РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Враца, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500421 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от „СИС КРЕДИТ“АД-гр.София, в качеството му на правоприемник на „СИС
КРЕДИТ“ООД-гр.София, против решение №260023/10.01.2021г.на Районен съд-
Козлодуй, постановено по гр.дело №365/2019г., с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за дължимост на
сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от
08.09.2011г. по ч.гр.дело №995/0211г.по описа на РС-Козлодуй.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и в
противоречие със закона. Поддържа се, че изводите на районния съд за ненадлежно
уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, са неправилни, тъй като по
делото са надлежни писмени доказателства-известие за доставка, от които е видно, че
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД е редовно връчено на длъжника на 12.02.2016г.
чрез нейната свекърва. Изтъква се също, че дори предварително уведомяване да не е
било извършено, то връчването на исковата молба играе роля и на връчване на
уведомлението за извършената цесия.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна К. Б. К., чрез
1
упълномощения й адвокат Т.З., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба
се оспорва. Развиват се съображения, че към исковата молба не е било приложено
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, а в последствие представеното такова не се явява
редовно връчено, тъй като получилото го лице не е от кръга на посочените в чл.46,
ал.2 от ГПК. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и с отговора не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявен от „СИС Кредит“АД против К.
Б. К. от с.***, обл.Враца, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр.с чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №931/08.09.2011г.
по ч.гр.дело №995/2011г.по описа на РС-Козлодуй, а именно: сумата от 2412,24
лв.главница по нотариално заверен договор за потребителски кредит №KZ0091P;
сумата от 1302,60 лв.договорна лихва за периода 25.02.2011г.-25.08.2011г.; сумата от
57,89 лв.договорна лихва от 26.08.2011г.; законна лихва считано от 03.09.2011г.до
изплащане на вземането, както и сумата от 85 лв.държавна такса и 440 лв.адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
В исковата молба се поддържа, че на 25.02.2011г. между страните бил сключен
договор за потребителски заем №KZ0091P за сумата от 1233,36 евро, с нотариална
заверка от 25.02.2011г. Заемната сума била предадена от ищеца на ответницата-
кредитополучател К.К., като следвало до бъде върната в срок до 25.02.2012г. Поддържа
се, че тъй като ответницата не е заплатила 6 погасителни вноски по договора с падежи
от 25.03.2011г.до 25.08.2011г., кредиторът се възползвал от правото по чл.6, вр.с чл.5,
т.1, да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-03.09.2011г. Посочва
се, че въз основа на подаденото заявление за исковите суми по главницата и лихвите
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №931/08.09.2011г.по
ч.гр.дело №995/2011г.по описа на РС-Козлодуй, против който ответницата подала
възражението по чл.414 от ГПК. Ищецът сочи също така, че след издаване на заповедта
за изпълнение, с договор за цесия от 30.11.2015г. е прехвърлил вземанията си по
договора с ответницата, на „СИС Контрол“ООД.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К.К. е подала писмен отговор, с който
оспорва иска. Поддържа, че не е надлежно уведомена за извършената цесия, а отделно
от това процесните вземания не попадат в предмета на цесията. Ответницата поддържа
също така, че вземанията по договора за потребителски кредит не са станали
предсрочно изискуеми, тъй като за предсрочната изискуемост тя не е уведомявана
съгласно изискванията па ТР №4/2013г. по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС. С отговора
е направено и възражение за погасяване на вземанията по давност.
С оглед така постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-икономическа
експертиза. По искане на ищеца като трето лице помагач е конституирано „СИС
Контрол“ЕООД-гр.София. Въз основа на така събраните доказателства предявеният
иск е бил отхвърлен, поради ненадлежно уведомяване на ответницата за извършената
цесия.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит
№KZ0091P/25.02.2011г.с нотариална заверка на подписите от 25.02.2011г., по силата
на същия договор ищецът „СИС Кредит“ООД /сега АД/, предоставило на ответницата
К.К. потребителски заем в размер на 1233,36 евро, срещу поето от нея насрещно
задължение да върне заетата сума, ведно с договорената в чл.8 лихва и други разходи
по кредита, в срок до 25.02.2012г. на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план,
посочен в разпоредбата на чл.8, ал.2 от договора. С разпоредбата на чл.6 страните се
договорили, че при неизпълнение от кредитополучателя на задължението му да плати
на падежа някой от погасителните вноски, кредиторът може да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Както това се установява от приложеното ч.гр.дело №995/2011г.по описа на
РС-Козлодуй, на 03.09.2011г. кредиторът „СИС Кредит“ООД подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, в което е посочено, че
поради неплащане на 6 погасителни вноски с падежи от 25.03.2011г.до 25.08.2011г.,
вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, поради което ответницата
дължи заплащане на левовата равностойност на главницата от 1233,36 евро /2412,24
лева/, договорната възнаградителна лихва за периода 25.02.2011г.-25.08.2011г. в размер
на 1302,60 лв., както и договорната възнаградителна лихва за периода от
26.08.2011г.до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението-02.09.2011г., в
размер на 57,89 лв. Доказателства за обявяване на вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, както и
за уведомяването на ответницата за предсрочната изискуемост до 03.09.2011г., не са
представени по делото. С разпореждане от 08.09.2011г. РС-Козлодуй е допуснал
3
незабавно изпълнение на вземането и е издал заповед за изпълнение
№931/08.09.2011г.и изпълнителен лист от същата дата. Въз основа на така издадените
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, първоначално на
14.12.2011г. е било образувано изп.дело №20117210401337 по описа на ЧСИ В. Й..
При образуването на това изп.дело на 07.02.2012г. лично на ответницата К.К. била
връчена покана за доброволно изпълнение, придружена с издадената заповед за
изпълнение. Възражение против така връчената й на 07.02.2012г.заповед за
изпълнение ответницата не е подавала, поради което съдебният изпълнител е
пристъпил към принудително изпълнение, извършвайки описи на движимо и
недвижимо имущество и насрочване на публична продан. По молба на взискателя
„СИС Кредит“АД от 15.01.2016г. изпълнително дело №20117210401337 по описа на
ЧСИ В. Й. е било прекратено с постановление от 13.07.2016г., като в процедурата по
вдигане на наложените възбрани копия от издадените заповед за изпълнение
№931/08.09.2011г. и изпълнителен лист, отново са били връчени лично на
ответницата К.К. на 23.06.2017г.
Видно от приложеното копие от изп.дело №626/2018г.по описа на ЧСИ Г. Б.,
рег.№***, същото е образувано на 08.10.2018г. по молба на „СИС Кредит“АД отново
за събиране на вземанията по издадените заповед за изпълнение №931/08.09.2011г. и
изпълнителен лист. На 15.01.2019г. по новообразуваното изп.дело на ответницата К.К.
отново била връчена покана за доброволно изпълнение, заедно с издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение, при което на 29.01.2019г. К. подала
възражение по чл.414 от ГПК до заповедния съд, който с определение
№106/05.02.2019г. приел възражението за подадено в срок и указал на заявителя „СИС
Кредит“ООД, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
При издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали
възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок(с изм.на
чл.414, ал.2 от ГПК с ДВ бр.100/20.12.2019г. срокът вече е едноседмичен), считано от
връчване на заповедта от съдебния изпълнител /чл.418, ал. 5 ГПК/. Този срок е по
съществото си преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на съда на
основание чл.7, ал. 1 ГПК. Заповедният съд не може да пристъпи към даване на
указания за предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че
възражението е подадено в срок - в този смисъл е изричната разпоредба на чл.415, ал. 1
ГПК, обвързваща допустимостта на иска за установяване на вземането от наличието на
подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това, в
случай че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му е връчена
заповедта за незабавно изпълнение, заповедният съд е длъжен да му даде указания за
4
представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител.
От своя страна съдът, сезиран с установителния иск по чл.422 от ГПК, на общо
основание дължи преценка на неговата допустимост, включително относно спазването
на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, без да е
обвързан от преценката на заповедния съд. Съображенията са, че независимо от
указанията до заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК,
съдът, който разглежда иска, не е освободен от задължението да провери абсолютните
процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск. Спазването на установен от законодателя преклузивен
срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от
депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което
е ограничено със срок. С оглед посочената обусловеност на правото на иск на ищеца от
надлежно извършено процесуално действие на ответника, то служебната проверка на
съда, разглеждащ установителния иск, обхваща както наличието на възражение по
чл.414, ал. 1 ГПК от длъжника, така и спазването на срока по чл. 414, ал.2 ГПК за
подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в
заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415,
ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по заповедното
производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства,
посочени от страните(т.5а и т.10а на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк.д.№4/2013 г., ОСГТК).
В настоящия случай от приложените копия от изп.дело №20117210401337 по
описа на ЧСИ В. Й. и изп.дело №626/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б., по безспорен начин
се установява, че въз основа на издадените по ч.гр.дело №995/2011г. заповед за
изпълнение №931/08.09.2011г. и изпълнителен лист, първоначално е било образувано
изп.дело №20117210401337 по описа на ЧСИ В. Й., но поради липсата на установено
имущество на длъжника К.К., от което вземането да бъде събрано, това изпълнително
дело е било прекратено, а в последствие за събиране на вземанията отново е
образувано изп.дело- изп.дело №626/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б.. От двете
изпълнителни дела се установява също така, че още след образуването на първото от
тях(изп.дело №20117210401337 по описа на ЧСИ В. Й.) съдебният изпълнител е
изпълнил задължението си по чл.428, ал.1 от ГПК и заедно с поканата за доброволно
изпълнение, на 07.02.2012г. е връчил лично на длъжника и ответник по предявения
установителен иск К.К., издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Връчването е извършено редовно по смисъла на чл.44, ал.1, изр.1 и 2, вр.с чл.45, изр.1-
во от ГПК, при което, считано от датата на връчването 07.02.2012г. за К. е започнал да
тече преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК в редакцията му към датата на
5
връчване. В рамките на приложимия към тази дата двуседмичен срок възражение
против издадената заповед за незабавно изпълнение не е било подадено от длъжника
К.К., поради което и на основание чл.416, пр.1-во от ГПК заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила.
Следва да се посочи, че както извършеното по изп.дело №20117210401337 на
23.06.2017г. повторно връчване на заповедта, така и извършеното й поредно връчване
по изп.дело №626/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б. на 15.01.2019г., нямат никакво правно
значение по отношение възникването на правото на възражение по чл.414 от ГПК и от
датата на тези връчвания нов срок за възражение не започва да тече. Релевантно е
единствено първото връчване на заповедта, доколкото от този момент длъжникът
узнава изпълнение на какво вземане се търси от него и следва в предвидения от закона
срок да заяви признава или оспорва това вземане, за да настъпят и правните последици
от признаването, респ.от оспорването на вземането, които в първата хипотеза са
изразяват във влизане в сила на заповедта за изпълнение и продължаване на
образуваното изпълнително производство, а в хипотезата на оспорване-с възникване на
правото на иск за установяване на вземането. Именно защото връчването на заповедта
за изпълнение е свързано с посочените правни последици, то и произтичащите от
връчването права и задължения не могат да възникват и да се упражняват повторно.
В разглеждания случай заповедният съд не е разполагал с възможност да
провери имало ли е образувано предходно изпълнително дело, по което да е
извършено връчване на заповедта за изпълнение, поради което и с оглед приложените
изпълнителни дела такова задължение е имал съдът в исковото производство.
Връчването на заповедта за изпълнение, което е сторено на 07.02.2012г., неподаването
на възражение по чл.414 от ГПК в законния двуседмичен срок и произтичащото от
това влизане в сила на заповедта за изпълнение, не са били отчетени от
първоинстанционния съд, при което той е разгледал и се е произнесъл по недопустим
иск. В случая издадената по ч.гр.дело №995/2011г.по описа на РС-Козлодуй заповед за
изпълнение №931/08.09.2011г. е влязла в законна сила на 22.02.2011г., с което и
правото на иск за установяване вземането на „СИС Кредит“АД не е възникнало.
Произнасяйки се по недопустим иск, РС-Козлодуй е постановил недопустимо решение,
което ще следва да бъде обезсилено, а производството по предявения иск-прекратено.
Вземайки предвид констатациите за фактите, с оглед на които е било
образувано исковото производство пред районния съд, въззивният съдебен състав
намира, че разноските за настоящето и за първоинстанционното производство следва
да бъдат понесени от страните така, както са направени. Искът е бил предявен
съобразно дадените от заповедния съд указания и съобразно подаденото от
ответницата К.К. възражение, поради което и въпреки констатираната му
недопустимост, разноски в полза на ответницата не следва да се присъждат при
прекратяване на производството по делото.
6
Съгласно постановките на т.8 от ТР №1/09.12.2013г.на ОСГТК на ВКС по т.д.
№1/2013г. настоящето решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260023/10.01.2021г.на Районен съд-Козлодуй,
постановено по гр.дело №365/2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният
от „СИС КРЕДИТ“АД-гр.София, в качеството му на правоприемник на „СИС
КРЕДИТ“ООД-гр.София, ЕИК *** против К. Б. К. от с.***, обл.Враца, с ЕГН
**********, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за дължимост на
сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №931
от 08.09.2011г. по ч.гр.дело №995/2011г.по описа на РС-Козлодуй, поради
недопустимост на иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7