РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110217808 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Т. И. П., ЕГН **********, с адрес
****** от САК, против наказателно постановление №24-4332-
027434/13.11.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Навежда доводи, че описаната в процесното НП
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. В този смисъл
твърди, че три поредни пъти е бил тестван с техническо средство и два пъти с
анализатор за употреба на наркотични вещества, но все с отрицателен
резултат, поради което отказал да отиде да даде и кръвна проба за изследване,
но с това си поведение не е нарушил материалния закон, тъй като не е бил
длъжен допълнително да се изследва. Позовава се на съдържанието на
вменената нарушена разпоредба, която предоставя възможност на водача за
1
избор на каква проверка да бъде подложен, кои и колко от посочените в закона
способи да избере. Отчита последното и като допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на защита.
Счита още, че настоящият случай не се отличава с висока степен на
обществена опасност, поради което и предвидените в санкционната
разпоредба кумулативни наказания, се явяват несъразмерно тежка санкция,
която не съответства на тежестта на нарушението, степента на обществената
му опасност и целта на закона.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.К.А.от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания, като
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощени процесуални представители
– юрк.В.П. и юрк.С.К., след приключване на съдебното следствие, моли съда
да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено.
Счита вмененото нарушение за доказано от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, включително и от показанията на доведения от
жалбоподателя свидетел. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави изрично възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 21.11.2024 г., съгласно отразеното на
разписката върху него, а жалбата е изпратена по пощата на 03.12.2024 г.,
съгласно отразената дата на пощенското клеймо, т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано
от датата на неговото връчване, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№1370173 на 21.10.2024 г., от компетентно
длъжностно лице – командир на отделение при СДВР, 04 РУ-СДВР: Г. Л. С., в
присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на акта – Т. Г. Б. /също длъжностно лице при СДВР/,
против Т. И. П., в качеството му на водач на МПС, затова, че на 21.10.2024 г., в
16:15 часа, в гр.София, по бул.“Гоце Делчев“, с посока на движение от
ул.“Костенски водопад“ към бул.“България“, пред №111, управлява лек
автомобил „****“, с рег.№****, собственост на Т.Р.Ч., с ЕГН **********, като
в 16:18 часа на 21.10.2024 г. отказва да бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство Drug test
500, с фабричен №DRRM-0038, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата
на неговото съставяне – на 21.10.2024 г., срещу негов подпис, с изрично
отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да
представи пред АНО в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения
против съставения АУАН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР,
надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, след като възпроизвел изцяло изложената в АУАН
фактическа обстановка и допълнил обстоятелството, че на водача е издаден
талон за медицинско изследване №292929 и 7 броя стикери А105628, както и
че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване, издал процесното
НП против Т. И. П., с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му
наложил кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
3
свидетелите Г. С., Т. Б. и С.ЙО.; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; талон за изследване №292929, ведно с
холограмен стикер; справка картон на водач; Заповед №513з-4531/31.05.2022
г. на директора на СДВР; Заповед №8121з-12547/12.09.2024 г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед №8121з-1632/02.12.2022 г. на министъра на
вътрешните работи; от приложените към жалбата – издадена ЗППАМ; от
изисканите и представени от АНО справки .
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП,
са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица,
съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя
заповеди, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Противно на релевираните възражения в жалбата, съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита
на жалбоподателя до такава степен, че последният да не може да разбере за
какво точно нарушение е санкциониран, къде, кога и при какви обстоятелства
го е извършил. Фактическите обстоятелства са правилно отразени в
обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира
противоречия, както между направеното словесно описание в двата акта на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, така и между
действително установената фактическа обстановка от събраните по делото
доказателства. В процесните АУАН и НП е налице идентично словесно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – дата,
час, място и начин на извършване, както и на доказателствата, които го
потвърждават.
Релевираното възражение в жалбата, че не е установено по безспорен
начин виновно извършване на нарушението от жалбоподателя, поради липсата
на отказ да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества с техническо
средство, не се споделят от съда, съответно не са налице основания за
цялостна отмяна на процесното НП на формално основание, без да се
разглежда спора по същество.
