№ 115
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506966 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба вх. N. 28877/21.04.2021г. на М. ИВ. Т. чрез адвокат
Д. срещу Разпореждане от 09.04.2021г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ по изп.
дело № 20128380409529, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело
поради изтичане на срока по чл. 433, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат доводи, че от 03.12.2012г. до 23.03.2021г. не са извършвани
действия по изпълнението, които да прекъсват срока по чл. 433, т. 8 ГПК. Посочено е,
че от 2012 г. са подписвани редица извънсъдебни споразумения между взискателя и
длъжника, но те не спират или прекъсват срока по чл. 433.т 8 ГПК. Посочено е, че са
изпълнявани тези споразумения редовно. Счита че при наличие на споразумение
следва да се прекрати изпълнението, а не да се спира. Счита, че още към 03.12.2014г. е
настъпила перемпция.
Постъпило е възражение срещу жалбата от взискателя „Б. ДСК“ЕАД, с което тя се
оспорва и се твърди, че не са налице предпоставките за перемпция.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима, като
подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От копието на изпълнителното дело се установява, че то е образувано по молба на
взискателя "Б. ДСК" ЕАД с ЕИК ********* с дата 15.10.2012г. в молбата има надлежно
посочен способ и отделно са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 20.10.2012 е връчена ПДИ.
На 22.10.2012г. са изпратени множество запорни съобщения до банки за налагане
на запор на сметки. Тези действия прекъсват срока по чл. 433, т. 8 ГПК и той би могъл
да изтече най-рано на 22.10.2014г.
Междувременно е било сключено споразумение между длъжника и взискателя и
са постъпвали при ЧСИ ежемесечно суми до 08.05.2014г. (видно от отбелязванията
върху изпълнителния лист и от приложените платежни нареждания до взискателя).
На 19.05.2014г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника, което
също прекъсва перемпцията, който вече би могъл да изтече на 19.05.2016г.
От м.08.2014г. са започнали отново плащания от длъжника по делото, до
м.02.2015г. всеки месец.
През м.05.2015г. отново започват плащания месечни до м. 09.2015г. вкл.
От доказателствата на л. 168-172 от копието на изп. дело се установява, че
плащания са правени към взискателя и през м. 03.2015. и м.04.2015г.
На 19.08.2015г. е поискано спиране от взискателя поради поредно споразумение с
длъжника.
На 03.10.2016г. е поискано възобновяване, а на 13.04.2017г. е изпратен запор на
банкова сметка на длъжника в „Б. ДСК“, което също, както и доброволните плащания
по споразумение прекъсва срока за перемпция, който вече би могъл да изтече на
03.10.2018г.
На 04.05.2017г. /вх.№ 34225/ взискателят предоставя сключено споразумение със
задължената страна от 26.01.2017г. и изисква спиране на принудителното изпълнение.
От неоспорените справки на л. 177-183 се установява, че плащания е имало поне
до 31.03.2017г.
С молба с вх. № 55482/18.09.2018 г. взискателят отправя ново искане за
възобновяване на производството и налагане на запор на дружествения дял на
длъжницата в капитала на „У.“ ЕООД. ЕИК ********* /л.197 /, което също прекъсва
срока за перемция-запора е вписан в ТР на 03.10.2018г. и отново е прекъснат срока по
чл. 433, т. 8 ГПК, който вече би могъл да изтече на 03.10.2020г.
На 03.09.2019г. е депозирана молба за запор на банкова сметка, която също
прекъсва срока по чл. 433, т. 8 ГПК, който вече би могъл да изтече на 03.09.2021г.,
която дата още не енастъпила.
От самата жалба и от представените с отговора на взискателя споразумения се
установява, че на 20.12.2019г. е подписано поредно споразумение между страните със
срок до м. Юни 2021г.
2
На 16.01.2020г. е подадена нова молба за спиране. На 22.02.2021г. е поискано
възобновяване.
На 09.03.2021г. е вписана нова възбрана.
На 22.03.2021г. е връчено уведомление за опис на недвижим имот на длъжника за
31.03.2021г. Описът е извършен на 31.03.2021г.
На 06.04.2021г. е поискано прекратяване на изпълнително дело от длъжника и на
09.04.2021 е постановено обжалваното разпореждане за отказ.
В жалбата се посочва, че споразуменията се спазват стриктно и това не се оспорва
от взискателя
При тези данни жалбата е неоснователна.
Видно, че поделото са искани и извършвани регулярно и в срок по чл. 433,т. 8 ГПК
действия.
Следва да се има предвид, че длъжникът се позовава на практика на ВКС, която е
относима към давностния срок на погасителната давност, а перемпцията е коренно
различен правен институт.
Перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-
малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има
ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се
присъединят кредитори и др.)
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Изрично в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 37/ 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/ 2020 година на ВКС, IV Г.О.,
което СГС споделя.
В конкретния случай са подписвани и са изпълнявани доброволно споразумения
между взискател и длъжник, за което спор по настоящото дело няма и се установява от
представените споразумения, които имат за последица факта, че перемпция не започва
да тече след като има плащания. Отделно няма логика в обратното виждане, защото
докато получава плащания за кредитора взискател няма интерес да иска нови способи.
По делото са представени и молбите на длъжника за сключване на споразумение и
спиране на делото, което води и до извод, че спирането е дефакто по съгласие на
страните.
Предвид горното перемция не е настъпила към датата на отказа, а и към
настоящият момент, тъй като има извършвани доброволни плащания по споразумение
между длъжника и взискателя, искано е възобновяване на делото и са искани и
3
предприети и редица действия (запори на сметки и на дялове в търговски дружества,
възбрани, опис на недвижим имот).
Предвид горното жалбата следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. N. 28877/21.04.2021г. на М. ИВ. Т. чрез
адвокат Д. срещу Разпореждане от 09.04.2021г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ по
изп. дело № 20128380409529, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело
поради изтичане на срока по чл. 433, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4