Решение по дело №792/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от П.Р.К., ЕГН **********, чрез адв. А.И. ***, съдебен адрес ***, офис 7. Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ОДМВР Бургас. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 140 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – глоба по ЕФ серия К № 5847442, издаден от ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решение № 173/06.03.2023 г. по АНД № 5049/2022 г. на РС – Бургас, 19.04.2023 г. до заплащането.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от процесуален представител, в което се излагат съображения, според които искът е допустим, а по същество основателен и доказан и се иска да бъде уважен (л.36). Претендират се разноски.

Ответникът ОДМВР – Бургас представя отговор на исковата молба (л.23), в който твърди, че същата е допустима, но неоснователна и като такава се оспорва изцяло. Сочи, че сумата от 140 лв. била внесена доброволно от ищеца в срока за обжалване на ЕФ. Същата била недължимо платена и не представлявала вреда в смисъла на ЗОДОВ. Твърди се липса на пряка причинно-следствена връзка между отмяната на ЕФ и неблагоприятното финансово разместване на активите в имуществената сфера на ищеца. Към момента на плащането глобата не била изискуема и плащането било извършено доброволно от К.. Претендират се разноски и се ангажират доказателства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт А.Д., която счита исковата молба за недопустима, алтернативно я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция за допустима и основателна.

Факти:

По делото е приложено като доказателство АНД № 5049/2022 г. на Районен съд – Бургас.

С ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 5847442 на ОД МВР Бургас (л.23 от АНД № 5049/2022 г. на РС Бургас) на П.К., за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

След получаване на ЕФ К. платил глобата в размер на 70 %, равняващи се на 140 лв., за което по делото е представена разписка № 0600017528214396 от 30.12.2022 г. (л.7). Платената сума постъпила по сметка на ответника, за което е представена справка (данни за плащане от ОББ, л.28).

К. обжалвал електронния фиш, като по жалбата, в РС Бургас, било образувано АНД № 5049/2022 г. С Решение № 173/06.03.2023 г., влязло в законна сила на 19.04.2023 г., ЕФ бил отменен (л.48 от АНД № 5049/2022 г. на РС Бургас).

Във връзка с установеното плащане било изготвено писмо с рег. № 769р-5757/22.05.2023 г. на ОДМВР Бургас, в което е посочено, че сумата 140 лв. е недължимо платена и подлежи на възстановяване, за което следва платеца да бъде уведомен и да подаде заявление за възстановяване (л.27).

На П.К. било изпратено писмо с изх. № 769000-12238/23.05.2023 г. (л.29), с което ОДМВР Бургас го информира за възможността да подаде искане за възстановяване на заплатената сума. Не са представени доказателства за връчване на писмото.

Правни изводи:

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. София, но с изрична молба е заявил, че желае производството да продължи пред съда по място на увреждането т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Искът е допустим като предявен от лице с правен интерес и след отмяна на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията. Предявен е срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК – юридическо лице, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите ОДМВР Бургас.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразни актове, действия или бездействия; 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между действието/бездействието и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, във връзка с чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП и твърдението, че ЕФ е влязъл в сила, считано от датата на доброволното плащане. ЕФ е отменен с влязло в сила съдебно решение, което на основание чл.297 от ГПК, вр. чл.144 от АПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Преценка за допустимост на производство пред РС Бургас по отмяна на ЕФ не може да бъде предмет на настоящото производство.

Налице е първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: издаденият ЕФ за налагане на глоба представлява акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност. Този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение. Отмяната определя електронния фиш като незаконосъобразен акт, поради което платената сума за наложената глоба се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване от органа, издател на акта.

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – причинени имуществени вреди. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че П.К. е платил 140 лв., която сума представлява 70 % от размера на глобата, наложена с ЕФ, т.е. по отношение на ицеща е налице настъпила имуществена вреда (загуба).

Налице е и третата предпоставка за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт (в случая ЕФ) и настъпилите имуществени вреди в размер на 140 лв., доколкото тези вреди са последица от издаването и изпълнението на отменения ЕФ. Ако отмененият фиш не беше издаван, то К. не би заплатил глоба. Намалението на имуществото на ищеца е настъпило в пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане по издадения фиш. К. е платил част от наложената глоба в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.9 от ЗДвП, която допуска предварителното изпълнение на акта, макар той да не е влязъл в сила.

Съдът не споделя доводите на ответника, че е налице друг специален начин, по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, по който да може да бъде възстановена неоснователно платената сума. Въведените от МВР Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането не представляват специален начин за обезщетение на вредите (Решение № 5513 от 29.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2022 г.; Решение № 8943 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2022 г.). Следва да се отбележи също, че сумата не подлежи на възстановяване и по правилата на чл.128-129 от ДОПК.

По изложените съображения съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

Ищецът претендира вреди в размер на 140 лв. От приложените доказателства е видно, че на 30.12.2022 г. същият е платил сума в размер на исковата претенция, представляваща 70% от размера на глобата, наложена му с ЕФ. Този факт обосновава извода, че в резултат на отменения ЕФ, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 140 лв., респективно, че искът за имуществени вреди е доказан по размер.

По горните съображения съдът счита, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението в размер на 140 лв. да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен електронният фиш. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Видно от съдебните книжа, приложени към АНД № 5049/2022 г. на РС Бургас, Решение № 173/06.03.2023 г., с което е отменен ЕФ серия К № 1561969, е влязло в сила на 19.04.2023 г., съответно това е датата, от която се дължи законна лихва върху сумата на обезщетението.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед изхода на делото, своевременно поисканите от страна на процесуалния представител на ищеца разноски – възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. и държавна такса в размер на 10 лв., направеното възражение за прекомерност и предвид фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в минимален размер 400 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г., както и сумата от 10 лв. държавна такса.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на ОДМВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на П.Р.К., ЕГН ********** сумата от 140 лв. за причинени имуществени вреди по отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5847442, издаден от ОД МВР Бургас, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2023 г. до окончателното  изплащане.

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на П.Р.К., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 410 лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

	Съдия: