О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. Велико Търново, 12.01.2023г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова адм. д. № 18/2023г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на 135, ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба
от ЕТ „ЕНОЛОГ – ИЛИЯН ГАБРОВСКИ“, гр. Свищов, ул. Черни Връх № 54 А срещу „БУЛГАРТРАНСГАЗ“
ЕАД с искане за изплащане на обезщетение по реда на чл. 65, ал. 2 от Закона за
енергетиката, произтичащо от разходи по унищожен орехови дървета във връзка с
тяхното закупуване на посадъчен материал, засаждане, поливане, окопаване,
резитба, пръскане и други агротехнически мероприятия в продължение на 6 години.
Настоящият съдебен
състав намира, че делото не му е подсъдно по следните съображения:
И.И.Г. и М.А. Г.са собственици на имот с идентификатор
65766.175.1 с площ от 15 785 кв.м. с начин на трайно ползване нива в
землището на гр.Свищов. И.И.Г.е собственик на имот с идентификатор 65766.176.3
с площ от 5 956 кв.м. с начин на трайно ползване овощна градина в
землището на гр.Свищов.
Имотите попадат в обхвата на бъдещо изграждане на линеен
енергиен обект – газопровод. От ЕАД „Булгартрансгаз” е отправена молба до кмета
на Община Свищов за определяне на дължимото обезщетение за учредяване на
сервитутно право за изграждане на „Преносен газопровод до гр.Свищов” на
засегнатите имоти в землището на Община Свищов. Със Заповед № 1996-РД-01-03 /
14.10.2019г. Кметът на Община Свищов назначава комисия за определяне на размера
на обезщетенията за сервитутите на енергийния обект по пазарни цени. От
независим ощенител е изготвен оценителски доклад за определяне на справедлива
пазарна стойност на сервитути върху имоти в замлището на Община Свищов. В
доклада пазарната цена е на земята, без трайните насаждения, като пазарните
оценки са отделно за ниви, пасища и ливади, овощни градини и лозя. Въз основа
на определените от оценителя цени на земеделските имоти с оспорения протокол са
определени обезщетенията за сервитутно право на всеки един собственик на
засегнат имотр включително и Габровски.
По жалба
на И.И.Г. и М.А. Г.и двамата от гр.Свищов, ул.”Григор
Стоянов” № 30А е било образувано и приключило административно дело № 206/2020г.
по описа на Административен съд Велико Търново против Протокол № 1 / 11.11.2020г. на комисията по чл.210, ал.1
от ЗУТ, в частта, в която за възникване на сервитут в собствените им недвижими
имоти с идентификатор 65766.175.1 /нива/ и 65766.176.3 /овощна градина/ в землището на гр. Свищов е
определено обезщетение в размер общо на 4 228,01лв.
С Решение №
156/18.06.2021г., което като необжалвано е влязло в сила, е изменен Протокол № 1 / 11.11.2020г. на
комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ,
в частта, в която за възникване на сервитут в собствените
им недвижими имоти с идентификатор 65766.175.1 /нива/ и 65766.176.3 /овощна градина/ в землището на гр.Свищов е определено
обезщетение в размер общо на 4 228,01лв., като изменя обезщетението за
засегнатите части на двата имота от 4 228,01лв. на 20 186,42лв. и Община Свищов осъдена да заплати на И.И.Г. и М.А. Г.и двамата от гр.Свищов,
ул.”Григор Стоянов” № 30А сумата от 510 лв. / петстотин и десет лева/.
В мотивите на
решението е посочено, че по отношение искането на жалбоподателите за обезщетяване на стойността на
наличните в имотите дървета, съдът намира, че то следва да се заплати от
заинтересованата страна по реда на чл.65, ал.2 от ЗЕ. Стойността на наличните в
засегнатата част от имотите насаждения не се включва в законоустановените
параметри на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, разписани в чл. 65,
ал. 1 от същия закон, поради което и правилно не са изследвани и определени от
административния орган.
Разпоредбата
на чл. 65, ал.2
от Закона за енергетиката урежда хипотезата, при която е възможно
независимо от еднократното обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, титулярът на
сервитута да причини други вреди на имота, които да не са били предмет нито на
обезщетението, определено по реда на чл. 210
и 211 от ЗУТ,
нито на това, определено по взаимно съгласие на страните с оценка на лицензиран
оценител. (Решение № 974 от 11.12.2009 г. по гр.д.№
4500/2008 г., І г.о. на ВКС).Присъждането на това
обезщетение обаче представлява гражданско правен спор и няма елемент, който да
определя спора като административен. Булгартрансгаз ЕАД не
представлява и не действа като административен орган. В производството по оспорване
протокола на комисията по
чл.210, ал.1 от ЗУТ е бил в качеството на заинтересована страна.
