Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65/том ІІІ-ти, стр. 80;
гр. Добрич, 06.03.2012 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: С.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3916/2011 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 870/2011 г. Добричкият
районен съд със заповед № * г. е разпоредил длъжникът К.Б.К. с ЕГН ********** ***,
като издател на запис на заповед, да заплати на кредитора „*” ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*” № *, представлявано от
управителя А*В*Т*, сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 02.02.2011 г., с падеж
07.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 25.02.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от
240 лв. /двеста и четиридесет лева/ – държавна такса; сумата от 1 000 лв.
/хиляда лева/ – адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 870/2011 г. по описа
на ДРС.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил
писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 30.06.2011
г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си
в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса
/след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 870/2011 г./.
В изпълнение на посочените
указания „*” ЕООД е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
3916/2011 г./ срещу длъжника К.Б.К. иск за установяване съществуване на
вземането му относно сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който предявеният иск
е неоснователен и недоказан. Според изложените съображения К.Б.К. е подписал
процесния менителничен ефект поради отправените му заплахи от страна на
управляващия и представляващ ищцовото дружество – А*В*Т*. Ответникът сочи, че
между страните е било налице трудово правоотношение, поради което обезщетението
за претърпените от работодателя имуществени вреди, в резултат дейността на
работника, следва да се търси по реда на КТ, а не по пътя на менителничната
отговорност. След изслушано в първото по делото съдебно заседание изявление на
ищеца, че произходът на задължението, обективирано в запис на заповед, е извън
съществувалото между страните трудово правоотношение, ответникът, чрез
упълномощения по делото адвокат, поддържа възражения за безпаричност на
задължението по менителничния ефект, т.е. че при неговото издаване и приемане
издателят не е получил никаква насрещна престация от поемателя – ищец по
делото.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Според представения трудов
договор № * г. между страните е било налице трудово правоотношение, по силата
на което ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”.
Съгласно заповед № * г. управителя на „*” ЕООД това правоотношение е прекратено
на основание чл. 325, т. 1 от КТ /по взаимно съгласие на страните/, считано от
07.03.2011 г.
На 02.02.2011 г. К.Б.К. е издал
запис на заповед за сумата от 12 000 лв., с падеж на задължението на 07.02.2011
г., и с поемател на менителничния ефект – „*” ЕООД.
По искане на ответника по делото
е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, със задача към вещото
лице след като се запознае с доказателствата по делото и извърши справка в
счетоводството на ищцовото дружество, да
даде заключение дали са налице счетоводни данни за наличието на парично
задължение на К.Б.К. ***. По така поставения въпрос в.л. докладва, че не е
налице оформен първичен счетоводен документ или балансов счетоводен запис,
респективно не е отразено и балансово парично задължение на ответника към
ищеца. Според приетото заключение по задбалансова счетоводна сметка „Дебитори
по условни вземания” фигурира вземане от ответника в размер на 12 000 лв.
по сметка на формиран пасив „Други сметки за условни пасиви”.
Записът на заповед е строго
формален правен акт и спрямо него законът поставя специфични изисквания,
свеждащи се не само до писмената форма, но и до наличието на определени реквизити
на акта, чието несъблюдаване води до нищожност на акта. Разпоредбата на чл. 535
от ТЗ изброява изчерпателно съществените елементи, които трябва да съдържа
волеизявлението за издаване на записа на заповед. Липсата на някой от тях не
опорочава акта само в изрично посочените в чл. 536 от ТЗ случаи. Приложеният по
делото запис на заповед отговаря на императивните изисквания на закона за форма
и съдържание: налице е наименованието “запис на заповед” в текста на документа
на езика, на който е написан; безусловна клауза за плащане на определена
парична сума; наименованието на издателя; падеж – на определен ден; място на
плащане, което е опредено чрез посочване на населеното място; името на лицето,
на което или на заповедта на което трябва да се плати; денят и мястото на
издаването; подписът на издателя. Менителничният документ отговаря на изискванията
за форма и съдържание и на това основание е действителен.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/ в производството по
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с поето задължение по запис на заповед
приносителят на менителничния ефект има задължение да установи основанието, на
което длъжникът /издател на записа на заповед/ се е задължил към него с
подписването на ценната книга. В обсъжданата хипотеза след като ответникът
възразява, че срещу издадения менителеничен ефект не е получил от поемателя
насрещна престация, то задължението по записа на заповед е безпарично.
Доказателствената тежест за
съществуване на връзка между записа на заповед и сключена конкретна сделка се
носи от ищеца, а ответникът следва да докаже възражения по чл. 465 от ТЗ за
недължимост на сумите по менителничния ефект, поради погасяване на задължението
по обезпеченото каузално отношение. Като кредитор по записа на заповед ищецът следва
да докаже на първо място, че по волята на страните по кое конкретно каузално
правоотношение за обезпечаване на конкретно вземане по него е бил издаден запис
на заповед. Това е необходимо, за да може ответникът, в качеството си на
издател, успешно да противопостави на ищеца, който се легитимира като законен
приносител на записа на заповед, възражения за недължимост на процесната сума.
От данните по делото не може да
се обоснове стабилен доказателствен извод относно наличието на релевантния за
делото факт, а именно, че процесната сума от 12 000 лв. е дължима. Само при
изричното доказване на този факт, доказателствената тежест за установяване
наличието на който се носи от ищеца, може да се изследва дали е било налице
пълно или частично изпълнение на задължението по каузалното отношение.
Абстрактният характер на записа
на заповед не освобождава кредитора по него от необходимостта да доказва
съществуването на правно основание за издаването на записа на заповед и за
поемането на задължението по него, като задължава длъжника по ценната книга единствено
да докаже погасяването на задължението по каузалното правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. В този смисъл
е и съдебната практика – Решение № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. дело №
672/2010 г., ІІ т.о., ТК.
В случая по делото не са представени
доказателства, които да бъдат опора на стабилен извод съобразно оспорванията на
ответника за недължимост на посочената сума. Според правилата за разпределяне
на доказателствената тежест в гражданския процес следва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания, тъй като от тяхното
настъпване се цели извличане на изгодни правни последици, а именно, че
вземането, обективирано в ценната книга действително съществува. С оглед
възведеното от ответника възражение за липса на каузална сделка, поради която е
издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение,
за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже
пораждането на задължението по каузланото правоотношение. В обсъжданата
хипотеза пълномощникът на „*” ЕООД заявява, по повод зададен му от Съда въпроса
за произхода на задължението, обективирано в менителничния ефект, че причината
за издаването на ценната книга е ирелевантна.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения
по чл. 414 от ГПК имат характера на правоизключващи такива, които успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата от 12 000 лв., предмет на поетото
менителнично задължение, е неоснователен и недоказан.
Съответно при така постановения
резултат и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на сторените
от него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 890
лв. /осемстотин и деветдесет лева/, от която: 90 лв. – платен депозит за
възнаграждение за вещото лице, и 800 лв. – възнаграждение за упълномощения
адвокат.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*” № *, представлявано
от управителя А*В*Т*, в качеството му на поемател по запис на заповед, издаден
на 02.02.2011 г. и с падеж на 07.02.2011 г., срещу К.Б.К. с ЕГН ********** ***,
в качеството му на издател на същия менителничен ефект, иск по чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът
дължи по издадената от Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 870/2011 г. заповед
№ * г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – посоченият
запис на заповед, сумата от 12 000
лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща задължение по същата ценна
книга.
ОСЪЖДА „*” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*” № *, представлявано от
управителя А*В*Т*, да заплати на К.Б.К. с ЕГН ********** *** сумата от 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/,
представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: