РЕШЕНИЕ
№ 6689
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100107377 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 55, ал. 1 (отпаднало основание) от ЗЗД:
Ищецът - С. Л. Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 10.11.2023г.
твърди, че ответникът му дължал сумата от 62 630 евро (€) или 122 493,64 лева. Сумата (в
лева) била прехвърлена по силата на неформален договор за съхранение, във връзка с НА от
05.08.2021г., като тази сделка отпаднала.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 60 630,73
лева, като искът е частичен от 122 493,64 лева.
Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът - М. И. Д., оспорва иска:
- не се оспорва, че сумата от 62 630 € (122 493,64 лева) е преведена. Тя била преведена
с основание, а именно – закупуване на недвижим имот за дъщеря им. За него ищецът даже
заплатил капаро. Бил сключен предварителен, а в последствие и окончателен договор;
- ответницата превела сумата на продавача, като по тази причина искът не бил
основателен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 10, т. IV, рег. № 8194, д. № 565/21г.
1
ищецът е продал на „Л.Т.“ ЕООД апартамент, находящ се на ул. „*******, за сумата от
200 000 €. Страните са се споразумели, че сумата от 62 630 €, част от продажната цена, ще
бъде заплатена по банковата сметка на ответницата (това обстоятелство не се оспорва – л.
25, гръб). Сумата, която в действителност е прехвърлена е 122 493,64 лева – Преводно
нареждане от 05.08.2021г. и салдо – л. 30.
На 14.09.2021г. страните, като родители на Л. ( преди това Л. – Решение № 59762 от
06.06.2022г. по гр.д. № 7902/22г. по описа на СРС) С. Б.а (и Удостоверение за раждане – л.
27), са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – Сграда
С-А-18 в с. Левочево, за левовата равностойност на 70 000 €. Собствеността е следвало да
премине към дъщерята, но на страните по делото е договорено да се учреди вещно право на
ползване.
Уговорена е и дата за сключване на окончателния договор, а именно 29.10.2021г. от
00
10,ч, освен ако не се реши друго (чл. 5).
Капарото от 2 000 лева е заплатено от ищеца (признание за това е сторено в
Становище по отговора – л. 52 - гръб, и в о.с.з.).
С НА № 146, т. II, рег. № 3112, д. № 334/21г., на 25.10.2021г. за учредяване на вещно
право на ползване и продажба на недвижим имот – къщата е прехвърлена на Л. Б.а, а на
ответницата (но само на нея) е учредено вещно право на ползване.
От страна на ответника е представен CD, с два файла.
Относно тях следва да се посочат няколко неща:
1. електронният документ е допустим, ако става въпрос за текст (чл. 184 от ГПК). В
случая това са видеофайлове, което означава, че по правната си природа те са веществени
доказателства, като релевантната информация в тях се извлича чрез оглед (например:
Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от
11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р. 1510-77-I);
2. по принцип няма процесуална пречка да се изготви доказателство за целите на
процеса – например да се проведе разговор между страните, като има и трети човек, който
евентуално би бил свидетел, или записът да се изготви с тяхно съгласие, или събитието да се
осъществи на място, където има видеонаблюдение (т.е. при наличие на конклудентно
съгласие). Ако това бъде сторено и се изрекат реплики, което имат значение за процеса (чл.
175 от ГПК), те могат да се ползват като алтернатива на разпита но чл. 176 от ГПК;
3. подобен запис с провокативни въпроси, без знанието на едната от страните, е
недопустим – чл. 32, ал. 2 от КРБ (например: Решение № 13 от 14.09.2021г. на ВКС по гр.д.
№ 4896/2019г., IV г.о., ГК, докладчик съдията З.А.; Решение № 4896 от 21.09.2023г. на СГС
по в.гр.д. № 11585/2022г. и Решение № 74 от 26.04.2022г. на ОС - Варна по в.н.о.х.д. №
47/2022г.).
4. решаващият орган споделя довода на ищеца, че записите могат да се ползват, все
пак, само ако съдържат признание за неизгодно, но вече само за ответника обстоятелство
(реално в записите няма дори и това).
2
от правна страна:
Подобна на настоящата хипотеза е разгледана в Решение № 833 от 9.III.1960г. по
гр.д. № 165/60г., I г.о., критикувано в доктрината (Ц. – „Договор за дарение“, изд. 2001г., л.
