№ 903
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100514765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 05.11.2020г., постановено по гр.д. № 19295/2016г. на СРС,
ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А.Д. А. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания в
полза на ищцовото дружество: за сумата от 4 437, 70 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2011г. до
м.04.2013г. за имот, находящ се в гр. София, бул. “*******, абонатен номер
20218 и за сумата от 601, 86 лева обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва за периода от 31.08.2011г. до 12.02.2014г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 20746/2014г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за
неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
1
първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че в противоречие със събраните по делото
доказателства съдът е формирал извод, че ответникът не е титуляр на правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот. Сочи, че е представен
нотариален акт, неоспорен от насрещната страна, от който се установява по
безспорен начин, че ответникът е единствен собственик на недвижимия имот.
В този смисъл поддържа, че е установено принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни общи условия. Излага, че
индиция за вещните права върху имота е и представеното искане за вписване
на възбрана върху същия по образувано срещу длъжника изпълнително
производство. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да се уважат в пълните им претендирани размери.
Насрещната страна в производството Д. А. А. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Поддържа, че представените в първоинстанционното производство
писмени доказателства, ангажирани от ищцовото дружество след изготвяне
на доклада по делото и след провеждането на първото по делото съдебно
заседание, не следва да се обсъждат, тъй като приемането им е извършено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Аргументира становище, че
доказателственото искане е преклудирано, като се позовава на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК, при изрично възражение,
че не са налице предпоставките за приложение на изключението, уредено в
чл. 147, т. 1 от ГПК. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Насрещната страна Д. А. А. не изразява становище по въззивната жалба.
В хода на първоинстанционното производство първоначалният
ответник А.Д. А. е починал /след приключване на съдебното дирене и даване
ход на устните състезания/ и с определение от 15.06.2021г. съдът е
конституирал на основание чл. 227 от ГПК неговите наследници по закон
поради настъпилото материално и процесуално правоприемство, както
2
следва: Д. А. А. /син/ и С. А. А. /син/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена
топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
На етапа на въззивното производство е спорно съществуването на
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия. Ищцовото
дружество е заявило твърдения, че качеството “потребител” на топлинна
енергия се установява въз основа на титулярството в правото на собственост
върху процесния топлоснабдяван недвижим имот за исковия период, което
обосновава възникването на презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
3
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед заявените в исковата молба правопораждащи факти в тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване, че ответникът е
титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. За
установяване на същото ищовото дружество е представило нотариален акт №
69, том I, дело № 69/1970г. от 06.02.1970г., с който А.Д. А. е придобил по
реда на чл. 55г от ЗПИНМ правото на собственост върху следния имот: ап.
16, находящ се в гр. София, бул. “******* От приетото удостоверение,
издадено от СО, район Оборище на 27.05.2011г., се установява, че бул.
“Христо Кабакчиев” е преименуван на бул. “Ситняково”, считано от
22.01.1992г. с решение на СОС. Неоснователни са релевираните от
въззиваемия С. А. възражения, че доказателственото искане за приемане на
представения нотариален акт е преклудирано, тъй като е направено след
изготяване на доклад по делото и след провеждане на първото по делото
съдебно заседание и при липса на обосноваване на изключението по чл. 147,
т. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че изготвеният от
първоинстанционния съд доклад по делото е бил непълнен, доколкото не е
изпълнено задължението по чл. 146, ал. 2 от ГПК и на ищеца не е указано, че
не сочи доказателства за правопораждащия претенцията му юридически факт.
Към исковата молба са били приложени документи за собственост за имот,
различен от процесния топлоснабден имот. По тези съображения не е
4
настъпила преклузията за ангажиране на доказателства за релевантните
спорни по делото обстоятелства.
С оглед изложеното и въз основа на представения и неоспорен от
ответника нотариален акт за собственост от 06.02.1970г. се налага извод, че
А. А. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот за исковия
период, при съобразяване на обстоятелството, че липсват твърдения или
доказателства да се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди
исковия период.
По тези съображения се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане
на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на чл. 150 от ЗЕ, по който ответникът, като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Правоотношението между страните е възникнало по силата на презюмиран
договор за продажба на топлинна енергия при условията на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че първоначалният
ответник А. А. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че през исковия период между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Независимо от изложеното предявените искове за установяване
съществуването на вземане за стойността на доставената в имота топлинна
енергия и на акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата са неоснователни. За да стигне до този извод съдът
5
съобрази следното:
Ответникът в първоинстанционното производство е релевирал изрични
възражения, че не е ползвал топлинна енергия за отопление на имота и за
битово горещо водоснабдяване за исковия период, както и оспорване на
количествата, отразени в представените извлечения от сметки. Оспорена е и
доставката на топлинна енергия в претендирания в исковата молба обем.
Определянето на размера на задължението за плащане на цената на
потребената топлинна енергия на всеки потребител от сградата – етажна
собственост, начинът на разпределяне на топлинната енергия, респективно
формирането на месечното задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост.
За да бъде признато твърдяното вземане за главница ищецът дължи да
докаже конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в
абонатната станция, както и че претендираната цена съответства на
нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост – приспадащият му се дял от общото
количество топлинна енергия, както и съответствие между определената цена
и нормативно установения лимит. Това произтича от съдържанието на
договора за продажба на топлинна енергия.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза за установяване на ежемесечните отчети по общия топломер,
монтиран в абонатната станция на сградата и на техническата годност на
същия като средство за търговско измерване; за количеството реално
потребена в имота топлинна енергия при съобразяване на показанията на
водомера и на монтираните уреди за дялово разпределение, включително и за
отговор на въпроса дали сумите за топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Представеното заключение
обаче касае данни за топлоснабдяван имот, различен от процесния. Всички
проверени документи, съответно и всички формирани от вещото лице изводи,
се отнасят до имот, представлящ ап. № 69, находящ се в гр. София, жк
*******, а процесното жилище е ап. 16, находящ се в гр. София, бул. *******,
бл. 1, абонатен номер 20218. При изслушване в съдебно заседание експертът е
6
потвърдил, че констатициите му са за адрес гр. София, жк “*******
Независимо от обстоятелството, че не са били налице предпоставки за
приемане на заключението, доколкото експертът не е отговорил на
поставените му задачи за процесния топлоснабден имот, а за друг обект, то
първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е
приобщил заключението към доказателствения материал по делото.
Доколкото обаче във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за тези
допуснати от съда процесуални нарушения, нито оплакване за непълен
доклад относно релевантното спорно обстоятелство за количеството и
стойността на реално потребената в имота топлинна енергия, то за въззивната
инстанция не са налице правомощия за служебно назначаване на техническа
експертиза или за даване на указания на ищеца относно възможността да
предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
непълнота на доклада и дадените указания /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК на ВКС/.
Предвид обстоятелството, че задължението за плащане на цената на
топлинната енергия се поражда при установено реално доставяне на такава в
процесния имот, а доказателства за това не са ангажирани от ищеца,
правилото на чл. 162 от ГПК е неприложимо.
По изложените съображения се налага извод, че предявените претенции
– както за главница, така и за акцесорното вземане за обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В този смисъл крайните изводи на първоинстанционния съд, макар и по
различни съображения, са правилни и обжалваното решение следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемия Д. А. А. следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК. Релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед цената на предявените
7
искове и предвид минималния размер на същото, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въззиваемият С. А. А. не претендира разноски в производството.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20244802 от 05.11.2020г., постановено
по гр.дело № 19295/2016г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* да заплати на Д. А.
А., ЕГН **********, гр. Перник, ул. “******* на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено на страната на
ищеца трето лице-помагач – Н.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8