложили настаняването на последните в професионално
приемно семейство. Счита, че не е налице твърдяното от жалбоподателката
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Прави изводи за нейните месечни доходи. Анализира данните на НСИ за
второто тримесечие на 2023г. за разход за основни потребности на член от
домакинството в Република България. Цитира разпоредбата на чл. 50 от
ППЗЗдет, като сочи, че предоставяните на децата средства са съответно в
размер от 554 лв. и 504 лв. Твърди, че на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСПД е
осигурено подпомагане в размер на 50 лв. за всяко от децата. На последно
място заявява, че, съгласно чл. 57в от ППЗЗДет, се изплаща месечно
възнаграждение в размер на 160 на сто от минималната месечна работна
заплата. Прави извод, че средствата, които към момента се изплащат на
приемното семейство за отглеждането и възпитанието на децата Л. и А. Н., не
могат да покрият в пълна степен потребностите им, а отговорността на
родителя не следва да се прехвърля върху приемното семейство. Моли съда
да отхвърли жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не
се явява и не се представлява. Процесуалният й представител - адв. Ю. - е
подала молба, съдържаща искане за даване ход на делото, както и становище
по съществото на спора. Поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения и възпроизвежда съдържащите се в нея искания. Навежда довод
за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради това, че иск за издръжка
не бил предявяван. Счита, че ПРС не е изследвал въпроса за действителните
2
нужди на децата и за материалните възможности на задълженото за издръжка
лице, като в тази насока не били събирани доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата
Дирекция „Социално подпомагане“ - П. се представлява от старши юрк. Й.,
която поддържа отговора и оспорва жалбата. Моли съда да остави същата без
уважение като необоснована и недоказана, и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че осиновителката, до прекратяване на допуснатото
осиновяване, дължи издръжка на двете деца.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд контролиращата
страна СОП се представлява от прокурор Ц., която споделя изложеното от
въззиваемата страна. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли съда
да я отхвърли. Изразява становище, че обжалваното решение следва да се
обезсили в частта, с която съдът е присъдил издръжката за период от датата
на подаване на исковата молба, тъй като в тази част е постановено по
непредявен иск (в петитума на исковата молба липсвало такова искане). По
отношение на останалата му част намира, че решението следва да бъде
потвърдено.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд приемните родители
П. И. С. и П. М. А. не се явяват, не се представляват и не изразяват становище.
Фактическата обстановка по правния спор, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
вярно и пълно в обжалвания съдебен акт, поради което не следва да се
възпроизвежда отново.
В производството пред въззивната инстанция съдът е разпределил
доказателствената тежест по иска за издръжка и е предоставил възможност на
страните да ангажират доказателства по този въпрос.
Упражнявайки така предоставената възможност, ответникът е
представил копия от документи, имащи отношение към доходите на
задълженото за издръжка лице, както следва:
Доклад от 17.08.2023г. за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо детето Л. М. Н., изготвен от Дирекция "Социално
подпомагане"-Б.;
Доклад от 17.08.2023г. за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо детето А. М. Н., изготвен от Дирекция "Социално
подпомагане"-П.;
Социален доклад за проучване на кандидат-осиновител М. И. Н.,
изготвен на 30.11.2021г. от Дирекция "Социално подпомагане"-Б.;
Представени от М. Н., документи, удостоверяващи размера на доходите
и трудовата й заетост при кандидатстването й за осиновител:
Саморъчна декларация за упражняване на трудова дейност по
граждански договор към "Е." ЕООД;
Саморъчна декларация за участие в търговско дружество "М." ООД
със седалище в гр. М., И.;
Удостоверение от "М." ООД за извършвана трудова дейност и
размер на работна заплата (на италиански език с легализиран превод
на български език).
3
В хода на въззивното производство е била изискана служебна справка
от ОС- Б., на какъв етап се намира гр.д. № 718/2023г. по описа на този съд,
както и дали е приключило с влязло в сила решение и с какъв резултат. В
отговор е постъпило писмо вх. № 692 от 23.01.2024г., от което се установява,
че делото е образувано по искова молба на М. И. Н. срещу Л. и А. Н. за
прекратяване на осиновяване по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от СК, като по
делото е насрочено открито съдебно заседание за 07.02.2024г. от 14:00ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а
първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените
искове.