43), като мотивация, но не и като краен резултат (При дарението обаче правното основание се покрива
с мотивите. Подбудите за дарението са единствено негово основание. Щом правното основание (мотивите) на
дарението е отпаднало, дарственият акт ще бъде недействителен). В Решение № 1212 от 3.II.1994г. по
гр.д. № 2305/93г., IV г.о., чийто предмет е малко по-различен, вече се приема, че:
Подаряването на вещи, мотивирано с оглед на сключване на бъдещ брак между сина и бъдещата снаха на
дарителката, представлява дарствено разпореждане, извършено при подразумяващо се отрицателно
предварително условие, че ако бракът не се сключи, дарението би трябвало да отпадне, и ако това бъдещо
събитие се е сбъднало, вещите се държат вече на отпаднало основание от надарената и подлежат на връщане от
нея. Става дума за дарение с тежест (чл. 226, ал. 3 от ЗЗД).
Тежестта е едно задължение на облагодетелствания да изпълниш нещо.
Икономически тя има за резултат частично обезсилване на представената облага.
Изложеното е, ако претенцията бе предявена по отношение на надарения – дъщерята
е трето лице (чл. 22 от ЗЗД). В случая ответницата би следвало да държи прехвърлената
сума, докато се стигне до сключване на окончателен договор, но при определени условия
(съобразно договореното в предварителния).
Не са ангажирани допустими доказателства как се е стигнало до промяната на датата
за сключване на окончателния договор от страна на ответника (чл. 154 от ГПК).
Договорената дата не е хипотеза на fix сделка, но тя обвързва страните, ако не се проведат
допълнителни преговори, като по тях се достигне и до съгласие.
Дори и да е имало някаква комуникация между продавач и купувачи, но по някаква
причина ищецът е отказал или не е могъл да отиде на изповядване на сделката, ответницата
не е имала мандат да закупи къщата, тъй като огромна част от сумата, представляваща
цената, е била собственост на ищеца. Парите (покриващи почти изцяло стойността на
недвижимостта), действително са били прехвърлена именно за покупко-продажбата – тук
доводът на ищеца е неоснователен, но при съществено различни условия, съобразно
посоченото по-горе.
Така, дори и да се е достигнало до съгласие за промяна на датата, ищецът да е бил
запознат и виновно да не е изпълнил задължението си (по отношение на продавача, а не по
отношение на бившата си съпруга или дъщеря си) да се яви пред нотариуса, за да се
изповяда покупко-продажбата, ответницата не е имала право да закупи имота. Ищецът е
следвало да понесе някаква отговорност по отношение на продавача. По отношение на
ответницата и дъщеря си той няма задължения (арг. от чл. 226, ал. 1 от ЗЗД). Ответницата е
действала без представителна власт, която не е потвърдена. Може да се разсъждава и за
деликт.
Възможностите за поведение на ответника при забава от страна на ищеца по
предварителния договор (за която, както бе посочено, няма ангажирани доказателства) са
били:
3
- сключва същия окончателен договор, но за нейна сметка (с нейни средства);
- отказва да сключи договора, тъй като няма право да се разпорежда със средствата на
ищеца (в този момент тя само ги съхранява и то временно – до сключване на договор, но във
вида, в което е договорено, или, за да ги върне).
Вярно е обаче, че вещно право на ползване на трето лице (от гледна точка на
нотариуса), не може да бъде учредено, без съгласието на ищеца (арг. от чл. 111 от ЗС).
Искът е основателен и то за цялата, твърдяна като дължима сума.
Проблемът юридически би могъл да се разреши, при желание на страните, ако
впоследствие се учреди вещно право на ползване и на ищеца, за което няма нормативна
пречка. Естествено, ако само това е бил и продължава да бъде единственият проблем на
сделката, съобразно вижданията на родителите.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да
се възложат, сторените от ищеца разноски - 8 180,23 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 (отпаднало основание) от ЗЗД, М. И. Д., ЕГН
**********, гр. София, Комплекс Монте Бояна, ул. „******* съд.адр.: гр. София ул.
„******* № 33 оф. 2 ет. 3, чрез адв. И. К. от САК, да заплати на С. Л. Б., ЕГН **********,
гр. София, бул. *******, съд.адр.: гр. София, район „Студентски”, ул. „П******* тел. За
контакт: *******, e-mail: *********чрез адв. К. К. К., ЕГН **********, САК, следното:
- сумата от 60 630,73 (шестдесет хиляди шестстотин и тридесет лева и седемдесет
и три стотинки) лева, като искът е частичен от 122 493,64 лева (прехвърлени на ответника
на 05.08.2021г.), ведно със законната лихва, считано от 26.06.2023г. до окончателното
изплащане; както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
- сумата от 8 180,23 (осем хиляди сто и осемдесет лева и двадесет и три стотинки)
лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4