Освен общата норма
на чл. 45 от ЗЗД,
законодателят е предвидил отговорност на енергийното предприятие и в специалния
закон - чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, съгласно който независимо от еднократното
обезщетение за сервитута, който ползва, енергийното предприятие дължи и
възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично
обезщетение. Обстоятелството, че ответното дружество е възложило дейността по изпълнението на друга фирма (ДЗЗД „Преносен
газопровод Свищов“) не изключва гражданската отговорност
на енергийното предприятие. Тя е ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД
и произтича точно от факта на възлагането на тази дейност с договор.
Енергийното предприятие е длъжно да обезпечи такова изпълнение на задълженията
на съконтрахента си - прекия изпълнител, което да съответства на изпълнение на
неговите задължения по закон.
липсва
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
или "мълчалив отказ", подлежащ на
съдебен административен контрол, които да
бъдат предмет на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, нито основание да се търси обезщетение по реда на чл.
204 и сл. АПК.
Мълчалив отказ се формира при наличие на материална компетентност за
административния орган да издаде акт със съдържание като претендирания. В
настоящия казус жалбата не е насочена срещу Ощина Свищов, а и видно от
отговора изх. № 70-00-28/28.02.2022г. за административния орган - кмета на
община Свищов, липсва законово задължение за издаване на
искания акт, поради което и непроизнасянето му не представлява отказ в
хипотезата на мълчалив такъв. Искането до кмета на община Свищов за
определяне на комисия, която да определи обезщетение по чл. 65, ал. 2
от ЗЕ не би могло да
породи задължение за произнасяне, тъй като не е в компетентността на сезирания
орган. От друга страна нито ДЗЗД „Преносен газопровод Свищов“,
нито „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД имат качеството на административни органи.
Нормата на чл. 65, ал. 2
от ЗЕ постановява, че независимо от обезщетението по ал. 1,
титулярят на сервитута дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота
или съответно парично обезщетение. В случая от страните не се спори, че титуляр
на сервитута е „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД който е изплатил
на жалбоподателя еднократното парично обезщетение по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ след воденето и приключавенето на адм. дело № 206/2020г.
по описа на Административен съд Велико Търново. Освен
общата норма на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
законодателят е предвидил отговорност на енергийното предприятие и в специалния
закон - чл. 65, ал. 2 от ЗЕ (в този смисъл и Решение № 974 от
11.12.2009 г. по гр. д. № 4500/2008 г. на ВКС, I г. о.). Следва, че
отговорността към собствениците на поземлените имоти се
носи от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“
ЕАД
на деликтно основание (твърди се да са причинени вреди на собствениците на
имота). В този смисъл Определение
№ 11105 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова. Т. е. в случая липсва предмет за административно оспорване и
присъждане на обезщетение от незаконосъобразна административна дейност и доколкото
административният орган не дължи отговор по подаденото искане е налице
чисто гражданскоправен спор за исканото обезщетение. В този смисъл е налице редица
решения на гражданските съдилища, които разглеждат деликни искове с правно
основание чл. 65, ал. 2 ЗЕ.
По изложените
съображения, Административен съд Велико Търново не е компетентен да разгледа
делото. Същото е извън подведомствеността му по чл. 128, ал. 1, т.
1 – 9 и ал. 2 АПК
и извън подсъдността му по чл. 132, пр. 1
вр. и чл. 133, ал. 5 АПК.
Без изискуемата се от закона подсъдност, производството по адм. д. № 18/2023 г.
по описа на Административен съд Велико Търново следва да се прекрати и делото
да се изпрати на компетентния да го разгледа като първа инстанция Районен съд – Свищов, съгласно чл. 135, ал.2,
изр. 1 АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 18/2023 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново.
ИЗПРАЩА
делото на РАЙОНЕН СЪД – Свищов по
подсъдност.
Определението не
подлежи на обжалване на основание чл. 135, ал. 7 от АПК.
Определението да се
съобщи на жалбоподателя, чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137,
вр. с чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: