№ 32
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000574 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Националната
агенция за приходите гр.София срещу решение № 290 от 15.07.2022г. по
търг.дело № 109/22г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен
предявения от НАП срещу „Нур Пиле“ ЕООД в несъстоятелност и синдика на
дружеството положителен установителен иск с правно основание чл.694 ал.2
т.1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от
ТЗ на предявени публични вземания в общ размер на 46 176.10лв., от които
34 093.72лв. – главници и 12 082.38лв. лихви, начислени до 15.03.2021г.,
включени под № 3 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по
чл.685 ал.1 от ТЗ, одобрен с определение № 191 от 03.02.2022г. по търг.дело
№ 1066/20г. на ВОС в производството по несъстоятелност на „Нур пиле“
ЕООД в несъстоятелност, обявен в ТР № 20210604124218.
В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно.
Оспорва извода на съда, че наложените по реда на ГПК и ДОПК
обезпечителни мерки – запори, независимо от факта, че същите са вписани в
Централния регистър на особените залози, не дават право на предпочтително
1
удовлетворяване по смисъла на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. При липса на спор по
отношение на фактите, оспорва аргументите на съда.
Оспорва извода на съда че държавата се ползва от привилегировано
удовлетворяване на обезпечените със запор вземания единствено в
производството по ДОПК, като тази привилегия не следва да бъде призната в
производството по несъстоятелност. Твърди че нормата на чл.722 ал.1 т.1 от
ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като в тази връзка
привилегията на вземането се запазва, респективно поредността му на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност остава по реда на
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ от получената сума при реализация на обезпечението,
без оглед на начина, по който това имущество се осребрява – по реда на
ДОПК или на ТЗ.
Изразява несъгласие с направеното от първоинстанционния съд
тълкуване и прилагане на § 49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ, а именно че не се запазва
действието на всички останали вписвания, регламентирани в чл.26 от ЗОЗ,
освен вписаните преди влизането в сила на ЗИДЗОЗ, като твърди че е
неправилно и в несъответствие със съдържанието на измененията със
ЗИДЗОЗ. Твърди че при тълкуване и прилагане на § 49 от ПЗРЗ ЗИДЗОЗ не
следва да се изключва действието и валидността на всички други вписвания, в
това число и на вписаните в ЦРОЗ запори, независимо дали са наложени по
реда на ГПК или ДОПК.
Сочи че разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ предвижда правото на
предпочтително удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или
ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ – от получената
сума при реализация на обезпечението. Твърди че са включени както
договорените между кредитора и длъжника обезпечения, така и наложените в
хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки /запор върху
имущество по чл.4 от ЗОЗ/, които са вписани в ЦРОЗ съгласно чл.26 ал.3 т.1
от ЗОЗ. Твърди че мотивите за въвеждане на тази привилегия се основават на
целта да бъде засилена защитата на държания интерес при гарантирането на
удовлетворяването на публичните вземания.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи предявения от него иск, като приеме че поредността на
удовлетворяване на публичните вземания е по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
2
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно
призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.
Насрещната страна „Нур Пиле“ ЕООД в несъстоятелност със седалище
гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на жалбата. В депозирана за съдебно заседание
молба от процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Синдикът на несъстоятелния търговец Н. Г., в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди решението на
първоинстанционния съд. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява,
не се представлява, не изразява становище.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 109/22г. по описа на ВОС е образувано
по предявен от Национална агенция за приходите в качеството и на кредитор
на „Нур Пиле” ООД в несъстоятелност установителен иск по реда на чл.694
ал.2 от ТЗ предявен срещу несъстоятелния длъжник за установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на предявени публични
вземания в общ размер на 46 176.10лв., от които 34 093.72лв. – главници и
12 082.38лв. лихви, начислени до 15.03.2021г., представляващи част от
вземания, включени под № 3 в списъка на приетите вземания, предявени в
срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, одобрен с определение № 191 от 03.02.2022г. по
търг.дело № 1066/20г. на ВОС в производството по несъстоятелност на „Нур
пиле“ ЕООД в несъстоятелност, обявен в ТР № 20210604124218., с поредност
на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ за главниците и по т.9 от ТЗ за
лихвите след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
Няма по делото спорни факти пред въззивния съд.