Във връзка с това, съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателката за недопустимост на решението поради постановяването
му по непредявен иск. Видно от текста на исковата молба, с нея изрично е
поискано присъждане на издръжка, като това искане е отразено в доклада на
делото. Наистина, не му е била дадена правна квалификация и не е
разпределена доказателствената тежест във връзка с него, но, противно на
поддържаното от жалбоподателката, тези обстоятелства не обуславят
недопустимост на обжалваното решение. Съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ако
въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада (както в настоящия случай), въззивният съд само следва да
даде указания на страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,
непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Именно това е
извършено от въззивния съд, който е разпределил доказателствената тежест
по иска за издръжка и е предоставил възможност на страните да ангажират
доказателства във връзка с него. Така са били поправени допуснатите от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада. В резултат
от това, процесуалните права на страните не са били накърнени, а за съда
няма пречка да разгледа иска по същество и да се произнесе по него въз
основа на така събраните доказателства.
4
Неоснователен е и доводът на представителя на прокуратурата за
недопустимост на решението в частите му, с които издръжките са присъдени
за период от датата на подаване на исковата молба. Наистина, в нея не е
посочен начален момент, от който същите се претендират. Според настоящия
съдебен състав, обаче, това не опорочава претенцията, нито произнасянето на
съда по нея, тъй като всяко релевирано право имплицитно се защитава от
момента на подаване на молба за неговата защита, дори това да не е посочено
изрично. Такова изрично посочване е необходимо само в случаите, когато, по
изключение, началният момент на търсената защита е различен. В подкрепа
на този извод е разпоредбата на чл. 149 от СК, съгласно която „издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска“. Поради това и по аргумент от противното, началният
момент на претенцията за издръжка за бъдеще време съвпада с предявяването
на иска. Съответно, като е присъдил процесните издръжки от датата на
исковата молба (18.09.2023г.) П.ският районен съд е постановил допустимо
решение и няма основание за неговото обезсилване.
Недопустимо, обаче, е била присъдена законна лихва върху
определените за двете деца издръжки. Такава лихва не е била претендирана
от ищеца, а, присъждайки я, районният съд се е произнесъл по непредявено
искане. Поради това и по аргумент от чл. 269 от ГПК обжалваното решение
следва да бъде обезсилено в съответните му части.
ІІІ. По същество
От намиращите се на л. 10 и л. 11 от първоинстанционното дело
удостоверения за раждане се установява, че Л. М. Н. е родена на 27.10.2008г.,
а А. М. Н. – на 12.03.2013г., т.е. към момента на подаване на исковата молба и
към настоящия момент първата от тях е непълнолетна, а втората – малолетна.
В тези удостоверения за раждане М. И. Н. е вписана като тяхна майка, а от
докладите за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на дете на
л. 16 – 27 от първоинстанционното дело се установява, че М. И. Н. е
осиновила двете деца при условията на пълно осиновяване със съдебно
решение, влязло в законна сила на 13.05.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 101 от СК, при пълно осиновяване между
осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите
роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по
произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи
с роднините им по произход се прекратяват.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Следователно, жалбоподателката, в качеството си на осиновителка при
условията на пълно осиновяване, е задължена да осигурява издръжка на
децата Л. М. Н. и А. М. Н..
Наистина, по делото се установява, че по искова молба на М. И. Н. за
прекратяване на осиновяването на Л. М. Н. и А. М. Н. по реда на чл. 106, ал. 1,
т. 2 от СК е образувано гражданско дело № 718/2023г. по описа на Б.ския
окръжен съд. Видно от писмото от ОС- Б., обаче, това дело все още не е
приключило, нито има данни за постановено и влязло в сила решение по него.
5
Поради това към настоящия момент жалбоподателката все още има
качеството на осиновителка на двете деца, а този факт – по силата на чл. 101 и
чл. 143, ал. 2 от СК – обуславя задължението й да им предоставя издръжка.
Спорен в настоящото производство е въпросът за нейния размер.
По този въпрос съдът намира, че основен критерий за определяне на
справедливото количествено измерение на задължението за издръжка е
закрепен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният
размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от
минималната работна заплата. С Постановление № 193 на МС от 12.10.2023 г.
за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обн., ДВ,
бр. 87 от 17.10.2023 г., в сила от 1.01.2024г.), размерът на минималната
месечна работна заплата за страната е определен на 933 лв., считано от
01.01.2024г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 233,25
лв. и не може да бъде определен под тази граница.
Във въззивната жалба са наведени доводи за несъобразяване на
издръжката с материалните възможности на задълженото лице, които доводи
са по принцип релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК, доколкото
конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се
определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава,
но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се
търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
От една страна, анализирайки фактите по делото, и при съобразяване с
относимите нормативни разпоредби и задължителната съдебна практика,
районният съд правилно е преценил обичайните нужди на двете деца, с оглед
тяхната възраст. Също така, по делото не се твърдят и не се доказват
здравословни проблеми, извънкласни занимания, специфични или
изключителни нужди и потребности на децата по смисъла на чл. 143, ал. 4 от
СК, които биха обусловили извършване на по- големи разходи, поради което
такива не може да се презюмират и правилно не са били взети предвид от
ПРС.
