Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.11.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13601 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение №456628
от 23.07.2018г., постановено по гр.д.№65443/2017г. по описа на СРС, І
Г.О., 48-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу Й.Х.К. за
разликата над 2017.64 лв. до пълния предявен размер от 3814.21 лв., стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, ул."*******, вх.*******абонатен №***, за периода от м.05.2013г. до м.07.2014г.;
както и за разликата над
19.97 лв. до пълния предявен размер от 35.69 лв., представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до
м.07.2014г.; за сумата от 949.04 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2014г. - 13.09.2017г.
и за сумата от 9.25 лв., представляваща мораторна лихва за периода 08.08.2014г.
- 13.09.2017г. върху вземането за извършена услуга дялово разпределение, както
и в частта на неприсъдените в цялост разноски и възложените в тежест разноски
за сумата от 171.88 лв.. Инвокирани са доводи
относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че се претендира
вземане за главница по обща фактура за отоплителен сезон 2013г. - 2014г., която
е публикувана на интернет страницата на топлофикационото дружество на 15.08.2014г.,
за което има съставен констативен протокол, но съдът не се е съобразил с този
факт и е отхвърлил иска досежно сумата, посочена в общата фактура в размер на
1722.90 лв.. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че вземанията за мораторна
лихва не са изискуеми и е отхвърлил предявените исковете. Предвид на изложеното
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в
обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло
предявените искове в размерите, посочени в исковата молба. Претендира сторени
разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - Й.Х.К. депозира писмен отговор, в който взема
становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Поддържа се,
че решението на СРС в обжалваните части е
постановено при правилен анализ на събраните доказателства и при правилно
прилагане и тълкуване на закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Й.Х.К. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постановеното
първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание, допустимо /съдът е разгледал предявените искове като
им е дал правилна правна квалификация/ и по същество правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта,
в която са отхвърлени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че за
част от вземанията, предмет на предявените искове, е основателно направеното от
ответника възражение за погасяване по давност. По отношение на предявените
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД първостепенният съд е приел, че
при доказателствена тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства за
забава на ответника в плащането на установената главница, поради което искът се
явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Досежно иска за
заплащане на мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение е
прието, че не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в
съда, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна и като
такава подлежи на отхвърляне. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Независимо от това, предвид доводите изложени
в жалбата следва да се добави и следното:
В конкретната
хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът се явява ползвател на доставяната
в имота топлинна енергия през процесния период, както и не се оспорва обем и
качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Изцяло
неоснователен е наведеният конкретен довод във
въззивната жалба, че неправилно СРС е отхвърлил иска досежно сумата, посочена в
общата фактура в размер на 1722.90 лв. за отоплителен сезон 2013г. - 2014г.,
тъй като няма данни за нейното публикуване на интернет страницата на
топлофикационното дружество. В случая СРС е отхвърлил иска за главница за разликата
над 2017.64 лв. до пълния предявен размер от 3814.21 лв., стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, ул."*******, вх.*******абонатен №*****, за периода от м.05.2013г. до м.07.2014г.,
тъй като е приел, че тези вземания са погасени по давност. Правилно
първоинстанционният съд при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи
института на погасителната давност и при отчитане на трайно установената
съдебна практика е приел, че вземането
на „Т.С.” ЕАД спрямо ответника представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на
което се прилага тригодишен давностен срок. В случая
правилно СРС е установил недължимия размер за потребеното количество
топлинна енергия досежно процесния имот като се е съобразил с приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза и след като е приложил
института на изтеклата тригодишна погасителна давност за част от вземанията. Следователно
правилно предявеният иск с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2017.64 лв.
до пълния предявен размер от 3814.21 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в град София, ул."*******, вх.*******абонатен №*****, за периода
от м.05.2013г. до м.07.2014г.. Относно дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2013г. - м.07.2014г. също са
погасени по давност и правилно е отхвърлен иска за разликата над 19.97 лв. до
пълния предявен размер от 35.69 лв..
Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта в която е
отхвърлен предявения иск за мораторна лихва и като такова следва да бъде
потвърдено. С оглед
исковия период, за който вземанията не са погасени по давност, т.е. от
м.08.2014г. до 13.09.2017г., правилно е прието от СРС, че са приложими
Общите условия на топлофикационното дружество,
в сила от 12.03.2014г., като съгласно чл.32, ал.2 от същите,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки.
Съгласно чл.33, ал.2 от същите общи условия клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача, а изрично в чл.33, ал.4 е предвидено, че
продавачът- доставчик на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са
заплатени в срока по ал.2 на чл.33. Съгласно действащите от 2014г. и
понастоящем общи условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на клиенти на гр.София, макар изискуемостта на месечно
дължимите по чл.32, ал.1 от общите условия суми да настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет
страницата на доставчика (в този смисъл е правилото на чл.33, ал.1
от общите условия от 2014г.), длъжникът изпада в забава
единствено при неизпълнение на задълженията по общата фактура, относима към
целия отчетен период, в случай че не погаси сумите по нея в 30-дневен срок от
публикуването й на интернет страницата на продавача. Следователно за
задълженията за потребена топлинна енергия за процесния период ответника дължи
обезщетение за забава само върху задължението по общата фактура. В конкретния
случай при
съобразяване на процесния период, за който се претендира цената на доставена
топлинна енергия се налага извод, че по отношение на месечните задължения за
заплащане цената на доставена топлинна енергия лихва за забава не се дължи.
Такава е дължима единствено върху задълженията по общата фактура, касаеща целия
отчетен период, но в случая по делото не са ангажирани доказателства тази обща
фактура да е публикувана на интернет страницата на продавача, поради което това
правнорелевантно обстоятелство следва да бъде прието за недоказано. С оглед на
това и съобразно цитираните по-горе разпоредби
на общите условия от 2014г., падежът на задълженията по общата
фактура не е настъпил, което препятства възможността ответника да изпадне в
забава за погасяването им. В случая ищецът носи доказателствена тежест да
установи факта, че ответникът е изпаднал в забава досежно месечните задължения
за заплащане цената на доставена топлинна енергия, но не са ангажирани доказателства за датата, на която общите фактури са публикувани на интернет
страницата на дружеството. Предвид на което правилно СРС е приел, че по делото
не е доказано, че ответникът
е изпаднал в забава по отношение на задълженията си за
заплащане на цена на топлинна енергия и предявения иск за мораторна лихва е
изцяло отхвърлен. Относно иска за заплащане на мораторна лихва върху цената
за услугата дялово разпределение правилно е прието, че липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана - арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната
претенция за лихва се явява неоснователна.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се
обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на неприсъдени разноски,
но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не
са изложени. Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 и ал.8 и ал.3 ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Право
на разноски има въззиваемата страна, но макар и своевременно да е заявена
претенция за присъждане на разноски доколкото липсва доказателства за реално
сторени от нея във въззивното производство, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №456628 от 23.07.2018г.,
постановено по гр.д.№65443/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 48-ми състав, в
обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./