С решение № 38 от 22.02.2021г. по търг.дело № 1066/20г., обявено в
търговския регистър на 23.02.2021г., „Нур Пиле“ ООД е обявено в
неплатежоспособност и е открито е производство по несъстоятелност.
3
В срока по чл.685 ал.1 от ТЗ кредиторът НАП с молба е предявил
публични вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните
вземания за данъци, такси и осигурителни вноски, дължими от
несъстоятелния длъжник. В молбата на кредитора част от предявените
вземания – тези, възникнали до края на м.септември 2020г., са предявени с
поредност по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ като обезпечени със запори, наложени с
Постановления на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки
от 23.04.2020г., вписано в ЦРОЗ на 04.05.2020г., от 13.07.2020г., вписано в
ЦРОЗ на 28.07.2020г., от 14.07.2020г., вписано в ЦРОЗ на 28.07.2020г., от
30.07.2020г., вписано в ЦРОЗ на 11.08.2020г. и от 31.07.2020г., вписано в
ЦРОЗ на 11.08.2020г. Всички предявени вземания, включително и
процесните, са включени от синдика в списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, като поредност на удовлетворяване по
чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ – за публични вземания за данъци, такси и осигуровки и
за лихви до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и по чл.722 ал.1 т.9 за вземането за лихви след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Подаденото
възражение от кредитора не е уважено и в одобрения от съда списък
вземанията са включени с определената от синдика поредност.
Представени са по делото посочените постановления на публичен
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки – запор върху моторни
превозни средства, запор върху движими вещи и запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника до посочен размер, както и
доказателства за вписване на наложените запори в Централния регистър на
особените залози, като не е спорно че всички вписвания в ЦРОЗ са извършени
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до откриването
на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека,
или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението.
Известно на настоящия състав на въззивния съд е първоначалното
нееднозначно тълкуване на правилото на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ по отношение
на включените в първи ред за разпределение права, обезпечени с вписани по
4
реда на ЗОЗ обезпечителни мерки запор или възбрана. Към момента обаче
вече е налице натрупване на практика, в която е застъпено становището, че
вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на
обезпечения кредитор /чл.12 ал.2 и чл.30 ал.1 от ЗОЗ/, но той не променя
качеството си на хирографарен такъв. Отчита се, че целта на вписването на
обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е да създаде право на
предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция между
различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество.
Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и
привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото
наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими
на кредиторите на несъстоятелността /чл.638 ал.4 изр.2 от ТЗ/.
Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя практиката, че е
необходимо корективно тълкуване на нормата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ в тази и
част. Приема, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй
като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 от ЗОЗ/.
Приема, че целта на регистрацията на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ
не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство
при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на
заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително
изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение
на заложния кредитор /чл.32а от ЗОЗ/. Специалните правила, уреждащи
действието на запора и възбраната, също не предвиждат предимство при
удовлетворяване на взискателя, ползващ се с такава мярка спрямо
конкуриращи кредитори. Напротив привилегиите при разпределение на
резултата от изпълнението, се отчитат според материалните права, стига те да
са възникнали преди налагането на процесуалното обезпечение /чл.459 ал.1
вр.457 ал.1 и чл.460 от ГПК, т.7 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г.
на ВКС, ОСГТК и чл.217 ал.1 и 3 и чл.194 ал.5 от ДОПК/.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че предявеният
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради
съвпадане на крайния извод обжалваното първоинстнационно решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.84 т.1 от ГПК и доколкото се касае за публични
5
държавни вземания, на ищеца не следва да бъде възлагана дължимата на
основание чл.694 ал.7 от ТЗ държавна такса за въззивно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290 от 15.07.2022г. на Варненски ОС по
търг.дело № 109/22г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от
настоящето решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6