От друга страна, по въпроса за възможностите на осиновителката да
осигурява издръжка на децата, обжалваното решение не съдържа други
мотиви, освен отбелязването, че доказателства за това липсват. А съгласно т.
5 от цитираното по- горе ППВС, тази възможност е релевантен фактор за
преценка на размера на дължимата издръжка, като тя се определя от
доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В конкретния
случай не са ангажирани доказателства за образованието, квалификацията и
имуществото на жалбоподателката. Няма и официални документи за нейния
доход.
Същевременно, по делото няма данни за притежавани от нея
недвижими имоти и подлежащи на деклариране движими вещи. Всичко това
обуславя като цяло ниски материални възможности на жалбоподателката, и,
съответно, по- нисък размер на дължимата от нея издръжка.
Наистина, в хода на осиновителното дело тя е декларирала месечен
6
доход от около 1200 евро и 100 лв., но, както се посочи по- горе, тези данни
не са обективирани в официални документи, а и са предоставени с
недостатъчна конкретност, тъй като не сочат нито извършваната от
жалбоподателката работа, нито правното основание за полагане на труд от
нейна страна, а доходът й е посочен само в приблизителен (ориентировъчен)
размер. Поради това съдът намира, че трудовата й заетост не може да бъде
източник на сигурен, постоянен и предвидим доход.
Освен това следва да се има предвид, че лицата, на които
жалбоподателката трябва да осигурява издръжка, са две, което допълнително
натоварва месечния й бюджет.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливият размер на
месечната издръжка, която жалбоподателката следва да заплаща на децата Л.
М. Н. и А. М. Н., е в размер, близък до минималния, а именно – 250 лв. за Л.
Н. и 235 лв. за А. Н..
По тези съображения, жалбата е частично основателна, а обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която М. И. Н. е осъдена да
заплаща на Л. М. Н. и А. М. Н. месечни издръжки за разликите над 250 лв. и
235 лв. до определените от районния съд размери съответно от 300 лв. и 250
лв.
Същевременно, съдът намира, че жалбата е неоснователна в частта, с
която се оспорва допуснатото предварително изпълнение на решението за
присъдените издръжки, тъй като такова допускане е задължително по силата
на чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл,
въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката част от сторените от нея
разноски във въззивното производство, пропорционална на уважената част от
жалбата. Такива се установяват в размер на 396 лв. – държавна такса, и 1000
лв. – адвокатски хонорар, т.е. общо 1396 лв., от които въззиваемият следва да
заплати на жалбоподателката (((250-235)+(300-250))/(250+300))*1396=
(65/550)*1396= 0,1181818181818182*1396=164,98лв.
Разноски не са претендирани от въззиваемия, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, като държавната такса
върху размера на присъдените издръжки бъде намалена от 792 лв. на 698,40
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 122/23.10.2023г., постановено по гр.д. № 486
по описа РС- гр. П. за 2023 г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които е присъдена законна
лихва върху всяка просрочена вноска на определените месечни издръжки от
датата на падежа до изплащането й.
ОТМЕНЯ Решение № 122/23.10.2023г., постановено по гр.д. № 486 по
7
описа РС- гр. П. за 2023 г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
М. И. Н. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на непълнолетното дете
Л. М. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 250 лв. до
300 лв., считано от завеждане на исковата молба – 18.09.2023г., до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
М. И. Н. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на малолетното дете А.
М. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 235 лв. до
250 лв., считано от завеждане на исковата молба – 18.09.2023г., до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
М. И. Н. с ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на РС- П.
държавна такса за разликата над 698,40 лв. до 792 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на:
М. И. Н. с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното дете Л. М. Н.
с ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 250 лв. до 300 лв.,
считано от завеждане на исковата молба – 18.09.2023г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката;
М. И. Н. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете А. М. Н. с
ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 235 лв. до 250 лв.,
считано от завеждане на исковата молба – 18.09.2023г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/23.10.2023г., постановено по гр.д. №
486 по описа РС- гр. П. за 2023 г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
М. И. Н. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на непълнолетното дете
Л. М. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв.,
считано от завеждане на исковата молба – 18.09.2023г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката;
М. И. Н. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на малолетното дете А.
М. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 235 лв., считано
от завеждане на исковата молба – 18.09.2023г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката;
е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. да заплати на М.
И. Н. с ЕГН ********** сумата 164,98лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9