Правилно е приложен материалния закон. Вмененото нарушение,
авторството и вината, противно на релевираните възражения в жалбата за
4
допуснати съществени процесуални нарушения, се явява доказано по
безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетелите С. и Б.се
установява по несъмнен и безспорен начин изричния и категоричен отказ на
жалбоподателя, след покана от полицейски служител от СДВР, да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози. От техните показания става ясно, че жалбоподателят се е
съгласил да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на
алкохол с отричателен резултат, но след като е бил поканен да бъде тестван и
за употреба на наркотични вещества, последният колебливо, но категорично е
отказал. В подкрепа на показанията на свидетелите С. и Б. са данните от
изисканата справка от АНО, че на дата 21.10.2024 г. въобще няма направени от
тези полицейски служители тестове с описаното в АУАН и НП техническо
средство Drug test 500, с фабричен №DRRM-0038. В подкрепа на показанията
на свидетелите С. и Б., относно категоричния отказ на жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство за установяване употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози, са и данните от приложения по делото талон за
изследване №292929/21.10.2024 г., съгласно който жалбоподателят е избрал
друг вид изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в
хода на извършената му проверка – доказателствен анализатор, именно в
хипотезата на заявен отказ да бъде тестван с описаното в АУАН и НП
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества
и/или техни аналози. Като последователни, логични и възпроизвеждащи
лични впечатления, придобити при изпълнение на служебни задължения, без
данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото, съдът
кредитира показанията на свидетелите С. и Б.. При това положение,
показанията на свидетеля ЙО., че били направени поне три теста на
жалбоподателя, включително и „с въртене на нещо в уста“, макар и да не
разбрала точни за какво го тестват, като изолирани от останалите събрани по
делото непротиворечиви и последователни писмени и гласни доказателства –
че жалбоподателят се съгласил да му бъде извършена проба с техническо
средство за употреба на алкохол, но изрично отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози, за което му е издаден медицински талон в хода на извършената му
проверка, не се кредитират от съда с доверие. Очевидно е, че поради близките
5
й отношения с жалбоподателя, свидетеля Йорданова разбираемо се опитва да
подпомогне защитната теза на последния, изложена в жалбата, с цел избягване
на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба
2000 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен
начин, че с действията си Т. И. П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по
делото, че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като
водач на МПС, е бил обект на извършена проверка с техническо средство Drug
test 500, с фабричен №DRRM-0038, за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози, в хода на която е отказал да даде проба, чрез
категорично заявен отказ да бъде тестван. Съставомерното поведение на
жалбоподателя се изразява в самия отказ да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство – поведение,
което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично поканен от
надлежен орган – полицейски служител, изпълняващ функциите на
длъжностно лице от СДВР, да извърши това.
Законодателят е определил наказанията във фиксиран размер, без
възможност за диференцирането им, поради което не подлежи на обсъждане
въпроса за намаляване на размера, по аргумент от чл.27, ал.4 от ЗАНН. АНО
правилно е наложил на жалбоподателя с процесното НП наказанията в
предвидения от закона размер. Правилно, с оглед данните от справката картон
6
на водача е съобразил и факта, че жалбоподателят е правоспособен водач към
датата на извършване на нарушението, доколкото има издадено СУМПС за
придобита категория „В“ от 1992 г., и с процесното НП му е наложил освен
наказанието глоба, но и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС.
С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изключва
приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по този закон, каквито
се явяват и процесните, поради което съдът не дължи отговор на въпроса
относно наличие на предпоставките за квалифициране на вмененото
нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по
жалбата. Правоимащата страна е заявила претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство, която се явява основателна. Съгласно чл.63д, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в
производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство
АНО е защитаван от надлежно упълномощен юрисконсулт, който участва в
проведеното едно съдебно заседание по делото, а делото не разкрива завишена
фактическа и правна сложност. При това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулта е 80 лева, който съответства на
минималния предвиден размер в Наредбата
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№24-4332-027434/13.11.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на Т. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Траянови
Врата“ №10, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени кумулативно
две административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Т. И. П., ЕГН **********, с
адрес *****, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, Отдел „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, сумата от 80 лева /осемдесет
лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8